Пол Крейг Робъртс: Войната е между САЩ и Русия
Русия попадна в клопката на неоправданите си упования от Запада, разреши да бъде унижавана и прекомерно дълго либералничеше с Украйна и западните й настойници. Но игрите свършиха. Москва стартира да работи по този начин, че Съединени американски щати и техните марионетки в НАТО ще съжаляват за отношението си към Русия.
Евромайданът в Киев бе целенасочена интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ. През 2014 година Кремъл изгуби топката в мача, позволявайки на Вашингтон да смъкна украинското държавно управление и да конфигурира на президентския пост Виктор Юшченко.
Кремъл още веднъж загуби самодейността, когато преди осем години пропиля опцията да си върне Донбас и по този начин да приключи спора, преди да е почнал. Руснаците отново изгубиха топката, започвайки военна интервенция, лимитирана до Донбас, а трябваше стремително да завладяват Украйна, преди Западът да реагира.
Тези стратегически неточности на Кремъл се изясняват с обстоятелството, че Путин бе превзет от глобализма. Той желаеше да стане приет член на международния западен ред. Именно тази цел наложи ограничавания върху обсега на съветските дейности. Затова той отклони молбите на републиките от Донбас да се върнат в Русия. Такъв акт би дал храна на западната агитация, която твърди, че се възражда руската империя.
Опитът на Русия да се интегрира в западния свят е нереалистична задача. За да я реализира, тя би трябвало да пренебрегне два обстоятелството - американската теория за надмощие и военно-промишления комплекс, искащ Русия да е зложелател номер 1 на Америка. Затова и Тръмп изгуби властта - тъй като искаше да възстановява връзките с Путин. И бе учудващо, че Кремъл се придържаше към заблудите си и продължаваше да приказва за " нашите западни сътрудници ".
Путин сгреши, водейки война с минимални запаси
без желание да подкопае позициите на президента Зеленски в Западна Украйна и да спре оръжейните доставки от Съединени американски щати и НАТО. Тази негова нерешителност засилва украинските войски, които пробиха едва предпазената съветска линия в Харковска област в Източна Украйна.
За да реализира задачите си, Кремъл би трябвало да води същинска война, да смъкна държавното управление в Киев и да унищожи гражданската инфраструктура, позволяваща на Украйна да води война и получава все по-смъртоносни западни оръжия.
В новата обстановка Русия е принудена да промени характера на Специалната военна интервенция (СВО), без да се отклонява от военно-политическите си цели в Украйна. Ще бъда сюрпризиран, в случай че тази могъща войска не си върне бързо контрола над Донбас. Успехът на Украйна, колкото и стеснен или краткотраен да е, ще накара Путин да промени досегашния метод на бойните дейности.
Прокси-войната сред Съединени американски щати и Русия завърши и в Украйна Русия е изправена пред директна война с американците и съдружниците им в НАТО.
Временните военни триумфи на Украйна водят до разширение на бойните дейности, защото Вашингтон ще прибегне до провокации, с цел да усили натиска върху Путин.
" Ястребите " в американския хайлайф
ще се опитат да предизвикат спорове покрай съветските граници, в някогашните руски републики, с цел да отклонят вниманието му от Украйна. Ако това се случи, фитилът на нуклеарната война може да бъде разпален.
В доста връзки Путин е огромен водач и човек на света. Но толерантността му към обиди и провокации предизвиква дейности, способни да възпламенят война, която може да погуби западния свят.
Западът е кьорав за евентуалните последствия от своите провокации против Русия, а Кремъл е кьорав за евентуалните последствия от толерирането на провокациите. Все още нито една от страните не е осъзнала това.
Със съкращения style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Евромайданът в Киев бе целенасочена интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ. През 2014 година Кремъл изгуби топката в мача, позволявайки на Вашингтон да смъкна украинското държавно управление и да конфигурира на президентския пост Виктор Юшченко.
Кремъл още веднъж загуби самодейността, когато преди осем години пропиля опцията да си върне Донбас и по този начин да приключи спора, преди да е почнал. Руснаците отново изгубиха топката, започвайки военна интервенция, лимитирана до Донбас, а трябваше стремително да завладяват Украйна, преди Западът да реагира.
Тези стратегически неточности на Кремъл се изясняват с обстоятелството, че Путин бе превзет от глобализма. Той желаеше да стане приет член на международния западен ред. Именно тази цел наложи ограничавания върху обсега на съветските дейности. Затова той отклони молбите на републиките от Донбас да се върнат в Русия. Такъв акт би дал храна на западната агитация, която твърди, че се възражда руската империя.
Опитът на Русия да се интегрира в западния свят е нереалистична задача. За да я реализира, тя би трябвало да пренебрегне два обстоятелството - американската теория за надмощие и военно-промишления комплекс, искащ Русия да е зложелател номер 1 на Америка. Затова и Тръмп изгуби властта - тъй като искаше да възстановява връзките с Путин. И бе учудващо, че Кремъл се придържаше към заблудите си и продължаваше да приказва за " нашите западни сътрудници ".
Путин сгреши, водейки война с минимални запаси
без желание да подкопае позициите на президента Зеленски в Западна Украйна и да спре оръжейните доставки от Съединени американски щати и НАТО. Тази негова нерешителност засилва украинските войски, които пробиха едва предпазената съветска линия в Харковска област в Източна Украйна.
За да реализира задачите си, Кремъл би трябвало да води същинска война, да смъкна държавното управление в Киев и да унищожи гражданската инфраструктура, позволяваща на Украйна да води война и получава все по-смъртоносни западни оръжия.
В новата обстановка Русия е принудена да промени характера на Специалната военна интервенция (СВО), без да се отклонява от военно-политическите си цели в Украйна. Ще бъда сюрпризиран, в случай че тази могъща войска не си върне бързо контрола над Донбас. Успехът на Украйна, колкото и стеснен или краткотраен да е, ще накара Путин да промени досегашния метод на бойните дейности.
Прокси-войната сред Съединени американски щати и Русия завърши и в Украйна Русия е изправена пред директна война с американците и съдружниците им в НАТО.
Временните военни триумфи на Украйна водят до разширение на бойните дейности, защото Вашингтон ще прибегне до провокации, с цел да усили натиска върху Путин.
" Ястребите " в американския хайлайф
ще се опитат да предизвикат спорове покрай съветските граници, в някогашните руски републики, с цел да отклонят вниманието му от Украйна. Ако това се случи, фитилът на нуклеарната война може да бъде разпален.
В доста връзки Путин е огромен водач и човек на света. Но толерантността му към обиди и провокации предизвиква дейности, способни да възпламенят война, която може да погуби западния свят.
Западът е кьорав за евентуалните последствия от своите провокации против Русия, а Кремъл е кьорав за евентуалните последствия от толерирането на провокациите. Все още нито една от страните не е осъзнала това.
Със съкращения style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ