Валерий Коровин: Русия без Запада
Руският зимен сън, който продължи през последните няколко десетилетия, най-сетне завърши и връщането на Русия в историята стартира точно в Донбас. Дори не в Крим, където всичко мина много делнично, доброволно и доста бързо и майсторски беше вписано в елементарната политическа действителност на Русия на Путин. А тъкмо там, където руснаците трябваше да влязат в сериозна борба с цивилизационния Запад.
Партията на страха - бойкот в щабовете
Именно Донбас стана спусъкът на цивилизационното опълчване. В продължение на осем години Партията на страха на Кремъл саботира този развой, заблуждаваше президента, подсилвайки дейностите си с медийни тактики, ориентирани към отбягване на този, както виждаме в този момент, неминуем цивилизационен конфликт.
Всичко, с цел да удължат просперитета си на върха на властта. Но в реалност - тесногръдото наслаждение от комфорта да бъдеш във властовите структури, удоволствието от ръководството на медийната среда, гледайки със удовлетворение по какъв начин опортюнистични политолози единомислещо повтарят нуждата от мир непременно, а последователите на изпращането на войски в Украйна, трансформирал се в геополитически трамплин на Запада, падат от местата си по волята на жителите на високите кабинети.
Осем години застой. Цената на тази историческа празнота са хилядите жертви на Донбас, които починаха под безконтролен обстрел през тези години на проваляне и позор. Сега войната е доста по-ожесточена, имаме гневна опозиция на украинските наказателни групировки, подготвени от инструктори на НАТО и нови жертви, към този момент измежду професионалните съветски военни, които са принудени да вземат решение дилемите си в доста по-сложни и сложни условия. През 2014 година постсъветска Украйна нямаше войска, а тази, която имаше, се съобщи без пердах, зарязвайки техника и оръжия под натиска на цивилни, които блокираха пътя на танковите колони с персоналните си " Ниви ".
Осем години удобно седене в кабинетите на Кремъл на идеолозите на Партията на страха дадоха нужния картбланш за подготовка от другите категории мръсници от ВСУ на боеспособни наказателни отряди на украинските нацисти.
И едвам откакто Украйна беше несметно снабдена с натовски оръжия и дронове, трябваше да създадем неизбежното - да стартираме Специална военна интервенция за денацификация, демилитаризация и към този момент неизбежна деукраинизация.
За да се почисти пространството, което, в случай че не бяха пораженческите тактики на Партията на страха, преди осем години, щеше да се върне в лоното на съветската страна след Крим и по същия сюжет. Сега зад тила на хилядите жертви и пред войната. Е, добре ли си прекарахте, предостатъчно си похапнахте и попийнахте? Е, в този момент сметката е показана, само че наподобява още веднъж не е за заплащане от вас.
От световното преповторение - към многополюсен свят
Но, както се споделя, няма зло без положително. Вече няма илюзии за Запада. Донбас се трансформира в границата на разпространяването на глобализма на Изток, в разграничителната линия сред еднополюсния миг, когато Съединените щати смятаха света за сфера на своето само въздействие, и новия многополюсен свят, където не една, а няколко цивилизации ще дефинират ориста на човечеството въз основа на консенсус.
Отначало глобализацията спря в пясъците на Сирия. Веднага откакто съветският президент подвигна дребния си пръст и изпрати съветските въздушно-космически сили в Сирия, пързалката на „ неизбежната “ глобализация спря и нямаше по какъв начин да мръдне на никое място другаде. „ Обективният развой “ на глобализация – както те споделиха – в този момент е вечно заровен там, където руснаците го стопираха, носен от сирийските пясъци.
В Донбас стартира противоположният развой – построяването на нов, многополюсен свят, който заменя американската глобализация. Именно там беше погубен свещеният боязън от Запада. Путин стартира СВO умерено, даже някак делнично, без да обръща внимание на адския писък, който се надигна на Запад. Путин не се опасяваше и както го виждам, никой не се опасяваше, което значи, че дяволът не е толкоз заплашителен. Путин е спокоен и всички са спокойни.
Пред очите ни се оформя антизападна коалиция и към този момент става явно, че Западът е безспорното малцинство от човечеството, само че и там, измежду това малцинство, болшинството е срещу либерално-глобалистките опити на западните елити – малцинствата. измежду малцинството.
Военната акция в Донбас сподели, че Западът се опасява от огромна война с потребление на нуклеарно оръжие (и с право), ограничавайки се до наказания. Санкциите засягат на първо място самия Запад и най-много Европа, която от дълго време се е трансформирала в американска колония.
Европа заплаща най-вече за американската случка в Украйна. Има ли потребност от това? Може би е време да се освободим от американската окупация, трансформирайки се в самостоятелен цивилизационен полюс, без тирания от Вашингтон? Когато здравият разсъдък и суверенът надделеят в Европа, тогава американският век най-сетне ще завърши и самата " Европа на нациите " ще се причисли към многополюсния клуб.
В Донбас се образува световна антизападна коалиция. Никой отвън Запада не поддържа глобите на Съединени американски щати против Русия и мнозина вътре в Запада бяха принудени да го създадат. Но страхът от Съединени американски щати няма да продължи дълго. Приблизително преди първите студове тогава ще се включи инстинктът за самозапазване, което ще постави завършек на трансатлантическия съюз и прагматизмът ще вземе връх.
Русофобията като политическа технология
Русофобската нервност, стартирана като по сигнал в Европа и подхваната от раболепни васали в постсъветското пространство, се свежда до нищо с всеки залп от Калибър, с всяко освободено населено място на Донбас и Югоизточната част на някогашна Украйна, с всеки идващ казан, смилайки остатъците от американското съоръжение, което се цени повече от това, което е вътре в него. Какво е животът на жителите на някогашна Украйна за представителя на „ определената нация “? Нищо, отпадък, пушечно месо, разходен материал на американската външна политика за въздържане на Русия.
Колкото повече военни победи има от страна на съюзническите сили, толкоз по-ясно става, че цялата русофобия, ненадейно, като че ли по команда зародила в Европа, е извънредно от политико-технологично естество, предопределена да прикрие разпадането на трансатлантическия съюз.
Става все по-ясно, че атрибутите на " международната общественост " са надянали върху себе си самозванци, малцинства, изгнаници от хубавичко част от човечеството. Че не светът се надигна против Русия, поради Украйна, а Западът и даже не целият Запад, а единствено мрежите на Сорос, платените от тях медии, а и екзалтираните украински бежанци, които наводниха улиците на Европа и в последна сметка се оказаха по-калпави и неприятни от арабите.
Донбас разкри илюзорността на русофобските настроения, тяхната инструментална, изкуствена природа. При всяко самопризнание на следващия нацист от предалия се на съдружниците полк " Азов ", светът настръхва, ужасяващ от жестокостта на осъществените закононарушения против човечеството.
Срещу какво са критиците на войната през днешния ден? Срещу унищожаването на тези животни, които са изгубили всевъзможен човешки образ, измъчващи и изнасилващи тези, които не са считани за същински " украинци ", с такава изтънчена свирепост, че настръхваш?
На чия страна са последователите на Украйна? На страната на тези, които се крият зад мирното население и го употребяват като добитък? На страната на тези, които слагат тежки оръжия в жилищни квартали, провеждат опорни пунктове в детски градини и учебни заведения, ограбват лечебни заведения, отнемайки и последното, и разстрелват своите съграждани без съд и разследване за най-малката благосклонност към " москалите "?
Руснаците се движат толкоз постепенно през Донбас и Югоизток, тъй като не са очаквали такава зверска ненавист към личните си съграждани от „ нашествениците “. Какво взеха от този Запад по този начин бързащите към Запада „ украинци “? Явно не „ правата на индивида “, не тържеството на правото, не върховенството на закона, не свободата – безусловно смешно е да се приказва за това. Арогантност, расово предимство, пренебрежение към " говедата ", т.е. към всички, които не са обвесени със свастики и нацистки знаци - това са взели на Запад.
На този декор руснаците имат последната вяра освен за правдивост, само че и за живот и всички го схващат. Дори в Европа, в самите Съединени щати, от тези, които най-малко по някакъв метод минимално се пробват да схванат какво се случва. Русофобията през днешния ден е ориста на поддръжниците на украинските наказатели, мизантропи, арогантни расисти. Всичко останало е за руснаците. И това русофилство, което набира скорост по света, също е разследване от процесите, които се развиват в Донбас.
Приемствеността на съветската история
Случващото се в Донбас дефинитивно формализира приемствеността на съветската история. Именно тук стана ясно, че няма и не може да има никакви несъгласия сред последователите на предсъветския интервал, руския, както и тези, които не са намерили руската ера, основавайки своя национализъм върху новата история на Русия в лицето на общ зложелател – глобалисткия Запад.
Именно Западът отхвърля изцяло и във всичките й проявления цялата съветска история, било то интервала на цар Йоан IV и неговите прародители, интервала на Романови или руския интервал. Дори епохата на Елцин на тотална капитулация на всичко и всички, не се хареса на Запада, тъй като тъкмо през този интервал от историята, когато Русия в действителност се самоунищожи от вътрешната страна, военният блок на НАТО напредна на изток колкото е допустимо, поглъщайки тези страни от Източна Европа, които трябваше да бъдат неутрални по време на разпадането на Съветския съюз.
Тази ненавист и неприязън към всичко съветско, към Русия като цяло, която се прояви и във връзка с Донбас, наложи да се стартира процесът на възобновяване на евразийската цивилизация по най-активен метод. В края на краищата точно там се прояви геополитическата логичност, учредена на борбата сред два вида цивилизации: морската - глобалисткият Запад с център в Съединени американски щати (бившата Великобритания) - и сухопътната, евразийската, в центъра от които се намира Русия, Хартлендът, географската ос на историята.
Именно в Донбас стана ясно, че Западът ще поддържа всеки, който се опълчи на Русия, без значение от идеологическите му възгледи. И в случай че откровените нацисти се опълчват на Русия и руснаците, Западът ще поддържа нацистите, както и терористите, ислямистите, сатанистите и всеки различен, стига да са срещу Русия.
Всичко това ни принуди да приемем геополитическата логичност като съществена, когато става дума за борба със Запада, и да разберем Русия не просто като страна, а като движеща мощ на Евразийския блок - един от полюсите на бъдещия многополюсен свят, сплотяващ близки по просвета и нрав страни и нации.
Заедно с това се прави и възобновяване на съветската индивидуалност - разбирането на руснаците като народ, т.е. като органична общественост с обща просвета, език, религия, традиция. И това се случи, колкото и да е необичайно, отблъсвайки се от противоположното. В последна сметка, в случай че Западът толкоз ненавижда руснаците, че е подготвен да подписа съюз с дявола, с цел да им противодейства, значи руснаците костват нещо.
Именно Западът разсъни у нас потребността от себеразбиране. Отричайки ни лудо, противопоставяйки ни се, Западът ни накара да се замислим над въпроса: кои сме ние, руснаците, каква е нашата еднаквост, нашата задача? И какво значи да си руснак?
Без Запада
Конфронтацията на Донбас със Запада в действителност ни отвори очите. Ние освен се събудихме от мъртвия си храбър сън, освен започнахме да разбираме кои сме, освен започнахме процеса на възобновяване на нашата индивидуалност, само че и се замислихме за бъдещето. Какво ще се случи след СВO?
Ясно е, че няма да е както преди, колкото и да ни внушават адептите на Партията на страха, които към момента се надяват, че в този момент всичко ще се върне и ще бъде както преди. Няма да бъде. Настъпилите промени са необратими. Това, което Западът ни направи, ни раздели изцяло и окончателно. Те взеха част от нас, нашия неразделим от нас малоруски съставен елемент, една от основите на съветския народ и го обърнаха против нас.
След като сътвори изкуствена политическа еднаквост – украинците – Западът освен им наложи концепцията, че са някаква обособена нация (политическа общност), само че и накара същите тези „ украинци “ да ни ненавиждат. Но той не спря и дотук, трансформирайки украинизма в най-яростното русофобско течение, принуждаващо „ украинците “ освен да ненавиждат, само че и да убиват руснаците. И не просто да убиват, а да се подиграват, изискано изтезават, изнасилват, кастрират, издевателстват освен над живите, само че и над труповете.
Какво трябваше да се направи с хората, с цел да станат по-страшни от свирепи, гневни животни? Все още не можем да го разберем, повярвайте. Колко сме неподготвени да повярваме, че майка, татко, брат, сестра, най-близките ни хора са способни да ни ненавиждат по този начин, че да са подготвени да ни убият без страдание. Западът вложи цялата си ненавист в украинците и украинките, настройвайки ги против нас. Няма нищо по-подло и нечовешко. С това те дефинитивно ни отрязаха пътя към Запада.
Да, проявихме уязвимост. Първо, когато допуснахме Запада в себе си. Тогава, когато му позволихме да сътвори плана Украйна. След това, когато признаха тази Украйна, те освен я признаха, само че и сами участваха в украинизацията на малорусите и руснаците от Южна Русия. След това те сами я възвърнаха като страна, сътвориха цялата инфраструктура и промишленост там.
След това към този момент включиха всичко. Тогава те си затвориха очите за поглъщането на Украйна от Запада, за нейното изостряне, за превръщането й в главен инструмент против Русия. Да, ние спяхме и те се възползваха от това, като изрязаха жива част от нас.
Без Украйна
Украйна е нашата уязвимост, а Западът е нашият безспорен зложелател, както и дяволът за нас - това е главният извод, който би трябвало да създадем от обстановката в Донбас. Нашата мощ към този момент не е Украйна, в никакъв случай. И никакъв Запад.
Нуждаем се от дълготрайна тактика да бъдем: Русия без Запада, светът без Запада, Югът на Русия без Украйна. „ Украинството “ е страшна русофобска болест, която ни избива до краен лимит. Това не е толкоз смешно, колкото изглеждаше в миналото, изключително в руските времена, когато руснаците бяха мощни и партията беше над закона. " Украинството " е ужасно. То убива.
И тук не би трябвало да се бъркат украинците и малорусите, което постоянно се прави у нас заради инерцията на руския интервал. Украинецът е нападателен русофоб, садист и палач, който ненавижда всичко съветско, " Украйна " е неестествен политически план, основан от Запада против Русия и руснаците - ние ги ненавиждаме и поредно ще организираме освен демилитаризация и денацификация, само че и цялостна деукраинизация на това пространство.
Обичаме малорусите, тъй като те са част от нас. Малоруски е принадлежност към група от етнически групи в югозападната част на Велика Русия. Това не е политическа (изкуствена) общественост, а органична, естествена. Това е просвета, диалекти, танци, бродирани ризи, кухня, меки звуци и трогателно пеене, казаци и зърнопроизводители - това е част от огромния съветски народ, неговият малоруски съставен елемент.
Именно малорусите, като неразделна част от съветския свят, ние освобождаваме през днешния ден от украинските наказателни групировки, нацисткитеи и расистки отпадъци от украинските малцинства, които са завзели властта над болшинството в тази област на Югозападна Русия.
И несъмнено - вътрешното сближение. Необходимо е да почистим всичко западно от нашия живот, от нашето съществуване, нашата страна, общество, от нашия живот. Западната просвета, западното обучение, полезностите, методите, идеологиите, религиите, като цяло всякаква западнящина би трябвало да бъде анулирана. Вземете единствено технологията и по-късно изборно - вземете я съгласно нуждата в границите на модернизацията, само че без озападняване.
Благодарение на Донбас Русия се разсъни и спря глобализацията. Руснаците още веднъж се осмислиха като индивид на историята и започнаха построяването на евразийския цивилизационен полюс на бъдещия многополюсен свят. Русия се върна в историята, с цел да прогони дявола - Запада - назад под камъка, възвръщайки задачата на катехон.
И Донбас стана катализатор на всички тези тектонични промени. Да, цената за това беше кървава, а жертвите доста. Но те не бяха напразни. Русия се пробуди и тя беше събудена от героите на Донбас, чиито имена са вечно изписани в аналите на съветската история.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Партията на страха - бойкот в щабовете
Именно Донбас стана спусъкът на цивилизационното опълчване. В продължение на осем години Партията на страха на Кремъл саботира този развой, заблуждаваше президента, подсилвайки дейностите си с медийни тактики, ориентирани към отбягване на този, както виждаме в този момент, неминуем цивилизационен конфликт.
Всичко, с цел да удължат просперитета си на върха на властта. Но в реалност - тесногръдото наслаждение от комфорта да бъдеш във властовите структури, удоволствието от ръководството на медийната среда, гледайки със удовлетворение по какъв начин опортюнистични политолози единомислещо повтарят нуждата от мир непременно, а последователите на изпращането на войски в Украйна, трансформирал се в геополитически трамплин на Запада, падат от местата си по волята на жителите на високите кабинети.
Осем години застой. Цената на тази историческа празнота са хилядите жертви на Донбас, които починаха под безконтролен обстрел през тези години на проваляне и позор. Сега войната е доста по-ожесточена, имаме гневна опозиция на украинските наказателни групировки, подготвени от инструктори на НАТО и нови жертви, към този момент измежду професионалните съветски военни, които са принудени да вземат решение дилемите си в доста по-сложни и сложни условия. През 2014 година постсъветска Украйна нямаше войска, а тази, която имаше, се съобщи без пердах, зарязвайки техника и оръжия под натиска на цивилни, които блокираха пътя на танковите колони с персоналните си " Ниви ".
Осем години удобно седене в кабинетите на Кремъл на идеолозите на Партията на страха дадоха нужния картбланш за подготовка от другите категории мръсници от ВСУ на боеспособни наказателни отряди на украинските нацисти.
И едвам откакто Украйна беше несметно снабдена с натовски оръжия и дронове, трябваше да създадем неизбежното - да стартираме Специална военна интервенция за денацификация, демилитаризация и към този момент неизбежна деукраинизация.
За да се почисти пространството, което, в случай че не бяха пораженческите тактики на Партията на страха, преди осем години, щеше да се върне в лоното на съветската страна след Крим и по същия сюжет. Сега зад тила на хилядите жертви и пред войната. Е, добре ли си прекарахте, предостатъчно си похапнахте и попийнахте? Е, в този момент сметката е показана, само че наподобява още веднъж не е за заплащане от вас.
От световното преповторение - към многополюсен свят
Но, както се споделя, няма зло без положително. Вече няма илюзии за Запада. Донбас се трансформира в границата на разпространяването на глобализма на Изток, в разграничителната линия сред еднополюсния миг, когато Съединените щати смятаха света за сфера на своето само въздействие, и новия многополюсен свят, където не една, а няколко цивилизации ще дефинират ориста на човечеството въз основа на консенсус.
Отначало глобализацията спря в пясъците на Сирия. Веднага откакто съветският президент подвигна дребния си пръст и изпрати съветските въздушно-космически сили в Сирия, пързалката на „ неизбежната “ глобализация спря и нямаше по какъв начин да мръдне на никое място другаде. „ Обективният развой “ на глобализация – както те споделиха – в този момент е вечно заровен там, където руснаците го стопираха, носен от сирийските пясъци.
В Донбас стартира противоположният развой – построяването на нов, многополюсен свят, който заменя американската глобализация. Именно там беше погубен свещеният боязън от Запада. Путин стартира СВO умерено, даже някак делнично, без да обръща внимание на адския писък, който се надигна на Запад. Путин не се опасяваше и както го виждам, никой не се опасяваше, което значи, че дяволът не е толкоз заплашителен. Путин е спокоен и всички са спокойни.
Пред очите ни се оформя антизападна коалиция и към този момент става явно, че Западът е безспорното малцинство от човечеството, само че и там, измежду това малцинство, болшинството е срещу либерално-глобалистките опити на западните елити – малцинствата. измежду малцинството.
Военната акция в Донбас сподели, че Западът се опасява от огромна война с потребление на нуклеарно оръжие (и с право), ограничавайки се до наказания. Санкциите засягат на първо място самия Запад и най-много Европа, която от дълго време се е трансформирала в американска колония.
Европа заплаща най-вече за американската случка в Украйна. Има ли потребност от това? Може би е време да се освободим от американската окупация, трансформирайки се в самостоятелен цивилизационен полюс, без тирания от Вашингтон? Когато здравият разсъдък и суверенът надделеят в Европа, тогава американският век най-сетне ще завърши и самата " Европа на нациите " ще се причисли към многополюсния клуб.
В Донбас се образува световна антизападна коалиция. Никой отвън Запада не поддържа глобите на Съединени американски щати против Русия и мнозина вътре в Запада бяха принудени да го създадат. Но страхът от Съединени американски щати няма да продължи дълго. Приблизително преди първите студове тогава ще се включи инстинктът за самозапазване, което ще постави завършек на трансатлантическия съюз и прагматизмът ще вземе връх.
Русофобията като политическа технология
Русофобската нервност, стартирана като по сигнал в Европа и подхваната от раболепни васали в постсъветското пространство, се свежда до нищо с всеки залп от Калибър, с всяко освободено населено място на Донбас и Югоизточната част на някогашна Украйна, с всеки идващ казан, смилайки остатъците от американското съоръжение, което се цени повече от това, което е вътре в него. Какво е животът на жителите на някогашна Украйна за представителя на „ определената нация “? Нищо, отпадък, пушечно месо, разходен материал на американската външна политика за въздържане на Русия.
Колкото повече военни победи има от страна на съюзническите сили, толкоз по-ясно става, че цялата русофобия, ненадейно, като че ли по команда зародила в Европа, е извънредно от политико-технологично естество, предопределена да прикрие разпадането на трансатлантическия съюз.
Става все по-ясно, че атрибутите на " международната общественост " са надянали върху себе си самозванци, малцинства, изгнаници от хубавичко част от човечеството. Че не светът се надигна против Русия, поради Украйна, а Западът и даже не целият Запад, а единствено мрежите на Сорос, платените от тях медии, а и екзалтираните украински бежанци, които наводниха улиците на Европа и в последна сметка се оказаха по-калпави и неприятни от арабите.
Донбас разкри илюзорността на русофобските настроения, тяхната инструментална, изкуствена природа. При всяко самопризнание на следващия нацист от предалия се на съдружниците полк " Азов ", светът настръхва, ужасяващ от жестокостта на осъществените закононарушения против човечеството.
Срещу какво са критиците на войната през днешния ден? Срещу унищожаването на тези животни, които са изгубили всевъзможен човешки образ, измъчващи и изнасилващи тези, които не са считани за същински " украинци ", с такава изтънчена свирепост, че настръхваш?
На чия страна са последователите на Украйна? На страната на тези, които се крият зад мирното население и го употребяват като добитък? На страната на тези, които слагат тежки оръжия в жилищни квартали, провеждат опорни пунктове в детски градини и учебни заведения, ограбват лечебни заведения, отнемайки и последното, и разстрелват своите съграждани без съд и разследване за най-малката благосклонност към " москалите "?
Руснаците се движат толкоз постепенно през Донбас и Югоизток, тъй като не са очаквали такава зверска ненавист към личните си съграждани от „ нашествениците “. Какво взеха от този Запад по този начин бързащите към Запада „ украинци “? Явно не „ правата на индивида “, не тържеството на правото, не върховенството на закона, не свободата – безусловно смешно е да се приказва за това. Арогантност, расово предимство, пренебрежение към " говедата ", т.е. към всички, които не са обвесени със свастики и нацистки знаци - това са взели на Запад.
На този декор руснаците имат последната вяра освен за правдивост, само че и за живот и всички го схващат. Дори в Европа, в самите Съединени щати, от тези, които най-малко по някакъв метод минимално се пробват да схванат какво се случва. Русофобията през днешния ден е ориста на поддръжниците на украинските наказатели, мизантропи, арогантни расисти. Всичко останало е за руснаците. И това русофилство, което набира скорост по света, също е разследване от процесите, които се развиват в Донбас.
Приемствеността на съветската история
Случващото се в Донбас дефинитивно формализира приемствеността на съветската история. Именно тук стана ясно, че няма и не може да има никакви несъгласия сред последователите на предсъветския интервал, руския, както и тези, които не са намерили руската ера, основавайки своя национализъм върху новата история на Русия в лицето на общ зложелател – глобалисткия Запад.
Именно Западът отхвърля изцяло и във всичките й проявления цялата съветска история, било то интервала на цар Йоан IV и неговите прародители, интервала на Романови или руския интервал. Дори епохата на Елцин на тотална капитулация на всичко и всички, не се хареса на Запада, тъй като тъкмо през този интервал от историята, когато Русия в действителност се самоунищожи от вътрешната страна, военният блок на НАТО напредна на изток колкото е допустимо, поглъщайки тези страни от Източна Европа, които трябваше да бъдат неутрални по време на разпадането на Съветския съюз.
Тази ненавист и неприязън към всичко съветско, към Русия като цяло, която се прояви и във връзка с Донбас, наложи да се стартира процесът на възобновяване на евразийската цивилизация по най-активен метод. В края на краищата точно там се прояви геополитическата логичност, учредена на борбата сред два вида цивилизации: морската - глобалисткият Запад с център в Съединени американски щати (бившата Великобритания) - и сухопътната, евразийската, в центъра от които се намира Русия, Хартлендът, географската ос на историята.
Именно в Донбас стана ясно, че Западът ще поддържа всеки, който се опълчи на Русия, без значение от идеологическите му възгледи. И в случай че откровените нацисти се опълчват на Русия и руснаците, Западът ще поддържа нацистите, както и терористите, ислямистите, сатанистите и всеки различен, стига да са срещу Русия.
Всичко това ни принуди да приемем геополитическата логичност като съществена, когато става дума за борба със Запада, и да разберем Русия не просто като страна, а като движеща мощ на Евразийския блок - един от полюсите на бъдещия многополюсен свят, сплотяващ близки по просвета и нрав страни и нации.
Заедно с това се прави и възобновяване на съветската индивидуалност - разбирането на руснаците като народ, т.е. като органична общественост с обща просвета, език, религия, традиция. И това се случи, колкото и да е необичайно, отблъсвайки се от противоположното. В последна сметка, в случай че Западът толкоз ненавижда руснаците, че е подготвен да подписа съюз с дявола, с цел да им противодейства, значи руснаците костват нещо.
Именно Западът разсъни у нас потребността от себеразбиране. Отричайки ни лудо, противопоставяйки ни се, Западът ни накара да се замислим над въпроса: кои сме ние, руснаците, каква е нашата еднаквост, нашата задача? И какво значи да си руснак?
Без Запада
Конфронтацията на Донбас със Запада в действителност ни отвори очите. Ние освен се събудихме от мъртвия си храбър сън, освен започнахме да разбираме кои сме, освен започнахме процеса на възобновяване на нашата индивидуалност, само че и се замислихме за бъдещето. Какво ще се случи след СВO?
Ясно е, че няма да е както преди, колкото и да ни внушават адептите на Партията на страха, които към момента се надяват, че в този момент всичко ще се върне и ще бъде както преди. Няма да бъде. Настъпилите промени са необратими. Това, което Западът ни направи, ни раздели изцяло и окончателно. Те взеха част от нас, нашия неразделим от нас малоруски съставен елемент, една от основите на съветския народ и го обърнаха против нас.
След като сътвори изкуствена политическа еднаквост – украинците – Западът освен им наложи концепцията, че са някаква обособена нация (политическа общност), само че и накара същите тези „ украинци “ да ни ненавиждат. Но той не спря и дотук, трансформирайки украинизма в най-яростното русофобско течение, принуждаващо „ украинците “ освен да ненавиждат, само че и да убиват руснаците. И не просто да убиват, а да се подиграват, изискано изтезават, изнасилват, кастрират, издевателстват освен над живите, само че и над труповете.
Какво трябваше да се направи с хората, с цел да станат по-страшни от свирепи, гневни животни? Все още не можем да го разберем, повярвайте. Колко сме неподготвени да повярваме, че майка, татко, брат, сестра, най-близките ни хора са способни да ни ненавиждат по този начин, че да са подготвени да ни убият без страдание. Западът вложи цялата си ненавист в украинците и украинките, настройвайки ги против нас. Няма нищо по-подло и нечовешко. С това те дефинитивно ни отрязаха пътя към Запада.
Да, проявихме уязвимост. Първо, когато допуснахме Запада в себе си. Тогава, когато му позволихме да сътвори плана Украйна. След това, когато признаха тази Украйна, те освен я признаха, само че и сами участваха в украинизацията на малорусите и руснаците от Южна Русия. След това те сами я възвърнаха като страна, сътвориха цялата инфраструктура и промишленост там.
След това към този момент включиха всичко. Тогава те си затвориха очите за поглъщането на Украйна от Запада, за нейното изостряне, за превръщането й в главен инструмент против Русия. Да, ние спяхме и те се възползваха от това, като изрязаха жива част от нас.
Без Украйна
Украйна е нашата уязвимост, а Западът е нашият безспорен зложелател, както и дяволът за нас - това е главният извод, който би трябвало да създадем от обстановката в Донбас. Нашата мощ към този момент не е Украйна, в никакъв случай. И никакъв Запад.
Нуждаем се от дълготрайна тактика да бъдем: Русия без Запада, светът без Запада, Югът на Русия без Украйна. „ Украинството “ е страшна русофобска болест, която ни избива до краен лимит. Това не е толкоз смешно, колкото изглеждаше в миналото, изключително в руските времена, когато руснаците бяха мощни и партията беше над закона. " Украинството " е ужасно. То убива.
И тук не би трябвало да се бъркат украинците и малорусите, което постоянно се прави у нас заради инерцията на руския интервал. Украинецът е нападателен русофоб, садист и палач, който ненавижда всичко съветско, " Украйна " е неестествен политически план, основан от Запада против Русия и руснаците - ние ги ненавиждаме и поредно ще организираме освен демилитаризация и денацификация, само че и цялостна деукраинизация на това пространство.
Обичаме малорусите, тъй като те са част от нас. Малоруски е принадлежност към група от етнически групи в югозападната част на Велика Русия. Това не е политическа (изкуствена) общественост, а органична, естествена. Това е просвета, диалекти, танци, бродирани ризи, кухня, меки звуци и трогателно пеене, казаци и зърнопроизводители - това е част от огромния съветски народ, неговият малоруски съставен елемент.
Именно малорусите, като неразделна част от съветския свят, ние освобождаваме през днешния ден от украинските наказателни групировки, нацисткитеи и расистки отпадъци от украинските малцинства, които са завзели властта над болшинството в тази област на Югозападна Русия.
И несъмнено - вътрешното сближение. Необходимо е да почистим всичко западно от нашия живот, от нашето съществуване, нашата страна, общество, от нашия живот. Западната просвета, западното обучение, полезностите, методите, идеологиите, религиите, като цяло всякаква западнящина би трябвало да бъде анулирана. Вземете единствено технологията и по-късно изборно - вземете я съгласно нуждата в границите на модернизацията, само че без озападняване.
Благодарение на Донбас Русия се разсъни и спря глобализацията. Руснаците още веднъж се осмислиха като индивид на историята и започнаха построяването на евразийския цивилизационен полюс на бъдещия многополюсен свят. Русия се върна в историята, с цел да прогони дявола - Запада - назад под камъка, възвръщайки задачата на катехон.
И Донбас стана катализатор на всички тези тектонични промени. Да, цената за това беше кървава, а жертвите доста. Но те не бяха напразни. Русия се пробуди и тя беше събудена от героите на Донбас, чиито имена са вечно изписани в аналите на съветската история.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ