Катимерини: На Балканите тлеят конфликти, предизвикващи тръпки у мнозина
С неотдавнашните си изказвания, в които сложи обединяването на Албания с Косово във Велика Албания като съществена цел на политическата си кариера, албанският министър председател Еди Рама повдигна капака на кутията на Пандора с рискови балкански " велики хрумвания ".
Реакцията на другия балкански " популярен " искащ, Белград, беше бърза: Сръбският министър на вътрешните работи Александър Вулин съобщи, че сръбското обединяване е " единствената спънка пред Велика Албания ". А зад тила на Белград бе Кремъл, който оголи зъби на Рама и Запада, като приветства " филантропичните начинания на Белград за сръбския народ ", т.е. " Велика Сърбия ".
Както се показаха сърбите - в прочут смисъл не незаслужено: " Не можеш да забраниш на сърбите това, което разрешаваш на албанците. Тези, които мълчат във връзка изказванията на Рама за основаване на " Велика Албания ", би трябвало да мълчат и когато ние, сърбите, приказваме за " Сръбски свят ".
Напоследък албанците и сърбите все по-често пробват почвата при всяка опция в очакване на бъдещи балкански промени на граници. Чрез тях се пробват да реализират по този начин мечтаната национална интеграция в някакъв общ народен дом на своите етнически братя, които остават " хванати в капан " в прилежащите страни, защото са излезли от кървавите югославски войни и разпадането на Източния блок.
Българският шовинизъм не остава по-назад, възраждайки историческите искания към Северна Македония; Хърватия чака опция да се разшири при положение на прекрояване на границите, за да заграби земя от Босна.
Рама не за първи път приказва за албански съюз по този начин, както постоянно са го правили неговите прародители в Тирана и Прищина. Сръбският иредентизъм също не се е отказал от фантазиите си за владичество над балканските славяни, а надълбоко вкорененият български шовинизъм не е преставал да мечтае за нов Санстефански контракт (подписан през 1878 година сред Руската и Османската империя и предусещащ една България, доста по-голяма от сегашните ѝ граници).
Идеите за иредентизъм постоянно са се спотайвали на Балканите и са изплували на повърхността, когато историческите и геополитическите условия са го разрешавали. Иска ни се да имаме вяра, че с края на югославските войни, когато народите се избиваха един различен, с цел да основат свои страни, и се сблъскаха с интервенция извън, национализмът е измършавял. Постепенното унищожаване на границите посредством обещаната интеграция в Европейския съюз беше част от западната тактика за подсилване на мира и стабилността в района, а също и за основаване на безвредна зона на въздействие в сухопътния кулоар от Адриатическо до Черно море.
" Злонамерени " играчи
Въпреки това въглените на национализма към момента горят под повърхността и понякога се насочват от мощни играчи - или " злонамерени ", както ги разказва президентът на районен съд Македония Стево Пендаровски в изявление за „ Катимерини “ - с цел да прокарват своите ползи. Дали висшите жреци на балканския иредентизъм усещат идните проблеми и бързат да оформят дневния си ред?
Мнозина виждат заплаха цялото следвоенно споразумяване на региона да се разпадне с плачевни последствия. Бившият американски дипломат в Белград Уилям Монтгомъри (този, който преди да бъде назначен там, ръководеше акцията за свалянето на сръбския силов водач Слободан Милошевич през 2000 г.) съобщи неотдавна пред хърватската телевизия опасенията си, че на Балканите могат да избухнат нови спорове, тъй като, както сподели той, нито един от проблемите не е решен, и предизвести, че регионът към този момент не е приоритет за външната политика на Съединени американски щати. Този факт, последователното намаляване на интереса на Съединени американски щати към района в името на други геополитически цели - Тихия океан, Китай, по-широкия район на Източна Азия - кара някои да настръхнат.
Именно американците постановиха картата на Балканите след гражданската война и не престават да бъдат поръчител на споразуменията, които са в основата на съществуващия мир и непоклатимост. Независимо дали ни харесва, или не, Съединени американски щати са преобладаващата мощ в района и неналичието им ще сътвори рискова празнота, която ще отприщи центробежни националистически и иредентистки сили, задоволително мощни, с цел да потопят региона в безпорядък. Дали в реалност Съединените щати ще се изтеглят от региона, знаят единствено те; този боязън обаче е необятно публикуван. Дипломати и политици с паника се пробват да си показват идващия ден на Балканите, без мощната американска ръка върху контролните механизми, която подсигурява мира и поддържа геополитическите съюзи.
До наскоро отговорът можеше да бъде: Американците си потеглят, само че французите, германците и Европейският съюз идват. Вече не. Изглежда, че обществата от Западните Балкани са изгубили доверие в Европа. Всяка от силите на Европейски Съюз взе участие в своя дискретна игра за превъзходство, с цел да прокарва своите държавни и стопански ползи. Нежеланието на Брюксел да придвижи процеса на участие на претендентите популяризира отчаяние измежду хората, които усещат, че европейците ги мамят. Както проевропейските водачи, по този начин и хората на улицата наподобяват изтощени.
В един миг френският президент Еманюел Макрон блокира договарянията с Албания и районен съд Македония, с цел да се пазари с Берлин; в различен миг Гърция или България ги стопират поради исторически конфликти; даже напускащият поста си немски канцлер Ангела Меркел, която тръбеше за тактиката за интеграция на Западните Балкани в Европейски Съюз, им заби нож в гърба на неотдавнашната среща на върха ЕС-Западни Балкани в Любляна, като блокира предлагането на словенското председателство да дефинира 2030 година като целева дата за привършване на договарянията за присъединение. В страните от Западните Балкани доминира убеждението, че " те не ни желаят ".
Руското предложение
" Съединените щати не участват толкоз доста в региона, имат други световни цели, а европейците рядко показват общ фронт по доста въпроси. Европейската вероятност губи своята прелест и от ден на ден хора в региона търсят други други възможности ", предизвести Пендаровски, намеквайки за съветското предложение, което се популяризира на Балканите, за присъединение към Евразийския съюз.
В атмосферата на безпокойствие за идващия ден на Балканите, без американците, все по-силно се чуват гласове за ново преподреждане на границите, което да помогне за окончателното решение на трите " горещи " исторически въпроса в района (албански, македонски, сръбски). Неслучайно напролет на предходната година в дипломатическите среди и медиите на Западните Балкани беше публикуван всекидневен документ, приписван на словенския министър председател Янез Янша - той го отхвърли - и провокира неспокойствие. Сред предложенията в него бяха " мирна делба " на Босна и Херцеговина, като Хърватия и Сърбия анексират етнически хомогенни територии, обединяване на Албания и Косово и автономност за следеното от сърбите Северно Косово.
" Промяната на границите би отворила кутията на Пандора ", съобщи тогавашният висш представител за Босна Валентин Инцко. " Ако някой желае да мисли за смяна на границите, би трябвало първо да посети военните гробища от Франция до Сталинград. " Би Би Си разяснява, че неофициалният документ наподобява на " етнонационалистически лист с стремежи от 90-те години на предишния век ".
Размяна на земи
Защо една нова замяна на територии и население на Балканите е плашеща? Истината е, че има доста горещи точки на спорове, подготвени да избухнат, изключително в две страни - Босна и Херцеговина и Косово, които остават нестабилни, Босна повече от Косово.
" Така че, за какво да не се реализира " кротичък трансфер " сред двата столични центъра, Белград и Тирана, и един път вечно да се решат сръбският и албанският въпрос, като се обезсили национализмът? ", споделят някои.
Отговарят първо тези, които тази вероятност плаши, тъй като етническата комбинация измежду балканското население, изключително в някогашна Югославия, е такава, че разделянето е невероятно, в случай че не бъде наложено с оръжие, както се случи по време на югославските войни през 90-те години на ХХ век, което значи повече спорове и повече кръв.
Второ, да предположим, че албанците и сърбите по някакъв метод реализиран съглашение. Какъв ще бъде резултатът? Сърбите ще причислят земи от Босна, Хърватия, Косово и Черна гора и ще основат " Велика Сърбия ". Нейният аналог ще бъде " Велика Албания " посредством сливане на " държавата-майка " с останалата част от Косово, западните провинции на Северна Македония (Тетово), елементи от Черна гора и Южна Албания и, несъмнено, Чамерия - област, която съвсем напълно се намира в гръцката област Епир. В отговор на това България предявява искания към останалата част от Северна Македония, Хърватия - към Херцеговина и по този начин на Балканите се появяват две разширени страни, а салдото на силите, в който сега никоя мощ не господства, е нарушен.
Дали Гърция и Турция ще търпят другите да се порастват като територия към тях или даже, в тази ситуация с Гърция, за тяхна сметка? Дали европейските, американските и съветските ползи ще позволен нова геополитическа действителност на Балканите? В този случай портите на Ада ще се отворят и по тази причина хората се плашат от вероятността за евакуиране на Съединени американски щати.
Преопакован шовинизъм
Гореспоменатият всекидневен документ не е първият, който предизвиква сходни сюжети и разпалва апетити. Такива пожелания под формата на оферти и сюжети по отношение на уреждането на въпросите циркулират понякога, основно от политици и етнически теоретици както в Тирана, по този начин и в Белград. Напоследък тези оферти се преработват, с цел да успокоят страховете на тези, които плануват нови спорове.
Така албанците замениха " Велика Албания " в своята изразителност с " Естествена Албания " или, според от аудиторията, с " Национален съюз на албанците ", в който включват своите етнически братя в Косово, Северна Македония, Южна Сърбия, Черна гора и, по-смелите, в гръцки Епир, където съвсем не са останали чами, само че където някои членове на прогоненото население и техните потомци се надяват да се завърнат.
Агенция Франс Прес: Обещаната от Заев оставка внася нова неустановеност на Балканите
Опозицията в Северна Македония прикани за осъществяване на парламентарни избори, откакто министър-председателят даде обещание да подаде оставка...
Сърбите, на мястото на догмата на Милошевич " всички сърби в една Сърбия ", оферират по-приятната цел за " сръбски свят ", което, несъмнено, би означавало анексиране на частите от Босна, Хърватия, Косово и Черна гора, където живеят (или са живели, в тази ситуация с Хърватия) сърби. Този въпрос, за смяната в реториката, само че не и в наличието, беше ясно изказан от водача на Черна гора Мило Джуканович.
Българите не приказват намерено за " Велика България ", само че подтиквани от твърдите националисти, в дневния ред на двустранните връзки с районен съд Македония, както и с Европейски Съюз, са присъединили описа " една нация, две страни ", като РСМ се счита единствено за заблудена овца, изгубена по време на споровете от 19 и началото на 20 век, която при верен ход на историята ще се причисли още веднъж към националното стадо. Тази изразителност ускорява опасенията за възобновление на национализма, иредентизма и ново балканско безумство.
Американците и европейците понякога остро подлагат на критика формалните лица както в Албания, по този начин и в Косово поради иредентистки изказвания и изявления за обединяване на двете страни, само че етническите албански водачи няма да трансформират реториката си. В меморандум до Министерството на Европа и външните работи на Албания Държавният департамент на Съединени американски щати изрази загрижеността си от позицията на албанското управление, като означи, че то освен предизвиква подстрекателско държание и отклонява вниманието от целите на района, само че и че евентуално подбужда към принуждение, подкопава мира и стабилността и въздейства на двустранните връзки. В меморандума се приканва Албания да не принуждава Съединени американски щати да я осъдят обществено.
Флориан К. Файерабенд, специалист по въпросите на Югоизточна Европа във фондация " Конрад Аденауер ", осъди с тези думи изказванията на Еди Рама за конфедерация Албания-Косово: " Мечтите за Велика Албания, Велика Сърбия или Велика Хърватия нямат място в 21-ви век. Всички знаем до какво докара югославският иредентизъм през 20-и век. Оплаквахме стотици хиляди жертви. Но когато тези проекти се появяват още веднъж в изказванията, ние сме обезпокоени. Общата европейска постройка е тъкмо противоположното на националистическо-популистката политика ".
Докъде ще докара това параноично говорене и кой, с изключение на американците, може да му постави край? Засега и до момента в който американците са играчи в района, никой не смее да реализира тези проекти - нито в дипломатически, нито във боен проект.
Изпълнителна заповед на Байдън
Краят на ерата на Меркел носи неустановеност на Балканите
Ако би трябвало да изберем една-единствена дума, която да опише Германия по времето на Меркел, тогава тя би трябвало да бъде: непоклатимост. Огромн...
На 8 юни президентът на Съединени американски щати Джо Байдън издаде изпълнителна заповед ( " Executive Order on Blocking Property And Suspending Entry Into The United States Of Certain Persons Contributing To The Destabilizing Situation In The Western Balkans " ), с която заплашва със наказания всеки, който е виновен или съизвършител или който " директно или индиректно е взел участие в нарушаване или деяние, което е попречило или заплашило осъществяването на всяко районно съглашение за сигурност, мир, съдействие или взаимно признание, или рамка, или механизъм за отчетност, свързани със Западните Балкани... в това число Преспанското съглашение от 2018 г.; Охридското рамково съглашение от 2001 г.; Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН; Дейтънските споразумения; или заключенията на Съвета на Конференцията за използване на мира, извършена в Лондон през декември 1995 година "
Това беше обръщение към всеки, който има намерение да наруши настоящия баланс на силите, че Съединени американски щати няма да разрешат това да се случи.
Това обаче беше преди неуспеха при изтеглянето от Афганистан. Съединени американски щати към момента не бяха оповестили завъртането на външната си политика към Югоизточна Азия и Тихия океан, което отразяваше новите геополитически цели на Вашингтон. Най-вероятно в близко бъдеще няма да забележим подиуми като в Кабул, при които американски бойци се тълпят по летищата, с цел да се върнат вкъщи.
Както и да се развиват районните каузи, несъмнено е, че Съединени американски щати няма да изтеглят военното си наличие от Гърция (пристанището Александруполис), България и Румъния, считани за извънредно значими за техните ходове в Босфора, Черно море, Украйна и Кавказ. Остава да се види какво възнамеряват те да създадат със Западните Балкани. Там равновесието е толкоз изменчиво и нежно, а конфликтът за въздействие с Русия - толкоз огромен, че даже единствено визията за напускането на американците може да докара до рискови разтърсвания.
………………………
Ставрос Цимас, в. „ Катимерини “
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Реакцията на другия балкански " популярен " искащ, Белград, беше бърза: Сръбският министър на вътрешните работи Александър Вулин съобщи, че сръбското обединяване е " единствената спънка пред Велика Албания ". А зад тила на Белград бе Кремъл, който оголи зъби на Рама и Запада, като приветства " филантропичните начинания на Белград за сръбския народ ", т.е. " Велика Сърбия ".
Както се показаха сърбите - в прочут смисъл не незаслужено: " Не можеш да забраниш на сърбите това, което разрешаваш на албанците. Тези, които мълчат във връзка изказванията на Рама за основаване на " Велика Албания ", би трябвало да мълчат и когато ние, сърбите, приказваме за " Сръбски свят ".
Напоследък албанците и сърбите все по-често пробват почвата при всяка опция в очакване на бъдещи балкански промени на граници. Чрез тях се пробват да реализират по този начин мечтаната национална интеграция в някакъв общ народен дом на своите етнически братя, които остават " хванати в капан " в прилежащите страни, защото са излезли от кървавите югославски войни и разпадането на Източния блок.
Българският шовинизъм не остава по-назад, възраждайки историческите искания към Северна Македония; Хърватия чака опция да се разшири при положение на прекрояване на границите, за да заграби земя от Босна.
Рама не за първи път приказва за албански съюз по този начин, както постоянно са го правили неговите прародители в Тирана и Прищина. Сръбският иредентизъм също не се е отказал от фантазиите си за владичество над балканските славяни, а надълбоко вкорененият български шовинизъм не е преставал да мечтае за нов Санстефански контракт (подписан през 1878 година сред Руската и Османската империя и предусещащ една България, доста по-голяма от сегашните ѝ граници).
Идеите за иредентизъм постоянно са се спотайвали на Балканите и са изплували на повърхността, когато историческите и геополитическите условия са го разрешавали. Иска ни се да имаме вяра, че с края на югославските войни, когато народите се избиваха един различен, с цел да основат свои страни, и се сблъскаха с интервенция извън, национализмът е измършавял. Постепенното унищожаване на границите посредством обещаната интеграция в Европейския съюз беше част от западната тактика за подсилване на мира и стабилността в района, а също и за основаване на безвредна зона на въздействие в сухопътния кулоар от Адриатическо до Черно море.
" Злонамерени " играчи
Въпреки това въглените на национализма към момента горят под повърхността и понякога се насочват от мощни играчи - или " злонамерени ", както ги разказва президентът на районен съд Македония Стево Пендаровски в изявление за „ Катимерини “ - с цел да прокарват своите ползи. Дали висшите жреци на балканския иредентизъм усещат идните проблеми и бързат да оформят дневния си ред?
Мнозина виждат заплаха цялото следвоенно споразумяване на региона да се разпадне с плачевни последствия. Бившият американски дипломат в Белград Уилям Монтгомъри (този, който преди да бъде назначен там, ръководеше акцията за свалянето на сръбския силов водач Слободан Милошевич през 2000 г.) съобщи неотдавна пред хърватската телевизия опасенията си, че на Балканите могат да избухнат нови спорове, тъй като, както сподели той, нито един от проблемите не е решен, и предизвести, че регионът към този момент не е приоритет за външната политика на Съединени американски щати. Този факт, последователното намаляване на интереса на Съединени американски щати към района в името на други геополитически цели - Тихия океан, Китай, по-широкия район на Източна Азия - кара някои да настръхнат.
Именно американците постановиха картата на Балканите след гражданската война и не престават да бъдат поръчител на споразуменията, които са в основата на съществуващия мир и непоклатимост. Независимо дали ни харесва, или не, Съединени американски щати са преобладаващата мощ в района и неналичието им ще сътвори рискова празнота, която ще отприщи центробежни националистически и иредентистки сили, задоволително мощни, с цел да потопят региона в безпорядък. Дали в реалност Съединените щати ще се изтеглят от региона, знаят единствено те; този боязън обаче е необятно публикуван. Дипломати и политици с паника се пробват да си показват идващия ден на Балканите, без мощната американска ръка върху контролните механизми, която подсигурява мира и поддържа геополитическите съюзи.
До наскоро отговорът можеше да бъде: Американците си потеглят, само че французите, германците и Европейският съюз идват. Вече не. Изглежда, че обществата от Западните Балкани са изгубили доверие в Европа. Всяка от силите на Европейски Съюз взе участие в своя дискретна игра за превъзходство, с цел да прокарва своите държавни и стопански ползи. Нежеланието на Брюксел да придвижи процеса на участие на претендентите популяризира отчаяние измежду хората, които усещат, че европейците ги мамят. Както проевропейските водачи, по този начин и хората на улицата наподобяват изтощени.
В един миг френският президент Еманюел Макрон блокира договарянията с Албания и районен съд Македония, с цел да се пазари с Берлин; в различен миг Гърция или България ги стопират поради исторически конфликти; даже напускащият поста си немски канцлер Ангела Меркел, която тръбеше за тактиката за интеграция на Западните Балкани в Европейски Съюз, им заби нож в гърба на неотдавнашната среща на върха ЕС-Западни Балкани в Любляна, като блокира предлагането на словенското председателство да дефинира 2030 година като целева дата за привършване на договарянията за присъединение. В страните от Западните Балкани доминира убеждението, че " те не ни желаят ".
Руското предложение
" Съединените щати не участват толкоз доста в региона, имат други световни цели, а европейците рядко показват общ фронт по доста въпроси. Европейската вероятност губи своята прелест и от ден на ден хора в региона търсят други други възможности ", предизвести Пендаровски, намеквайки за съветското предложение, което се популяризира на Балканите, за присъединение към Евразийския съюз.
В атмосферата на безпокойствие за идващия ден на Балканите, без американците, все по-силно се чуват гласове за ново преподреждане на границите, което да помогне за окончателното решение на трите " горещи " исторически въпроса в района (албански, македонски, сръбски). Неслучайно напролет на предходната година в дипломатическите среди и медиите на Западните Балкани беше публикуван всекидневен документ, приписван на словенския министър председател Янез Янша - той го отхвърли - и провокира неспокойствие. Сред предложенията в него бяха " мирна делба " на Босна и Херцеговина, като Хърватия и Сърбия анексират етнически хомогенни територии, обединяване на Албания и Косово и автономност за следеното от сърбите Северно Косово.
" Промяната на границите би отворила кутията на Пандора ", съобщи тогавашният висш представител за Босна Валентин Инцко. " Ако някой желае да мисли за смяна на границите, би трябвало първо да посети военните гробища от Франция до Сталинград. " Би Би Си разяснява, че неофициалният документ наподобява на " етнонационалистически лист с стремежи от 90-те години на предишния век ".
Размяна на земи
Защо една нова замяна на територии и население на Балканите е плашеща? Истината е, че има доста горещи точки на спорове, подготвени да избухнат, изключително в две страни - Босна и Херцеговина и Косово, които остават нестабилни, Босна повече от Косово.
" Така че, за какво да не се реализира " кротичък трансфер " сред двата столични центъра, Белград и Тирана, и един път вечно да се решат сръбският и албанският въпрос, като се обезсили национализмът? ", споделят някои.
Отговарят първо тези, които тази вероятност плаши, тъй като етническата комбинация измежду балканското население, изключително в някогашна Югославия, е такава, че разделянето е невероятно, в случай че не бъде наложено с оръжие, както се случи по време на югославските войни през 90-те години на ХХ век, което значи повече спорове и повече кръв.
Второ, да предположим, че албанците и сърбите по някакъв метод реализиран съглашение. Какъв ще бъде резултатът? Сърбите ще причислят земи от Босна, Хърватия, Косово и Черна гора и ще основат " Велика Сърбия ". Нейният аналог ще бъде " Велика Албания " посредством сливане на " държавата-майка " с останалата част от Косово, западните провинции на Северна Македония (Тетово), елементи от Черна гора и Южна Албания и, несъмнено, Чамерия - област, която съвсем напълно се намира в гръцката област Епир. В отговор на това България предявява искания към останалата част от Северна Македония, Хърватия - към Херцеговина и по този начин на Балканите се появяват две разширени страни, а салдото на силите, в който сега никоя мощ не господства, е нарушен.
Дали Гърция и Турция ще търпят другите да се порастват като територия към тях или даже, в тази ситуация с Гърция, за тяхна сметка? Дали европейските, американските и съветските ползи ще позволен нова геополитическа действителност на Балканите? В този случай портите на Ада ще се отворят и по тази причина хората се плашат от вероятността за евакуиране на Съединени американски щати.
Преопакован шовинизъм
Гореспоменатият всекидневен документ не е първият, който предизвиква сходни сюжети и разпалва апетити. Такива пожелания под формата на оферти и сюжети по отношение на уреждането на въпросите циркулират понякога, основно от политици и етнически теоретици както в Тирана, по този начин и в Белград. Напоследък тези оферти се преработват, с цел да успокоят страховете на тези, които плануват нови спорове.
Така албанците замениха " Велика Албания " в своята изразителност с " Естествена Албания " или, според от аудиторията, с " Национален съюз на албанците ", в който включват своите етнически братя в Косово, Северна Македония, Южна Сърбия, Черна гора и, по-смелите, в гръцки Епир, където съвсем не са останали чами, само че където някои членове на прогоненото население и техните потомци се надяват да се завърнат.
Агенция Франс Прес: Обещаната от Заев оставка внася нова неустановеност на Балканите
Опозицията в Северна Македония прикани за осъществяване на парламентарни избори, откакто министър-председателят даде обещание да подаде оставка...
Сърбите, на мястото на догмата на Милошевич " всички сърби в една Сърбия ", оферират по-приятната цел за " сръбски свят ", което, несъмнено, би означавало анексиране на частите от Босна, Хърватия, Косово и Черна гора, където живеят (или са живели, в тази ситуация с Хърватия) сърби. Този въпрос, за смяната в реториката, само че не и в наличието, беше ясно изказан от водача на Черна гора Мило Джуканович.
Българите не приказват намерено за " Велика България ", само че подтиквани от твърдите националисти, в дневния ред на двустранните връзки с районен съд Македония, както и с Европейски Съюз, са присъединили описа " една нация, две страни ", като РСМ се счита единствено за заблудена овца, изгубена по време на споровете от 19 и началото на 20 век, която при верен ход на историята ще се причисли още веднъж към националното стадо. Тази изразителност ускорява опасенията за възобновление на национализма, иредентизма и ново балканско безумство.
Американците и европейците понякога остро подлагат на критика формалните лица както в Албания, по този начин и в Косово поради иредентистки изказвания и изявления за обединяване на двете страни, само че етническите албански водачи няма да трансформират реториката си. В меморандум до Министерството на Европа и външните работи на Албания Държавният департамент на Съединени американски щати изрази загрижеността си от позицията на албанското управление, като означи, че то освен предизвиква подстрекателско държание и отклонява вниманието от целите на района, само че и че евентуално подбужда към принуждение, подкопава мира и стабилността и въздейства на двустранните връзки. В меморандума се приканва Албания да не принуждава Съединени американски щати да я осъдят обществено.
Флориан К. Файерабенд, специалист по въпросите на Югоизточна Европа във фондация " Конрад Аденауер ", осъди с тези думи изказванията на Еди Рама за конфедерация Албания-Косово: " Мечтите за Велика Албания, Велика Сърбия или Велика Хърватия нямат място в 21-ви век. Всички знаем до какво докара югославският иредентизъм през 20-и век. Оплаквахме стотици хиляди жертви. Но когато тези проекти се появяват още веднъж в изказванията, ние сме обезпокоени. Общата европейска постройка е тъкмо противоположното на националистическо-популистката политика ".
Докъде ще докара това параноично говорене и кой, с изключение на американците, може да му постави край? Засега и до момента в който американците са играчи в района, никой не смее да реализира тези проекти - нито в дипломатически, нито във боен проект.
Изпълнителна заповед на Байдън
Краят на ерата на Меркел носи неустановеност на Балканите
Ако би трябвало да изберем една-единствена дума, която да опише Германия по времето на Меркел, тогава тя би трябвало да бъде: непоклатимост. Огромн...
На 8 юни президентът на Съединени американски щати Джо Байдън издаде изпълнителна заповед ( " Executive Order on Blocking Property And Suspending Entry Into The United States Of Certain Persons Contributing To The Destabilizing Situation In The Western Balkans " ), с която заплашва със наказания всеки, който е виновен или съизвършител или който " директно или индиректно е взел участие в нарушаване или деяние, което е попречило или заплашило осъществяването на всяко районно съглашение за сигурност, мир, съдействие или взаимно признание, или рамка, или механизъм за отчетност, свързани със Западните Балкани... в това число Преспанското съглашение от 2018 г.; Охридското рамково съглашение от 2001 г.; Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН; Дейтънските споразумения; или заключенията на Съвета на Конференцията за използване на мира, извършена в Лондон през декември 1995 година "
Това беше обръщение към всеки, който има намерение да наруши настоящия баланс на силите, че Съединени американски щати няма да разрешат това да се случи.
Това обаче беше преди неуспеха при изтеглянето от Афганистан. Съединени американски щати към момента не бяха оповестили завъртането на външната си политика към Югоизточна Азия и Тихия океан, което отразяваше новите геополитически цели на Вашингтон. Най-вероятно в близко бъдеще няма да забележим подиуми като в Кабул, при които американски бойци се тълпят по летищата, с цел да се върнат вкъщи.
Както и да се развиват районните каузи, несъмнено е, че Съединени американски щати няма да изтеглят военното си наличие от Гърция (пристанището Александруполис), България и Румъния, считани за извънредно значими за техните ходове в Босфора, Черно море, Украйна и Кавказ. Остава да се види какво възнамеряват те да създадат със Западните Балкани. Там равновесието е толкоз изменчиво и нежно, а конфликтът за въздействие с Русия - толкоз огромен, че даже единствено визията за напускането на американците може да докара до рискови разтърсвания.
………………………
Ставрос Цимас, в. „ Катимерини “
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ