Най-накрая петият океан на Земята беше признат официално
С решение на Националното географско общество на Съединени американски щати, Южния океан към Антарктида беше прибавен към четирите океана, които към този момент са приети: Атлантическия, Тихия, Индийския и Арктическия океан.
Въпреки че за определянето на хладните води към ледения южен континент като обособен океан са се вихрили разногласия в продължение на съвсем 100 години, до момента то не е имало известна поддръжка. Но на 8 юни – Световния ден на океаните, Националното географско общество разгласи, че отсега нататък ще отбелязва Южния океан като петия океан на своите карти на планетата.
„ Южния океан от дълго време е приет от учените, само че защото в никакъв случай не е имало съглашение в интернационален проект, ние в никакъв случай не сме го признавали публично “, сподели формалният географ на обществото Алекс Тейт пред уеб страницата на National Geographic. „ Това обаче е някаква своего рода географска машинация. “
Едно от най-големите въздействия ще бъде върху образованието: „ Учениците научават информация за океанския свят посредством океаните, които учат. Ако не се включи Южния океан, тогава не се научава спецификата му и значимите му характерности “, споделя Тейт.
National Geographic стартира да прави карти през 1915 година, само че Обществото публично е признало единствено четири океана, които те са определили съгласно континентите, които ги лимитират.
За разлика от тях, Южният океан се дефинира не от континентите, които го заобикалят, а от Антарктическия циркумполярен ток (Antarctic Circumpolar Current или ACC), който тече от запад на изток.
Учените считат, че ACC е основан преди 34 милиона години, когато континентът Антарктида се отделя от Южна Америка, позволявайки на водата да тече гладко към „ дъното “ на света.
Днес ACC тече през всички води, които заобикалят Антарктида до към 60 градуса на юг, като се изключи прохода Дрейк и морето на Скотия, които са почти сред нос Хорн в Южна Америка и полуостров Антарктика.
Водите на ACC – и затова по-голямата част от Южния океан – са по-студени и малко по-малко солени от океанските води на север.
ACC изтегля вода от Атлантическия, Тихия и Индийския океан, с цел да помогне за задвижването на световен „ конвейр “, който придвижва топлота към планетата, до момента в който студената гъста вода на ACC потъва и оказва помощ за съхранението на въглерод в дълбокия океан. И хиляди морски типове живеят само в границите на ACC, съгласно National Geographic.
Няма общоприета формулировка тъкмо какво съставлява океан, като се изключи че океаните са най-големите водни тела. Общо определение разделя световния океан на четири или пет елементи съгласно континентите, които го заобикалят.
Независимо от това, терминът „ Южен океан “ се употребява за разказване на водите на „ дъното “ на света, защото по този начин е бил наименуван за пръв път от испанския откривател Васко Нуниес де Балбоа при започване на 16 век и потреблението на това название продължава и по-късно, защото океаните стават жизненоважни пътища за интернационалните връзки и търговия през идващите епохи.
До 19-ти век доста морски страни са основали „ хидрографски “ управляващи, които разгласяват информация за океаните за улеснение на техните флотилии и търговски кораби, а терминът „ Южен океан “ се появява в ранните изявления на Международната хидрографска организация (IHO) през 1921г.
Но съгласно книгата „ Южен океан: вероятност на океанографите “ (Ice Press, 2015), IHO анулира обозначението през 1953 г.: „ Повечето получени мнения … са в смисъл, че не съществува действителна аргументация за използването на термина океан към това водно тяло „, написа IHO.
Повечето учени обаче не се съгласяват и терминът се употребява все по-често, защото смисъла и уникалността на Южния океан стават по-ясни. Съветът по географски имена на Съединени американски щати стартира да употребява името „ Южен океан “ през 1999 година, а Националната администрация за океани и атмосфера (NOAA) публично стартира да го употребява от тази година.
Първоначалният „ океан “ на Земята в действителност е бил река – кръстена от античните гърци на титана Океан, речен господ, който е наследник на Уран и Гея и брат и брачен партньор на Тетида, богинята на първичните води които подхранват Земята.
Първоначално се е считало, че тази река „ Океан “ обкръжава света, който ранните гърци са си представяли, че приключва някъде на запад от Европа и на изток от Азия. В последна сметка терминът се употребява за изложение на другите елементи на световния океан.
Междувременно обвързваният с това термин „ Седем морета “ е доста по-стар от доста модерни океани. Никой не знае от кое място произлиза концепцията, само че терминът се появява в античните трудове на гърците, римляните, арабите, индусите, персите и китайците, макар че постоянно разказват изцяло разнообразни морета.
Според уеб страницата на Световния атлас, Седемте морета през днешния ден се смятат за седемте най-големи океански водни обекта: Арктическия, Северния Атлантически, Южния Атлантически океан, Индийския, Северния Тихия океан, Южния Тихи океан и Южния или Антарктическия океан.
