10 ноември 1989 г. и Великите сили. Виктор Шарапов изпада в бяс вежливо и тихо
Руският дипломат снове сред Москва и София
C идването на Михаил Горбачов отпред на Съветския съюз през март 1985 година за водачите от соцлагера стартира противоположното преброяване. Един по един те са свалени от власт, а диктаторът на Румъния Николае Чаушеску даже разстрелян.
“Денят нула ” за българския началник Тодор Живков е 10 ноември 1989 година Тогава беше осъществен вътрешнопартиен прелом по неписан, само че отработен през годините комунистически сюжет. Нито един водач в Съюз на съветските социалистически републики и в България от Ленин насам не е определен намерено на конгрес, както повелява партийният правилник. Всичките до 1989 година идват на власт след скрит план на няколко високопоставени ръководители от Политбюро, които опичат авансово работата и смъкват на скришен пленум дотогавашния водач, от време на време даже без да го канят на съвещанието. Както да вземем за пример е било с Вълко Червенков.
Кой смъкна Живков?
Пак една група от Политбюро, отпред с Петър Младенов, член на Политбюро и министър на външните работи, и Андрей Луканов - кандидат-член и вицепремиер, отговорящ за интернационалните стопански връзки на страната.
Разбира се, всичко става със единодушието и под егидата на Москва. И Младенов, и Луканов са ученици на нейния МГИМО - Московски държавен институт за интернационалните връзки.
Ето хрониката на събитията, почнали през април 1989 година и довели до оня ошашавен тип на Тодор Живков на 10 ноември 1989 година, когато най-близките му до неотдавна приятели го пратиха на “заслужен отдих ”.
30 април 1989 година
Можем да приемем, че началото на преврата е сложено в с. Мала черква. На този ден Петър Младенов е на посетители на Андрей Луканов, на който е и кум, в дребната му къща в самоковското село.
Двамата отиват за гъби и там, надалеч от непознатите “очи и уши ” на своите, разискват проект за деяние за отстраняването на Тодор Живков. Главната им задача е да завоюват на своя страна болшинството в Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Седмица по-рано Михаил Горбачов е направил чистка в престарялото Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз и това дава спомагателен кураж на двамата заговорници против Живков.
7 и 8 юли 1989 година
През тези два дни в Букурещ се организира среща на ръководителите на страните от Варшавския контракт.
От българска страна в него вземат участие Тодор Живков, Георги Атанасов, Петър Младенов и ген. Добри Джуров. Начело на руската делегация е Михаил Горбачов, а в нея са най-големите ръководители на Съюз на съветските социалистически републики.
По време на една от почивките Петър Младенов употребява фотография на първородната си внучка Александра като мотив да се отдели за миг с Горбачов в един ъгъл на залата. Моли руския водач да сложи подписа си върху фотографията. И тогава му споделя, че стартират работа по свалянето на Живков.
“Вам виднее ”, споделя Горбачов, намеквайки, че и рискът, и отговорностите са си на българите. Разбира се, и двамата знаят, че конците ще бъдат дърпани от Москва и от руското посолство в София
Началото на
септември 1989 година
Андрей Луканов кани на посетители в къщата си в Мала черква Петър Младенов, дипломат Виктор Шарапов и Валентин Терехов - публично консултант по научните и техническите въпроси към руското посолство, а импровизирано резидент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в София.
По тествания сюжет четиримата отиват за гъби. Тогава е и основният диалог - признато е решение за дейни дейности. На първо място - да се стартира с членовете на висшето управление на страната, с рекрутиране на съдружници и съратници. Договарят се да работят внимателно, само че пламенно. Всички са на мнение, че идва времето за края на старите диктатори.
24-27 септември 1989 година
Във Варна се организира заседание на секретарите на комунистическите партии. От руска страна участва Александър Яковлев. Когато двамата се срещат, Тодор Живков му споделя: “Предайте на Михаил Сергеевич Горбачов, че в случай че Маркс и Енгелс са живи, ще ни кажат: “Момчета, рано е още да разгласяваме партиите за социалдемократически и да се борим за капитализъм. Обществото и икономинака ни още не са подготвени за гова. Ха-ха-ха... ”
23 октомври 1989 година
На този ден Петър Младенов написа своето писмо до управлението на партията. То не е “кърваво ”, само че всяка дума в него “стреля на месо ”. В писмото Младенов прави разбор на обстановката в страната, насочва унищожителна рецензия към Тодор Живков и желае оставката му. Андрей Луканов дефинира писмота като “нож в стомаха на Живков. Опитай се да го извадиш и умираш на място... ”
24 октомври 1989 година
От Централен комитет звънят на Младенов и го молят да пристигна и да си прибере писмото: “Никой не го е чел, коства ли си да се вършат кавги?! ”. Вечерта Петър Младенов и брачната половинка му гостуват вкъщи на Йордан Радичков за неговата 60-годишнина. Там Младенов предава писмото на Станко Тодоров.
Двамата с Луканов желаят да осведомят за случилото се Москва. В спомените си Валентин Терехов написа, че по това време и той, и Виктор Шарапов са в родината си. А двамата българи нямали други доверителни канали с Москва.
25 октомври 1989 година
Този ден вечерта в Москва трябвало да дойде Андрей Луканов за съвещание на Изпълкома на Съвет за икономическа взаимопомощ. Удобен случай да занесе писмото на Младенов, само че и двамата считат, че хора от службите ги наблюдават неразделно.
Луканов прави следния ход. След работа “случайно ” се отбива “за две минути ” при Младенов, взима и писмото и си потегля за у дома. По пътя обаче внезапно сменя маршрута и идва на летището. Качва се в последния миг на самолета и идва в Москва.
26 октомври 1989 година
След диалог по телефона в 8,30 часа Луканов и Валентин Терехов се срещат в стаята на българина в Съвет за икономическа взаимопомощ. Той дава на руснака писмото на Младенов и споделя: “Чети бързо, имаш всичко 20 минути. След половин час се срещам с Виктор Шарапов! ”
Терехов твърди, че освен прочел писмото, само че и го законспирирал, превеждайки го от български. Същия ден в 16 часа той отпътува за София, като споделя на Луканов, че ще осведоми за обстановката и ген. Фьодоров - също представител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в България. Двамата в действителност се виждат в София и се оказва, че генералът не знаел нищо за писмото на Младенов.
А в Москва към 11 часа същия ден, като се прокрадват и оглеждат като в шпионски филми, Луканов и Шарапов се срещат в някаква градинка (?!). Българинът предава писмото на Младенов на дипломат Шарапов и след два дни се прибира в България. А Шарапов остава в Москва да чака банкет при Горбачов.
Москва, дата
незнайна
След като се среща с писмото на Петър Младенов Горбачов споделя на Шарапов: “Нека не бързаме с изводите, а ти охлади малко. Поуспокой се. Ще те повикам ”.
В Германска демократична република Хонекер подава оставка, сменя го Егон Кренц. На 1 ноември той идва в Москва за среща със руския водач.
Горбачов вика Шарапов, дава му стенограмата от диалога с Кренц и споделя: “Отиди и разкажи всичко това на Живков. Действай съгласно ситуацията... ”
На 2 ноември Шарапов се връща в София.
3 ноември 1989 година
Шарапов е признат от Живков в 12,30, срещата им трае към час и половина. Посланикът споделя, че по поръчание на Горбачов би трябвало да запознае Живков с неговата сказка с Егон Кренц. Отначало Живков се опитвал да води мемоари, по-късно безусловно объркан единствено слушал. “А вие можете ли да ми дадете всичко това в писмен тип? ”. Посланикът заречен.
После Живков споделил, че от дълго време мислел да се отдръпна. Дори преди година декларирал за това в Политбюро, само че “другарите дори не желаеха да чуят за това! ” И въпреки всичко той би подал оставка, само че няма на кого да остави партията и страната. “Не виждам заслужен заместител... ”, въздишал Живков.
Шарапов декларирал, че незабавно ще съобщи на руското посолство неговите думи и мисли за оставката.
Същия ден посланикът се среща и с министър-председателя Георги Атанасов. В книгата си “Дворцовият прелом против Тодор Живков ” проф. Недьо Недев написа, че в хода на диалога без да влизат в детайлности и като употребили иносказателен език, двамата се схващат “смяната да стане на пленума и управлението да се сплоти към кандидатурата на Петър Младенов. ”
4 ноември 1989 година
В зала “Георги Кирков ” в постройката на Централен комитет на Българска комунистическа партия се организира обичайното тържествено заседание, отдадено на Великата октомврийска гражданска война. Официалния отчет чете Гриша Филипов, един от най-верните хора на Първия. Той декларира, че партията би трябвало да се сплоти към другаря Живков и да извърши преустройството в духа на Юлската идея.
В своето слово обаче дипломат Шарапов приказва за сложната обстановка в соцлагера, която постанова съществени промени и не загатва нито един път името на Живков.
След събранието Шарапов кани Първия в кабинета си. Разбрал посланието на изявлението му в залата, Живков незабавно декларира, че е най-добре да си подаде оставката.
Може би е очаквал, че руският дипломат няма да се съгласи с него. Но Шарапов намерено и не изключително дипломатично споделя, че това е най-правилното, което може да направи.
5 и 6 ноември 1989 година
Живков, наподобява, още не се е предал. На 5 ноември дружно с новия си любимец Петко Данчев, готвен за министър председател, и ръководителя на Българска народна банка Васил Коларов отпътува за Правец.
Там разискват икономическото и финансовото положение на страната и чертаят проект за нови промени. Това обаче не се харесва на дипломат Шарапов.
7 ноември 1989 година
Виктор Шарапов желае нова среща с Живков. Моли тя да стане в 11 часа - тъкмо по времето, когато членовете на Политбюро паднасят цветя и венци пред паметника на Ленин в София. Тънкият ход на посланика цели на другия ден Живков да го няма на фотосите на първа страница в “Работническо дело ” и другите вестници.
Същия ден в 17 часа стартира приемът в руското посолство по случай 7 ноември. Посланик Шарапов вкарва Живков през страничния вход, а не през парадния. Не единствено че нарушава протокола, само че и го кани в кабинета си, където съзнателно го задържа съвсем час. След това забавяне го вкарва в залата през задния вход.
Живков е мощно сюрпризиран, когато измежду поканените вижда и Стоян Михайлов, който преди година е скандално отхвърлен като секретар на Централен комитет, отговарящ за културата и изкуствата. Виктор Шарапов дълго беседва с Михайлов.
А кореспондентката на “Монд ” Силви Кауфман написа, че това е “твърде явен скандал за смяната в отношението на Москва към българския началник ”.
8 ноември 1989 година
В 11 часа Тодор Живков приема на диалог “тримата чавдарци ” - ген. Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Тримата слагат въпроса за оставката му. Той ги отрязва. Нали предходната година я е подавал, а те не са я приели. Пленумът на 10 ноември ще мине по този начин, както е плануван, а промяната му може да стане на идващия пленум. Настоява негов правоприемник да бъде Алексанъдр Лилов, който през 1983 година е свален от всички постове и е изпратен на специализация в Англия.
Посланик Шарапов съвсем изпада в суматоха. Принуден е да праща шифровка до Москва и да пита по какъв начин гледат на кандидатурата на Александър Лилов.
Отговорът идва неотложно и Шарапов незабавно желае среща с Живков. Първия го приема в 17 часа в резиденцията си в Банкя. От Москва са безапелационни: никакво отсрочване на пленума, Живков да си подаде оставката на 10 ноември. Той обаче отхвърля.
Виктор Шарапов отива при Димитър Станишев. В своите мемоари Валентин Терехов написа, че сред двамата се състоял следният диалог: “Ходихте ли? ” “Ходихме ”. “И какво? ” “Ами нищо. Споделихме с Живков своите опасения и паники във връзка ситуацията в стопанската система и обществото. Той ни сподели, че мисли за оставка. Наистина не вижда достаен правоприемник. Вероятно щял да си подаде оставака на втория пленум... ” “И вие? ” “Какво ние? Като че ли се съгласихме... ”
Тук Шарапов избухнал (а той избухва вежливо и тихо) - прецизира Терехов.
“Вас за какво ви изпратиха? Разговорчета ли да си водите или работа да вършите. Ще се наложите още веднъж да отидете при Живков и да поставите въпроса без заобикалки Той би трябвало да подаде оставка на първия, той ще е и последният му пленум. Ясно ли е? ”
След това Виктор Шарапов кани Андрей Луканов на чай. Влизат в сауната на руското посолство и разискват обстановката. Същата вечер от Пекин се връща Петър Младенов. Решават да го осведомят и да му предложат да накара Добри Джуров да изиска оставката на Живков. Ако той отново откаже, да му съобщи, че пленумът и Политбюро отиват на директен конфликт с него и ще го отстранят.
9 ноември 1989 година
“Тримата чавдарци ” още веднъж се срещат с Живков и страхливо отново му желаят оставката. Той обаче ги успокоява, че на вчерашния диалог не са го разбрали и подава оставка не на идващия, а на утрешния. Казват, че Джуров даже се е просълзил.
“Естествено, нали е армейски военачалник ”, ехидничи Валентин Терехов...
А Виктор Шарапов си отдъхнал. “Естествено, нали и той е военачалник ”, ехидничим и ние. /24chasa.bg
C идването на Михаил Горбачов отпред на Съветския съюз през март 1985 година за водачите от соцлагера стартира противоположното преброяване. Един по един те са свалени от власт, а диктаторът на Румъния Николае Чаушеску даже разстрелян.
“Денят нула ” за българския началник Тодор Живков е 10 ноември 1989 година Тогава беше осъществен вътрешнопартиен прелом по неписан, само че отработен през годините комунистически сюжет. Нито един водач в Съюз на съветските социалистически републики и в България от Ленин насам не е определен намерено на конгрес, както повелява партийният правилник. Всичките до 1989 година идват на власт след скрит план на няколко високопоставени ръководители от Политбюро, които опичат авансово работата и смъкват на скришен пленум дотогавашния водач, от време на време даже без да го канят на съвещанието. Както да вземем за пример е било с Вълко Червенков.
Кой смъкна Живков?
Пак една група от Политбюро, отпред с Петър Младенов, член на Политбюро и министър на външните работи, и Андрей Луканов - кандидат-член и вицепремиер, отговорящ за интернационалните стопански връзки на страната.
Разбира се, всичко става със единодушието и под егидата на Москва. И Младенов, и Луканов са ученици на нейния МГИМО - Московски държавен институт за интернационалните връзки.
Ето хрониката на събитията, почнали през април 1989 година и довели до оня ошашавен тип на Тодор Живков на 10 ноември 1989 година, когато най-близките му до неотдавна приятели го пратиха на “заслужен отдих ”.
30 април 1989 година
Можем да приемем, че началото на преврата е сложено в с. Мала черква. На този ден Петър Младенов е на посетители на Андрей Луканов, на който е и кум, в дребната му къща в самоковското село.
Двамата отиват за гъби и там, надалеч от непознатите “очи и уши ” на своите, разискват проект за деяние за отстраняването на Тодор Живков. Главната им задача е да завоюват на своя страна болшинството в Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Седмица по-рано Михаил Горбачов е направил чистка в престарялото Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз и това дава спомагателен кураж на двамата заговорници против Живков.
7 и 8 юли 1989 година
През тези два дни в Букурещ се организира среща на ръководителите на страните от Варшавския контракт.
От българска страна в него вземат участие Тодор Живков, Георги Атанасов, Петър Младенов и ген. Добри Джуров. Начело на руската делегация е Михаил Горбачов, а в нея са най-големите ръководители на Съюз на съветските социалистически републики.
По време на една от почивките Петър Младенов употребява фотография на първородната си внучка Александра като мотив да се отдели за миг с Горбачов в един ъгъл на залата. Моли руския водач да сложи подписа си върху фотографията. И тогава му споделя, че стартират работа по свалянето на Живков.
“Вам виднее ”, споделя Горбачов, намеквайки, че и рискът, и отговорностите са си на българите. Разбира се, и двамата знаят, че конците ще бъдат дърпани от Москва и от руското посолство в София
Началото на
септември 1989 година
Андрей Луканов кани на посетители в къщата си в Мала черква Петър Младенов, дипломат Виктор Шарапов и Валентин Терехов - публично консултант по научните и техническите въпроси към руското посолство, а импровизирано резидент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в София.
По тествания сюжет четиримата отиват за гъби. Тогава е и основният диалог - признато е решение за дейни дейности. На първо място - да се стартира с членовете на висшето управление на страната, с рекрутиране на съдружници и съратници. Договарят се да работят внимателно, само че пламенно. Всички са на мнение, че идва времето за края на старите диктатори.
24-27 септември 1989 година
Във Варна се организира заседание на секретарите на комунистическите партии. От руска страна участва Александър Яковлев. Когато двамата се срещат, Тодор Живков му споделя: “Предайте на Михаил Сергеевич Горбачов, че в случай че Маркс и Енгелс са живи, ще ни кажат: “Момчета, рано е още да разгласяваме партиите за социалдемократически и да се борим за капитализъм. Обществото и икономинака ни още не са подготвени за гова. Ха-ха-ха... ”
23 октомври 1989 година
На този ден Петър Младенов написа своето писмо до управлението на партията. То не е “кърваво ”, само че всяка дума в него “стреля на месо ”. В писмото Младенов прави разбор на обстановката в страната, насочва унищожителна рецензия към Тодор Живков и желае оставката му. Андрей Луканов дефинира писмота като “нож в стомаха на Живков. Опитай се да го извадиш и умираш на място... ”
24 октомври 1989 година
От Централен комитет звънят на Младенов и го молят да пристигна и да си прибере писмото: “Никой не го е чел, коства ли си да се вършат кавги?! ”. Вечерта Петър Младенов и брачната половинка му гостуват вкъщи на Йордан Радичков за неговата 60-годишнина. Там Младенов предава писмото на Станко Тодоров.
Двамата с Луканов желаят да осведомят за случилото се Москва. В спомените си Валентин Терехов написа, че по това време и той, и Виктор Шарапов са в родината си. А двамата българи нямали други доверителни канали с Москва.
25 октомври 1989 година
Този ден вечерта в Москва трябвало да дойде Андрей Луканов за съвещание на Изпълкома на Съвет за икономическа взаимопомощ. Удобен случай да занесе писмото на Младенов, само че и двамата считат, че хора от службите ги наблюдават неразделно.
Луканов прави следния ход. След работа “случайно ” се отбива “за две минути ” при Младенов, взима и писмото и си потегля за у дома. По пътя обаче внезапно сменя маршрута и идва на летището. Качва се в последния миг на самолета и идва в Москва.
26 октомври 1989 година
След диалог по телефона в 8,30 часа Луканов и Валентин Терехов се срещат в стаята на българина в Съвет за икономическа взаимопомощ. Той дава на руснака писмото на Младенов и споделя: “Чети бързо, имаш всичко 20 минути. След половин час се срещам с Виктор Шарапов! ”
Терехов твърди, че освен прочел писмото, само че и го законспирирал, превеждайки го от български. Същия ден в 16 часа той отпътува за София, като споделя на Луканов, че ще осведоми за обстановката и ген. Фьодоров - също представител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в България. Двамата в действителност се виждат в София и се оказва, че генералът не знаел нищо за писмото на Младенов.
А в Москва към 11 часа същия ден, като се прокрадват и оглеждат като в шпионски филми, Луканов и Шарапов се срещат в някаква градинка (?!). Българинът предава писмото на Младенов на дипломат Шарапов и след два дни се прибира в България. А Шарапов остава в Москва да чака банкет при Горбачов.
Москва, дата
незнайна
След като се среща с писмото на Петър Младенов Горбачов споделя на Шарапов: “Нека не бързаме с изводите, а ти охлади малко. Поуспокой се. Ще те повикам ”.
В Германска демократична република Хонекер подава оставка, сменя го Егон Кренц. На 1 ноември той идва в Москва за среща със руския водач.
Горбачов вика Шарапов, дава му стенограмата от диалога с Кренц и споделя: “Отиди и разкажи всичко това на Живков. Действай съгласно ситуацията... ”
На 2 ноември Шарапов се връща в София.
3 ноември 1989 година
Шарапов е признат от Живков в 12,30, срещата им трае към час и половина. Посланикът споделя, че по поръчание на Горбачов би трябвало да запознае Живков с неговата сказка с Егон Кренц. Отначало Живков се опитвал да води мемоари, по-късно безусловно объркан единствено слушал. “А вие можете ли да ми дадете всичко това в писмен тип? ”. Посланикът заречен.
После Живков споделил, че от дълго време мислел да се отдръпна. Дори преди година декларирал за това в Политбюро, само че “другарите дори не желаеха да чуят за това! ” И въпреки всичко той би подал оставка, само че няма на кого да остави партията и страната. “Не виждам заслужен заместител... ”, въздишал Живков.
Шарапов декларирал, че незабавно ще съобщи на руското посолство неговите думи и мисли за оставката.
Същия ден посланикът се среща и с министър-председателя Георги Атанасов. В книгата си “Дворцовият прелом против Тодор Живков ” проф. Недьо Недев написа, че в хода на диалога без да влизат в детайлности и като употребили иносказателен език, двамата се схващат “смяната да стане на пленума и управлението да се сплоти към кандидатурата на Петър Младенов. ”
4 ноември 1989 година
В зала “Георги Кирков ” в постройката на Централен комитет на Българска комунистическа партия се организира обичайното тържествено заседание, отдадено на Великата октомврийска гражданска война. Официалния отчет чете Гриша Филипов, един от най-верните хора на Първия. Той декларира, че партията би трябвало да се сплоти към другаря Живков и да извърши преустройството в духа на Юлската идея.
В своето слово обаче дипломат Шарапов приказва за сложната обстановка в соцлагера, която постанова съществени промени и не загатва нито един път името на Живков.
След събранието Шарапов кани Първия в кабинета си. Разбрал посланието на изявлението му в залата, Живков незабавно декларира, че е най-добре да си подаде оставката.
Може би е очаквал, че руският дипломат няма да се съгласи с него. Но Шарапов намерено и не изключително дипломатично споделя, че това е най-правилното, което може да направи.
5 и 6 ноември 1989 година
Живков, наподобява, още не се е предал. На 5 ноември дружно с новия си любимец Петко Данчев, готвен за министър председател, и ръководителя на Българска народна банка Васил Коларов отпътува за Правец.
Там разискват икономическото и финансовото положение на страната и чертаят проект за нови промени. Това обаче не се харесва на дипломат Шарапов.
7 ноември 1989 година
Виктор Шарапов желае нова среща с Живков. Моли тя да стане в 11 часа - тъкмо по времето, когато членовете на Политбюро паднасят цветя и венци пред паметника на Ленин в София. Тънкият ход на посланика цели на другия ден Живков да го няма на фотосите на първа страница в “Работническо дело ” и другите вестници.
Същия ден в 17 часа стартира приемът в руското посолство по случай 7 ноември. Посланик Шарапов вкарва Живков през страничния вход, а не през парадния. Не единствено че нарушава протокола, само че и го кани в кабинета си, където съзнателно го задържа съвсем час. След това забавяне го вкарва в залата през задния вход.
Живков е мощно сюрпризиран, когато измежду поканените вижда и Стоян Михайлов, който преди година е скандално отхвърлен като секретар на Централен комитет, отговарящ за културата и изкуствата. Виктор Шарапов дълго беседва с Михайлов.
А кореспондентката на “Монд ” Силви Кауфман написа, че това е “твърде явен скандал за смяната в отношението на Москва към българския началник ”.
8 ноември 1989 година
В 11 часа Тодор Живков приема на диалог “тримата чавдарци ” - ген. Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Тримата слагат въпроса за оставката му. Той ги отрязва. Нали предходната година я е подавал, а те не са я приели. Пленумът на 10 ноември ще мине по този начин, както е плануван, а промяната му може да стане на идващия пленум. Настоява негов правоприемник да бъде Алексанъдр Лилов, който през 1983 година е свален от всички постове и е изпратен на специализация в Англия.
Посланик Шарапов съвсем изпада в суматоха. Принуден е да праща шифровка до Москва и да пита по какъв начин гледат на кандидатурата на Александър Лилов.
Отговорът идва неотложно и Шарапов незабавно желае среща с Живков. Първия го приема в 17 часа в резиденцията си в Банкя. От Москва са безапелационни: никакво отсрочване на пленума, Живков да си подаде оставката на 10 ноември. Той обаче отхвърля.
Виктор Шарапов отива при Димитър Станишев. В своите мемоари Валентин Терехов написа, че сред двамата се състоял следният диалог: “Ходихте ли? ” “Ходихме ”. “И какво? ” “Ами нищо. Споделихме с Живков своите опасения и паники във връзка ситуацията в стопанската система и обществото. Той ни сподели, че мисли за оставка. Наистина не вижда достаен правоприемник. Вероятно щял да си подаде оставака на втория пленум... ” “И вие? ” “Какво ние? Като че ли се съгласихме... ”
Тук Шарапов избухнал (а той избухва вежливо и тихо) - прецизира Терехов.
“Вас за какво ви изпратиха? Разговорчета ли да си водите или работа да вършите. Ще се наложите още веднъж да отидете при Живков и да поставите въпроса без заобикалки Той би трябвало да подаде оставка на първия, той ще е и последният му пленум. Ясно ли е? ”
След това Виктор Шарапов кани Андрей Луканов на чай. Влизат в сауната на руското посолство и разискват обстановката. Същата вечер от Пекин се връща Петър Младенов. Решават да го осведомят и да му предложат да накара Добри Джуров да изиска оставката на Живков. Ако той отново откаже, да му съобщи, че пленумът и Политбюро отиват на директен конфликт с него и ще го отстранят.
9 ноември 1989 година
“Тримата чавдарци ” още веднъж се срещат с Живков и страхливо отново му желаят оставката. Той обаче ги успокоява, че на вчерашния диалог не са го разбрали и подава оставка не на идващия, а на утрешния. Казват, че Джуров даже се е просълзил.
“Естествено, нали е армейски военачалник ”, ехидничи Валентин Терехов...
А Виктор Шарапов си отдъхнал. “Естествено, нали и той е военачалник ”, ехидничим и ние. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ