Ракията - кратка история и начин на производство
С риск да ме помислите за пияч, тъй като към този момент писах за водката и бирата, в този момент мисля да споделя с вас историята на ракията. Сигурна съм, че няма дом, в който да не се пие домашна ракия. Ние си мислим, че ракията е най-българското пиво, само че в действителност не е по този начин.
Наименованието на това пиво идва от турската дума raki. В същото време обаче думата raki произлиза от арабската дума arak, което в превод значи пот. Арабите употребяват тази дума, тъй като, до момента в който берат плодовете за изработката на ракия, се изпотяват.
Ракията не е обичайно пиво единствено за България, само че и за целия Балкански полуостров. Сърбите я назовават ракиjа, а румънците cuika. Цветът на нейно височество ракията е жълтеникав, само че от време на време стига и до кафяв. Виждала съм дядо ми по какъв начин слагаше черешово дърво в бутилката, с цел да усъвършенства цвета ѝ.
На усет ракията прилича японското саке и мексиканската текила. Исторически обстоятелства сочат, че производството на ракия е почнало още през четиринадесети век. Пристигнала е у нас от арабския свят през земите на османската империя.
В предишното ракията се е правела от диворастящи плодове и гроздови джибри. Историята на това пиво е част от националната памет и родови обичаи заради простата причина, че правенето на това пиво е посочено за домакински поминък, още когато се е появило.
Нивото на градуси на домашна ракия варира от 30 до 50 градуса. Майсторите на ракията поучават тя да се държи в дървени бурета, а не в пластмасови бутилки. Така, когато е в буре, дървото трансформира цвета ѝ, а също по този начин се усъвършенства и усета ѝ. Препоръчително е питието да стои в буре най-малко четири години.
Рецептата за изработката на ракия не се е променяла от епохи и днешните майстори не престават да следват правилата, оставени от нашите предци. За изработката на ракия, както всички знаем, се употребяват ферментирали плодове. Може да се направи единствено от един плод - кайсия, грозде, слива или да се смеси и да стане плодова ракия. Може да се постави и черница.
Ракията се вари в котел, от който изпаренията се извеждат през медена тръба и оттова отиват в серпентина. Тя се намира в съд с вода, където изпаренията се охлаждат и по този начин към този момент имаме подготвена ракия. С най-силни градуси е ракията първоначално. Тогава термометрите могат да покажат 60-80 градуса.
Старите майстори споделят, че хубава ракия се вари от положителни джибри или от качествено вино. Те пробват суровината на усет, с цел да видят дали се развива добре.
Видовете ракия са доста. Основните са 10. Приготвената от сливи ракия се назовава сливова или шльокавица, тази от грозде - гроздова, дюлева също има, ябълкова и мн. други.
