Дмитрий Глуховски: Популярността ми даде свобода
Руският публицист и публицист ДМИТРИЙ ГЛУХОВСКИ е знаменит с умелото комбиниране на научна фантастика и трилър, както и с острите си политически мнения. След големия триумф на първата му книга " Метро 2033 " романите му са преведени на над 30 езика, а сюжетът на антиутопичния разказ е пресъздаден в известна атрактивна компютърна игра. Авторът гостува неотдавна в София във връзка представянето на българската апликация за Storytel на аудиосериала " Граничен пост ", който може да се слуша на платформата от всички типове смарт телефони и има офлайн функционалност.
- Час и половина давахте подписи на вашите (по)читатели в българската столица, Дмитрий. Но не изглеждате изтощен или отегчен. Явно и различен път ви се е случвало...
- И по четири часа съм подписвал книги и съм разговарял с читатели. Спомням си, че почти толкоз време ми лиши да давам подписи в Полша. Но там живеят повече хора, в сравнение с в България, по тази причина несъмнено и опашката от искащи да имат мой автограф бе по-дълга (усмихва се).
- В София слязохте в подземието на Енергийния център на НДК. Кое е най-странното място, където сте се срещали с почитателите си?
- Веднъж на Таганка (историческо място в съветската столица, сред реките Москва и Яуза - бел. авт.) ме вкараха в Бункер-42 - неповторим комплекс от времето на Студената война, намиращ се на 65 метра подземен, което е равно на височината на 20-етажна постройка. След Перестройката обектът, който през 60-те години на ХХ век бе оборудван с " всичко належащо " за няколкомесечно бойно дежурство при положение на нуклеарна война, бе приватизиран и трансфорат в център за развлечения. Хората обичат да ме вкарват най-много в метрото, както да вземем за пример бе в Швеция. Вече привикнах с това, помирих се...
- Как ще обясните известността на литературата, отдадена на постапокалипсиса?
- Не зная по какъв начин да го обясня, само че съм наясно за какво това притегля персонално мен. Корените на това мое користолюбие са във обстоятелството, че тийнейджърските ми години съответстваха с разпада на Съветския съюз. Съответно считам днешната Русия за постапокалиптична страна. Тоест, имаше избран свят и той рухна, чисто географски даже, както и от икономическа позиция. Бе сринат един мит, провали се идеологията, залезе културата, няма към този момент езикови полезности - всичко се раздра. Онова, което се случва в този момент, в действителност е сглобяване на нещо сякаш ново от отломъци на остарялото. И тъй като преживявах всичко това, постапокалиптичното ми е доста близко, топло, родно и душевно. А за какво се харесва на другите - не мога да кажа. И да уточня още нещо: въпреки в романите ми и да настъпват апокалиптични събития, вяра за човечеството въпреки всичко има. И книгите, а в този момент и аудиосериалите са методите да си я представим и да начертаем пътя към нея.
- Като създател изпитвате ли носталгия по времето на Съюз на съветските социалистически републики?
- Тогава можех да пиша, само че не и да бъдат оповестени творбите ми. Книгите ми не са нещо нереално, а са просмукани от духа на времето. Смятам, че точно в това е тяхната мощ и известност. Например 15 години към този момент съществува поредицата " Метро " и не се спихва като балон, продължава да е търсена и четена. Въпреки че при започване на някои може би изглеждаше мимолетна и с позагубена остра политическа новост, книгата остава много известна. Така че въз основа на настоящия миг мъчно може да се каже какво минава и кое остава.
- Коя книга смятате за ваша визитна картичка?
- Безусловно това е " Метро ". Не го считам аз, а се удостоверява от всички справедливи фактори, каквито са тиражите на тази поредност. Наистина положителни книги. С изключение на " Метро 2034 ", за нито една друга не ме е позор. Но персонално на мен постоянно най-вече ми харесват моите последни творби. Сега да вземем за пример на визитката си бих написал, че съм създател на " Текст ". За всички мои произведения се старая, някои ги пиша на лимита на опциите си, с цел да се получи това, което желая.
- Кога разбрахте, че можете да пишете?
- На 3-годишна възраст (усмихва се). Оттогава единствено се модернизирам. Започнах да пиша доста по-добре. Почти без неточности към този момент.
- Има ли значение дали ви чете един човек или милион?
- Разбира се. Не пиша единствено за един. Моята задача е да ме четат. И по тази причина ми се постанова да прибягвам към какви ли не ловки различни трикове.
- Какво е отношението ви към обществените мрежи?
- Прекрасно! В тях съм от възникването им. Използвам ги интензивно и за публикуването на материали, и за тяхното напредване, и за общуването с читатели. Аз съм съвременен създател. Наричам обаче съветския сегмент на обществените мрежи " кухнята на интелектуалците от 70-те години на предишния век ", тъй като всичко, което преди се обсъждаше край масата и печката, през днешния ден е в центъра на полемиките под бдителните прозорци на другаря майор Facebook (усмихва се).
- Не е ли рисково?
- Засега не е. И някак не става по-опасно. Има доста диалози, покачване на вежди и издуване на бузи от страна на страната, само че не може да се каже, че през днешния ден животът е станал значително по-тежък или по-задушен отпреди 5 години да вземем за пример. Даже тогава въздухът е бил по-спарен. Особено когато започнаха да ускоряват пропагандистката каруца за битка с фашизма.
- Доколко книгите ви са разбираеми в чужбина?
- Смятам, че не са понятни. Но ето българите, които се редиха час и половина за подпис, споделят, че схващат творбите ми. Обаче не схващат всичко. Не са им явни и препратките ми. Видимо в моите книги въпреки всичко има задоволително универсални всемирен истини и те им стигат, с цел да получават удоволствие от историите ми.
- Казват, че във всеки воин от творбата си създателят оставя част от себе си...
- Това е реалност. На всеки 3-4 години върша самобитна отливка на личната ми персона и я оставям в следващата ми книга. В " Метро 2033 " съм пресъздаден аз, от 17- до 20-годишната ми възраст. В " Текст " несъмнено има минимум от мен самия, а по-скоро са някакви мислени герои, които нямат нищо общо с действителното ми аз. В " Бъдеще " абсолютно има сериозен отпечатък от мен, както и в " Здрач ", само че по друг метод, разнородни мои елементи (усмихва се).
- Някои ваши творби основават чувството, че не обичате родината си...
- Напротив, доста съм завързан към Русия. Но не одобрявам политическите процеси в страната.
- Какво най-често ви питат читателите по време на срещите ви?
- " Кога ще има " Метро 2036 "? " И постоянно им давам отговор: " Никога! " (усмихва се) Много типични въпроси задават и нормално ме питат за креативните ми проекти, каква ще е идната ми книга... За да не бактисвам, пробвам се да давам отговор по друг метод на всеки, доколкото е допустимо, несъмнено.
- Какво ви даде известността?
- (без да се замисля) Свобода.
- А лиши ли ви нещо?
- Засега нищо. Получих опция да си числя се и да се занимавам с реализирането на лични планове, вместо да консумирам време и сили за изпълняването на непознати мечти. Когато работиш за някого, знаеш, че ще получиш пари за храна. Но до каква степен това е ужасно - въпросът е противоречив.
- Мислите ли, че сте представител на поколението на разочарованите?
- Не, за какво? От поколението на разочарованите са тези хора, които са се родили прекомерно късно, с цел да могат да намерят себе си в новия свят. И да си отчаян, първо би трябвало да бъдеш удивен. А аз в никакъв случай не съм бил покорен от каквото и да било и по тази причина не се усещам наскърбен. По-скоро имам ултрареалистичен взор на нещата. Не споделям каква би трябвало да бъде действителността и не се смущавам, че тя не е тъкмо такава или не дава отговор на упованията. Просто уча света и повеждам мемоари, означавам си какво съм схванал.
- Докога смятате да го вършиме?
- Докато ми се написа. Открих метод да осъществявам себе си и в това време да печеля пари за самун. Никой човек със здрав разсъдък няма да се откаже от това. Безброй хора се лутат сред желанието да претворят фантазиите си и нуждата да се нахранят. Имам опция да върша и двете. А това е огромен шанс. За всеки.
- Повечето ви (по)читатели несъмнено не са наясно, че сте публицист с 20-годишен опит в областта на интернационалните връзки...
- Непрекъснато го споделям (усмихва се)! Така че се надявам най-малко някой да го е чул.
- Какви други обстоятелства от биографията ви остават скрити?
- Онези, които се интересуват, могат да надникнат в Уикипедия, там са маркирани съществени събития от живота ми. Като да вземем за пример фактът, че аз съм първият публицист, предавал онлайн от Северния полюс. Говоря на 5 езика, в това число и на иврит. От дете желаех да стана кореспондент и публицист. И го направих. Така че мога да се считам за благополучен човек.
- Как се представяте на тези, които не знаят кой сте?
- Казвам, че съм Иван тракториста (усмихва се). Стандартна история.
- Кой въпрос, заложен от сътрудници, ви е най-неприятен?
- " Нали работихте за " Раша тудей ", какво в този момент се вършиме на забавен? " (смее се)
- Знаете ли нещо за България?
- За повторно съм в страната, само че още веднъж единствено за два дни. Зная нещо. Навремето даже писах обзорна публикация за България в европейското издание на " Аргументы и факты ". Но в действителност известно ми е това, което и на всеки руски човек: паприка, консерви, Черно море, Слънчев бряг (казва го на български - б. а.) и по този начин нататък. Мой доста непосредствен другар е българин, тъй че при предпочитание постоянно имам достъп до първоизточника...
- Час и половина давахте подписи на вашите (по)читатели в българската столица, Дмитрий. Но не изглеждате изтощен или отегчен. Явно и различен път ви се е случвало...
- И по четири часа съм подписвал книги и съм разговарял с читатели. Спомням си, че почти толкоз време ми лиши да давам подписи в Полша. Но там живеят повече хора, в сравнение с в България, по тази причина несъмнено и опашката от искащи да имат мой автограф бе по-дълга (усмихва се).
- В София слязохте в подземието на Енергийния център на НДК. Кое е най-странното място, където сте се срещали с почитателите си?
- Веднъж на Таганка (историческо място в съветската столица, сред реките Москва и Яуза - бел. авт.) ме вкараха в Бункер-42 - неповторим комплекс от времето на Студената война, намиращ се на 65 метра подземен, което е равно на височината на 20-етажна постройка. След Перестройката обектът, който през 60-те години на ХХ век бе оборудван с " всичко належащо " за няколкомесечно бойно дежурство при положение на нуклеарна война, бе приватизиран и трансфорат в център за развлечения. Хората обичат да ме вкарват най-много в метрото, както да вземем за пример бе в Швеция. Вече привикнах с това, помирих се...
- Как ще обясните известността на литературата, отдадена на постапокалипсиса?
- Не зная по какъв начин да го обясня, само че съм наясно за какво това притегля персонално мен. Корените на това мое користолюбие са във обстоятелството, че тийнейджърските ми години съответстваха с разпада на Съветския съюз. Съответно считам днешната Русия за постапокалиптична страна. Тоест, имаше избран свят и той рухна, чисто географски даже, както и от икономическа позиция. Бе сринат един мит, провали се идеологията, залезе културата, няма към този момент езикови полезности - всичко се раздра. Онова, което се случва в този момент, в действителност е сглобяване на нещо сякаш ново от отломъци на остарялото. И тъй като преживявах всичко това, постапокалиптичното ми е доста близко, топло, родно и душевно. А за какво се харесва на другите - не мога да кажа. И да уточня още нещо: въпреки в романите ми и да настъпват апокалиптични събития, вяра за човечеството въпреки всичко има. И книгите, а в този момент и аудиосериалите са методите да си я представим и да начертаем пътя към нея.
- Като създател изпитвате ли носталгия по времето на Съюз на съветските социалистически републики?
- Тогава можех да пиша, само че не и да бъдат оповестени творбите ми. Книгите ми не са нещо нереално, а са просмукани от духа на времето. Смятам, че точно в това е тяхната мощ и известност. Например 15 години към този момент съществува поредицата " Метро " и не се спихва като балон, продължава да е търсена и четена. Въпреки че при започване на някои може би изглеждаше мимолетна и с позагубена остра политическа новост, книгата остава много известна. Така че въз основа на настоящия миг мъчно може да се каже какво минава и кое остава.
- Коя книга смятате за ваша визитна картичка?
- Безусловно това е " Метро ". Не го считам аз, а се удостоверява от всички справедливи фактори, каквито са тиражите на тази поредност. Наистина положителни книги. С изключение на " Метро 2034 ", за нито една друга не ме е позор. Но персонално на мен постоянно най-вече ми харесват моите последни творби. Сега да вземем за пример на визитката си бих написал, че съм създател на " Текст ". За всички мои произведения се старая, някои ги пиша на лимита на опциите си, с цел да се получи това, което желая.
- Кога разбрахте, че можете да пишете?
- На 3-годишна възраст (усмихва се). Оттогава единствено се модернизирам. Започнах да пиша доста по-добре. Почти без неточности към този момент.
- Има ли значение дали ви чете един човек или милион?
- Разбира се. Не пиша единствено за един. Моята задача е да ме четат. И по тази причина ми се постанова да прибягвам към какви ли не ловки различни трикове.
- Какво е отношението ви към обществените мрежи?
- Прекрасно! В тях съм от възникването им. Използвам ги интензивно и за публикуването на материали, и за тяхното напредване, и за общуването с читатели. Аз съм съвременен създател. Наричам обаче съветския сегмент на обществените мрежи " кухнята на интелектуалците от 70-те години на предишния век ", тъй като всичко, което преди се обсъждаше край масата и печката, през днешния ден е в центъра на полемиките под бдителните прозорци на другаря майор Facebook (усмихва се).
- Не е ли рисково?
- Засега не е. И някак не става по-опасно. Има доста диалози, покачване на вежди и издуване на бузи от страна на страната, само че не може да се каже, че през днешния ден животът е станал значително по-тежък или по-задушен отпреди 5 години да вземем за пример. Даже тогава въздухът е бил по-спарен. Особено когато започнаха да ускоряват пропагандистката каруца за битка с фашизма.
- Доколко книгите ви са разбираеми в чужбина?
- Смятам, че не са понятни. Но ето българите, които се редиха час и половина за подпис, споделят, че схващат творбите ми. Обаче не схващат всичко. Не са им явни и препратките ми. Видимо в моите книги въпреки всичко има задоволително универсални всемирен истини и те им стигат, с цел да получават удоволствие от историите ми.
- Казват, че във всеки воин от творбата си създателят оставя част от себе си...
- Това е реалност. На всеки 3-4 години върша самобитна отливка на личната ми персона и я оставям в следващата ми книга. В " Метро 2033 " съм пресъздаден аз, от 17- до 20-годишната ми възраст. В " Текст " несъмнено има минимум от мен самия, а по-скоро са някакви мислени герои, които нямат нищо общо с действителното ми аз. В " Бъдеще " абсолютно има сериозен отпечатък от мен, както и в " Здрач ", само че по друг метод, разнородни мои елементи (усмихва се).
- Някои ваши творби основават чувството, че не обичате родината си...
- Напротив, доста съм завързан към Русия. Но не одобрявам политическите процеси в страната.
- Какво най-често ви питат читателите по време на срещите ви?
- " Кога ще има " Метро 2036 "? " И постоянно им давам отговор: " Никога! " (усмихва се) Много типични въпроси задават и нормално ме питат за креативните ми проекти, каква ще е идната ми книга... За да не бактисвам, пробвам се да давам отговор по друг метод на всеки, доколкото е допустимо, несъмнено.
- Какво ви даде известността?
- (без да се замисля) Свобода.
- А лиши ли ви нещо?
- Засега нищо. Получих опция да си числя се и да се занимавам с реализирането на лични планове, вместо да консумирам време и сили за изпълняването на непознати мечти. Когато работиш за някого, знаеш, че ще получиш пари за храна. Но до каква степен това е ужасно - въпросът е противоречив.
- Мислите ли, че сте представител на поколението на разочарованите?
- Не, за какво? От поколението на разочарованите са тези хора, които са се родили прекомерно късно, с цел да могат да намерят себе си в новия свят. И да си отчаян, първо би трябвало да бъдеш удивен. А аз в никакъв случай не съм бил покорен от каквото и да било и по тази причина не се усещам наскърбен. По-скоро имам ултрареалистичен взор на нещата. Не споделям каква би трябвало да бъде действителността и не се смущавам, че тя не е тъкмо такава или не дава отговор на упованията. Просто уча света и повеждам мемоари, означавам си какво съм схванал.
- Докога смятате да го вършиме?
- Докато ми се написа. Открих метод да осъществявам себе си и в това време да печеля пари за самун. Никой човек със здрав разсъдък няма да се откаже от това. Безброй хора се лутат сред желанието да претворят фантазиите си и нуждата да се нахранят. Имам опция да върша и двете. А това е огромен шанс. За всеки.
- Повечето ви (по)читатели несъмнено не са наясно, че сте публицист с 20-годишен опит в областта на интернационалните връзки...
- Непрекъснато го споделям (усмихва се)! Така че се надявам най-малко някой да го е чул.
- Какви други обстоятелства от биографията ви остават скрити?
- Онези, които се интересуват, могат да надникнат в Уикипедия, там са маркирани съществени събития от живота ми. Като да вземем за пример фактът, че аз съм първият публицист, предавал онлайн от Северния полюс. Говоря на 5 езика, в това число и на иврит. От дете желаех да стана кореспондент и публицист. И го направих. Така че мога да се считам за благополучен човек.
- Как се представяте на тези, които не знаят кой сте?
- Казвам, че съм Иван тракториста (усмихва се). Стандартна история.
- Кой въпрос, заложен от сътрудници, ви е най-неприятен?
- " Нали работихте за " Раша тудей ", какво в този момент се вършиме на забавен? " (смее се)
- Знаете ли нещо за България?
- За повторно съм в страната, само че още веднъж единствено за два дни. Зная нещо. Навремето даже писах обзорна публикация за България в европейското издание на " Аргументы и факты ". Но в действителност известно ми е това, което и на всеки руски човек: паприка, консерви, Черно море, Слънчев бряг (казва го на български - б. а.) и по този начин нататък. Мой доста непосредствен другар е българин, тъй че при предпочитание постоянно имам достъп до първоизточника...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ