С мъжа ми се оженихме веднага, след като завършихме обучението

...
С мъжа ми се оженихме веднага, след като завършихме обучението
Коментари Харесай

Отмъстих на свекърва си за всички години, през които ме тормозеше

С мъжа ми се оженихме незабавно, откакто завършихме образованието си. Родих му двама сина. Дълго време бях по майчинство и се грижех за децата. Свекърва ми се скара, че си седнал съм у дома и не изкарвам нито стотинка.

Тя не искаше да се грижи за децата и нямаше на кого различен да ги оставя.

Тогава тя стартира да приказва, че децата не наподобяват на татко си. Но нямаше в какво да ме упрекне. Съпругът ми се опитваше да пренебрегва тези подмятания или се смееше. Аз одобрих всичко търпеливо. Тогава свекърва ми стартира да приказва, че съм се омъжила за мъжа ми поради жилището.

Накратко, свекървата се опитваше да ме очерни по всевъзможен метод. Когато децата бяха на 12 и 13 години, диагностицираха брачният партньор ми с рак.

Опитвахме се да го лекуваме в продължение на една година, борихме се с заболяването, ходехме по клиники. Но нищо не оказа помощ и на 36 години останах вдовица.

Не минаха и 40 дни и свекървата се появи в дома ни и сподели, че би трябвало да се изнесем от жилището. Бях в потрес. Аз и децата ми сме директни наследници. И на никое място няма да вървим.

Свекървата сподели, че единствено родственици могат да наследят парцела, а момчетата не са от сина й.

Казах й, че ще създадем ДНК тест и тогава би трябвало да даде жилището на някой от синовете ми. А, в случай че не са нейни внуци, тогава ще освободим жилището. Свекървата беше малко стъписана, само че се съгласи.

Отидохме в определената от свекърва ми клиника.

Решихме дружно да отворим плика. Седнахме на масата. Според резултатите децата са на брачна половинка ми. Трябваше да видите по какъв начин лицето й почервеня от гняв. Не можех да мълча повече.

“Наистина ли си мислеше, че ще реша да направя теста, без да съм сигурна, че това са деца на сина ти? ”

Свекървата единствено се обърна и си потегли. Дойде още на идващия ден със наследство на името на внуците си.

“Съжалявам, че се усъмних в теб. Във всеки случай щях да оставя жилището на теб, нямам различен непосредствен.

Бях удовлетворена от този процес на събитията. Прегърнахме се и забравихме за всичко неприятно.

Източник: bukvarche.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР