Джордж Фридман: Руското разузнаване и имиграцията в Европа
Русия може да поддържа антиимиграционните групи, само че това няма да има значение за геополитическите сили в Европа.
В медиите има няколко истории, които настояват, че Русия финансира антиимиграционни групи в Европа. През уикенда „ Ню Йорк таймс “ разгласява история, в която в детайли разказва по какъв начин съветските пари поддържат антиимигрантските сили в Швеция, която е приела повече бежанци на глава от популацията, в сравнение с всяка друга страна в Европа. Историята свърза тези групи и с други антиимигрантски организации в Европа и Съединени американски щати. Идеята, че Русия поддържа сходни групи, изключително в Европа, не е нова. В предишното е упреквана в поддръжка на сходни организации Австрия, Италия и други страни. Въпросът е дали е истина и какъв резултат ще има това.
При оценяването на тези истории е значимо да се помни, че руснаците считат Съединените щати за виновни за по този начин наречените цветни революции в някогашните страни на Съветския съюз, които доведоха до инсталирането на проамерикански държавни управления в периферията към Русия. (Също по този начин си коства да се означи, че висшият служител в Пекин по въпросите на Хонконг съобщи, че последните митинги там носят „ явни характерности на цветна гражданска война “). Руснаците бяха изключително разтревожени при украинското въстание през 2014 година, поради географското значение на Украйна за Русия. Съединени американски щати намерено поддържаха революцията там. Заместник-секретарят по европейските въпроси раздаде бисквитки на стачкуващите в Киев. Възможно е също да има по-малко забележима поддръжка, само че по този начин или другояче, Съединени американски щати не скриха, че желаят да видят подмяна на това, което те дефинират като репресивни режими, от демократични демокрации, насочени настрана от Русия.
Русия отхвърли западното показване на придвижването като непринудено въстание на украинския народ, и макар че трябваше да отговори, нямаше доста благоприятни условия. Използването на военна мощ за блокиране на новото държавно управление в Киев би било прекомерно мъчно и рисковано. Обявяването на Крим за част от Русия и опитът за сепаратистки напредък в Източна Украйна не бяха задоволителни, с цел да бъде свален новият режим. Тя прибягна до тактика за дестабилизация.
Русия има дълга традиция на сходни интервенции, връщайки се назад към основаването на Съветския съюз. Болшевиките сътвориха особено име за такива интервенции: агитпроп – композиция от пропаганда и агитация. Агитпроп надвиши просто поддръжката на комунистическите партии по целия свят. Той е предопределен да отслаби съперниците посредством основаване на безредици, издигащи се от левицата, и комплициране и заплеснатост в останалата част от нацията. Цялата идея в последна сметка се сля с интервенциите на съветската разследваща работа, която беше натоварена, както са доста служби, както да събира разследваща информация, по този начин и да оформя публичното мнение във всички кътчета на обществото – от интелигенцията до работническата класа. С течение на времето задачата на тези интервенции беше повече да дестабилизира геополитическите противници, в сравнение с да разпалят гражданска война.
Един образец за такава акция за дестабилизация беше руската поддръжка за детайли на новата европейска левица през 1980 година Тези групи си сътрудничиха с други подкрепяни от Съветите групи, по-специално палестински организации като Народния фронт за избавление на Палестина и Организацията на Абу Нидал. Те правили офанзиви във Франция, Германия, Италия, Австрия и други страни. Кампанията продължи няколко години и даже включваше отвличането и убийствата на шефа на логистиката на НАТО (за отбелязване е, че Владимир Путин беше в Източна Германия през този интервал, работещ за Комитет за Държавна сигурност (на СССР), макар че не е ясно дали е работил с тези групи).
Най-интересното при тези офанзиви е, че те не реализират стратегическа цел. Със сигурност имаше голям боязън и неустановеност, а неспособността на държавните управления да спрат офанзивите повдигна въпроси по отношение на тяхната подготвеност. Но нито едно държавно управление не падна, възприятието за неустановеност не се трансформира в парализа и в последна сметка Съветският съюз се разпадна по този начин или другояче. Никога не стана ясно какво желаят Съветите. Те може би биха желали членовете на НАТО за изискат да изоставен алианса, само че като цяло това беше просто раздразнение, а не доста предизвикателство.
Това важи за доста руски акции. По време на Корейската война Съветите организираха дезинформационна акция, целяща да убеди света, че Съединени американски щати водят бактериологична война. Те безспорно се надяваха, че това ще провокира задоволително опълчване на спора, с цел да сковава интервенциите в Съединени американски щати. Но единствените, които имаха вяра в дезинформацията, бяха хората, които желаеха да повярват в нея: тези от крайната левица. Усилията не се отразиха на войната, като се изключи че раздразниха Съединените щати и дадоха на симпатизанти на комунистите тематика за диалог.
Целта на тези акции е да лимитират способността на дадена страна да работи посредством подсилване на група, която би могла да наруши доста политическия живот. Но да се вършат дребни и разрушителни фракции задоволително значими, с цел да бъдат разрушителни, е мъчно. Съединените щати се пробваха да основат опозиционни сили в Куба през 60-те години, само че не съумяха да съберат задоволително поддръжка за противопоставяне на властта на Фидел Кастро. В Полша организацията „ Солидарност “ реализира триумф в противодействието на комунистическите сили, само че не поради поддръжката на Съединени американски щати.
Подкрепата на Русия за антиимиграционните групи в Европа е сходна на случая с Полша. Антимиграционните групи породиха не поради съветска акция, а тъй като опълчване на имиграцията към този момент съществува в тези страни. Така също стори и поддръжката за имиграцията. Идеята зад агитпропа и обвързваните с това концепции е, че тук-там, където към този момент съществува забележителна поддръжка за две диаметрално противоположни придвижвания, по-слабите би трябвало да бъдат засилени и озлоблението сред тях да се усили, като се предизвиква взаимната демонизация и дейности, които вбиват чеп в обществото до степен на парализиране положение.
По отношение на имиграцията значително разделяне по този въпрос към този момент съществува както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати. Нито една от страните в дебата не се нуждае от външна поддръжка, макар че външен фактор сигурно би могъл да усили степента на порочна изразителност и дейности на една страна против другата. В противоположен случай гражданският спор може да се трансформира в противен с някакво външно поощрение.
Но какво биха желали да завоюват руснаците, извършвайки сходни интервенции? Крайната цел на агитпропа е да отслаби страната, с цел да не може към този момент да работи вътре или отвън страната. Това сигурно не се е случило в Швеция. Нито се е случило в някоя европейска страна, най-малко не в по-голяма степен, в сравнение с би се случило без съветска помощ. Това е казусът с агитпропа. Ако изберете проблем, при който външните пари и помощ са от решаващо значение, евентуално той не е проблем, който ще развълнува обществото, без значение от финансирането. Ако изберете проблем, за който външната поддръжка не е нужна, опцията ви да го контролирате е лимитирана.
През 80-те години на предишния век руска акция за убийства, отвличания и бомбени атентати мощно разтревожи Европа, само че нямаше стратегически резултат. През 50-те години на предишния век американска акция за делене на европейските профсъюзи от комунистите не реализира нищо. Идеята, че няколко милиона $ могат да генерират революция в страна от десетки милиони, е съмнителна. Можете да раздразните обществото и да създадете обилни неприятности, само че крепко страната към този момент не залита, не можете да постигнете стратегическа цел.
Не се колебая, че руснаците поддържат европейската десница. И не се колебая, че европейската десница с наслада приема парите. Руските оперативни лица евентуално рапортуват на началниците си, че работата им предизвиква всички неприятности във връзка с имиграцията. И техните началници евентуално им имат вяра. Но те не сътвориха антиимигрантското придвижване и те не са повода за неговия напредък. Всъщност те основават повече неприятности, в сравнение с съществуваха преди. Но те по никакъв метод не трансформират съотношението на силите. /БГНЕС
——————————————————
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.
В медиите има няколко истории, които настояват, че Русия финансира антиимиграционни групи в Европа. През уикенда „ Ню Йорк таймс “ разгласява история, в която в детайли разказва по какъв начин съветските пари поддържат антиимигрантските сили в Швеция, която е приела повече бежанци на глава от популацията, в сравнение с всяка друга страна в Европа. Историята свърза тези групи и с други антиимигрантски организации в Европа и Съединени американски щати. Идеята, че Русия поддържа сходни групи, изключително в Европа, не е нова. В предишното е упреквана в поддръжка на сходни организации Австрия, Италия и други страни. Въпросът е дали е истина и какъв резултат ще има това.
При оценяването на тези истории е значимо да се помни, че руснаците считат Съединените щати за виновни за по този начин наречените цветни революции в някогашните страни на Съветския съюз, които доведоха до инсталирането на проамерикански държавни управления в периферията към Русия. (Също по този начин си коства да се означи, че висшият служител в Пекин по въпросите на Хонконг съобщи, че последните митинги там носят „ явни характерности на цветна гражданска война “). Руснаците бяха изключително разтревожени при украинското въстание през 2014 година, поради географското значение на Украйна за Русия. Съединени американски щати намерено поддържаха революцията там. Заместник-секретарят по европейските въпроси раздаде бисквитки на стачкуващите в Киев. Възможно е също да има по-малко забележима поддръжка, само че по този начин или другояче, Съединени американски щати не скриха, че желаят да видят подмяна на това, което те дефинират като репресивни режими, от демократични демокрации, насочени настрана от Русия.
Русия отхвърли западното показване на придвижването като непринудено въстание на украинския народ, и макар че трябваше да отговори, нямаше доста благоприятни условия. Използването на военна мощ за блокиране на новото държавно управление в Киев би било прекомерно мъчно и рисковано. Обявяването на Крим за част от Русия и опитът за сепаратистки напредък в Източна Украйна не бяха задоволителни, с цел да бъде свален новият режим. Тя прибягна до тактика за дестабилизация.
Русия има дълга традиция на сходни интервенции, връщайки се назад към основаването на Съветския съюз. Болшевиките сътвориха особено име за такива интервенции: агитпроп – композиция от пропаганда и агитация. Агитпроп надвиши просто поддръжката на комунистическите партии по целия свят. Той е предопределен да отслаби съперниците посредством основаване на безредици, издигащи се от левицата, и комплициране и заплеснатост в останалата част от нацията. Цялата идея в последна сметка се сля с интервенциите на съветската разследваща работа, която беше натоварена, както са доста служби, както да събира разследваща информация, по този начин и да оформя публичното мнение във всички кътчета на обществото – от интелигенцията до работническата класа. С течение на времето задачата на тези интервенции беше повече да дестабилизира геополитическите противници, в сравнение с да разпалят гражданска война.
Един образец за такава акция за дестабилизация беше руската поддръжка за детайли на новата европейска левица през 1980 година Тези групи си сътрудничиха с други подкрепяни от Съветите групи, по-специално палестински организации като Народния фронт за избавление на Палестина и Организацията на Абу Нидал. Те правили офанзиви във Франция, Германия, Италия, Австрия и други страни. Кампанията продължи няколко години и даже включваше отвличането и убийствата на шефа на логистиката на НАТО (за отбелязване е, че Владимир Путин беше в Източна Германия през този интервал, работещ за Комитет за Държавна сигурност (на СССР), макар че не е ясно дали е работил с тези групи).
Най-интересното при тези офанзиви е, че те не реализират стратегическа цел. Със сигурност имаше голям боязън и неустановеност, а неспособността на държавните управления да спрат офанзивите повдигна въпроси по отношение на тяхната подготвеност. Но нито едно държавно управление не падна, възприятието за неустановеност не се трансформира в парализа и в последна сметка Съветският съюз се разпадна по този начин или другояче. Никога не стана ясно какво желаят Съветите. Те може би биха желали членовете на НАТО за изискат да изоставен алианса, само че като цяло това беше просто раздразнение, а не доста предизвикателство.
Това важи за доста руски акции. По време на Корейската война Съветите организираха дезинформационна акция, целяща да убеди света, че Съединени американски щати водят бактериологична война. Те безспорно се надяваха, че това ще провокира задоволително опълчване на спора, с цел да сковава интервенциите в Съединени американски щати. Но единствените, които имаха вяра в дезинформацията, бяха хората, които желаеха да повярват в нея: тези от крайната левица. Усилията не се отразиха на войната, като се изключи че раздразниха Съединените щати и дадоха на симпатизанти на комунистите тематика за диалог.
Целта на тези акции е да лимитират способността на дадена страна да работи посредством подсилване на група, която би могла да наруши доста политическия живот. Но да се вършат дребни и разрушителни фракции задоволително значими, с цел да бъдат разрушителни, е мъчно. Съединените щати се пробваха да основат опозиционни сили в Куба през 60-те години, само че не съумяха да съберат задоволително поддръжка за противопоставяне на властта на Фидел Кастро. В Полша организацията „ Солидарност “ реализира триумф в противодействието на комунистическите сили, само че не поради поддръжката на Съединени американски щати.
Подкрепата на Русия за антиимиграционните групи в Европа е сходна на случая с Полша. Антимиграционните групи породиха не поради съветска акция, а тъй като опълчване на имиграцията към този момент съществува в тези страни. Така също стори и поддръжката за имиграцията. Идеята зад агитпропа и обвързваните с това концепции е, че тук-там, където към този момент съществува забележителна поддръжка за две диаметрално противоположни придвижвания, по-слабите би трябвало да бъдат засилени и озлоблението сред тях да се усили, като се предизвиква взаимната демонизация и дейности, които вбиват чеп в обществото до степен на парализиране положение.
По отношение на имиграцията значително разделяне по този въпрос към този момент съществува както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати. Нито една от страните в дебата не се нуждае от външна поддръжка, макар че външен фактор сигурно би могъл да усили степента на порочна изразителност и дейности на една страна против другата. В противоположен случай гражданският спор може да се трансформира в противен с някакво външно поощрение.
Но какво биха желали да завоюват руснаците, извършвайки сходни интервенции? Крайната цел на агитпропа е да отслаби страната, с цел да не може към този момент да работи вътре или отвън страната. Това сигурно не се е случило в Швеция. Нито се е случило в някоя европейска страна, най-малко не в по-голяма степен, в сравнение с би се случило без съветска помощ. Това е казусът с агитпропа. Ако изберете проблем, при който външните пари и помощ са от решаващо значение, евентуално той не е проблем, който ще развълнува обществото, без значение от финансирането. Ако изберете проблем, за който външната поддръжка не е нужна, опцията ви да го контролирате е лимитирана.
През 80-те години на предишния век руска акция за убийства, отвличания и бомбени атентати мощно разтревожи Европа, само че нямаше стратегически резултат. През 50-те години на предишния век американска акция за делене на европейските профсъюзи от комунистите не реализира нищо. Идеята, че няколко милиона $ могат да генерират революция в страна от десетки милиони, е съмнителна. Можете да раздразните обществото и да създадете обилни неприятности, само че крепко страната към този момент не залита, не можете да постигнете стратегическа цел.
Не се колебая, че руснаците поддържат европейската десница. И не се колебая, че европейската десница с наслада приема парите. Руските оперативни лица евентуално рапортуват на началниците си, че работата им предизвиква всички неприятности във връзка с имиграцията. И техните началници евентуално им имат вяра. Но те не сътвориха антиимигрантското придвижване и те не са повода за неговия напредък. Всъщност те основават повече неприятности, в сравнение с съществуваха преди. Но те по никакъв метод не трансформират съотношението на силите. /БГНЕС
——————————————————
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ