Руско издание: Защо българите забравиха думата благодаря?
Руското седмично издание „ Аргументи и Факти “ разгласява поредна публикация за България под заглавие „ Братушки “, кайзерът и Хитлер. Защо българите не помниха за думата „ благодаря “?
В цялата история Русия е освобождавала България два пъти - един път от турското господство и един път от съюза с нацистите. И въпреки в страната да обичат руснаците, все някак се получава по този начин, че съперниците на съюза с „ източния комшия " да са власт.
Т. нар. Руски монумент в София може да се види отдалеко: той се намира на пресечката на булевардите, наречени на генералите на съветската войска Михаил Скобелев и Едуард Тотлебен. На него постоянно има цветя, думите са напечатани върху камъка: „ По време на царуването на Александър II, България е била освободена по неговата воля и обич ".
„ Повярвайте – в миналото баба ми бе споделила – уважавай приятелите, които ни избавиха от турската власт, коствала живота на на стотици хиляди българи ", споделя икономистът Христо Василев, добавя организация Фокус.
Дори измежду прозападните поданици на София срещнах гостолюбие (няколко пъти не ми беше обещано да си заплащам сметката в ресторант) и доста благожелателно отношение към съветската просвета. Много хора бяха афектирани: „ Защо мислите, че вас ви обожават единствено сърбите? Ние постоянно си спомняме - вие сте нашите християнски „ братя ". През 1877–1878 в борбите с турците за свободата на България бяха убити 22 хиляди съветски бойци, 58 хиляди бяха ранени. Но още през 1887 година немският принц Фердинанд Сакскобургготски седна на българския трон. През Първата международна война страната се бие за кайзера на Германия (и затова против Русия), а през Втората международна война също се причислява към германците и е измежду съдружниците на Адолф Хитлер. През 2014 година българското управление още веднъж работи като конкурент на Руската федерация, като анулира осъществяването на плана за създаване на газопровода „ Южен поток” по поръчка на Европейски Съюз. Авторът на публикацията се пита: за какво в България, поради любовта на елементарните хора към руснаците, постоянно на власт идва антируското държавно управление?
„ Русия мълчи афектирана "
„ Според най-скромните калкулации 60% от българите сега поддържат Русия в борбата й със Съединени американски щати “, твърди Дахер Ламот, вицепредседател на Сирийското общество в България. „ И техният брой нараства. Живея тук от детството си, наблюдавайки обстановката със личните си очи. За страдание, това е ситуацията от началото на 90-те години. Америка развива агитация, харчи пари тук, с цел да разпространява мнението си, а Русия мълчи. Разбирам, че е неприятно за руснаците, че българите се отплащат с непризнателност за тяхната помощ и за жертви. Американците обаче не губят време на вятъра. Например, към този момент се чуват гласове: дано 500-годишната турска власт в България - най-жестоката и кръвопролитна робия - да се назова наличие в учебниците, другояче турските съседи няма да го харесат. Редовно в София, някои персони рисуват по Паметника на руската войска, съгласно слуховете, американското посолство им заплаща за това. Русия е просто неактивна, това е казусът “, твърди Ламот.
Убитите от американците са забравени
Трудно е да се спори тук. Мавзолеят на Александър Батенберг, племенникът на съветската императрица, станал (през 1879 г.) по рекомендация на Русия държател на новата самостоятелна България, се намира на ул. „ Хаджи Димитър “ 1, в центъра на София. Въпреки това 22-годишният юноша се оказа некомпетентен и малоумен водач. Той бързо се скарва с локални политици и офицери, и в това време скапва връзките със Санкт Петербург: след седем години Александър е свален със държавен прелом. След това Русия бе отстранена от присъединяване в политиката на България, Народното събрание на страната сложи немския княз на трона и вследствие на това загубихме българите за идващите 57 години. Сега историята се движи по сходен метод. „ Младите хора в учебните заведения и университетите ги учат - страната ни се забавя в своето развиване преди век поради идването на руснаците през 1944 година, които насаждат комунизма в държавата”, споделя учителят по история Цветана Петкова. „ Но въпреки това, множеството безмилостни бомбардировки над София от англо-американска авиация на процедура не се загатват на никое място - от 1943 година в нашия град са убити 4 200 цивилни и над 4 700 са тежко ранени. Това е изтребване на почтено население, защото единствено 22-ма (!) български бойци са убити от въздушните набези на съдружниците. Всичко се прави, с цел да забравим за това кръвопролитие, а броят на жертвите на социализма е нахално пресилен. Всъщност това не е изненадващо - такава неистина е доста известна в останалата част на Европа. Но тогава поражда различен въпрос. Ако българите, споделят те, толкоз обичат руснаците, за какво гласоподават за антируски политици?
„ Това е в действителност забавно ", споделя Кадринка Кадринова, публицист от лявото издание „ Барикада “. „ Знаете ли ли, запитвам хората към мен - таксиметровите водачи, търговците на пазара, строителите: избрахте ли тези политици? Оказва се, че не. Те не отиват да гласоподават, защото съвсем половината от гласоподавателите в България нямат време: няма естествена работа, няма пари, само че би трябвало да се грижат за фамилиите си. В доста връзки мнението на хората просто се пренебрегва. Само 20% от българите поддържаха участието в НАТО, само че държавното управление не организира референдум - опасяваше се от неуспех, тъй че участието в НАТО мина през Народното събрание. Същото е и с Европейския съюз: вкараха ни там без въпрос, без да разрешат на хората да решат. И от този момент сме не запомнили какво е това вкусни български плодове и зеленчуци, ядем холандски пластмасови домати. Имам отлично отношение към Русия, както и съвсем всички мои другари. Не можем обаче да променим ситуацията в страна, която е подчинена на Европейския съюз “.
Боклук по съветските монументи
На идващия ден беседвам с група български студенти и горещо съм убеждавам, че всеки почита Русия, отнасят се добре към нея. добре. Отговарям – добре, за какво не отидете и съберете боклука при паметника на руските бойци в София? Наоколо има празни бутилки, опаковки от сладолед, пластмасови чаши. Това ли е почитание? Младите хора се тормозят:„ Съжалявам, сходно нещо, комунизмът, идеологията, въздействието на чужденците на българите... Ние, несъмнено, не утвърждаваме оскверняването на паметника, само че такива неща могат да бъдат разбрани тук”. Брилянтно, ухилвам се аз. Но това не е монумент на Сталин, а на елементарни бойци, елементарни руски мъже, които сложиха завършек на вашия съюз с Нацистка Германия. Помнете думата ми - в случай че не извършите това, то идващото ви потомство ще стартира да унищожава паметниците, издигнати в символ на признателност към руснаците за освобождението на България. Защото те ще бъдат обяснени със същите думи - това беше непозната окупация, варварските бойци идваха от далечна покрита със сняг страна и изхвърляха турските им съседи и няма защо да им кажем „ благодаря ". Студентите мълчат. Те няма какво да ми отговорят.
Вечерта пристигам да почистя боклука пред Паметника на руската войска, освободителите. Очевидно, като се изключи мен, в цялата страна няма кой различен да го направи. От една страна, тези, които съжаляват за неналичието на деяние от страна на Руската федерация, са прави: Русия в действителност избира да се откаже, забравяйки за въздействието в славянската страна, където към момента обичат съветската литература и руските филми. От друга страна, може би би трябвало да помислим за бъдещето: заслужава ли да се избавят и освобождават тези, чиито политици по-късно плюят Русия в гърба и след това се кълнат в преданост към враговете й? Затова споделих на българските студенти: Ако страната ви бе останала под ръководството на султанска Турция, ние даже нямаше да видим боклука. Но дали в този момент щеше да има нация като българите в света?
Снимка: архив
В цялата история Русия е освобождавала България два пъти - един път от турското господство и един път от съюза с нацистите. И въпреки в страната да обичат руснаците, все някак се получава по този начин, че съперниците на съюза с „ източния комшия " да са власт.
Т. нар. Руски монумент в София може да се види отдалеко: той се намира на пресечката на булевардите, наречени на генералите на съветската войска Михаил Скобелев и Едуард Тотлебен. На него постоянно има цветя, думите са напечатани върху камъка: „ По време на царуването на Александър II, България е била освободена по неговата воля и обич ".
„ Повярвайте – в миналото баба ми бе споделила – уважавай приятелите, които ни избавиха от турската власт, коствала живота на на стотици хиляди българи ", споделя икономистът Христо Василев, добавя организация Фокус.
Дори измежду прозападните поданици на София срещнах гостолюбие (няколко пъти не ми беше обещано да си заплащам сметката в ресторант) и доста благожелателно отношение към съветската просвета. Много хора бяха афектирани: „ Защо мислите, че вас ви обожават единствено сърбите? Ние постоянно си спомняме - вие сте нашите християнски „ братя ". През 1877–1878 в борбите с турците за свободата на България бяха убити 22 хиляди съветски бойци, 58 хиляди бяха ранени. Но още през 1887 година немският принц Фердинанд Сакскобургготски седна на българския трон. През Първата международна война страната се бие за кайзера на Германия (и затова против Русия), а през Втората международна война също се причислява към германците и е измежду съдружниците на Адолф Хитлер. През 2014 година българското управление още веднъж работи като конкурент на Руската федерация, като анулира осъществяването на плана за създаване на газопровода „ Южен поток” по поръчка на Европейски Съюз. Авторът на публикацията се пита: за какво в България, поради любовта на елементарните хора към руснаците, постоянно на власт идва антируското държавно управление?
„ Русия мълчи афектирана "
„ Според най-скромните калкулации 60% от българите сега поддържат Русия в борбата й със Съединени американски щати “, твърди Дахер Ламот, вицепредседател на Сирийското общество в България. „ И техният брой нараства. Живея тук от детството си, наблюдавайки обстановката със личните си очи. За страдание, това е ситуацията от началото на 90-те години. Америка развива агитация, харчи пари тук, с цел да разпространява мнението си, а Русия мълчи. Разбирам, че е неприятно за руснаците, че българите се отплащат с непризнателност за тяхната помощ и за жертви. Американците обаче не губят време на вятъра. Например, към този момент се чуват гласове: дано 500-годишната турска власт в България - най-жестоката и кръвопролитна робия - да се назова наличие в учебниците, другояче турските съседи няма да го харесат. Редовно в София, някои персони рисуват по Паметника на руската войска, съгласно слуховете, американското посолство им заплаща за това. Русия е просто неактивна, това е казусът “, твърди Ламот.
Убитите от американците са забравени
Трудно е да се спори тук. Мавзолеят на Александър Батенберг, племенникът на съветската императрица, станал (през 1879 г.) по рекомендация на Русия държател на новата самостоятелна България, се намира на ул. „ Хаджи Димитър “ 1, в центъра на София. Въпреки това 22-годишният юноша се оказа некомпетентен и малоумен водач. Той бързо се скарва с локални политици и офицери, и в това време скапва връзките със Санкт Петербург: след седем години Александър е свален със държавен прелом. След това Русия бе отстранена от присъединяване в политиката на България, Народното събрание на страната сложи немския княз на трона и вследствие на това загубихме българите за идващите 57 години. Сега историята се движи по сходен метод. „ Младите хора в учебните заведения и университетите ги учат - страната ни се забавя в своето развиване преди век поради идването на руснаците през 1944 година, които насаждат комунизма в държавата”, споделя учителят по история Цветана Петкова. „ Но въпреки това, множеството безмилостни бомбардировки над София от англо-американска авиация на процедура не се загатват на никое място - от 1943 година в нашия град са убити 4 200 цивилни и над 4 700 са тежко ранени. Това е изтребване на почтено население, защото единствено 22-ма (!) български бойци са убити от въздушните набези на съдружниците. Всичко се прави, с цел да забравим за това кръвопролитие, а броят на жертвите на социализма е нахално пресилен. Всъщност това не е изненадващо - такава неистина е доста известна в останалата част на Европа. Но тогава поражда различен въпрос. Ако българите, споделят те, толкоз обичат руснаците, за какво гласоподават за антируски политици?
„ Това е в действителност забавно ", споделя Кадринка Кадринова, публицист от лявото издание „ Барикада “. „ Знаете ли ли, запитвам хората към мен - таксиметровите водачи, търговците на пазара, строителите: избрахте ли тези политици? Оказва се, че не. Те не отиват да гласоподават, защото съвсем половината от гласоподавателите в България нямат време: няма естествена работа, няма пари, само че би трябвало да се грижат за фамилиите си. В доста връзки мнението на хората просто се пренебрегва. Само 20% от българите поддържаха участието в НАТО, само че държавното управление не организира референдум - опасяваше се от неуспех, тъй че участието в НАТО мина през Народното събрание. Същото е и с Европейския съюз: вкараха ни там без въпрос, без да разрешат на хората да решат. И от този момент сме не запомнили какво е това вкусни български плодове и зеленчуци, ядем холандски пластмасови домати. Имам отлично отношение към Русия, както и съвсем всички мои другари. Не можем обаче да променим ситуацията в страна, която е подчинена на Европейския съюз “.
Боклук по съветските монументи
На идващия ден беседвам с група български студенти и горещо съм убеждавам, че всеки почита Русия, отнасят се добре към нея. добре. Отговарям – добре, за какво не отидете и съберете боклука при паметника на руските бойци в София? Наоколо има празни бутилки, опаковки от сладолед, пластмасови чаши. Това ли е почитание? Младите хора се тормозят:„ Съжалявам, сходно нещо, комунизмът, идеологията, въздействието на чужденците на българите... Ние, несъмнено, не утвърждаваме оскверняването на паметника, само че такива неща могат да бъдат разбрани тук”. Брилянтно, ухилвам се аз. Но това не е монумент на Сталин, а на елементарни бойци, елементарни руски мъже, които сложиха завършек на вашия съюз с Нацистка Германия. Помнете думата ми - в случай че не извършите това, то идващото ви потомство ще стартира да унищожава паметниците, издигнати в символ на признателност към руснаците за освобождението на България. Защото те ще бъдат обяснени със същите думи - това беше непозната окупация, варварските бойци идваха от далечна покрита със сняг страна и изхвърляха турските им съседи и няма защо да им кажем „ благодаря ". Студентите мълчат. Те няма какво да ми отговорят.
Вечерта пристигам да почистя боклука пред Паметника на руската войска, освободителите. Очевидно, като се изключи мен, в цялата страна няма кой различен да го направи. От една страна, тези, които съжаляват за неналичието на деяние от страна на Руската федерация, са прави: Русия в действителност избира да се откаже, забравяйки за въздействието в славянската страна, където към момента обичат съветската литература и руските филми. От друга страна, може би би трябвало да помислим за бъдещето: заслужава ли да се избавят и освобождават тези, чиито политици по-късно плюят Русия в гърба и след това се кълнат в преданост към враговете й? Затова споделих на българските студенти: Ако страната ви бе останала под ръководството на султанска Турция, ние даже нямаше да видим боклука. Но дали в този момент щеше да има нация като българите в света?
Снимка: архив
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ