Промените в Конституцията: ВСС се разделя на две, намерен е надежден вариант за служебния кабинет
С подписите на 166 народни представители от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи през днешния ден в деловодството на Народното събрание бяха импортирани измененията в Конституцията, към които трите обединения се съгласиха. Той бе внесе от ръководителя на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова, Надежда Йорданова от Демократична България и Ертен Анисова от Движение за права и свободи.
В предлагането за промени остават главните претенции на ПП-ДБ - разделянето на Висшия правосъден съвет на съдийски и прокурорски, като в първия съдиите имат болшинство, а във втория господства парламентарна квота; орязват се и пълномощията на основния прокурор.
Съпредседателят на Демократична България Атанас Атанасов съобщи, че е открита " доста надеждна форма " за служебното държавно управление. Предлага се президентът да избира министър председател от три вероятни фигури - ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд или шефа на Българска народна банка. Така избраният министър председател ще номинира състава на Министерски съвет. Така се основава самостоятелност на служебния кабинет, който в този момент зависи от един човек - президента, разяснява Атанасов.
Отпаднал е разновидността, препоръчан от ПП-ДБ постоянното държавно управление да се назначава за служебно. От ГЕРБ преди няколко дни предложиха така наречен гръцки вид, при който служебният кабинет се оглавява от институционална фигура.
ПП-ДБ са се отказали и от ограничението на кметските мандати до два. Тази концепция бе изрично отхвърлена ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи.
ПП-ДБ са създали и компромис във връзка с подаването на конституционни тъжби. Намерението беше прави на това да има всеки български жител. Никола Минчев изясни, че след приемането на измененията в умишлен закон ще бъде открит филтър за допустмост на жалбите. В плана влиза и настояването на ГЕРБ за повече автономия на Инспектората към Висш съдебен съвет.
ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи са се съгласили 24 май да бъде вписан в Конституцията като народен празник.
Вместо един Висш правосъден съвет, ще има два - Висш правосъден съвет и Прокурорски съвет.
Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителите на двете висши съдилища, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите, и петима членове, избирани от Народното събрание с болшинство 2/3. Парламентът не може да избира за членове лица, които заемат длъжността на арбитър, прокурор или следовател все още на избора. Мандатът на изборните членове на Висшия правосъден съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период.
Прокурорският съвет се състои от 10 членове и включва по право основния прокурор, двама членове, избирани директно от прокурорите, един, избиран директно от следователите и шестима членове, определени от Народното събрание с болшинство две трети. За членове на Прокурорския съвет се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум петнадесет годишен юридически стаж. Народното събрание не може да избира за членове лица, които заемат длъжността на прокурори или следователи все още на избора, гласи планът. Т.е. в Прокурорския съвет може да бъдат назначавани съдии. Мандатът и на този съвет ще е 4 години.
Председателите на двете висши съдилища, както и основният прокурор, ще имат 5-годишен мандат с право на още един. В момента мандатът им е 7-годишен, само че няма право на наново избиране.
Когато Народното събрание не може да излъчи държавно управление, президентът отново ще назначава служебно. Но за министър председател ще би трябвало да уточни някой всред ръководителите на Народното събрание, Конституционния съд или шефа на Българска народна банка.
" Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите ", написа в плана.
Реформира се Инспекторатът към Висшия правосъден съвет и става Инспекторат на правосъдната власт. Главният контрольор и инспекторите ще имат 5-годишен мандат с право на още един, само че по-късно няма да могат да се връщат в правосъдната система, а ще се пенсионират.
Конституционните съдии от парламентарната квота към този момент ще се избират не с нормално, а с болшинство от 2/3 от Народното събрание.
Орязват се пълномощията на основния прокурор да сезира Конституционния съд. Той ще може да се обръща към Конституционен съд единствено с искане за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на жителите. За сметка на това обаче всеки съд ще може да сезира Конституционен съд по отношение на съответно дело. Право на конституционна тъжба получават и жителите и юридическите лица.
В предлагането за промени остават главните претенции на ПП-ДБ - разделянето на Висшия правосъден съвет на съдийски и прокурорски, като в първия съдиите имат болшинство, а във втория господства парламентарна квота; орязват се и пълномощията на основния прокурор.
Съпредседателят на Демократична България Атанас Атанасов съобщи, че е открита " доста надеждна форма " за служебното държавно управление. Предлага се президентът да избира министър председател от три вероятни фигури - ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд или шефа на Българска народна банка. Така избраният министър председател ще номинира състава на Министерски съвет. Така се основава самостоятелност на служебния кабинет, който в този момент зависи от един човек - президента, разяснява Атанасов.
Отпаднал е разновидността, препоръчан от ПП-ДБ постоянното държавно управление да се назначава за служебно. От ГЕРБ преди няколко дни предложиха така наречен гръцки вид, при който служебният кабинет се оглавява от институционална фигура.
ПП-ДБ са се отказали и от ограничението на кметските мандати до два. Тази концепция бе изрично отхвърлена ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи.
ПП-ДБ са създали и компромис във връзка с подаването на конституционни тъжби. Намерението беше прави на това да има всеки български жител. Никола Минчев изясни, че след приемането на измененията в умишлен закон ще бъде открит филтър за допустмост на жалбите. В плана влиза и настояването на ГЕРБ за повече автономия на Инспектората към Висш съдебен съвет.
ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи са се съгласили 24 май да бъде вписан в Конституцията като народен празник.
Вместо един Висш правосъден съвет, ще има два - Висш правосъден съвет и Прокурорски съвет.
Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителите на двете висши съдилища, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите, и петима членове, избирани от Народното събрание с болшинство 2/3. Парламентът не може да избира за членове лица, които заемат длъжността на арбитър, прокурор или следовател все още на избора. Мандатът на изборните членове на Висшия правосъден съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период.
Прокурорският съвет се състои от 10 членове и включва по право основния прокурор, двама членове, избирани директно от прокурорите, един, избиран директно от следователите и шестима членове, определени от Народното събрание с болшинство две трети. За членове на Прокурорския съвет се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум петнадесет годишен юридически стаж. Народното събрание не може да избира за членове лица, които заемат длъжността на прокурори или следователи все още на избора, гласи планът. Т.е. в Прокурорския съвет може да бъдат назначавани съдии. Мандатът и на този съвет ще е 4 години.
Председателите на двете висши съдилища, както и основният прокурор, ще имат 5-годишен мандат с право на още един. В момента мандатът им е 7-годишен, само че няма право на наново избиране.
Когато Народното събрание не може да излъчи държавно управление, президентът отново ще назначава служебно. Но за министър председател ще би трябвало да уточни някой всред ръководителите на Народното събрание, Конституционния съд или шефа на Българска народна банка.
" Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите ", написа в плана.
Реформира се Инспекторатът към Висшия правосъден съвет и става Инспекторат на правосъдната власт. Главният контрольор и инспекторите ще имат 5-годишен мандат с право на още един, само че по-късно няма да могат да се връщат в правосъдната система, а ще се пенсионират.
Конституционните съдии от парламентарната квота към този момент ще се избират не с нормално, а с болшинство от 2/3 от Народното събрание.
Орязват се пълномощията на основния прокурор да сезира Конституционния съд. Той ще може да се обръща към Конституционен съд единствено с искане за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на жителите. За сметка на това обаче всеки съд ще може да сезира Конституционен съд по отношение на съответно дело. Право на конституционна тъжба получават и жителите и юридическите лица.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ