Руският патриарх Кирил и неговите митрополити направиха фатален избор: не

Руският патриарх Кирил и неговите митрополити направиха съдбовен избор: не осъдиха войната в Украйна. Зад приказките за някакво нереално приятелство и клане се крие желанието на страхливците да угодят на Путин.

сложи и неговите митрополити пред напълно простоват избор: да осъдят войната или да поддържат Кремъл. Изборът е изработен. Доказват го проповедите на патриарха в разгара на бойните дейности.

Най-напред той уведоми своето паство, че православните в Донбас страдат, защото… не желали да организират. „ Встъпихме в битка, която има не физически, а метафизически темперамент “, сподели той, намеквайки за по този начин наречената „ спецоперация “ на Кремъл. И не отрони нито дума за обстрела и за гибелта на мирни поданици из цяла Украйна. Включително и на рускоезични хора (мнозинството – православни) в Харков, в Киев и в други градове в Източна и Централна Украйна.

В идната си проповед патриархът на процедура повтори обичаната теза на Владимир Путин: „ В спор влязоха два приятелски народа – а всъщност един, съветският народ “. Кирил вписва руско-украинските връзки в това, което привижда като съвременна геополитика. „ А една от задачите на тази геополитика е да бъде отслабена Русия, която се трансформира в мощна и действително могъща страна. Но какъв брой единствено гадно и подло е за реализирането на тези геополитически цели да използваш един приятелски народ! “ – сподели патриархът. Какво излиза? Че кръвта в Украйна се пролива поради някакви обичайно безименни „ антируски сили “, които се пробват да наложат непознати полезности на православния народ? За съветските военни в Украйна патриархът не обели нито дума.

Приказки за приятелство, само че и за врагове
Редакцията предлага
Ръководителят на най-голямата православна черква обществено излага тайни теории на махленско ниво, а това е морална присъда против цялото църковно управление. Зад приказките за „ братството “, зад формалното наказание на някакво нереално „ клане “ не се крие нищо друго, с изключение на, от една страна - желанието на страхливците да угодят на Кремъл, а от друга - дълбокото разбиране, че тази война е заветен отпор против извечните врагове на „ святата Русия “.

Патриархът прикани да се молим за блажения митрополит на Киев и на цяла Украйна Онуфрий, глава на УПЦ, която е обвързвана с Московската патриаршия – и за неговото паство. Но това си беше един характерен за църковното шефство опит да се пренебрегва неприятната действителност, която е бременна с непредсказуеми последици.

А дано да си напомним, че незабавно след нахлуването на съветската войска в Украйна митрополит Онуфрий направи сензационно послание. Той сподели, че войната, разпалена от Путин, е „ братоубийствена “ и прикани вярващите към „ усилени и покаяни молебствия за Украйна, за нашата армия и нашия народ “.

Сензационното изявление на един митрополит

Този апел, написан на простоват език и лишен от възторг, потресе доста хора в Украйна. Дотогава Онуфрий се смяташе за почитател на Москва и на линията на патриарх Кирил. Митрополитът постоянно доста внимаваше какво приказва – дори тогава, когато украинското общество очакваше от него по-твърда позиция в спора с Русия. Но тихият и немногословен епископ предпочиташе иносказателния език и цитатите от Светото писание. Затова обръщението му, което обвърза ориста на УПЦ със ориста на Украйна, прозвуча още по-сензационно.

Последваха решенията на няколко епархии в УПЦ да престанат да загатват патриарх Кирил в богослужението. А да не се молиш за главата на „ своята “ черква – това в действителност е отвод да му се подчиняваш и доста съществено нарушаване на традицията и на църковните догми. Все още не е ерес, само че пътят в последна сметка води към ерес. В хода на войната броят на тези епархии в Украйна ще пораства, а Онуфрий въобще не ги осъжда. Тоест, главата на УПЦ изпраща към Москва посланието „ ще се оправим и без вас “. Което значи още, че скоро част от парите за Москва могат да си останат в касата на УПЦ.

Нека да напомним, че УПЦ беше основана от Вселенския патриарх през 2018 година като самостоятелна локална черква на Украйна. РПЦ, несъмнено, отхвърли да признае това решение и скъса връзките с Вселенския патриарх Вартоломей. А през днешния ден патриарх Кирил се изправя пред заплахата дефинитивно да „ изгуби “ Украйна.

Литовската епархия на РПЦ, която канонически е напълно подчинена на Москва, също застана на самостоятелна позиция. Официалният представител на епархията, духовник Виталий Моцкус, се изрази напълно недвусмислено: „ Православните в Литва осъждат съветското навлизане в Украйна. “ Но „ православните в Литва “, част от които до последния миг гледаха съветските телевизионни канали, може би не поддържат по този начин единомислещо това мнение. Ясно е, че става дума най-много за позиция на епархиалното управление и болшинството свещеници. Тя е дефинирана внимателно, само че и недвусмислено: „ Ние не сме с Москва. “

Константин Егерт

През 1943 година Сталин събра в Москва няколко „ недоразстреляни “ архиереи и им поръча да „ възсъздадат “ православната черква на Съюз на съветските социалистически републики – несъмнено, под строгия надзор на управляващите. Войната против Украйна извади на бял свят цялата неустойчивост на тази руска структура. Сервилността на патриарха и на персонално подбраните от него владици във връзка с Кремъл, паралелно с корупцията и желанието да бъдат „ църковна империя “, неизбежно водят до пресъхването на съществени доходи за РПЦ – освен от Украйна, само че и от други страни зад граница.

Падението на една църковна институция

В Русия формалната статистика за богомолците и участващите в празнични литургии ще продължава да основава илюзията за влиятелност и благочестие. Но на процедура публичната роля на РПЦ дефинитивно се сведе до това под формата на проповеди да популяризира политинформация за „ заговорите на Централно разузнавателно управление на САЩ “ и на „ бандеровците “.

Защото за божите чиновници същинските проповеди по Евангелието могат да окажат много рискови, в случай че не и напряко подсъдни. Вече има и образци: управляващите заведоха административно дело поради антивоенните изявления на свещеника Йоан Бурдин от Костромска област. Отец Йоан го заплашва санкция в размер на 30 000 до 50 000 рубли поради това, че припомнил божата заповед „ Не убивай “.

Общността на православните в Русия ще оцелее без значение от политическия режим. Но Руската православна черква като организация, наследила хилядолетна история, към този момент се срутва в тежка морална рецесия, излаз от която към този момент не се вижда.

*****

Разгледайте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: