Foreign Policy: Русия иска да възстанови разходите си за сметка на средствата за възстановяване на Сирия
Русия е постигнала множеството от непосредствените и средносрочните си цели в Сирия . Според мнозина Москва ще насочи вниманието към друга цел. Въпреки това, Кремъл желае да получи финансови изгоди от Сирия. Международните донори и самият президент на Сирия Башар Асад не са съгласни с Москва. Означава ли това, че Русия остава в очакване на облага, която в никакъв случай няма да получи? Отговор на този въпрос търсят в редакцията на американското списание Foreign Policy в превод от организация Фокус.
Русия се намеси в спора в Сирия през септември 2015 година с няколко претекста. Кремъл се притесняваше от опцията да загуби военноморската база в Тартус, която е най-важният стратегически обект на Москва в Средиземно море, ако бунтовниците бяха свалили режима в Дамаск поддръжката на Запада. Русия се надяваше, че като се покаже като благонадежден съдружник на Асад, тя ще завоюва престиж и почитание измежду другите властнически водачи в района.
Оттогава минаха съвсем четири години. Бунтовниците изгубиха огромна част от територията под техен надзор. Така Русия реализира множеството от своите непосредствени и средносрочни цели в Сирия. Днес мнозина са на мнение, че Москва пренасочва вниманието си към друга цел. Кремъл желае Сирия да му донесе финансови изгоди.
Според трима ливански политици с разнообразни политически възгледи, за Русия парите са станали водещ фактор, от който се управлява при провеждането на своята политика в Сирия . Първо, Русия желае да получи лъвския дял от 350 милиарда $, нужни за възобновяване на Сирия. Това би й разрешило да диверсифицира своята стокова стопанска система, като обезпечи контракти в редица области, като строителството на електроцентрали и друга инфраструктура. „ Русия желае да получи нашите пари, с цел да възвърне Сирия, тъй че договорите да стигнат до съветски компании ", съобщи един почитан европейски посланик пред изданието. Тези нейни старания към момента не са увенчани с триумф, тъй като, макар войната, която значително е завършила, страната към момента е доста надалеч от интернационалните старания за възобновяване й. Това значително се дължи на нежеланието на Сирия да сътрудничи.
Тъй като Русия има солидно политическо въздействие върху режима на Асад, тя има положителни благоприятни условия да подписа контракти за възстановителните работи. Проблемът е, че Сирия няма пари и няма и други източници на финансиране. Руският президент Владимир Путин се опита да употребява сирийските бежанци като коз, като предложи да им помогне да се завърнат вкъщи в подмяна на финансова помощ от Запада. През юни предходната година в Хелзинки и през август покрай Берлин Путин помоли Съединени американски щати и Европейски Съюз да платят за реорганизация, в случай че не желаят бежанци, които да тръгнат из Европа към Близкия изток, с цел да се завърнат вкъщи. Съгласно думите на водача на Кремъл, в близко бъдеще минимум 1,7 милиона бежанци може да се върнат в Сирия. Руското държавно управление също разгласи желанието си да сътвори взаимни комисии със страни, които одобряват бежанци (като Ливан), с цел да улеснят процеса.
Оттогава изминаха 10 месеца, тези взаимни комисии не реализираха огромен триумф, а процесът на връщане на бежанците към момента не е почнал. Накратко, проектът на Москва да печели пари за възобновяване на Сирия посредством репатриране на бежанци евентуално ще се провали. Разговорите на редакцията с европейските дипломати, с политици от приемащите страни на бежанците и с съветски анализатори, демонстрират, че главната причина за този неуспех е в упоритостта на индивида, който Русия е избавила със своята интервенция.
Сред наблюдаващите на Запад и Близкия изток има общо мнение, че Асад не желае завръщането на бежанците, които се опълчват на неговия режим. Няма публични данни в поддръжка на тази догадка, само че мнозина считат, че забележителна част от шестте милиона сирийци, които са били принудени да изоставен страната, са настроени срещу Асад.
Правителството на Асад отхвърля да върне даже сирийците, избягали в прилежащ Ливан, без да дава публично пояснение. Според разпоредбите за репатриране Генералната дирекция за сигурност на Ливан приготвя лист на сирийците, които желаят да се върнат в родината си, и ще го предадат на своите сътрудници от сирийските специфични служби. Обратно обаче ще бъдат признати единствено тези, които одобрят управляващите в Дамаск.
Муин Мерхеби, който беше държавен министър за бежанците до януари тази година и поддържа министър-председателя Саад Харири, съобщи, че сирийското държавно управление желае да получи сходни описи. И това е индикация, че Асад не бърза да приема бежанци. „ Какво друго може да изясни фактът, че те упорстват за сходни документи? Не разрешават на никого да се върне без утвърждението на сирийското контраразузнаване. Логично ли е сирийците в Ливан да получават позволение да се върнат в личната си страна? ", пита Мерхеби. Според него, до момента в който е бил на министерския пост, броят на претендентите за връщане е бил доста по-различен от броя на издадените разрешителни. „ Служителите по сигурността ми споделиха, че в листата с пет хиляди имена на сирийци единствено 60-70 души са получили позволение да се завърнат ", твърди Мерхеби.
Ален Аун е член на Народното събрание от Свободното патриотично придвижване, политически съдружник на ХИЗБУЛА. Той има противоположни политически позиции от тези на Мерхеби. Въпреки това Аун се съгласява с оценката му, отбелязвайки, че държавното управление на Асад се опасява прекалено много от завръщането на личния си народ.
„ Сирийският режим не прави нищо, с цел да върне бежанците ", споделя той. Аун се базира на среща със секретаря на Ватикана за връзките с страните монсеньор Пол Галахър, който е показал интерес към проблемите на бежанците. Галахър е споделил на ливанската делегация, че Асад няма да върне милионите, избягали от Сирия.
Приблизително същата позиция показват пред изданието минимум четирима западни дипломати. Русия в действителност схваща, че големият брой сирийски и други бежанци, които са пристигнали в Европейски Съюз през последните пет години, са основали мощен вътрешен политически напън и са съдействали за укрепването на популистки и извънредно десни партии. Изглежда Путин има вяра, че може да провежда нещо като quid pro quo („ едно вместо друго “): Европейски Съюз омекотява глобите и даже оказва помощ за възобновяване на Сирия; и Сирия в отговор се трансформира в по-привлекателно място за завръщането на бежанците.
Ако Асад одобри единствено дребен брой бежанци назад в страната, за страните от Европейски Съюз ще бъде мъчно да обяснят решението си за анулация на глобите, а още повече, че би трябвало да разпределят средствата на данъкоплатците за възобновяване на Сирия. Както обявиха двама европейски дипломати, забележителна част от тези средства ще се окажат в съветски джобове. В Европейския съюз има различия във връзка с етичната страна на сходно съглашение. Но всички страни са съгласни (поне публично), че Русия би трябвало да обезпечи гаранции за сигурността на бежанците и най-малко да обещае някаква политическа промяна. Но Москва не съумя да реализира съществени отстъпки от Асад, като се изключи издаването на смъртни актове на няколкостотин пандизчии от десетки хиляди, които са били убити в държавните затвори. А режимът не дава никакви гаранции за сигурност на репатриантите, а още повече - обещания за политическа смяна.
Руските анализатори настояват, че Москва в началото е желала да сътвори система за ръководство на страната на правилото на конфесионалната принадлежност, като вземе образец от Ливан. Тя счита такава скица за политическа панацея и средство за разрешаване на спора. Но Москва не съумя да убеди в нуждата от компромис нито от режима, нито бунтовниците, заради което този проект трябваше да бъде зарязан. Сега тя е модерирала упоритостите си и употребява лостовете на въздействие върху Асад, с цел да сътвори парламентарен комитет, чиито членове ще бъдат назначени от режима, опозицията и представителите на сирийското гражданско общество.
Руският анализатор Макс Сучков твърди, че Москва може да реализира повече в политическото споразумяване на спора. „ Русия в действителност не се надява на политическо съглашение, което да задоволи всички сили в Сирия. Мисля, че Русия се е съгласила, че Сирия ще остане централизирана страна, само че заради това ще бъде доста по-трудно да убедим Европейски Съюз да заплати за възобновяване ", предизвестява Сучков.
Официалният представител на ливанското външно министерство в Руско-ливанския комитет за репатриране Амал Абу Зейд, който се счита за непосредствен човек на Русия, съобщи, че Западът би трябвало да смекчи упованията си. Асад завоюва войната, а не опозицията, казв той. „ Асад си върна над 80% от територията на Сирия, което значи, че това, което беше признато предходната година, в този момент може да е недопустимо за държавното управление в този момент. Въпреки че други имат право на глас, той има решаващата дума при установяване на изискванията ", напомня Абу Зейд.
Признавайки, че съветската самодейност по този начин и не е стартирала, той упрекна Съединени американски щати за забавянето. Вашингтон поддържа строга линия против Асад. За да притегли Америка за съдействие, Абу Зейд загатна, че Москва предлага на съветските и американските компании интензивно да си сътрудничат в намирането на бизнес в Сирия. „ Накрая руснаците са в Сирия, а американците схващат какво значи това. Между тях може да се реализира съглашение. Не изключвам опцията те да имат взаимни контракти ", съобщи Абу Зейд. Съединени американски щати и Европейски Съюз упорстват за политически промени като причина за възобновяване на съдействието, само че Абу Зейд е оптимист, че в случай че Западът не влага, Русия ще убеди арабските страни да оказват помощ. Той съобщи, че Русия интензивно лобира в страните от Персийския залив, с цел да анулира суспендирането на участието на Сирия в Лигата на арабските страни и да обезпечи разпределението на петродоларите за възобновяване на Сирия.
Нито Западът, нито арабите към момента не са се хванали на примамката на Русия за взаимни планове и разделяне на военните титли. От друга страна, дипломатически източник, споделя, че режимът на Асад не е в въодушевление за отстъпки, а всевъзможни по-нататъшни политически промени ще бъдат единствено козметични. Така Русия остава в очакване на финансова облага, която може в никакъв случай да не прибере, твърди изданието.
Русия се намеси в спора в Сирия през септември 2015 година с няколко претекста. Кремъл се притесняваше от опцията да загуби военноморската база в Тартус, която е най-важният стратегически обект на Москва в Средиземно море, ако бунтовниците бяха свалили режима в Дамаск поддръжката на Запада. Русия се надяваше, че като се покаже като благонадежден съдружник на Асад, тя ще завоюва престиж и почитание измежду другите властнически водачи в района.
Оттогава минаха съвсем четири години. Бунтовниците изгубиха огромна част от територията под техен надзор. Така Русия реализира множеството от своите непосредствени и средносрочни цели в Сирия. Днес мнозина са на мнение, че Москва пренасочва вниманието си към друга цел. Кремъл желае Сирия да му донесе финансови изгоди.
Според трима ливански политици с разнообразни политически възгледи, за Русия парите са станали водещ фактор, от който се управлява при провеждането на своята политика в Сирия . Първо, Русия желае да получи лъвския дял от 350 милиарда $, нужни за възобновяване на Сирия. Това би й разрешило да диверсифицира своята стокова стопанска система, като обезпечи контракти в редица области, като строителството на електроцентрали и друга инфраструктура. „ Русия желае да получи нашите пари, с цел да възвърне Сирия, тъй че договорите да стигнат до съветски компании ", съобщи един почитан европейски посланик пред изданието. Тези нейни старания към момента не са увенчани с триумф, тъй като, макар войната, която значително е завършила, страната към момента е доста надалеч от интернационалните старания за възобновяване й. Това значително се дължи на нежеланието на Сирия да сътрудничи.
Тъй като Русия има солидно политическо въздействие върху режима на Асад, тя има положителни благоприятни условия да подписа контракти за възстановителните работи. Проблемът е, че Сирия няма пари и няма и други източници на финансиране. Руският президент Владимир Путин се опита да употребява сирийските бежанци като коз, като предложи да им помогне да се завърнат вкъщи в подмяна на финансова помощ от Запада. През юни предходната година в Хелзинки и през август покрай Берлин Путин помоли Съединени американски щати и Европейски Съюз да платят за реорганизация, в случай че не желаят бежанци, които да тръгнат из Европа към Близкия изток, с цел да се завърнат вкъщи. Съгласно думите на водача на Кремъл, в близко бъдеще минимум 1,7 милиона бежанци може да се върнат в Сирия. Руското държавно управление също разгласи желанието си да сътвори взаимни комисии със страни, които одобряват бежанци (като Ливан), с цел да улеснят процеса.
Оттогава изминаха 10 месеца, тези взаимни комисии не реализираха огромен триумф, а процесът на връщане на бежанците към момента не е почнал. Накратко, проектът на Москва да печели пари за възобновяване на Сирия посредством репатриране на бежанци евентуално ще се провали. Разговорите на редакцията с европейските дипломати, с политици от приемащите страни на бежанците и с съветски анализатори, демонстрират, че главната причина за този неуспех е в упоритостта на индивида, който Русия е избавила със своята интервенция.
Сред наблюдаващите на Запад и Близкия изток има общо мнение, че Асад не желае завръщането на бежанците, които се опълчват на неговия режим. Няма публични данни в поддръжка на тази догадка, само че мнозина считат, че забележителна част от шестте милиона сирийци, които са били принудени да изоставен страната, са настроени срещу Асад.
Правителството на Асад отхвърля да върне даже сирийците, избягали в прилежащ Ливан, без да дава публично пояснение. Според разпоредбите за репатриране Генералната дирекция за сигурност на Ливан приготвя лист на сирийците, които желаят да се върнат в родината си, и ще го предадат на своите сътрудници от сирийските специфични служби. Обратно обаче ще бъдат признати единствено тези, които одобрят управляващите в Дамаск.
Муин Мерхеби, който беше държавен министър за бежанците до януари тази година и поддържа министър-председателя Саад Харири, съобщи, че сирийското държавно управление желае да получи сходни описи. И това е индикация, че Асад не бърза да приема бежанци. „ Какво друго може да изясни фактът, че те упорстват за сходни документи? Не разрешават на никого да се върне без утвърждението на сирийското контраразузнаване. Логично ли е сирийците в Ливан да получават позволение да се върнат в личната си страна? ", пита Мерхеби. Според него, до момента в който е бил на министерския пост, броят на претендентите за връщане е бил доста по-различен от броя на издадените разрешителни. „ Служителите по сигурността ми споделиха, че в листата с пет хиляди имена на сирийци единствено 60-70 души са получили позволение да се завърнат ", твърди Мерхеби.
Ален Аун е член на Народното събрание от Свободното патриотично придвижване, политически съдружник на ХИЗБУЛА. Той има противоположни политически позиции от тези на Мерхеби. Въпреки това Аун се съгласява с оценката му, отбелязвайки, че държавното управление на Асад се опасява прекалено много от завръщането на личния си народ.
„ Сирийският режим не прави нищо, с цел да върне бежанците ", споделя той. Аун се базира на среща със секретаря на Ватикана за връзките с страните монсеньор Пол Галахър, който е показал интерес към проблемите на бежанците. Галахър е споделил на ливанската делегация, че Асад няма да върне милионите, избягали от Сирия.
Приблизително същата позиция показват пред изданието минимум четирима западни дипломати. Русия в действителност схваща, че големият брой сирийски и други бежанци, които са пристигнали в Европейски Съюз през последните пет години, са основали мощен вътрешен политически напън и са съдействали за укрепването на популистки и извънредно десни партии. Изглежда Путин има вяра, че може да провежда нещо като quid pro quo („ едно вместо друго “): Европейски Съюз омекотява глобите и даже оказва помощ за възобновяване на Сирия; и Сирия в отговор се трансформира в по-привлекателно място за завръщането на бежанците.
Ако Асад одобри единствено дребен брой бежанци назад в страната, за страните от Европейски Съюз ще бъде мъчно да обяснят решението си за анулация на глобите, а още повече, че би трябвало да разпределят средствата на данъкоплатците за възобновяване на Сирия. Както обявиха двама европейски дипломати, забележителна част от тези средства ще се окажат в съветски джобове. В Европейския съюз има различия във връзка с етичната страна на сходно съглашение. Но всички страни са съгласни (поне публично), че Русия би трябвало да обезпечи гаранции за сигурността на бежанците и най-малко да обещае някаква политическа промяна. Но Москва не съумя да реализира съществени отстъпки от Асад, като се изключи издаването на смъртни актове на няколкостотин пандизчии от десетки хиляди, които са били убити в държавните затвори. А режимът не дава никакви гаранции за сигурност на репатриантите, а още повече - обещания за политическа смяна.
Руските анализатори настояват, че Москва в началото е желала да сътвори система за ръководство на страната на правилото на конфесионалната принадлежност, като вземе образец от Ливан. Тя счита такава скица за политическа панацея и средство за разрешаване на спора. Но Москва не съумя да убеди в нуждата от компромис нито от режима, нито бунтовниците, заради което този проект трябваше да бъде зарязан. Сега тя е модерирала упоритостите си и употребява лостовете на въздействие върху Асад, с цел да сътвори парламентарен комитет, чиито членове ще бъдат назначени от режима, опозицията и представителите на сирийското гражданско общество.
Руският анализатор Макс Сучков твърди, че Москва може да реализира повече в политическото споразумяване на спора. „ Русия в действителност не се надява на политическо съглашение, което да задоволи всички сили в Сирия. Мисля, че Русия се е съгласила, че Сирия ще остане централизирана страна, само че заради това ще бъде доста по-трудно да убедим Европейски Съюз да заплати за възобновяване ", предизвестява Сучков.
Официалният представител на ливанското външно министерство в Руско-ливанския комитет за репатриране Амал Абу Зейд, който се счита за непосредствен човек на Русия, съобщи, че Западът би трябвало да смекчи упованията си. Асад завоюва войната, а не опозицията, казв той. „ Асад си върна над 80% от територията на Сирия, което значи, че това, което беше признато предходната година, в този момент може да е недопустимо за държавното управление в този момент. Въпреки че други имат право на глас, той има решаващата дума при установяване на изискванията ", напомня Абу Зейд.
Признавайки, че съветската самодейност по този начин и не е стартирала, той упрекна Съединени американски щати за забавянето. Вашингтон поддържа строга линия против Асад. За да притегли Америка за съдействие, Абу Зейд загатна, че Москва предлага на съветските и американските компании интензивно да си сътрудничат в намирането на бизнес в Сирия. „ Накрая руснаците са в Сирия, а американците схващат какво значи това. Между тях може да се реализира съглашение. Не изключвам опцията те да имат взаимни контракти ", съобщи Абу Зейд. Съединени американски щати и Европейски Съюз упорстват за политически промени като причина за възобновяване на съдействието, само че Абу Зейд е оптимист, че в случай че Западът не влага, Русия ще убеди арабските страни да оказват помощ. Той съобщи, че Русия интензивно лобира в страните от Персийския залив, с цел да анулира суспендирането на участието на Сирия в Лигата на арабските страни и да обезпечи разпределението на петродоларите за възобновяване на Сирия.
Нито Западът, нито арабите към момента не са се хванали на примамката на Русия за взаимни планове и разделяне на военните титли. От друга страна, дипломатически източник, споделя, че режимът на Асад не е в въодушевление за отстъпки, а всевъзможни по-нататъшни политически промени ще бъдат единствено козметични. Така Русия остава в очакване на финансова облага, която може в никакъв случай да не прибере, твърди изданието.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ