През есента душите на покойниците ни навестяват
С идването на есента, рухването на листата и повишаването на нощта, идва специфичен миг от годината. Според някои вярвания тогава границата сред световете на живите и мъртвите изтънява, а душите на умрелите ни близки ни навестяват.
Ето за какво и през този сезон се означават празници, с които се уважава паметта на покойниците и се правят ритуали, които да успокоят душите им. Популярни такива празници са Хелоуин, Ден на мъртвите (в Мексико и други страни от Латинска Америка), Фестивал на Гладния дух (в Китай) и др.
Фестивал на Гладния дух
В дните на Гладния дух китайците отдават респект на умрелите, извършвайки голям брой традиции. Те подготвят специфична храна за покойниците, палят фенери, украсяват с цветя олтари, палят тамян. По този метод живите хора желаят да покажат на умрелите си близки, че не са ги не запомнили и още ги ценят и обичат. А също и желаят да упътят самотни и комплицирани духове към угощението.
Провеждат се и специфични ритуали за душите на хора без фамилии и такива, умряли от насилствена гибел, които съгласно вярванията не престават да блуждаят в света на живите. Смята се, че по този начин те най-сетне ще намерят покой и ще поемат към отвъдното.
Ден на мъртвите (Día de Muertos)
Особено забавен е мексиканският празник Ден на мъртвите (Día de Muertos), в който олтарите със фотосите на покойници се украсяват богато с цветя (най-често невен или други оранжеви цветя), храна, специфичен самун, фигури от фондан и свещи и се организира поредност от мероприятия, отдадени на умрелите хора.
В Деня на мъртвите улиците се декорират с черепи, цветя, сладки и се провеждат обилни карнавали с артисти и танцьори. Хората преобразяват с фестивална декорация домовете и заведенията, с цел да се съберат с близки и да честват.
Местните имат вяра, че душите на починалите им близки ги навестяват в края на октомври и се връщат в отвъдното при започване на ноември. Чрез обилните украси и угощения те желаят да засвидетелстват почитание към мъртвите и да се надсмеят над гибелта, показвайки, че тя е нещо обикновено и не е мотив за боязън. А също и да отпразнуват безсмъртието на душата, както вършим и ние в България по време на Задушниците.
