Традиции и обичаи на Трифоновден
С идването на февруари месец мнозина от нас се присещат, че наближава и Св. Валентин, Денят на влюбените. Но в случай че би трябвало да бъдем напълно откровени, това не е характерен " нашенски " празник и с него няма свързани никакви български обичаи и традиции.
Което напълно не може да се каже за Трифиновден или по-скоро Денят на Трифон Зарезан, Посветен е на виното, на кръчмарите, лозарите и градинарите, само че е честван от всички фенове на веселието. И поливан с доста вино, естествено.
Началото на февруари идва с поредност от три поредни празника, наречени в родната традиция Трифунци- на 1 февруари - означаваме Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне (Петльовден) и 3 февруари - Свети Симеон.
Всички те са в чест на плодородието и благоденствието, лозята и виното.
Често се позволява грешката да се смята, че Трифон Зарезан се чества на 1-ри февруари, когато българската православна черква отбелязва религиозния Трифоновден. Това се изяснява с приемането на България на григорианския календар, вследствие на който Св. Трифон остава да бъде отбелязван от църквата на 1-ви февруари, а националния празник Трифон Зарезан, отдаден на виното, се чества на 14-ти февруари.
Според множеството национални предания при започване на февруари Трифон, който подрязвал лозето си, се присмял на Светата Майка, която зърнал да държи в ръцете си своето бебе. Тя доста се натъжила и заръчала на брачната половинка на Трифон да отиде при него, тъй като е прекалил с виното и ще си отреже носа.
Добре, че брачната половинка на Трифон я послушала, отишла на лозето, където мъжът ѝ подрязвал старите издънки, и макар че той я убеждавал, че не си е " подпийнал ", в действителност резнал носа си. Оттам е и името Трифон Зарезан, което в някои краища на България се среща и като Трифун алкохолик или просто като Зарезановден. Това най-малко гласят историите, свързани с този бит.
Какво обаче повеляват традициите, свързани с Трифоновден?
Жените стават рано сутринта, с цел да подготвят ритуален самун, върху който би трябвало да има лозово листо или чепка грозде за декорация. Приготвя се пълнена кокошка (по-разпространено е тя да се вари, а не да се пече във фурна), която се цялостни с ориз и булгур или смесена плънка.
Всичко това дружно с бъклица вино се слага в нова торба от вълна и се дава на мъжа, който би трябвало да отиде на лозето, с цел да го подреже. Когато стигне до лозето, той би трябвало да се прекръсти и да отреже 3 лозови пръчки и 3 лозови корена.
Пръчките се сплитат на венец, а корените се поливат с вино и светена вода и се поръсват с пепел, която е била съхранена от Бъдни вечер. Този обред е кръстен от прадедите и прабабите ни " зарязване " и се прави за лозето да ни подари с богата годишна продукция.
Едва след осъществяването на " зарязване " било разрешено мъжете да се насладят на носеното от тях вино, а ние можем умерено " лекичко " да им завиждаме...
