Театър | Хага на режисьора Галин Стоев
С постановката на режисьора Галин Стоев по напълно новата пиеса " Хага " (2023) от украинската авторка Народният спектакъл сложи стремително начало на театралния сезон. Премиерните представления подвигнаха публиката в препълнения до втори балкон салон на крайници, а актьорите излизаха по няколко пъти на бис . Очакваше се, че едно зрелище на първата сцена в страната, което бръква непосредствено в раната на войната в Украйна, ще провокира мощен отзив, и фактически от дълго време не бях попадал на толкоз коментирана театрална премиера.
Като цяло традицията на политическия спектакъл в духа на Бертолт Брехт не е изключително мощно показана в нашата театрална просвета , където сериозният коментар върху настоящите обществени проблеми е оставен напълно на медиите и обществените мрежи с техните специалисти и инфлуенсъри, а политическата ирония е най-вече естрадна реплика на политици по малкия екран. Лошото име на политическия спектакъл у нас идва от близкото ни комунистическо минало, когато той е синоним на пропагандата вместо на критическия дух, който би трябвало да бъде главната му цел.
Добре е обаче да си напомним, че театърът в никакъв случай не е бил непознат на политическото - зараждането му в антична Гърция е обвързвано с процъфтяването на полиса, а действието в последната част на единствената непокътната трагическа трилогия " Орестия " (V в. прочие н. е.) приключва със правосъден развой на Ареопага в Атина, в който вземат участие богове и хора.
Съдебен развой съставлява и пиесата " Хага ". В нея авторката Саша Денисова, чиято театрална кариера до започването на войната минава най-вече в Русия, основно в областта на документалния спектакъл, основава една колкото правдоподобна, толкоз и фантасмагорична картина на един утопичен боен съд в Хага, пред който ще би трябвало да се изправят виновниците за експанзията и жертвите в Украйна .
Фотограф: Боряна Пандова Реклама
Процесът протича в съзнанието на едно малко момиче (силен дебют на младата актриса Кремена Деянова), изгубило своите родители в бомбардировките. Всичко звучи по едно и също време правдиво, неуместно и извънредно. Саша Денисова изважда на сцената представителите на политическия хайлайф в Русия отпред с Путин. Показва ги като карикатури, само че резервира достоверните им думи, които е събирала от техните изявления.
Озовали се дружно този път в пандиза вместо в Кремъл, великите стратези стартират да се изясняват и самоизяждат пред очите на детето, което се пробва да ги разбере и това неразбиране се придвижва в публиката. Трудно е да се разбере каквото и да било, когато единствените действителни неща пред очите се оказват заличаването и болката. Всичко друго губи форма също като неразпознаваемите лица от фреските по стърчащите руини от взривени здания в сценографията на Борис Далчев. В хаоса на войната светът се изкривява в неразбираем призрачен сън.
В този разпадащ се съноподобен свят момичето се движи като приказната Алиса на Луис Карол, която става ту дребна, ту огромна, само че намира сили да се изправи против арогантните фантастични владетели с невъзмутимостта и силата на своето положително британско образование и чисто детско любознание. В една от сцените тя чува по какъв начин обвинените патетично пеят в хор " Прекрасно бъдеще, не бъди грубо с мен ". Този припев е прочут на всички, които сме израсли в соца. Той е от песента на една друга, съветска Алиса, в която доста от нас бяхме влюбени - гостенката от бъдещето в едноименния филм. Безименната украинска Алиса като че ли интуитивно усеща, че съдът на личната съвест е най-безмилостният , даже когато самичък си търси оправдания, и по тази причина избира да го следи от отдалеченост. Тя като че ли знае, че единственият излаз от кошмара е в събуждането, само че дали това го знаем и ние, феновете?
Фотограф: Боряна Пандова
На финала на пиесата се разиграва главоблъсканицата, която разплаква до сълзи Алиса в Огледалния свят, когато й споделят, че тя не е нищо друго с изключение на откъс в съня на Белия цар, който ще изчезне, " с едно пуф, като пламък на свещ ", когато той се разсъни. " Аз си те представям ", декларира момиченцето. " Не, аз си те представям ", отвръща страховитият Путин, превъзходно изигран от гримираната до неразбираемост Радена Вълканова. Кой ще се разсъни - ето го значимия въпрос на " Хага " в Народния спектакъл.
Реклама Свързани публикации Саша Денисова, драматуржка: " Хага " стартира, когато Украйна към този момент е победила 15 септември 2023, 07:25
Като цяло традицията на политическия спектакъл в духа на Бертолт Брехт не е изключително мощно показана в нашата театрална просвета , където сериозният коментар върху настоящите обществени проблеми е оставен напълно на медиите и обществените мрежи с техните специалисти и инфлуенсъри, а политическата ирония е най-вече естрадна реплика на политици по малкия екран. Лошото име на политическия спектакъл у нас идва от близкото ни комунистическо минало, когато той е синоним на пропагандата вместо на критическия дух, който би трябвало да бъде главната му цел.
Добре е обаче да си напомним, че театърът в никакъв случай не е бил непознат на политическото - зараждането му в антична Гърция е обвързвано с процъфтяването на полиса, а действието в последната част на единствената непокътната трагическа трилогия " Орестия " (V в. прочие н. е.) приключва със правосъден развой на Ареопага в Атина, в който вземат участие богове и хора.
Съдебен развой съставлява и пиесата " Хага ". В нея авторката Саша Денисова, чиято театрална кариера до започването на войната минава най-вече в Русия, основно в областта на документалния спектакъл, основава една колкото правдоподобна, толкоз и фантасмагорична картина на един утопичен боен съд в Хага, пред който ще би трябвало да се изправят виновниците за експанзията и жертвите в Украйна .
Фотограф: Боряна Пандова Реклама
Процесът протича в съзнанието на едно малко момиче (силен дебют на младата актриса Кремена Деянова), изгубило своите родители в бомбардировките. Всичко звучи по едно и също време правдиво, неуместно и извънредно. Саша Денисова изважда на сцената представителите на политическия хайлайф в Русия отпред с Путин. Показва ги като карикатури, само че резервира достоверните им думи, които е събирала от техните изявления.
Озовали се дружно този път в пандиза вместо в Кремъл, великите стратези стартират да се изясняват и самоизяждат пред очите на детето, което се пробва да ги разбере и това неразбиране се придвижва в публиката. Трудно е да се разбере каквото и да било, когато единствените действителни неща пред очите се оказват заличаването и болката. Всичко друго губи форма също като неразпознаваемите лица от фреските по стърчащите руини от взривени здания в сценографията на Борис Далчев. В хаоса на войната светът се изкривява в неразбираем призрачен сън.
В този разпадащ се съноподобен свят момичето се движи като приказната Алиса на Луис Карол, която става ту дребна, ту огромна, само че намира сили да се изправи против арогантните фантастични владетели с невъзмутимостта и силата на своето положително британско образование и чисто детско любознание. В една от сцените тя чува по какъв начин обвинените патетично пеят в хор " Прекрасно бъдеще, не бъди грубо с мен ". Този припев е прочут на всички, които сме израсли в соца. Той е от песента на една друга, съветска Алиса, в която доста от нас бяхме влюбени - гостенката от бъдещето в едноименния филм. Безименната украинска Алиса като че ли интуитивно усеща, че съдът на личната съвест е най-безмилостният , даже когато самичък си търси оправдания, и по тази причина избира да го следи от отдалеченост. Тя като че ли знае, че единственият излаз от кошмара е в събуждането, само че дали това го знаем и ние, феновете?
Фотограф: Боряна Пандова
На финала на пиесата се разиграва главоблъсканицата, която разплаква до сълзи Алиса в Огледалния свят, когато й споделят, че тя не е нищо друго с изключение на откъс в съня на Белия цар, който ще изчезне, " с едно пуф, като пламък на свещ ", когато той се разсъни. " Аз си те представям ", декларира момиченцето. " Не, аз си те представям ", отвръща страховитият Путин, превъзходно изигран от гримираната до неразбираемост Радена Вълканова. Кой ще се разсъни - ето го значимия въпрос на " Хага " в Народния спектакъл.
Реклама Свързани публикации Саша Денисова, драматуржка: " Хага " стартира, когато Украйна към този момент е победила 15 септември 2023, 07:25
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ