Хаос и разруха. Объркано или опасно е служебното правителство?
Румен Радев подлага на критика държавни управления, води политически борби и всява всеобщи страхове. Това се случва, тъй като институцията на президента е една надълбоко объркана структура, а такава динамичност е тестване за нежната човешка душа.
Президентът Румен Радев заключи с изрази като „ тежко завещание “ и даже „ безпорядък и съсипия “.
Има ли Радев огромна цел или се е объркал от власт и въртележка от служебни държавни управления? Той беше критик на ГЕРБ-ДПС-Гешев, стана известен и доста хора отвън електората на Българска социалистическа партия гласоподаваха за него. Днес се върна към своя по-свойствен облик, за който се знаеше и преди, само че спорът с ГЕРБ го засенчваше.
На първо място про-руската му позиция за Крим наподобява няма аналог в Европейски Съюз (освен Орбан или някой различен националист/опортюнист). Радев ще остане прочут с изречението за Крим „ “, без никаква оценка, умозаключение, даже мнение за анексията.
На второ, постоянно е бил абсолютно срещу глобите след 2014 година. Отдавна никой не го е питал дали и през днешния ден е срещу. Не е зле в огромна социална медия някой по-вироглав публицист да го натисне по тематиката.
Радев постоянно е бил изрично срещу глобите по отношение на анексията на Крим.
Дали и през днешния ден е срещу глобите против Русия?
На трето, Радев настойчиво е срещу военна помощ за Украйна. Той знае, че от България към Украйна пътува оръжие, само че през търговски покупко-продажби, а не като помощ. По този мотив някогашният вицепремиер Асен Василев сподели, че президентът се държи „ позорно “.
На четвърто, държавното управление на Радев, наподобява с негово гледище, ще направи опит да възвърне скъсаните връзки с "Газпром ". Това са срамни поклони пред Русия, чиято газова компания е инструмент за интернационален шантаж.
А какво прави Радев във вътрешен проект? Трудно е да се отдели вътрешен от външен, защото Русия е стъпила крепко в България и организира акции, станали известни като „ хибридна война “. Но даже условно да отделим вътрешната политика:
Какви ги прави Радев тук?
На първо място той стана критик на държавните управления, какъвто може да бъде единствено президент в президентски парламентарен режим. Така той играе роля на държавен глава, който не „ въплъщава единството на нацията “ по смисъла на Конституцията на Република България, а „ единството на политическата линия “, зад която той самият застава, без значение от всевъзможен парламент, партии, държавни управления.
На второ, освен това, Радев се намесва очевидно и надменно във вътрешнопартийните борби на социалистическата партия, без която нямаше да е президент. Той има право да симпатизира на опозицията на актуалното управление на Българска социалистическа партия. Но да води обществено борба с него е неправилно, непочтено, обратно на конституционната концепция, даже да не опонира на буквата за главния закон.
Румен Радев мина към изразителност, неуместна за парламентарна народна власт.
На трето, в рецензиите той мина към изразителност, неуместна за парламентарна народна власт. От троснато началническо „ чакам от държавното управление еди-какво-си “ до „ тежко завещание “, до „ безпорядък и съсипия “, та чак до прокламиране на задания, които наподобяват на планове за избавяне на нацията.
Вместо да се ограничи до административните задания по организация на изборите министър председателят Гълъб Донев зачете на всеослушание Откровението на Йоан. Ще основава „ спешен щаб “, който ще оправя „ тежката обстановка “, ще разкрие по какъв начин се е стигнало до „ безпорядък и съсипия “ и ще оказва помощ на гласоподавателя да „ направи верен избор “.
Но от кое място накъде назначени от горната страна служители ще се упражняват в електорална педагогика? Ако въпреки всичко има риск от „ безпорядък “, той се поражда от самите внушения за „ безпорядък “, защото справедлив безпорядък няма. Тези изказвания целят всяване на всеобщи страхове, която цел е противоположна на концепцията за президентска институция.
Защо въобще става по този начин?
Това е инцидентна волност и персонална вендета или освен това?
Институцията на президента в Конституцията е една надълбоко объркана структура. Основният концептуален недостатък е в несъответствието, при който се минава от оптималната демократична легитимност на директния избор към слаби представителни пълномощия и неявяване на изпълнителни пълномощия, а оттова по силата на конюнктурни аргументи към свръх-правомощието да се творят служебни държавни управления.
Такава динамичност е тестване за нежната човешка душа.
Основният недостатък
Основният недостатък на президентската институция е несъответствието, при който се минава от оптималната демократична легитимност на директния избор към слабите представителни пълномощия, а оттова към свръх-правомощието да се назначават служебни държавни управления.
Служебното държавно управление съгласно решение на Конституционния съд има всички пълномощия на постоянното. Държавата би трябвало да се ръководи и не може да се прави лист какво може и какво не може едно служебно държавно управление. Но тази наложителност води до неуместна конституционна структура. Не единствено в практиката, както видяхме нагоре, само че и фундаментално-теоретично.
По време на длъжностен кабинет формата на ръководство се сменя от парламентарна към президентска. Изглежда нереално и мъгляво, само че тъкмо това се случва пред очите ни. И е необяснимо по какъв начин сходна промяна не се разисква и слага под въпрос.
Най-вероятно на България ѝ предстоят нетрайни парламенти, разпадащи се болшинства, изключителни избори. Това би означавало все по-често да се назначават служебни държавни управления. Иска ли България да стане махало, което се люлее сред парламентарен и президентски режим? И да има президенти, които си чакат звездния момент да бъдат висши водачи без надзор.
За промени във формата на ръководство Конституцията планува Велико национално заседание. Но в действителност формата на ръководство се сменя без проблем при назначение на служебни държавни управления, а в последно време много постоянно. Когато един прекрасен ден здравият разсъдък вземе нещата в свои ръце, президентската институция ще бъде съществено поправена, а служебното държавно управление заличено от Конституцията.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Президентът Румен Радев заключи с изрази като „ тежко завещание “ и даже „ безпорядък и съсипия “.
Има ли Радев огромна цел или се е объркал от власт и въртележка от служебни държавни управления? Той беше критик на ГЕРБ-ДПС-Гешев, стана известен и доста хора отвън електората на Българска социалистическа партия гласоподаваха за него. Днес се върна към своя по-свойствен облик, за който се знаеше и преди, само че спорът с ГЕРБ го засенчваше.
На първо място про-руската му позиция за Крим наподобява няма аналог в Европейски Съюз (освен Орбан или някой различен националист/опортюнист). Радев ще остане прочут с изречението за Крим „ “, без никаква оценка, умозаключение, даже мнение за анексията.
На второ, постоянно е бил абсолютно срещу глобите след 2014 година. Отдавна никой не го е питал дали и през днешния ден е срещу. Не е зле в огромна социална медия някой по-вироглав публицист да го натисне по тематиката.
Радев постоянно е бил изрично срещу глобите по отношение на анексията на Крим.
Дали и през днешния ден е срещу глобите против Русия?
На трето, Радев настойчиво е срещу военна помощ за Украйна. Той знае, че от България към Украйна пътува оръжие, само че през търговски покупко-продажби, а не като помощ. По този мотив някогашният вицепремиер Асен Василев сподели, че президентът се държи „ позорно “.
На четвърто, държавното управление на Радев, наподобява с негово гледище, ще направи опит да възвърне скъсаните връзки с "Газпром ". Това са срамни поклони пред Русия, чиято газова компания е инструмент за интернационален шантаж.
А какво прави Радев във вътрешен проект? Трудно е да се отдели вътрешен от външен, защото Русия е стъпила крепко в България и организира акции, станали известни като „ хибридна война “. Но даже условно да отделим вътрешната политика:
Какви ги прави Радев тук?
На първо място той стана критик на държавните управления, какъвто може да бъде единствено президент в президентски парламентарен режим. Така той играе роля на държавен глава, който не „ въплъщава единството на нацията “ по смисъла на Конституцията на Република България, а „ единството на политическата линия “, зад която той самият застава, без значение от всевъзможен парламент, партии, държавни управления.
На второ, освен това, Радев се намесва очевидно и надменно във вътрешнопартийните борби на социалистическата партия, без която нямаше да е президент. Той има право да симпатизира на опозицията на актуалното управление на Българска социалистическа партия. Но да води обществено борба с него е неправилно, непочтено, обратно на конституционната концепция, даже да не опонира на буквата за главния закон.
Румен Радев мина към изразителност, неуместна за парламентарна народна власт.
На трето, в рецензиите той мина към изразителност, неуместна за парламентарна народна власт. От троснато началническо „ чакам от държавното управление еди-какво-си “ до „ тежко завещание “, до „ безпорядък и съсипия “, та чак до прокламиране на задания, които наподобяват на планове за избавяне на нацията.
Вместо да се ограничи до административните задания по организация на изборите министър председателят Гълъб Донев зачете на всеослушание Откровението на Йоан. Ще основава „ спешен щаб “, който ще оправя „ тежката обстановка “, ще разкрие по какъв начин се е стигнало до „ безпорядък и съсипия “ и ще оказва помощ на гласоподавателя да „ направи верен избор “.
Но от кое място накъде назначени от горната страна служители ще се упражняват в електорална педагогика? Ако въпреки всичко има риск от „ безпорядък “, той се поражда от самите внушения за „ безпорядък “, защото справедлив безпорядък няма. Тези изказвания целят всяване на всеобщи страхове, която цел е противоположна на концепцията за президентска институция.
Защо въобще става по този начин?
Това е инцидентна волност и персонална вендета или освен това?
Институцията на президента в Конституцията е една надълбоко объркана структура. Основният концептуален недостатък е в несъответствието, при който се минава от оптималната демократична легитимност на директния избор към слаби представителни пълномощия и неявяване на изпълнителни пълномощия, а оттова по силата на конюнктурни аргументи към свръх-правомощието да се творят служебни държавни управления.
Такава динамичност е тестване за нежната човешка душа.
Основният недостатък
Основният недостатък на президентската институция е несъответствието, при който се минава от оптималната демократична легитимност на директния избор към слабите представителни пълномощия, а оттова към свръх-правомощието да се назначават служебни държавни управления.
Служебното държавно управление съгласно решение на Конституционния съд има всички пълномощия на постоянното. Държавата би трябвало да се ръководи и не може да се прави лист какво може и какво не може едно служебно държавно управление. Но тази наложителност води до неуместна конституционна структура. Не единствено в практиката, както видяхме нагоре, само че и фундаментално-теоретично.
По време на длъжностен кабинет формата на ръководство се сменя от парламентарна към президентска. Изглежда нереално и мъгляво, само че тъкмо това се случва пред очите ни. И е необяснимо по какъв начин сходна промяна не се разисква и слага под въпрос.
Най-вероятно на България ѝ предстоят нетрайни парламенти, разпадащи се болшинства, изключителни избори. Това би означавало все по-често да се назначават служебни държавни управления. Иска ли България да стане махало, което се люлее сред парламентарен и президентски режим? И да има президенти, които си чакат звездния момент да бъдат висши водачи без надзор.
За промени във формата на ръководство Конституцията планува Велико национално заседание. Но в действителност формата на ръководство се сменя без проблем при назначение на служебни държавни управления, а в последно време много постоянно. Когато един прекрасен ден здравият разсъдък вземе нещата в свои ръце, президентската институция ще бъде съществено поправена, а служебното държавно управление заличено от Конституцията.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ