Рязка промяна! Как нарекоха Руската църква
Русенският митрополит Наум излезе с изказване по отношение на затварянето на Руската черква, което контрастира с това на различен върховен представител на клира - видинския митрополит Даниил.
Докато Даниил изрази оскърбление от изгонването на съветските свещеници, Наум твърди, че заключването на храма " Св. Николай Мирликийски " е неприемливо и че той е българска благосъстоятелност.
-->
Водачът на Русенската митрополия прикани софийския митрополит, който е патриарх Неофит, незабавно да се разпореди храмът да бъде отворен и да се възобновят богослуженията. Така се удостоверяват и неофициалните информации, че в Светия синод има разнобой по шпионския скандал в Руската черква, заради което досега публична и единна позиция оттова не е излязла.
Русенският епископ Наум е вторият върховен жрец от Светия синод, който взема отношение по случая.
Той изяснява, че го прави във връзка на запитвания на миряните след изгонването от страната, като опасност за националната сигурност, на тримата свещеници, представители на Руската православна черква, измежду които предстоятелят на подворието у нас Васиан.
В същото време Наум разкрива, че допреди известно време в Руската черква са служили и български свещеници, отстранени през последните години.
" През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието, че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент.
" Считаме, че заключването на храм " Св. Николай " от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него ", категоричен е Наум.
Позицията му е озаглавена " За статута на храм " Св. Николай " в София ".
" Относно отправени към нас запитвания за статута на храм " Св. Николай Мирликийски " в София, прочут като " Руската черква ", бихме желали да споделим с публичната публика следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом. Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. " Раковски " и ул. " Московска ".
Докато Даниил изрази оскърбление от изгонването на съветските свещеници, Наум твърди, че заключването на храма " Св. Николай Мирликийски " е неприемливо и че той е българска благосъстоятелност.
-->
Водачът на Русенската митрополия прикани софийския митрополит, който е патриарх Неофит, незабавно да се разпореди храмът да бъде отворен и да се възобновят богослуженията. Така се удостоверяват и неофициалните информации, че в Светия синод има разнобой по шпионския скандал в Руската черква, заради което досега публична и единна позиция оттова не е излязла.
Русенският епископ Наум е вторият върховен жрец от Светия синод, който взема отношение по случая.
Той изяснява, че го прави във връзка на запитвания на миряните след изгонването от страната, като опасност за националната сигурност, на тримата свещеници, представители на Руската православна черква, измежду които предстоятелят на подворието у нас Васиан.
В същото време Наум разкрива, че допреди известно време в Руската черква са служили и български свещеници, отстранени през последните години.
" През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието, че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент.
" Считаме, че заключването на храм " Св. Николай " от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него ", категоричен е Наум.
Позицията му е озаглавена " За статута на храм " Св. Николай " в София ".
" Относно отправени към нас запитвания за статута на храм " Св. Николай Мирликийски " в София, прочут като " Руската черква ", бихме желали да споделим с публичната публика следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом. Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. " Раковски " и ул. " Московска ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ