Икономическата 2022: нормализация и реформи в търсене на растежа
С подреждането на политическия пъзел възможностите за полемика без страсти и тотално откъснати от действителността причини по стопанските провокации и вероятните решения доста се усилиха. Уникалната композиция от митинги, корупционни кавги, поредност от избори, промяна на ръководството и пандемия от чужд вирус разумно истеризираха преобладаващия обществен роман за положението на стопанската система. Известно време всички се държаха като съпротива – а тази роля допуска рисуването на мрачни картини. Заедно с това всички, които желаеха – и към момента желаят – да получат „ повече “ от кесията на данъкоплатеца комфортно припяваха в този хор. И в действителност – изключителните обстановки оправдават изключителни дейности, и затова колкото повече рецесии, толкоз повече извинения за привилегии и дотации.
Но е извънредно време за нормализация – преди всичко в говоренето. Приказките са едно, а обстоятелствата – друго. Независимо от омикрон и високите цени на газа и електричеството, 2021 година е година на възобновяване – шокът, сривът в производството, блокирането на търговията, пътуванията и обществения живот белязаха 2020 година Ако гледаме „ огромната картина “ на световната, европейската и българската стопанска система през 2021 година няма по какъв начин да я опишем като „ рецесия “, най-малко в случай че не желаеме думите напълно да изгубят смисъла си. Както още пролетта писахме, всяка нова вълна има все по-слабо влияние върху стопанската интензивност.
Бърз обзор на основните стопански индикатори удостоверяват наклонността на възобновяване. Докато лятото на 2020 година консенсусът беше, че повече от половината страни ще доближат предкризисното равнище на Брутният вътрешен продукт едвам в края на 2022 година, в доста страни, в това число България, това ще се случи още тази година. Индустриалното произвеждане и външната търговия са най-малко от 7-8 месеца сензитивно над равнищата отпреди пандемията. Мащабните стратегии за обезщетения на бизнеси и поддръжка на приходите на семействата без терзания от фискални правила във всички огромни европейски стопански системи усилиха потреблението до равнища доста над тези от 2019 година Ако може въобще да се приказва за рецесия, тя е в непълен потенциал при предлагането, а не в свито търсене – стопанската система и изключително някои браншове прегряват след години на ниски вложения в разширение на индустриалния потенциал. Това, най-малко отчасти, изяснява и отчетливото повишаване на цените през втората половина на годината и изключително – на енергийните запаси и други основни първични материали.
Поглеждайки към България, отчитаме ниска безработица, експортно насочената промишленост чупи върхове в износа съвсем всеки месец, разноските за труд порастват с втория най-голям ритъм в Европейски Съюз, и по този начин нататък. Туризмът несъмнено продължава да страда, само че резултатите от юли и август приближават тези от 2019 година – най-хубавата въобще в историята за сектора. ИТ секторът и аутсорсингът на услуги пък прибавиха близо 10 хиляди работни места и над 1 милиарда евро доходи през годината. През 2021 година фискът ще получи най-малко 8 милиарда повече приходи – резултат от по-високи от упования стопански напредък, ползване, претовареност и приходи, усъвършенствана събираемост и внезапно ускорилата се инфлация. Така България за поредна година ще завърши със относително невисок – на фона на останалите развити стопански системи – бюджетен недостиг, а държавният дълг ще остане вторият най-нисък в Европейски Съюз.
Ето за какво имаме потребност и от нормализация в икономическите политики. Ежедневните кавги и закачки в обществените мрежи, както и опитите за основаване на чувство за перманентни рецесии и идващ апокалипсис от страна на новата съпротива в действителност, парадоксално, улесняват задачата на ръководството. Битката с вятърните мелници на незначителни и краткосрочни проблеми е лесна, сложни са трансформиращите тласъците структурни промени, трасиращи нови направления на развиване и разцвет. Инфлацията е проблем, само че ориста му е в ръцете на огромните централни банки. На родна почва държавното управление може (и трябва) да се ограничи до фокусирани ограничения в приходите – наподобява това е и проектът, в случай че отчитаме решенията за повишение на пенсиите, някои обществени помощи и компенсации и размера на минималната заплата. Специално за енергийните цени решенията не са толкоз сложни, тъй като на макрониво порастват и приходите – изискват техническо изпитание за основаване на правилен механизъм за компенсиране (но частично) на небитовите консуматори за сметка на свръхприходите. От друга страна, без значение от рекордното повишаване на тока и газа, индустриалното произвеждане и износът не страдат – няма всеобщи банкрути и прекъсване на активността, а световният пазар явно поема препоръчаната продукция на по-високите цени. Действително от средата на 1990-те не сме започвали година без признат държавен бюджет – само че това, с изключение на историческа стойност, няма учредения да сътвори някакви основни земетресения. Както стана дума, на този стадий България има положително фискално пространство, приходите порастват, нямаме проблем с дълга – няма риск да не се платят пенсиите или заплатите на учители и лекари, да вземем за пример.
Тези, а и доста други данни сочат, че новото държавно управление не може да употребява „ извинителната записка “ на пандемията, интернационалната обстановка, бюджетна рецесия или обилни несъответствия в действителния или финансовия бранш. Като начало това значи да бъдат прекъснати така наречен „ антикризисни ограничения “ – в това число другите дотации за бизнеса и заетостта. Доколкото те изиграха своята роля при неочакваното блокиране на стопанската интензивност и голямата неустановеност при започване на пандемията, все още те наподобяват все по-слабо защитими.
Вместо това, силата на новото ръководство би трябвало да се насочи към политики, разрешаващи трайни и дълбоки спънки пред развиването. Всъщност, прескачайки пропастта на имащата характерностите на „ черен лебед “ рецесия от 2020 година, България среща същите провокации пред растежа, каквито имаше и до 2019 година Оставаме едва развити район в богатия общ европейски пазар, бизнесът хронично изпитва дефицит на работна мощ – квалифицирана и неквалифицирана, демографските процеси на застаряване и емиграция не са обърнати, вложенията, частни и обществени, остават на ниско равнище.
Забогатяването, обсъждано в българския случай като догонване на по-развитите стопански системи в Европейски Съюз, въобще не е обезпечено. И без цитиране на исторически прецеденти може да се осмисли, че с избрани икономически фундаменти една страна може да стигне 60-65% от междинното равнище на Брутният вътрешен продукт на икономическата зона, в която значително е интегрирана, и да се „ закотви “ там. Съдейки по последните две десетилетия, достигането даже на 55% от междинното ни лиши доста време, сигурно повече от „ отличниците “ в Централна и Източна Европа. Фискалното здравомислие и като цяло консерватизмът в поредицата български държавни управления след 1997 година ни защищити от огромни неточности и провали – само че дружно с това не открихме и формулата на бързия напредък. Не станахме „ знамение “, „ тигър “, „ гореща капиталова дестинация “ и нито една от метафорите, описващи страни, съумели да реализират трансформиращ скок в развиването, заслужен да се включи в бъдещи учебници по стопанска история.
А рецептата, сведена до едно изречение, изисква повече вложения и развиване на човешкия капитал. От една страна са нужни повече, по-знаещи, по-предприемчиви и по-мотивирани хора. От друга, тяхната продуктивност може да пораства единствено благодарение на повече технологии и физически капитал. За да се насочат вярно – към действия, създаващи вместо разрушаващи или извличащи стойност – е нужна икономическа независимост, ефикасни обществени услуги и верни тласъци, награждаващи триумфа и наказващи грешките или непорядъчното държание.
През 2022 година новото българско държавно управление получава късмет да опита да отдели значително от своята сила за точно такива промени. Ако приказваме за налозите – дано понижим тежестта върху тези, които влагат и работят. Такъв пакет да вземем за пример би включвал освобождение от корпоративен налог на вложенията в машини и съоръжение, понижаване на осигурителните вноски (с най-висока тежест в облагането), съчетани с разширение на данъчната база посредством затваряне на „ пролуките “ и ограничение на недекларираните приходи и обороти. В образованието би трябвало да продължат и да се задълбочат към този момент почнали промени – двата стълба са обвързване на финансирането с резултатите и по-пълно обгръщане и задържане в системата. Разширяването на високите достижения дава човешки запас на софтуерните браншове в цифровата стопанска система, необятното покритие би трябвало да понижи стабилно необразованите и непригодните за претовареност. Ако приказваме за електронно ръководство – дано не се фокусираме върху една или друга електронна услуга и по какъв начин някое уверение може да се получи онлайн, а да придвижим изцяло архитектурата на обществените регистри по този начин, че да няма потребност от взаимоотношение гражданин-бизнес-администрация. Ако приказваме за качество на живот и обществена инфраструктура, дано най-накрая да изчезне от водещите вести дефицитът тук-там в детските градини – граничи с парадокс най-големият град, подсилен с милиони и от централния бюджет, да не може за повече от десетилетие да построи няколко десетки здания. Немислимо е години наред да се приказва за индустриални зони единствено в понятията на устройството на територията, строителството и комуналните услуги – а да липсва ясна стратегия за привличане на вложители в планове с висока добавена стойност, трансформиращи цели браншове. Заедно с това, най-лесните нови вложители са в действителност към този момент съществуващите сполучливи бизнеси – по тази причина средата да ги подтиква да влагат облагите си в разширение на индустриалния си капацитет и увеличаващи продуктивността, вместо да влагат отвън България или да натрупат „ замръзнали “ активи като парцели и парични депозити.
За всичко това има „ отворен прозорец “ от не повече от година – стартирайки от параметрите на бюджета още през януари. Правителството ще получи тези месеци на политическо успокоение, въздействието на пандемията върху стопанската система отшумява, бюджетните запаси към този момент са над упованията, а занапред ще има финансиране по Плана за възобновяване и резистентност. Волята и силата на новите ръководещи би трябвало да се трансферира от реакция на злободневието и решение на от дълго време отминали проблеми на вчерашни ден към промени с дълготраен небосвод в гонене на висок догонващ напредък.
*Препечатваме без редакторска интервенция.
Но е извънредно време за нормализация – преди всичко в говоренето. Приказките са едно, а обстоятелствата – друго. Независимо от омикрон и високите цени на газа и електричеството, 2021 година е година на възобновяване – шокът, сривът в производството, блокирането на търговията, пътуванията и обществения живот белязаха 2020 година Ако гледаме „ огромната картина “ на световната, европейската и българската стопанска система през 2021 година няма по какъв начин да я опишем като „ рецесия “, най-малко в случай че не желаеме думите напълно да изгубят смисъла си. Както още пролетта писахме, всяка нова вълна има все по-слабо влияние върху стопанската интензивност.
Бърз обзор на основните стопански индикатори удостоверяват наклонността на възобновяване. Докато лятото на 2020 година консенсусът беше, че повече от половината страни ще доближат предкризисното равнище на Брутният вътрешен продукт едвам в края на 2022 година, в доста страни, в това число България, това ще се случи още тази година. Индустриалното произвеждане и външната търговия са най-малко от 7-8 месеца сензитивно над равнищата отпреди пандемията. Мащабните стратегии за обезщетения на бизнеси и поддръжка на приходите на семействата без терзания от фискални правила във всички огромни европейски стопански системи усилиха потреблението до равнища доста над тези от 2019 година Ако може въобще да се приказва за рецесия, тя е в непълен потенциал при предлагането, а не в свито търсене – стопанската система и изключително някои браншове прегряват след години на ниски вложения в разширение на индустриалния потенциал. Това, най-малко отчасти, изяснява и отчетливото повишаване на цените през втората половина на годината и изключително – на енергийните запаси и други основни първични материали.
Поглеждайки към България, отчитаме ниска безработица, експортно насочената промишленост чупи върхове в износа съвсем всеки месец, разноските за труд порастват с втория най-голям ритъм в Европейски Съюз, и по този начин нататък. Туризмът несъмнено продължава да страда, само че резултатите от юли и август приближават тези от 2019 година – най-хубавата въобще в историята за сектора. ИТ секторът и аутсорсингът на услуги пък прибавиха близо 10 хиляди работни места и над 1 милиарда евро доходи през годината. През 2021 година фискът ще получи най-малко 8 милиарда повече приходи – резултат от по-високи от упования стопански напредък, ползване, претовареност и приходи, усъвършенствана събираемост и внезапно ускорилата се инфлация. Така България за поредна година ще завърши със относително невисок – на фона на останалите развити стопански системи – бюджетен недостиг, а държавният дълг ще остане вторият най-нисък в Европейски Съюз.
Ето за какво имаме потребност и от нормализация в икономическите политики. Ежедневните кавги и закачки в обществените мрежи, както и опитите за основаване на чувство за перманентни рецесии и идващ апокалипсис от страна на новата съпротива в действителност, парадоксално, улесняват задачата на ръководството. Битката с вятърните мелници на незначителни и краткосрочни проблеми е лесна, сложни са трансформиращите тласъците структурни промени, трасиращи нови направления на развиване и разцвет. Инфлацията е проблем, само че ориста му е в ръцете на огромните централни банки. На родна почва държавното управление може (и трябва) да се ограничи до фокусирани ограничения в приходите – наподобява това е и проектът, в случай че отчитаме решенията за повишение на пенсиите, някои обществени помощи и компенсации и размера на минималната заплата. Специално за енергийните цени решенията не са толкоз сложни, тъй като на макрониво порастват и приходите – изискват техническо изпитание за основаване на правилен механизъм за компенсиране (но частично) на небитовите консуматори за сметка на свръхприходите. От друга страна, без значение от рекордното повишаване на тока и газа, индустриалното произвеждане и износът не страдат – няма всеобщи банкрути и прекъсване на активността, а световният пазар явно поема препоръчаната продукция на по-високите цени. Действително от средата на 1990-те не сме започвали година без признат държавен бюджет – само че това, с изключение на историческа стойност, няма учредения да сътвори някакви основни земетресения. Както стана дума, на този стадий България има положително фискално пространство, приходите порастват, нямаме проблем с дълга – няма риск да не се платят пенсиите или заплатите на учители и лекари, да вземем за пример.
Тези, а и доста други данни сочат, че новото държавно управление не може да употребява „ извинителната записка “ на пандемията, интернационалната обстановка, бюджетна рецесия или обилни несъответствия в действителния или финансовия бранш. Като начало това значи да бъдат прекъснати така наречен „ антикризисни ограничения “ – в това число другите дотации за бизнеса и заетостта. Доколкото те изиграха своята роля при неочакваното блокиране на стопанската интензивност и голямата неустановеност при започване на пандемията, все още те наподобяват все по-слабо защитими.
Вместо това, силата на новото ръководство би трябвало да се насочи към политики, разрешаващи трайни и дълбоки спънки пред развиването. Всъщност, прескачайки пропастта на имащата характерностите на „ черен лебед “ рецесия от 2020 година, България среща същите провокации пред растежа, каквито имаше и до 2019 година Оставаме едва развити район в богатия общ европейски пазар, бизнесът хронично изпитва дефицит на работна мощ – квалифицирана и неквалифицирана, демографските процеси на застаряване и емиграция не са обърнати, вложенията, частни и обществени, остават на ниско равнище.
Забогатяването, обсъждано в българския случай като догонване на по-развитите стопански системи в Европейски Съюз, въобще не е обезпечено. И без цитиране на исторически прецеденти може да се осмисли, че с избрани икономически фундаменти една страна може да стигне 60-65% от междинното равнище на Брутният вътрешен продукт на икономическата зона, в която значително е интегрирана, и да се „ закотви “ там. Съдейки по последните две десетилетия, достигането даже на 55% от междинното ни лиши доста време, сигурно повече от „ отличниците “ в Централна и Източна Европа. Фискалното здравомислие и като цяло консерватизмът в поредицата български държавни управления след 1997 година ни защищити от огромни неточности и провали – само че дружно с това не открихме и формулата на бързия напредък. Не станахме „ знамение “, „ тигър “, „ гореща капиталова дестинация “ и нито една от метафорите, описващи страни, съумели да реализират трансформиращ скок в развиването, заслужен да се включи в бъдещи учебници по стопанска история.
А рецептата, сведена до едно изречение, изисква повече вложения и развиване на човешкия капитал. От една страна са нужни повече, по-знаещи, по-предприемчиви и по-мотивирани хора. От друга, тяхната продуктивност може да пораства единствено благодарение на повече технологии и физически капитал. За да се насочат вярно – към действия, създаващи вместо разрушаващи или извличащи стойност – е нужна икономическа независимост, ефикасни обществени услуги и верни тласъци, награждаващи триумфа и наказващи грешките или непорядъчното държание.
През 2022 година новото българско държавно управление получава късмет да опита да отдели значително от своята сила за точно такива промени. Ако приказваме за налозите – дано понижим тежестта върху тези, които влагат и работят. Такъв пакет да вземем за пример би включвал освобождение от корпоративен налог на вложенията в машини и съоръжение, понижаване на осигурителните вноски (с най-висока тежест в облагането), съчетани с разширение на данъчната база посредством затваряне на „ пролуките “ и ограничение на недекларираните приходи и обороти. В образованието би трябвало да продължат и да се задълбочат към този момент почнали промени – двата стълба са обвързване на финансирането с резултатите и по-пълно обгръщане и задържане в системата. Разширяването на високите достижения дава човешки запас на софтуерните браншове в цифровата стопанска система, необятното покритие би трябвало да понижи стабилно необразованите и непригодните за претовареност. Ако приказваме за електронно ръководство – дано не се фокусираме върху една или друга електронна услуга и по какъв начин някое уверение може да се получи онлайн, а да придвижим изцяло архитектурата на обществените регистри по този начин, че да няма потребност от взаимоотношение гражданин-бизнес-администрация. Ако приказваме за качество на живот и обществена инфраструктура, дано най-накрая да изчезне от водещите вести дефицитът тук-там в детските градини – граничи с парадокс най-големият град, подсилен с милиони и от централния бюджет, да не може за повече от десетилетие да построи няколко десетки здания. Немислимо е години наред да се приказва за индустриални зони единствено в понятията на устройството на територията, строителството и комуналните услуги – а да липсва ясна стратегия за привличане на вложители в планове с висока добавена стойност, трансформиращи цели браншове. Заедно с това, най-лесните нови вложители са в действителност към този момент съществуващите сполучливи бизнеси – по тази причина средата да ги подтиква да влагат облагите си в разширение на индустриалния си капацитет и увеличаващи продуктивността, вместо да влагат отвън България или да натрупат „ замръзнали “ активи като парцели и парични депозити.
За всичко това има „ отворен прозорец “ от не повече от година – стартирайки от параметрите на бюджета още през януари. Правителството ще получи тези месеци на политическо успокоение, въздействието на пандемията върху стопанската система отшумява, бюджетните запаси към този момент са над упованията, а занапред ще има финансиране по Плана за възобновяване и резистентност. Волята и силата на новите ръководещи би трябвало да се трансферира от реакция на злободневието и решение на от дълго време отминали проблеми на вчерашни ден към промени с дълготраен небосвод в гонене на висок догонващ напредък.
*Препечатваме без редакторска интервенция.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ