С развитието на земеделието преди 9 хиляди години човешката цивилизация

С развиването на земеделието преди 9 хиляди години човешката цивилизация претърпяла бурно развиване. Хората почнали да се сплотяват изначало в родови общини, които последователно се преобразували в села, а след това и в градове-държави. Първите градове-държави се появили в Месопотамия, Египет и по поречието на река Инд.

Въпреки че градовете имали лични войски и подопечни територии, тогава към момента не можем да приказва за страна като това, което разбираме през днешния ден. Все отново първите страни на картата на света се появили в Близкия изток в земите на сегашен Ирак, Иран, Ливан и Египет към 3000 години преди новата епоха.

Около 2350 година пр.н.е. отпред на шумерския град Акад застава цар Саргон. Той е учредител на мощна династия и може би една от първите същински страни в международната история. Енергичен военачалник с еластичен разум, той за няколко години основава мощна империя, обединила цяла Месопотамия, както и земите на днешна Сирия и Ливан. Акад се трансформирал в най-могъщия град за времето си. Акадската империя умира близо 300 години по-късно след нашествието на амореите, идващи от Арабия, които на собствен ред основали свое велико царство – Вавилония върху руините на шумерската цивилизация.

Преди въздигането на Акад, племената на Египет се сплотяват, като дават начало на друга велика страна в античния свят – Египетската империя. Египетската цивилизация поражда към 3150 година пр.н.е. с политическото обединяване на Горен и Долен Египет при първия фараон. Историята на Древен Египет се разделя на поредност от устойчиви царства, разграничени от интервали на относителна неустойчивост, наричани преходни интервали – Старото царство през ранната бронзова ера, Средното царство през междинната бронзова ера и Новото царство през късната бронзова ера.

Египет доближава апогея на своето господство при Новото царство, при ръководството на XIX и XX династия, след което навлиза в интервал на муден крах. През последните епохи на Античността страната попада под властта на няколко поредни външни сили, а през 31 година пр.н.е. властта на фараоните е отстранена и Египет става провинция на Римската република.

Друга малко по-неизвестна антична страна е царство Митани. То е учредено от хурианците, които основават страната си почти 2500 година пр.н.е. През цялата си история те се борят против разнообразни врагове като вавилонци, египтяни, хети. Създават богата цивилизация, за която знаем малко. Краят на Митани идва с въздигането на Асирия. Все отново народът ѝ не изчезва. Според доста учени жителите на Митани заобикалят на север и се заселват в планините Арарат, като там дават начало на ново царство – Урарту или по-точно – антична Армения, чийто народ е оживял и до през днешния ден.

След като аморейците покоряват Акад, дават началото на друга страна – Вавилония, която е неизпълним фактор в международната история в продължение на 1400 години. Те основават извънредно напреднала цивилизация, чиито открития дават мощен подтик в човешкото развиване. По време на Нововавилонското царство Вавилон става център на империя, владееща целия Близък изток. Краят на великата страна идва с въздигането на Персия.

Северна Месопотамия е люлка на друга велика антична цивилизация – асирийската. Не се знае тъкмо по кое време е основана Асирия, само че археолозите допускат, че става към 2500 година пр.н.е. Отначало дребното царство постоянно е покорявано от по-силните си съседи Акад, Митани и Вавилония. Но в края на първото хилядолетие преди новата епоха страната се въздига и в идващите няколко века владее целия Близък изток, даже и Египет. Нужно е всички нации на античния свят да се вдигнат, с цел да съумеят да смъкват асирийската надмощие.

Една от първите страни, които пораждат не в Месопотамия и Египет, е Хетската империя. Хетите са античен народ, говорещ индоевропейски език. Създават царство с център Хатуса в северната и централна част на Анадола през 18 век пр.н.е. През 14 век пр.н.е. Хетската империя е на върха на мощта си, обхващайки централна Анадола, северозападна Сирия чак до Угарит и горна Месопотамия. След 1180 година пр.н.е. империята се разпада на няколко самостоятелни неохетски градове страни, като някои оцеляват чак до 8 век пр.н.е.