Русия забрани за шест месеца износа на твърда пшеница, която

...
Русия забрани за шест месеца износа на твърда пшеница, която
Коментари Харесай

Защо властите на Русия забраняват износа на основния земеделски продукт?

Русия забрани за шест месеца износа на твърда пшеница, която се употребява за произвеждане на самун и тестени произведения. Цените на тези значими хранителни артикули към момента се повишават в границите на инфлацията. Правителството обаче не дочака внезапното повишаване на хляба и реши да работи изпреварващо. Защо има риск от повишаване на хляба?

Правителството забрани износа на твърда пшеница от 1 декември до 31 май 2024 година, с цел да стабилизира цените. Те също по този начин откриха квота за експорт на зърно (пшеница, ечемик и царевица) от Русия в размер на 24 милиона тона, като се изключи доставките за ЕАИС.

Одобрени са компенсации и за някои типове домашно пилешко месо. През 2024 година доставките на месо до 160 хиляди тона ще бъдат освободени от заплащане на вносни мита. Това решение има за цел и стабилизиране на цените на вътрешния пазар посредством увеличение на предлагането.

Основният селскостопански експортен артикул на Русия е меката пшеница, до момента в който износът на твърда пшеница нормално е дребен. Използва се за произвеждане на брашно, хлебни и тестени произведения. В същото време няма внезапно повишаване на цените на тези артикули в Русия, има нарастване, само че то е поради общата инфлация. Така, съгласно „ Росстат “, цените на хляба от ръжено и ръжено-пшенично брашно от края на декември 2022 година до 20 ноември 2023 година са поскъпнали с 4,44%, хлябът и хлебните произведения от пшенично брашно от разнообразни сортове са поскъпнали през за същия интервал от време с 4,83%, а тестените произведения от първокачествено пшенично брашно даже поевтиняват с 4,04%.

Хлябът в Русия през 2023 година нараства в диапазона на инфлацията - с 5%, до момента в който разноските на производителите порастват доста повече заради повишаването на редица съставни елементи на разноските - да вземем за пример нарастване на транспортните цени с 35% от началото на годината и разноски за личен състав с 25-30%, както и по-високи цени за аварийни елементи и сервиз, сподели Асоциацията на производителите и доставчиците на хранителни артикули („ Роспродсоюз “).

Властите обаче взеха решение да работят самодейно, защото виждат опасности за повишение на цените на хляба и тестените произведения. От Министерството на земеделието изясняват, че международната годишна продукция от твърда пшеница е спаднала до 20-годишно дъно, заради което търсенето ѝ на външните пазари внезапно се е нараснало. И Русия стартира да задоволява това нараснало търсене: износът на твърда пшеница внезапно се усили. Според Руския зърнен съюз от 1 юли до 20 ноември, т.е. през новия селскостопански сезон, доставките на твърда пшеница са се нараснали съвсем 13 пъти до 657 хиляди тона. Русия доставя такова зърно главно в Италия и Турция. В същото време, съгласно Министерството на земеделието, реколтата от твърда пшеница е единствено 700–800 хиляди тона (в съпоставяне с общата годишна продукция от пшеница от 70–100 милиона тона).

Такова внезапно нарастване на износа заплашва да сътвори недостиг в самата Русия, което ще докара до повишение на цените на твърдата пшеница в страната. Властите взеха решение да работят още на стадия на рисковете от повишаване на цените на хляба и тестените произведения, с цел да не се получи обстановката като с пилешкото месо и яйцата. Според „ Росстат “ и двата продукта са поскъпнали с една трета в интервала от края на декември 2022 година до 20 ноември 2023 година

„ Това се дължи на обстоятелството, че съвсем всичко за развъждане на пилета и яйца в Русия се внася. Тоест, в допълнение към повишението на обменните курсове на задграничната валута, е належащо да се вземе поради високата инфлация в Европейски Съюз, откъдето се доставят главно съоръжение, ветеринарни медикаменти, витамини, смески и даже някои фуражи. В същото време тази година в някои райони на Русия имаше зараза от птичи грип, която сътвори дефицит на пиле на вътрешния пазар и доста увеличи цените. В същото време търсенето на пилешко се усили на фона на спестовното държание на популацията: руснаците започнаха да го купуват по-често вместо говеждо или свинско “, изяснява анализаторът Владимир Чернов. Мерките на държавното управление могат да забавят повишаването на месото или даже да доведат до лека дефлация, не изключва той.

Забраната за експорт на твърда пшеница също има за цел да предотврати покачването на цените на хляба и тестените произведения. „ Цените порастват на фона на възходящите разноски за предприятията заради високата инфлация в страната и растящите цени на горивата. Забраната за експорт на артикули от страната води до засищане на вътрешния пазар, а увеличението на предлагането на него забавя темпа на напредък на цените, а в някои случаи даже води до дефлация. Така неотдавна цените на горивата на едро в Русия започнаха да падат след въвеждането на възбрана за експорт на петролни артикули от страната “, споделя Чернов.

Участниците на пазара обаче очевидно не са удовлетворени от сходни ограничавания. „ Производството на твърда пшеница е комплициран и безценен развой. Забраната за експорт е контрапродуктивна мярка, която ще има доста мъчително влияние върху производителите. В историята е потвърдено повече от един път, че всевъзможни ограничавания могат да повлияят отрицателно на цената на зърното и брашното, само че в това време готовите артикули, да речем, печен самун, тестени произведения или хлебни произведения, не престават да нарастват и не следват придвижване на цените на суровините. Зърното поевтинява, брашното поевтинява, а хлябът единствено нараства “, споделя Владимир Петриченко, общоприет шеф на „ ПроЗерно “.

Но отпуснатите квоти за експорт на зърно от 15 февруари до 30 юни 2024 година, т.е. до края на селскостопанския сезон, прелестно изненадаха специалиста. Русия стартира да постанова квоти върху износа на зърно през 2020 година А преди квотите бяха доста по-малки.

„ Но би трябвало да отдадем длъжното: в случай че преди квотите постоянно бяха под експортния капацитет, в този момент квоти от 24 милиона тона са в границите на експортния капацитет. Преди да стартират квотите, ще имаме време да изнесем към 40-42 милиона тона. Експортният капацитет е 63 млн. тона за три зърнени продукта: пшеница, ечемик и царевица, за които са избрани квоти. И това е капацитетът, като се вземе поради износът за страните от ЕАИС, до момента в който квотите не регистрират износа за страните от ЕАИС, с които няма митнически граници “, изяснява Петриченко.

Според него квотната система няма да заплаши международното водачество на Русия в износа на пшеница, защото ние сме заемали пиедестала дълго време. „ Дори квотата да бъде понижена, това няма да заплаши водачеството ни в износа на пшеница. През предишния сезон останахме водачи, макар че не експортирахме обилни размери. По мои оценки през първите три месеца на този сезон (юли, август, септември) сме изнесли почти 6-7 милиона тона пшеница от последната годишна продукция “, споделя генералният шеф на „ Прозерно “.

Превод: В. Сергеев

Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК:  https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем рестриктивните мерки.

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР