С изключение на това, че пясъчните дюни“ са от метан. От

С изключение на това, че „ пясъчните дюни “ са от метан.

От позиция на земните стандарти мъчно можем да си представим по-странен свят от дребния Плутон. Той се намира в далечния ъгъл на Слънчевата система на приблизително разстояние от порядъка на 6,34 милиарда километра от Слънцето.

Космическият уред на НАСА Нови Хоризонти прелетя на разстояние от 12500 км от планетата джудже (или може би комета?) през юли 2015, което е най-хубавият взор към Плутон досега. Там температурите се срутват до -230 C, а в „ 12 часа на обяд “ локално време слънчевата светлина е съпоставима с тази по здрачаване на Земята.

Но може би най-изненадващия резултат от наблюденията на Нови Хоризонти е откритието за прочут пейзаж.

Точно като Земята, Плутон има назъбени планини, необятни равнини и изменящи се сезони. Ново проучване, оповестено в Science, разкрива още един подробност от характерностите на Плутон: там има дюни.

Този свят, на който гравитацията е 1/16 от тази на Земята, е „ толкоз друг от нашия по доста способи “, споделя създателят на проучването Матю Телфер, специалист по физическа география в английския Университет Плимут.

„ Дюните обаче “, споделя той, „ демонстрират, че Плутон е в действителност толкоз сходен. “

НАСА сподели фотосите от Нови Хоризонти бързо след прелитането, в това число известния кадър с контурите на сърце. В западния лоб на сърцето има низина, наречена Спутник Планиция (Sputnik Planitia). Именно там Телфер и други учени виждат нещо необичайно.

Там, където Спутник Планиция стига до планини от лед, повърхността е набраздена.

За Телфер и другите това изглеждало като навят пясък, което е мистерия единствено по себе си, защото учените не са сигурни дали тънката атмосфера на Плутон може въобще да генерира задоволително мощен вятър, който да образува тези навявания.

Джани Радебоу, планетарен физик от Университета Бригам Янг и съавтор в новото проучване, споделя че „ те в действителност приличаха доста на дюни. “ Друг екип нямал желание да изследва обединенията и тя се включила към Телфер и членове на задачата Нови Хоризонти.

В първите отчети от 2015 не излезе информация за дюни, защото учените са били внимателни с квалификациите.

„ Там има толкоз доста неща, които наподобяват на дюни, “ кзва Телфер. Но в една зона на долината доказателствата не престават да се натрупват.

„ Откритието е вълнуващо, в това съм сигурен “, споделя Райън Иуинг, геолог в Тексаския A&M университет, който не е взел участие в проучването. „ Начинът, по който те разпознават дюните на повърхността е същата техника, която използвахме да идентифицираме дюните на Марс. “

За да има дюни са нужни пясък и вятър. Кварцовите фрагменти в най-общия случай обезпечават пясъка за земните дюни. Спутник Планиция на Плутон обаче е покрита с азотен лед, който съгласно учените няма по какъв начин да образува дюни.

Замразеният азот, споделя Радебоу, има консистенция наподобяваща паста за зъби.

Но върху глетчера от паста за съби има и корав метан. Заледеният метан се чупи на дребни частици. Според изчисленията на учените, метановите зрънца евентуално са с размер една стотна от инча в диаметър (1 инч – 2,54 см).

Да прокараш тези метанови зрънца през шепите си (в случай, че можеш да издържи на студа), би било като „ в действителност тънък пясък “, споделя Радебоу.

„ Да вървиш по тези дюни би било като да вървиш по земните дюни “, добавя Телфер. (Ако въобще можеш да усещаш нещо през изолираните подметки на галактическия костюм, то би било това.)

Дюните на Плутон се издигат на височина към 30 метра, почти толкоз са високи и дюните в националния парк Долината на гибелта (САЩ). Линиите в изображенията демонстрират, че вятърът духа в перпендикулярна на дюните посока.

„ Изследването е доста безапелационно, че това са дюни “, споделя Уилям Б. МакКинан от Университет Вашингтон в Сейнт Луис, който изследва геологията на световете в Слънчевата система и не взел участие в актуалното изследване.

И въпреки всичко пясъкът трябла да лети. Модел на климата на Плутон допуска, че вятърът може да доближава до към 32 км/ч, което е задоволително да подвига частици и да образува дюни.

„ Това е едно от най-ветровитите места на Плутон “, споделя Телфер, „ и ветровете са тъкмо в вярната посока. “

Тези ветрове обаче, са прекомерно слаби, с цел да вдигнат зрънцата метан, които постоянно пакетирани дружно на повърхността.

Малко е като да вдигнеш хвърчило в безветрен ден: нужен е летящ старт. Нещо друго би трябвало да даде на зрънцата първичния подтик.

Авторите на проучването подозират, че развой наименуван сублимация прави това допустимо.

Тук на Земята сме осведомени с изпаряването. Когато излезеш от водата влажен, слънцето изсушава кожата ти, трансформирайки водата в пара.

На Плутон слънцето трансформира леда непосредствено в газ. Телфер и сътрудниците му виждат дупки по ръба на равнината, за които подозират че са образувани от сублимиран азотен лед.

Азотната сублимация към този момент е задоволително мощна, с цел да вдигне метановите частици и по този начин да зареди вятъра с нужните съставки за дюни.

МакКинън споделя, че теорията за сублимацията е „ в някаква степен спекулативна. “ По думите му и други процеси, като периодическото повишение на атмосферното налягане, също биха могли да вдигнат частиците, нужни за образуване на дюни.

Но най-важното изобретение, съгласно Радебоу, е че има дюни. С дюните си Плутон влиза в клуб, в който членуват Земята, Марс, Венера и сатурновата луна Титан.

„ Сега би трябвало да огледаме райони, които до момента не сме виждали, само че това отваря ново измерение за открития, “ споделя Радебоу.

За задачата Нови Хоризонти това надникване ще пристигна към нова година 2019, когато апаратът ще прелети около обект в Кайперовия пояс, наречен 2014 MU69 или Ултима Туле, което ще рече оттатък границите на познатия свят.

Тази публикация е оповестена 2018 © The Washington Post