"Петя на моята Петя" вика духа на Дубарова
Рядко, само че може да бъде и плюс епично дългият път, който българските филми извървяват от представянето на плана пред художествена комисия в НФЦ до срещата си със феновете. Точно по този начин стана с " Петя на моята Петя ", който излиза по кината в навечерието на 60-ия рожден ден на Петя Дубарова - надарената бургаска поетеса, останала вечно на 17. Всъщност продукцията на Александър Косев и Николай Урумов не е планувана по отношение на юбилея - тя завоюва дотация още през 2017-а, а при започване на 2020-а трябваше да е на " София филм фест "... само че пристигна COVID-19 и нищо не стана по този начин, както бе планувано.
След като галапремиерата на филма миналата седмица беше посетена от пет! министри от новото държавно управление и той бе възхвален от премиера като " трогателен, въодушевяващ, превъзходен! ", рекламната акция е открита. Като сложим и добавената стойност от облика на Дубарова, обожаван от едно-две генерации (особено момичета) - не е изненада, че " Петя на моята Петя " изпреварва холивудските шлагери по популярност в своя първи уикенд на екран. Гледали са го 7500 души, което е нищо по отношение на възторжената дивотия на " Бай Иван ", но е повече от порядъчен резултат за български филм, който разчита на лиричен разказ, а не на вулгарни смехории.
Филмът има капацитет да се хареса на необятна публика (предвидена е и акция за учебни визити на преференциални цени), тъй като той не е портрет на Петя Дубарова, нито възстановка на 70-те. " Петя на моята Петя " споделя за друга Петя - и тя на 17, и тя от Бургас, бунтарка и изкушена от литературата, само че живееща през днешния ден, в XXI век. Двете Пети се срещат на един фиктивен плаж, където откриват паралели сред времената и характерите си. Това са и най-слабите моменти на кино лентата. Духът на Дубарова е изигран от Алиса Атанасова (дъщерята на известния ни артист Атанас Атанасов, взе участие и брат й Ясен) - реализирана е изумителна физиономична аналогия с поетесата, само че обликът остава кух, неоснователен, декламиращ. Иска се повече от един находчив кадър, обръщащ местата на небето и морето, с цел да изпратиш героите си в полето на свръхестественото, без да стои като кръпка.
Далеч по-добре стоят нещата в областта на реалистичното изображение, където в един фотогеничен Бургас Петя 2 (Александра Костова) се бори със закостенелите порядки в българското учебно заведение, персонифицирани от шефа бюрократ (Юлиян Вергов). Паралелно с това претърпява развода на родителите си, любовни трепети и тежък случай, инвалидизирал един от нейните другари. Детето актриса Костова изгря преди пет години с " Маймуна " на Шошо - в тогавашната критика съм я нарекла " из-клю-чи-тел-на, без пресилване ". Порасналата Александра остава рядко органично и лъчезарно наличие на нашия екран. Като изключим, че към момента наподобява по-малка от филмовите 17 години, тя е сърцето на кино лентата. Харесва ми, че " мечката " Вергов има чудесна школувана дикция, която го отличава от болшинството артикулиращи през куп за грош негови сътрудници, само че кастингът на щерка му Алена Вергова е колеблив успех. Албена Павлова е отлична в ролята на обичаната учителка, която третира учениците като свои деца. Тя и Александра Костова прочее бяха отличени с награди " Златна роза " м.г., а филмът изцяло - за най-хубав дебют.
Сценарият е написан от Нели Димитрова, която чудесно напипва зрителския усет (с " Възвишение " и " Голата истина на група Жигули " ) в съавторство с Валентина Ангелова. " Във всеки випуск има една, която се мисли за преродената Дубарова! " е измежду положителните попадения в разговора. Също и особено написаните за кино лентата рими на Гери Турийска - въпреки и надалеч от поетичните облици на Петя Дубарова.
" Петя на моята Петя " е подкупващо прочувствен филм, който внимателно възкресява облика на легендата и (почти) не я обгръща в непотребна патетика. Препратките към сковаващото соцминало няма да бъдат разбрани (а и няма нужда) от младата публика на кино лентата, не всичко в описа се е получило и не всеки път шуробаджанащината в избора на артисти за функциите е сработила. Но филмът на Александър Косев има достатъчно сили да притегли публиката и да я остави удовлетворена. А за бургазлии той непосредствено влиза в графата " паметен ".
След като галапремиерата на филма миналата седмица беше посетена от пет! министри от новото държавно управление и той бе възхвален от премиера като " трогателен, въодушевяващ, превъзходен! ", рекламната акция е открита. Като сложим и добавената стойност от облика на Дубарова, обожаван от едно-две генерации (особено момичета) - не е изненада, че " Петя на моята Петя " изпреварва холивудските шлагери по популярност в своя първи уикенд на екран. Гледали са го 7500 души, което е нищо по отношение на възторжената дивотия на " Бай Иван ", но е повече от порядъчен резултат за български филм, който разчита на лиричен разказ, а не на вулгарни смехории.
Филмът има капацитет да се хареса на необятна публика (предвидена е и акция за учебни визити на преференциални цени), тъй като той не е портрет на Петя Дубарова, нито възстановка на 70-те. " Петя на моята Петя " споделя за друга Петя - и тя на 17, и тя от Бургас, бунтарка и изкушена от литературата, само че живееща през днешния ден, в XXI век. Двете Пети се срещат на един фиктивен плаж, където откриват паралели сред времената и характерите си. Това са и най-слабите моменти на кино лентата. Духът на Дубарова е изигран от Алиса Атанасова (дъщерята на известния ни артист Атанас Атанасов, взе участие и брат й Ясен) - реализирана е изумителна физиономична аналогия с поетесата, само че обликът остава кух, неоснователен, декламиращ. Иска се повече от един находчив кадър, обръщащ местата на небето и морето, с цел да изпратиш героите си в полето на свръхестественото, без да стои като кръпка.
Далеч по-добре стоят нещата в областта на реалистичното изображение, където в един фотогеничен Бургас Петя 2 (Александра Костова) се бори със закостенелите порядки в българското учебно заведение, персонифицирани от шефа бюрократ (Юлиян Вергов). Паралелно с това претърпява развода на родителите си, любовни трепети и тежък случай, инвалидизирал един от нейните другари. Детето актриса Костова изгря преди пет години с " Маймуна " на Шошо - в тогавашната критика съм я нарекла " из-клю-чи-тел-на, без пресилване ". Порасналата Александра остава рядко органично и лъчезарно наличие на нашия екран. Като изключим, че към момента наподобява по-малка от филмовите 17 години, тя е сърцето на кино лентата. Харесва ми, че " мечката " Вергов има чудесна школувана дикция, която го отличава от болшинството артикулиращи през куп за грош негови сътрудници, само че кастингът на щерка му Алена Вергова е колеблив успех. Албена Павлова е отлична в ролята на обичаната учителка, която третира учениците като свои деца. Тя и Александра Костова прочее бяха отличени с награди " Златна роза " м.г., а филмът изцяло - за най-хубав дебют.
Сценарият е написан от Нели Димитрова, която чудесно напипва зрителския усет (с " Възвишение " и " Голата истина на група Жигули " ) в съавторство с Валентина Ангелова. " Във всеки випуск има една, която се мисли за преродената Дубарова! " е измежду положителните попадения в разговора. Също и особено написаните за кино лентата рими на Гери Турийска - въпреки и надалеч от поетичните облици на Петя Дубарова.
" Петя на моята Петя " е подкупващо прочувствен филм, който внимателно възкресява облика на легендата и (почти) не я обгръща в непотребна патетика. Препратките към сковаващото соцминало няма да бъдат разбрани (а и няма нужда) от младата публика на кино лентата, не всичко в описа се е получило и не всеки път шуробаджанащината в избора на артисти за функциите е сработила. Но филмът на Александър Косев има достатъчно сили да притегли публиката и да я остави удовлетворена. А за бургазлии той непосредствено влиза в графата " паметен ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ