Дясното обединение? Ето как може да стане
С особена тежест стои един въпрос – с кого да се обединят демократичните партии от център-дясно и по какъв начин? И в частност Съюз на демократичните сили. Пo-надолу ще приказвам като седесар, тъй като съм член на Съюз на демократичните сили и тази партия познавам най-добре, само че съвсем всичко се отнася и за другите партии от десния политически набор.
Ясно е, че с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи това не става. Българска социалистическа партия поредно стартират да се обръщат към Българска комунистическа партия носталгията и това стана изключително очевидно откогато госпожа Нинова стана ръководител. Движение за права и свободи са в ролята на " черната вдовица " – токсичен паяк, който изяжда сътрудниците си.
За партии едномандатки като ББЦ, Воля, бъдещата групировка на Божидар Димитров и Слави Трифонов няма смисъл да се приказва. Те минават като метеори през политическия ни живот и с изключение на да се опариш до момента в който изгарят, друго няма какво да донесат.
Остават два разновидността – ГЕРБ и Обединените патриоти (или част от тях).
ГЕРБ са неоспорим фактор в българския политически живот, претендиращи да са дясна партия и посредством заиграването с тематиката " антикомунизъм " се показват за опция на Българска социалистическа партия. Бавно и поредно се пробват да вкарат гласоподавателя в двуполюсната алтернатива ГЕРБ или Българска социалистическа партия, все едно друга опция няма. Но би трябвало дясно да се каже, че ГЕРБ и Българска социалистическа партия не са опция една на друга, а са единствено двете страни на една и съща монета. ГЕРБ в никакъв случай не е била същинска и осъзната дясна партия. По скоро е един тип народняшка, популистка партия, която при основаването си трябваше да се нарежда някъде в политическото протстранство. Тогава на власт бяха левите, затова с цел да се доберат до властта, трябваше да се показват за десни. Ако тогавашното държавно управление беше дясно, ГЕРБ без никакви старания щеше да е лява партия. И това дори доста добре щеше да й приляга заради политическата история на огромна част от членовете й, в това число управителните й фрагменти.
И досега ГЕРБ продължава да работи на правилото проба-грешка и да печели избори с обещания галещи ухото на гласоподавателя, които по-късно не извършва. Икономическата политика в преобладаващите случаи е надалеч от дясна. Следователно в България е нужна същинска дясна опция на ГЕРБ. Съюзът с ГЕРБ, или следването на неговия дневен ред, когато ГЕРБ е огромният и мощен сътрудник, е гибелен за десните сили, тъй като тогава ГЕРБ не се държи като сътрудник, а като " по-големия брат " изискващ подчинение
и прехвърлящ всички негативи към по-малкия сътрудник. Опитахме да участваме, с цел да променим от вътрешната страна, само че не стана. Единствено в случай че ние сме мощната страна в ръководството може да приказваме за взаимоотношение с ГЕРБ.
Вече е явно, изключително при настоящето държавно управление, че Стабилността на ГЕРБ не води до стабилно развиване, а до застой.
Съюз с Обединените патриоти или част от тях.
Три партии, които не заслужават доверието ни. Нито са в дясно, нито изповядват полезности и схващане за политика и държавност като нас. Атака са искрено съветска, а не българска партия. Да, за момента са по-скоро пасивни, само че очевидно единствено чакат момента.
Участието във властта наподобява ги уволетворява на този стадий. НФСБ наподобяват най-близо до нас по стратегия и поръчки, само че това е единствено видимо. Всъщност не би трябвало да забравяме, че НФСБ се отдели от Атака, само че единствено заради личностни различия, а не идейни.
И в този момент още веднъж са дружно и по всичко проличава, че се чустват удобно дружно. Едва ли можем да си партнираме с партия издигаща искрено антиевропейски лозунги и настояща в прорез с разбирането ни за отбрана на човешкото достолепие. Да, имам предвид точно граничните изцепки на ръководителя й по време на парламентарните избори, както и последните му епистоларни излияния.
Вътрешна македонска революционна организация са партията на симпатичния и носталгичен национализъм от началото на 20-век. Или най-малко бяха такава. В последните 7-8 години се трансфораха в партия преследващата присъединяване във властта непременно. Безпринципната коалиция с ББЦ и сегашната с Атака са единствено образец за това. Носталгичния и национализъм вместо подобен от началото на 20 век, прерасна в носталгизъм по времето преди 89-а. Действията на ръководителя (агент на ДС) като министър на защитата са най-вече във щета на Българската войска и отбранителните ни качества. И устройващи една непозната страна, а точно Русия. Явно това ги сплотява с Атака. Въпреки че преди години сме били в коалиция с Вътрешна македонска революционна организация на сегашния стадий това ще бъде нездравословно и погрешно. Партия, която възприема Европейски Съюз като нещо непознато и " не наше ", а европейските жители за чужденици не е партията, която може да ни бъде съдружен сътрудник.
Една коалиция на десните партии, или някоя от тях с Патриотите ще даде един единствен сигнал към гласоподавателя – тези са подготвени на всичко единствено и единствено да се доберат до Парламента и властта. Не е това образа, който търсим.
Остават партиите в център дясно. Партиите които залагат в стратегиите и активността си на демократизирането на България. Проблема на десните организация е, че гласоподавателите им са едни и същи. И краен брой. Всяко противоборство сред тях води до загуба на гласоподаватели. Когато един човек е подложен пред алтернативата да седне на два стола по едно и също време, той нормално не сяда на нито един от тях. Все отново нашите гласоподаватели са рационални и разсъждаващи хора. Искаме ли да задържим и увеличим гласоподавателите си, желаеме ли да управляваме страната, нямаме различен излаз с изключение на действително и изрично обединяване.
Бъдещото ядро би трябвало да бъде от Съюз на демократичните сили, ДСБ и ДБГ – да, веднъж опитахме в Република България. Допуснахме доста неточности, само че можем единствено да се поучим от тях, а не да си ги навираме в очите на всяка среща. И като се има поради, че генезиса на тези партии и най-много на членовете им, е Съюз на демократичните сили от края на 90-те години, то най-естественото нещо е още веднъж да се съберат в един съюз. Но този път ясно и без недомлъвки – обединяване в единна партия. Видяхме, че обединението не работи. Сливане е единствения вид. Към това обединяване да притеглим и всички дребни партии от десния набор като Д3, Синьо единение, ССД и други – всички които в един или различен миг са излезли от Съюз на демократичните сили. Естествено място в новото обединяване имат и личностите от Гражданския съвет на Република България, само че единствено в случай че са подготвени да станат партийни членове и да съблюдават партийния правилник.
Да, България също са добре пристигнали, само че ще би трябвало и те да загърбят тясно партийния с егоцентризъм и да се дефинират идеологически. Коалиция или обединяване на десните партии с тях е нужна. Но в случай че желаеме тази коалиция да е трайна и да има триумф, то е време Да,България да си изяснят малко идеологията. Ако ще е дясно - добре. Ще тичаме по дългата писта. Ако ще е център или ляво - отново добре, само че тогава по късата писта. Само до промяната на модела на настоящето ръководство на пост Българска комунистическа партия партиите в лицето на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ.
Но по какъв начин да стане това обединяване като има толкоз доста насъбрани негативи сред партиите в дясно? Много елементарно. И същевременнно доста мъчно. Трябва единствено да се смирим малко и да помислим за идващите 10-20 години, а не за идващите 2-3 такива. ДСБ да спрат да употребяват тезата, че с Лукарски не могат да се обединят и няма да беседват със Съюз на демократичните сили до момента в който той е ръководител. Изглежда сътрудниците, след напускането на Съюз на демократичните сили са не запомнили, че Съюз на демократичните сили не е лидерска партия. Ако същински желаят да се обединят със Съюз на демократичните сили, то името на ръководителя е най-малкия проблем. Съюз на демократичните сили от своя страна (и управление и членове) е време да спрат да одобряват сътрудниците от другите партии като предатели и ренегати и да ги упрекват, че поради тях Съюз на демократичните сили не е силата, която беше. Да се вгледаме и в себе си и да създадем и невъзможното да обединим отово всички в един мощен съюз. Включително и с цената на сложни и тежки взаимни отстъпки. ДБГ би трябвало най-сетне да схванат, че макар триумфите си тук-там, не могат да бъдат еднолични водачи на дясното. Да, сега имат кметове на регионални градове, само че другите партии са имали такива доста преди тях и политическия им опит е извънредно по-голям.
Осъзнаването от партиите в център-дясно, че поотделно нищо не могат да създадат е най-трудната част от обединителния развой. И тя към момента не е извървяна от управленията на партиите ни. Членовете по места от дълго време са уверени, че това е пътя и че единствено дружно сме мощни и ще можем да проведем нужните промени за възстановяване на живота ни.
Време е всички десни и демократични партии да се съберат и да вземат едно доста просто и доста мъчно решение - сливаме се в един нов Съюз на Десните (Демократичните) Сили/ Обединени демократични сили. Сливане, тъй като този съюз би трябвало да е правоприемник на всички досегашни партии, на техните триумфи и неуспехи. Ако създадем нещо чисто ново, то ще отречем обстоятелството, че до момента сме постигнали доста за положителното на тази страна и общество.
А технологията на обединяването е доста лесна: По 100 представители от всяка настояща партия (20 до 50 делегата за по-малките формации) се събират на конгрес/конференция/събрание и създават Устав и стратегия, чиито съществени положения са разисквани преди този момент сред партиите от комисия формирана на паритетен принцип. На същия конгрес се избира и новото управление - най-добре досегашните ръководители да създадат крачка обратно. Пък той новия водач на дясното ще се появи по натурален път.
На същия паритетен принцип се образуват и локалните органи и започваме естествената партийна активност.
Има и едно доста значимо нещо и което да запишем в Устава си - Председателя на съюза ни да може да взе участие в държавно управление единствено като министър председател, не и като министър. Защото ние ще се обединим с ясната цел да упражняваме властта, а освен да бъдем във властта.
Това е първата стъпка, която ще ни приближи до доверието на гласоподавателите. И наши и колебаещи се. Следващата стъпка е да предложим мощна стратегия с няколко, не повече от пет, целта. Но такива, които можем да осъществим и които действително ще подобрят живота на хората. Например:
1. Намаляване на налозите и осигурителната тежест – Данък добавена стойност да стане 18 % (или по-малко), Данък добавена стойност да се признава за всички активи на компаниите, в това число всички типове МПС, когато се употребяват за служебна активност, Връщане на част от налозите за работещи родители;
2. Децентрализация на здравната каса.
3. Общественополезен труд вместо санкция – които нарушава публичния ред и правила, да си отработи. Ненужно е да се постановат санкции, които по-късно не се събират.
4. Ускорено планиране и създаване на тунел под прохода " Петрохан " – действителна мярка за повдигане стандарта на живот в Северозапада и стимулиране на икономическото развиване там.
5. Електронно държавно управление и лишаване опцията на държавните и общински служители да разпределят публични средства. Ако не зависи от тях, то и корупцията ще изчезне от единствено себе си.
Ако успеем да се обединим и предложим ясна и съответна стратегия имаме възможностите да спечелим още веднъж доверието на гласоподавателите си. И несъмнено би трябвало да не го предадем след изборите.
Иначе сме обречени нови и непрекъснати метеорни планове, които ще се появяват и изчезват без да оставят трайна диря. И ще се надяваме след разпада на ГЕРБ и за нас да остане някоя " троха ".
Е, несъмнено, постоянно остава разновидността всички да се явим поотделно и да се надяваме да вземем по един %, та най-малко дотация и постройка да имаме. И да работим постепенно и бавно да спечелим гласоподавателите за концепциите си. Все отново партията искаща самостоятелност на Шотландия и трябваха 100 години с цел да стане водеща мощ в Шотландия. Може пък и някоя от сегашните партии да успее да направи това. След време.
Б. ред . - Тодор Грозданов е юрист, член на Съюз на демократичните сили. На последния избор на водач на партията той бе единствената номинация против Божидар Лукарски, само че загуби.
Ясно е, че с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи това не става. Българска социалистическа партия поредно стартират да се обръщат към Българска комунистическа партия носталгията и това стана изключително очевидно откогато госпожа Нинова стана ръководител. Движение за права и свободи са в ролята на " черната вдовица " – токсичен паяк, който изяжда сътрудниците си.
За партии едномандатки като ББЦ, Воля, бъдещата групировка на Божидар Димитров и Слави Трифонов няма смисъл да се приказва. Те минават като метеори през политическия ни живот и с изключение на да се опариш до момента в който изгарят, друго няма какво да донесат.
Остават два разновидността – ГЕРБ и Обединените патриоти (или част от тях).
ГЕРБ са неоспорим фактор в българския политически живот, претендиращи да са дясна партия и посредством заиграването с тематиката " антикомунизъм " се показват за опция на Българска социалистическа партия. Бавно и поредно се пробват да вкарат гласоподавателя в двуполюсната алтернатива ГЕРБ или Българска социалистическа партия, все едно друга опция няма. Но би трябвало дясно да се каже, че ГЕРБ и Българска социалистическа партия не са опция една на друга, а са единствено двете страни на една и съща монета. ГЕРБ в никакъв случай не е била същинска и осъзната дясна партия. По скоро е един тип народняшка, популистка партия, която при основаването си трябваше да се нарежда някъде в политическото протстранство. Тогава на власт бяха левите, затова с цел да се доберат до властта, трябваше да се показват за десни. Ако тогавашното държавно управление беше дясно, ГЕРБ без никакви старания щеше да е лява партия. И това дори доста добре щеше да й приляга заради политическата история на огромна част от членовете й, в това число управителните й фрагменти.
И досега ГЕРБ продължава да работи на правилото проба-грешка и да печели избори с обещания галещи ухото на гласоподавателя, които по-късно не извършва. Икономическата политика в преобладаващите случаи е надалеч от дясна. Следователно в България е нужна същинска дясна опция на ГЕРБ. Съюзът с ГЕРБ, или следването на неговия дневен ред, когато ГЕРБ е огромният и мощен сътрудник, е гибелен за десните сили, тъй като тогава ГЕРБ не се държи като сътрудник, а като " по-големия брат " изискващ подчинение
и прехвърлящ всички негативи към по-малкия сътрудник. Опитахме да участваме, с цел да променим от вътрешната страна, само че не стана. Единствено в случай че ние сме мощната страна в ръководството може да приказваме за взаимоотношение с ГЕРБ.
Вече е явно, изключително при настоящето държавно управление, че Стабилността на ГЕРБ не води до стабилно развиване, а до застой.
Съюз с Обединените патриоти или част от тях.
Три партии, които не заслужават доверието ни. Нито са в дясно, нито изповядват полезности и схващане за политика и държавност като нас. Атака са искрено съветска, а не българска партия. Да, за момента са по-скоро пасивни, само че очевидно единствено чакат момента.
Участието във властта наподобява ги уволетворява на този стадий. НФСБ наподобяват най-близо до нас по стратегия и поръчки, само че това е единствено видимо. Всъщност не би трябвало да забравяме, че НФСБ се отдели от Атака, само че единствено заради личностни различия, а не идейни.
И в този момент още веднъж са дружно и по всичко проличава, че се чустват удобно дружно. Едва ли можем да си партнираме с партия издигаща искрено антиевропейски лозунги и настояща в прорез с разбирането ни за отбрана на човешкото достолепие. Да, имам предвид точно граничните изцепки на ръководителя й по време на парламентарните избори, както и последните му епистоларни излияния.
Вътрешна македонска революционна организация са партията на симпатичния и носталгичен национализъм от началото на 20-век. Или най-малко бяха такава. В последните 7-8 години се трансфораха в партия преследващата присъединяване във властта непременно. Безпринципната коалиция с ББЦ и сегашната с Атака са единствено образец за това. Носталгичния и национализъм вместо подобен от началото на 20 век, прерасна в носталгизъм по времето преди 89-а. Действията на ръководителя (агент на ДС) като министър на защитата са най-вече във щета на Българската войска и отбранителните ни качества. И устройващи една непозната страна, а точно Русия. Явно това ги сплотява с Атака. Въпреки че преди години сме били в коалиция с Вътрешна македонска революционна организация на сегашния стадий това ще бъде нездравословно и погрешно. Партия, която възприема Европейски Съюз като нещо непознато и " не наше ", а европейските жители за чужденици не е партията, която може да ни бъде съдружен сътрудник.
Една коалиция на десните партии, или някоя от тях с Патриотите ще даде един единствен сигнал към гласоподавателя – тези са подготвени на всичко единствено и единствено да се доберат до Парламента и властта. Не е това образа, който търсим.
Остават партиите в център дясно. Партиите които залагат в стратегиите и активността си на демократизирането на България. Проблема на десните организация е, че гласоподавателите им са едни и същи. И краен брой. Всяко противоборство сред тях води до загуба на гласоподаватели. Когато един човек е подложен пред алтернативата да седне на два стола по едно и също време, той нормално не сяда на нито един от тях. Все отново нашите гласоподаватели са рационални и разсъждаващи хора. Искаме ли да задържим и увеличим гласоподавателите си, желаеме ли да управляваме страната, нямаме различен излаз с изключение на действително и изрично обединяване.
Бъдещото ядро би трябвало да бъде от Съюз на демократичните сили, ДСБ и ДБГ – да, веднъж опитахме в Република България. Допуснахме доста неточности, само че можем единствено да се поучим от тях, а не да си ги навираме в очите на всяка среща. И като се има поради, че генезиса на тези партии и най-много на членовете им, е Съюз на демократичните сили от края на 90-те години, то най-естественото нещо е още веднъж да се съберат в един съюз. Но този път ясно и без недомлъвки – обединяване в единна партия. Видяхме, че обединението не работи. Сливане е единствения вид. Към това обединяване да притеглим и всички дребни партии от десния набор като Д3, Синьо единение, ССД и други – всички които в един или различен миг са излезли от Съюз на демократичните сили. Естествено място в новото обединяване имат и личностите от Гражданския съвет на Република България, само че единствено в случай че са подготвени да станат партийни членове и да съблюдават партийния правилник.
Да, България също са добре пристигнали, само че ще би трябвало и те да загърбят тясно партийния с егоцентризъм и да се дефинират идеологически. Коалиция или обединяване на десните партии с тях е нужна. Но в случай че желаеме тази коалиция да е трайна и да има триумф, то е време Да,България да си изяснят малко идеологията. Ако ще е дясно - добре. Ще тичаме по дългата писта. Ако ще е център или ляво - отново добре, само че тогава по късата писта. Само до промяната на модела на настоящето ръководство на пост Българска комунистическа партия партиите в лицето на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ.
Но по какъв начин да стане това обединяване като има толкоз доста насъбрани негативи сред партиите в дясно? Много елементарно. И същевременнно доста мъчно. Трябва единствено да се смирим малко и да помислим за идващите 10-20 години, а не за идващите 2-3 такива. ДСБ да спрат да употребяват тезата, че с Лукарски не могат да се обединят и няма да беседват със Съюз на демократичните сили до момента в който той е ръководител. Изглежда сътрудниците, след напускането на Съюз на демократичните сили са не запомнили, че Съюз на демократичните сили не е лидерска партия. Ако същински желаят да се обединят със Съюз на демократичните сили, то името на ръководителя е най-малкия проблем. Съюз на демократичните сили от своя страна (и управление и членове) е време да спрат да одобряват сътрудниците от другите партии като предатели и ренегати и да ги упрекват, че поради тях Съюз на демократичните сили не е силата, която беше. Да се вгледаме и в себе си и да създадем и невъзможното да обединим отово всички в един мощен съюз. Включително и с цената на сложни и тежки взаимни отстъпки. ДБГ би трябвало най-сетне да схванат, че макар триумфите си тук-там, не могат да бъдат еднолични водачи на дясното. Да, сега имат кметове на регионални градове, само че другите партии са имали такива доста преди тях и политическия им опит е извънредно по-голям.
Осъзнаването от партиите в център-дясно, че поотделно нищо не могат да създадат е най-трудната част от обединителния развой. И тя към момента не е извървяна от управленията на партиите ни. Членовете по места от дълго време са уверени, че това е пътя и че единствено дружно сме мощни и ще можем да проведем нужните промени за възстановяване на живота ни.
Време е всички десни и демократични партии да се съберат и да вземат едно доста просто и доста мъчно решение - сливаме се в един нов Съюз на Десните (Демократичните) Сили/ Обединени демократични сили. Сливане, тъй като този съюз би трябвало да е правоприемник на всички досегашни партии, на техните триумфи и неуспехи. Ако създадем нещо чисто ново, то ще отречем обстоятелството, че до момента сме постигнали доста за положителното на тази страна и общество.
А технологията на обединяването е доста лесна: По 100 представители от всяка настояща партия (20 до 50 делегата за по-малките формации) се събират на конгрес/конференция/събрание и създават Устав и стратегия, чиито съществени положения са разисквани преди този момент сред партиите от комисия формирана на паритетен принцип. На същия конгрес се избира и новото управление - най-добре досегашните ръководители да създадат крачка обратно. Пък той новия водач на дясното ще се появи по натурален път.
На същия паритетен принцип се образуват и локалните органи и започваме естествената партийна активност.
Има и едно доста значимо нещо и което да запишем в Устава си - Председателя на съюза ни да може да взе участие в държавно управление единствено като министър председател, не и като министър. Защото ние ще се обединим с ясната цел да упражняваме властта, а освен да бъдем във властта.
Това е първата стъпка, която ще ни приближи до доверието на гласоподавателите. И наши и колебаещи се. Следващата стъпка е да предложим мощна стратегия с няколко, не повече от пет, целта. Но такива, които можем да осъществим и които действително ще подобрят живота на хората. Например:
1. Намаляване на налозите и осигурителната тежест – Данък добавена стойност да стане 18 % (или по-малко), Данък добавена стойност да се признава за всички активи на компаниите, в това число всички типове МПС, когато се употребяват за служебна активност, Връщане на част от налозите за работещи родители;
2. Децентрализация на здравната каса.
3. Общественополезен труд вместо санкция – които нарушава публичния ред и правила, да си отработи. Ненужно е да се постановат санкции, които по-късно не се събират.
4. Ускорено планиране и създаване на тунел под прохода " Петрохан " – действителна мярка за повдигане стандарта на живот в Северозапада и стимулиране на икономическото развиване там.
5. Електронно държавно управление и лишаване опцията на държавните и общински служители да разпределят публични средства. Ако не зависи от тях, то и корупцията ще изчезне от единствено себе си.
Ако успеем да се обединим и предложим ясна и съответна стратегия имаме възможностите да спечелим още веднъж доверието на гласоподавателите си. И несъмнено би трябвало да не го предадем след изборите.
Иначе сме обречени нови и непрекъснати метеорни планове, които ще се появяват и изчезват без да оставят трайна диря. И ще се надяваме след разпада на ГЕРБ и за нас да остане някоя " троха ".
Е, несъмнено, постоянно остава разновидността всички да се явим поотделно и да се надяваме да вземем по един %, та най-малко дотация и постройка да имаме. И да работим постепенно и бавно да спечелим гласоподавателите за концепциите си. Все отново партията искаща самостоятелност на Шотландия и трябваха 100 години с цел да стане водеща мощ в Шотландия. Може пък и някоя от сегашните партии да успее да направи това. След време.
Б. ред . - Тодор Грозданов е юрист, член на Съюз на демократичните сили. На последния избор на водач на партията той бе единствената номинация против Божидар Лукарски, само че загуби.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ