Свободният енергиен пазар се готви за среща с малкия бизнес
С държавно управление или без него, процесите в бизнеса не стопират, тъй като става по-лошо. А още по-лошо ще стане, в случай че енергетиката изпадне в ступор, тъй като този бранш се следи от Европейската комисия по-зорко и от печално известната правосъдната промяна.
През годините България задоволително бе изостанала в либерализацията на енергийния пазар у нас, само че през последните години съумя ненапълно да навакса пропуснатото. Остава да бъдат извървени още няколко доста значими финални крачки, само че тъкмо те - очевидно по някакво неписано предписание - още веднъж ще се окажат най-драматичните. За кой ли път...
До 30 юни 2021 година целият дребен бизнес
е задължен да купува ток на свободния пазар.
Тоест - всички кафенета адвокатски фирми, офиси, аптеки и други обекти, без значение от това дали са Едноличен търговец, ООД, ЕООД, АД или ЕАД - ще получават ток при свободно контрактувани цени. На контролирания пазар остават единствено битовите консуматори.
Процесът стартира още през есента на предходната година. Идеята е като при персоналните лекари: избираш си джи пи и в един миг, в случай че не ти харесва работата му, го сменяш с различен персонален доктор. Разликата е в " трансферния прозорец ", както се споделя на футболен диалект. При персоналните лекари той се отварят два пъти годишно - от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември. Докато при персоналните снабдители на ток този " прозорец " ще си е отворен целогодишно. С други думи - всяка компания
може да сменя доставчика си всеки месец,
само че при едно изискване: до 10-о число да си е платила сметката до стотинка.
Връщаме се обаче на главната тематика. До заветната дата 30 юни остават два месеца и половина, само че досега единствено 20% от компаниите са се възползвали от опцията да си изберат " персонален " снабдител на ток. Ако би трябвало да се има вяра на систематизираните данни на статистиката, работодателските, синдикалните и браншовите организации, в България има над 350 000 компании и неправителствени организации.така че се задава едно... мътно и кърваво знамение.
За да си представим по-ясно какво е напът да ни си се случи, ще приемем, че в България има 350 000 юридически лица. От тях досега на свободния пазар са излезли едвам 70 000 " бройки ". Останалите 280 000 би трябвало да си изберат " персонални " снабдители и да сключат контракти с тях през идващите... 40-45 работни дни (горе-долу толкоз остават като извадим от сметките съботите, неделите, великденските празници и Герговден). И, в случай че не се вместят в този период,
цената на доставяната електрическа енергия ще скочи доста.
Защо се случва това?
Най-просто казано – по този начин се получава добра конкуренция на пазара, което в дълготраен проект даже може да докара до поевтиняване на силата за потребителите. Такава наклонност сега обаче към момента не се следи, изясняват енергийни търговци. Въпреки че това е едно от наложителните условия към България еоще от епохата на договарянията за присъединение към Европейски Съюз през 1999-2005 година.
Промяната ще внесе и още ликвидност на пазара, а оттова ще се усъвършенства и конкуренцията. Енергийните търговци също по този начин могат да предложат разнообразни цени, с изключение на дневна и нощна цена, които да са съобразени с условията на клиента.
Така да вземем за пример, една аптека може да реши да бъде еко и да желае да купува единствено възобновима сила. А пък адвокатска адвокатска фирма да избере патриотичното начало и търси ток единствено от български централи. Това са единствено част от вариантите.
Собствениците компании могат да бъдат спокойни: на 30 юни токът няма да бъде спрян. Ако дадена компания обаче не подписа контракт с търговец на електрическа енергия, ще се наложи да заплаща солени сметки.
Според закона, в този случаи сдружението се изпраща служебно към така наречен Доставчик от последна инстанция, който е задължен да обезпечи електрическата енергия, само че на доста по-високи цени. В момента като снабдители от последна инстанция (ДПИ) са приети общо... пет компании:
държавната мегаструктура НЕК,
старите познайници - ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про, както и " ЕСП Златни пясъци ".
Оттук нататък всеки може самичък да пресметне какъв златен дъжд ще се изсипе върху петте ДПК, в случай че след 30 юни към тях служебно бъдат пренасочени даже единствено 100 000 закъснели компании.
Всъщност, облагите на тези снабдители от последна инстанция ще са доста по-големи и надалеч по-трудни за калкулации. Причината е една и тя е типично българска - всички да вършат всичко в последния миг. Според процедурите, след 30 юни множеството дребни компании могат и да не сменят локалното енерго, само че за задачата би трябвало да подпишат с него нов контракт - тъй като качеството му към този момент е друго:
търговец на ток на свободния пазар.
И тогава... Тогава идва огромната тесла. Въпреки че процедурите са безпределно улеснени от КЕВР, подписването на контракт с нов снабдител или преподписване на нов контракт с доскорошен снабдител лишава към 20 дни. Тоест - най-късно до 10 юни всички... минимум 350 000 икономически и нестопански юридически лица би трябвало да са излезли на свободния пазар. Ако желаят да им е относително на ниска цена, несъмнено.
И тъй като в България нищо положително не е на добре, законодателят е обзавел бизнеса с още едно двойно дъно:
новият снабдител " върви " с нов електромер!
А това автоматизирано води до куп ограничавания от техническо и нормативно естество. Електромерът би трябвало да е с отдалечено отчитане и почасово премерване на употребяваната електрическа енергия. Електроразпределителните предприятия са задължени да конфигурират такива електромери на обектите, присъединени на приблизително и ниско напрежение. За другите компании към този момент са основани стандартизирани товарови профили, посредством които се дефинира потребителите в коя група да се ситуират.
Детайлна информация по тематиката може да бъде открита в уеб страниците на по-големите търговци на електрическа енергия, само че... всичко опира до едно: макар направеното от КЕВР и търговците, процедурите си остават същите, а часовникът последователно се трансформира... в таксиметров уред на " копърка " с турбо помпа.
Пламен Симеонов
През годините България задоволително бе изостанала в либерализацията на енергийния пазар у нас, само че през последните години съумя ненапълно да навакса пропуснатото. Остава да бъдат извървени още няколко доста значими финални крачки, само че тъкмо те - очевидно по някакво неписано предписание - още веднъж ще се окажат най-драматичните. За кой ли път...
До 30 юни 2021 година целият дребен бизнес
е задължен да купува ток на свободния пазар.
Тоест - всички кафенета адвокатски фирми, офиси, аптеки и други обекти, без значение от това дали са Едноличен търговец, ООД, ЕООД, АД или ЕАД - ще получават ток при свободно контрактувани цени. На контролирания пазар остават единствено битовите консуматори.
Процесът стартира още през есента на предходната година. Идеята е като при персоналните лекари: избираш си джи пи и в един миг, в случай че не ти харесва работата му, го сменяш с различен персонален доктор. Разликата е в " трансферния прозорец ", както се споделя на футболен диалект. При персоналните лекари той се отварят два пъти годишно - от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември. Докато при персоналните снабдители на ток този " прозорец " ще си е отворен целогодишно. С други думи - всяка компания
може да сменя доставчика си всеки месец,
само че при едно изискване: до 10-о число да си е платила сметката до стотинка.
Връщаме се обаче на главната тематика. До заветната дата 30 юни остават два месеца и половина, само че досега единствено 20% от компаниите са се възползвали от опцията да си изберат " персонален " снабдител на ток. Ако би трябвало да се има вяра на систематизираните данни на статистиката, работодателските, синдикалните и браншовите организации, в България има над 350 000 компании и неправителствени организации.така че се задава едно... мътно и кърваво знамение.
За да си представим по-ясно какво е напът да ни си се случи, ще приемем, че в България има 350 000 юридически лица. От тях досега на свободния пазар са излезли едвам 70 000 " бройки ". Останалите 280 000 би трябвало да си изберат " персонални " снабдители и да сключат контракти с тях през идващите... 40-45 работни дни (горе-долу толкоз остават като извадим от сметките съботите, неделите, великденските празници и Герговден). И, в случай че не се вместят в този период,
цената на доставяната електрическа енергия ще скочи доста.
Защо се случва това?
Най-просто казано – по този начин се получава добра конкуренция на пазара, което в дълготраен проект даже може да докара до поевтиняване на силата за потребителите. Такава наклонност сега обаче към момента не се следи, изясняват енергийни търговци. Въпреки че това е едно от наложителните условия към България еоще от епохата на договарянията за присъединение към Европейски Съюз през 1999-2005 година.
Промяната ще внесе и още ликвидност на пазара, а оттова ще се усъвършенства и конкуренцията. Енергийните търговци също по този начин могат да предложат разнообразни цени, с изключение на дневна и нощна цена, които да са съобразени с условията на клиента.
Така да вземем за пример, една аптека може да реши да бъде еко и да желае да купува единствено възобновима сила. А пък адвокатска адвокатска фирма да избере патриотичното начало и търси ток единствено от български централи. Това са единствено част от вариантите.
Собствениците компании могат да бъдат спокойни: на 30 юни токът няма да бъде спрян. Ако дадена компания обаче не подписа контракт с търговец на електрическа енергия, ще се наложи да заплаща солени сметки.
Според закона, в този случаи сдружението се изпраща служебно към така наречен Доставчик от последна инстанция, който е задължен да обезпечи електрическата енергия, само че на доста по-високи цени. В момента като снабдители от последна инстанция (ДПИ) са приети общо... пет компании:
държавната мегаструктура НЕК,
старите познайници - ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про, както и " ЕСП Златни пясъци ".
Оттук нататък всеки може самичък да пресметне какъв златен дъжд ще се изсипе върху петте ДПК, в случай че след 30 юни към тях служебно бъдат пренасочени даже единствено 100 000 закъснели компании.
Всъщност, облагите на тези снабдители от последна инстанция ще са доста по-големи и надалеч по-трудни за калкулации. Причината е една и тя е типично българска - всички да вършат всичко в последния миг. Според процедурите, след 30 юни множеството дребни компании могат и да не сменят локалното енерго, само че за задачата би трябвало да подпишат с него нов контракт - тъй като качеството му към този момент е друго:
търговец на ток на свободния пазар.
И тогава... Тогава идва огромната тесла. Въпреки че процедурите са безпределно улеснени от КЕВР, подписването на контракт с нов снабдител или преподписване на нов контракт с доскорошен снабдител лишава към 20 дни. Тоест - най-късно до 10 юни всички... минимум 350 000 икономически и нестопански юридически лица би трябвало да са излезли на свободния пазар. Ако желаят да им е относително на ниска цена, несъмнено.
И тъй като в България нищо положително не е на добре, законодателят е обзавел бизнеса с още едно двойно дъно:
новият снабдител " върви " с нов електромер!
А това автоматизирано води до куп ограничавания от техническо и нормативно естество. Електромерът би трябвало да е с отдалечено отчитане и почасово премерване на употребяваната електрическа енергия. Електроразпределителните предприятия са задължени да конфигурират такива електромери на обектите, присъединени на приблизително и ниско напрежение. За другите компании към този момент са основани стандартизирани товарови профили, посредством които се дефинира потребителите в коя група да се ситуират.
Детайлна информация по тематиката може да бъде открита в уеб страниците на по-големите търговци на електрическа енергия, само че... всичко опира до едно: макар направеното от КЕВР и търговците, процедурите си остават същите, а часовникът последователно се трансформира... в таксиметров уред на " копърка " с турбо помпа.
Пламен Симеонов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ