АЕЖ: Европа води неравна битка с дезинформацията на Кремъл
" Русия се е научила доста добре по какъв начин да употребява интернет ", а " Европа води неравна борба с дезинформационната война " на Кремъл, по тази причина е нужна и поддръжката на обществените мрежи, които би трябвало " освен да означават дезинформацията, само че и да понижават разпространяването ѝ ".
Такива послания и апели се чуха от участници в проведения от " Асоциацията на европейските публицисти " (АЕЖ) семинар " Войната в Украйна. Какво значи за Европа ", който се организира в Европейския парламент в Брюксел.
Според на фона на войната в Украйна в настройките в България и общите такива за Европейски Съюз има съществени разминавания. В подтекста на съветската инвазия множеството хора у нас считат, че поддържането на цените е по-важно от отбраната на общите полезности като свободата и демокрацията, до момента в който междинният резултат на Съюза демонстрира тъкмо противоположното.
В същото време съгласно данни на " Галъп интернешънъл Болкан " от юни за 50.7% от българите информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е по-скоро недостоверна. Проучването демонстрира и още нещо – българите се осведомят главно от малкия екран (53.1%) и от обществените мрежи (22.3%).
Именно в обществените мрежи у нас обаче има с разпространяването на погрешна информация и проруска агитация.
Има война и в онлайн пространството, съветската страна се е научила доста добре по какъв начин да употребява интернет и обществените мрежи, сподели евродепутатът Ги Верхофстад ( " Обнови Европа " ) по време на семинара.
В документалната си книга " Троловете на Путин " финландската журналистка Йесика Аро цитира специалиста Юка Малинен, че " Русия е почнала да създава своята онлайн тактика за потребление на тролове още от началото на 2000 година, като тя включва и завладяване на непознати мрежи ". Аро е подложена на " тролски офанзиви " след свое следствие за съветски пропагандни тролове през септември 2014 година През същата година Кремъл завладява Крим и ускорява дезинформационните си акции във конгреси на уеб сайтове и посредством подправени профили в обществените мрежи посредством основаването на държавната " Интернет изследователска организация " в Санкт Петербург, разобличена от публицисти под прикритие като " съветската фабрика за тролове ". В новата осведомителна среда от ден на ден хора имат достъп до интернет, където има голям брой уеб сайтове с незнайни създатели и " тролове " в обществените мрежи, което разрешава по-бързо и повече хора да бъдат облъчвани от дезинформационна агитация.
Според евродепутата Даниел Фройнд ( " Зелените " ) обществените мрежи би трябвало освен да означават дезинформацията, само че и да понижават разпространяването ѝ. " Защото в този момент в случай че гледаш видео и продължиш да гледаш предложените видеа, които платформата ти предлага въз основата на предходните ти гледания, можеш да се озовеш в " заешка дупка " от конспирации и легенди ", уточни той на семинара на АЕЖ.
Хервиг Хьолер от австрийската националната осведомителна организация обърна внимание на друга страна на казуса с дезинформацията. Той акцентира, че управляващите в Русия популяризират прессъобщения с погрешна или подвеждаща информация, само че не оставят опция на медиите да ги ревизират и вместо това афишират, че обстоятелствата са такива и в случай че бъде написано нещо друго от формалната версия, то то ще е счетено от тях като " погрешна информация ", а публицистите могат да бъдат подложени на наказателно гонене. Думите му бяха във връзка признатото при започване на войната законодателство в Русия, което на процедура целеше да блокира работата на самостоятелните медии на територията на страната. Според публикуването на вести за съветската войска, които съветските управляващи считат за " подправени ", може да бъде осъдено общо с до 15 години затвор, без значение, че написаното в действителност е правилно.
" Дори в случай че просто кажа, че има война в Украйна, стартирана от Русия, може да вляза в пандиза за това ", сподели той.
Разпределението на силите
Според евродепутата Ханес Хайде (S&D) с нахлуването в Украйна съветският президент Владимир Путин е обединил и сближил както Европейски Съюз, по този начин и НАТО.
Заместник-председателят на Европейския парламент Отмар Карас (ЕНП) уточни, че в този момент войната не е единствено сред Русия и Украйна, а сред два свята – този на демокрацията и свободата и този на диктатурата и авторитаризма.
Българският евродепутат Радан Кънев (ДБ/ЕНП) пък обърна внимание на това, че Европа води неравна борба с дезинформационната война на Русия, тъкмо тъй като от едната страна става дума за свободни, демократични страни, а от другата – за тъкмо противоположното. И няма по какъв начин тези две страни да употребяват едни и същи механизми, тъй като са радикално разнообразни.
" Това е като доста почтен пердах сред двама мъже, само че единият има нож, а другият не ", сподели той и акцентира, че Европейски Съюз няма по какъв начин да употребява похватите на Русия в осведомителната война, тъй като опонират на разбиранията на Съюза и не ги желаят в своето общество.
Кънев акцентира, че България е съществено изложена на съветската хибридна война и пропагандната война на Москва е доста мощна в България.
Според последното изследване на " Евробарометър ", извършено след началото на войната в Украйна, позитивно мнение към Русия в Европейски Съюз показват единствено 10%, а негативно - 85 на 100. В България позитивни отзиви дават 49%, а негативно – 43%. Според данните на " Галъп интернешънъл болкан " от юни въпреки всичко 58.8% от българите настояват, че по-скоро не утвърждават дейностите на Владимир Путин в Украйна, само че 23.3% обаче не крият, че по-скоро утвърждават тези дейности.
По време на събитието журналистът Ксавиер Мас де Ксаксас от испанския вестник " Ла Вангуардия ", който неотдавна се е върнал от Украйна, обърна внимание на това, че сега Украйна печели борбата за публичната поддръжка в Европа, само че европейската аудитория стартира да губи интерес, а без нейната поддръжка Киев може и да загуби войната. Той акцентира, че към този момент има настройки в някои страни Украйна да одобри ранно спокойно съглашение, даже да загуби от територията си.
Такива послания и апели се чуха от участници в проведения от " Асоциацията на европейските публицисти " (АЕЖ) семинар " Войната в Украйна. Какво значи за Европа ", който се организира в Европейския парламент в Брюксел.
Според на фона на войната в Украйна в настройките в България и общите такива за Европейски Съюз има съществени разминавания. В подтекста на съветската инвазия множеството хора у нас считат, че поддържането на цените е по-важно от отбраната на общите полезности като свободата и демокрацията, до момента в който междинният резултат на Съюза демонстрира тъкмо противоположното.
В същото време съгласно данни на " Галъп интернешънъл Болкан " от юни за 50.7% от българите информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е по-скоро недостоверна. Проучването демонстрира и още нещо – българите се осведомят главно от малкия екран (53.1%) и от обществените мрежи (22.3%).
Именно в обществените мрежи у нас обаче има с разпространяването на погрешна информация и проруска агитация.
Има война и в онлайн пространството, съветската страна се е научила доста добре по какъв начин да употребява интернет и обществените мрежи, сподели евродепутатът Ги Верхофстад ( " Обнови Европа " ) по време на семинара.
В документалната си книга " Троловете на Путин " финландската журналистка Йесика Аро цитира специалиста Юка Малинен, че " Русия е почнала да създава своята онлайн тактика за потребление на тролове още от началото на 2000 година, като тя включва и завладяване на непознати мрежи ". Аро е подложена на " тролски офанзиви " след свое следствие за съветски пропагандни тролове през септември 2014 година През същата година Кремъл завладява Крим и ускорява дезинформационните си акции във конгреси на уеб сайтове и посредством подправени профили в обществените мрежи посредством основаването на държавната " Интернет изследователска организация " в Санкт Петербург, разобличена от публицисти под прикритие като " съветската фабрика за тролове ". В новата осведомителна среда от ден на ден хора имат достъп до интернет, където има голям брой уеб сайтове с незнайни създатели и " тролове " в обществените мрежи, което разрешава по-бързо и повече хора да бъдат облъчвани от дезинформационна агитация.
Според евродепутата Даниел Фройнд ( " Зелените " ) обществените мрежи би трябвало освен да означават дезинформацията, само че и да понижават разпространяването ѝ. " Защото в този момент в случай че гледаш видео и продължиш да гледаш предложените видеа, които платформата ти предлага въз основата на предходните ти гледания, можеш да се озовеш в " заешка дупка " от конспирации и легенди ", уточни той на семинара на АЕЖ.
Хервиг Хьолер от австрийската националната осведомителна организация обърна внимание на друга страна на казуса с дезинформацията. Той акцентира, че управляващите в Русия популяризират прессъобщения с погрешна или подвеждаща информация, само че не оставят опция на медиите да ги ревизират и вместо това афишират, че обстоятелствата са такива и в случай че бъде написано нещо друго от формалната версия, то то ще е счетено от тях като " погрешна информация ", а публицистите могат да бъдат подложени на наказателно гонене. Думите му бяха във връзка признатото при започване на войната законодателство в Русия, което на процедура целеше да блокира работата на самостоятелните медии на територията на страната. Според публикуването на вести за съветската войска, които съветските управляващи считат за " подправени ", може да бъде осъдено общо с до 15 години затвор, без значение, че написаното в действителност е правилно.
" Дори в случай че просто кажа, че има война в Украйна, стартирана от Русия, може да вляза в пандиза за това ", сподели той.
Разпределението на силите
Според евродепутата Ханес Хайде (S&D) с нахлуването в Украйна съветският президент Владимир Путин е обединил и сближил както Европейски Съюз, по този начин и НАТО.
Заместник-председателят на Европейския парламент Отмар Карас (ЕНП) уточни, че в този момент войната не е единствено сред Русия и Украйна, а сред два свята – този на демокрацията и свободата и този на диктатурата и авторитаризма.
Българският евродепутат Радан Кънев (ДБ/ЕНП) пък обърна внимание на това, че Европа води неравна борба с дезинформационната война на Русия, тъкмо тъй като от едната страна става дума за свободни, демократични страни, а от другата – за тъкмо противоположното. И няма по какъв начин тези две страни да употребяват едни и същи механизми, тъй като са радикално разнообразни.
" Това е като доста почтен пердах сред двама мъже, само че единият има нож, а другият не ", сподели той и акцентира, че Европейски Съюз няма по какъв начин да употребява похватите на Русия в осведомителната война, тъй като опонират на разбиранията на Съюза и не ги желаят в своето общество.
Кънев акцентира, че България е съществено изложена на съветската хибридна война и пропагандната война на Москва е доста мощна в България.
Според последното изследване на " Евробарометър ", извършено след началото на войната в Украйна, позитивно мнение към Русия в Европейски Съюз показват единствено 10%, а негативно - 85 на 100. В България позитивни отзиви дават 49%, а негативно – 43%. Според данните на " Галъп интернешънъл болкан " от юни въпреки всичко 58.8% от българите настояват, че по-скоро не утвърждават дейностите на Владимир Путин в Украйна, само че 23.3% обаче не крият, че по-скоро утвърждават тези дейности.
По време на събитието журналистът Ксавиер Мас де Ксаксас от испанския вестник " Ла Вангуардия ", който неотдавна се е върнал от Украйна, обърна внимание на това, че сега Украйна печели борбата за публичната поддръжка в Европа, само че европейската аудитория стартира да губи интерес, а без нейната поддръжка Киев може и да загуби войната. Той акцентира, че към този момент има настройки в някои страни Украйна да одобри ранно спокойно съглашение, даже да загуби от територията си.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ