Румъния не бърза да приема еврото
Румъния за следващ път отсрочи целевата си дата за присъединение към еврозоната.
В програмата за конвергенция за интервала 2022-2025 година, призната от държавното управление и изпратена на Европейската комисия, не се показва съответна дата за въвеждане на общата европейска валута.
Вместо това държавното управление и Националната банка декларират, че в този момент концентрират напъните си върху социално-икономическото възобновяване от пандемията от COVID-19 и върху намаляването на негативните последствия от войната на Русия в Украйна.
За разлика от Румъния, България е определила 1 януари 2024 година като последна дата за прекосяване към еврото, а Хърватия, която последна се причисли към Европейски Съюз през 2013 година, ще размени куната на 1 януари 2023 година От 10 юли 2020 година българският лев и хърватската куна са включени в механизма на обменните курсове (ERM II).
България се приближава до еврозоната, а Румъния - до зоната на финансови разтърсвания, уточни в публикация по тематиката политическият анализатор на в. „ Адевърул “ Йон Йоница.
По принцип всички страни от Европейски Съюз са задължени да се причислят към еврозоната в избран миг, с някои изключения. Изключение беше Обединеното кралство, което договаря за опазване на английската лира и в последна сметка напусна Европейски Съюз. Понастоящем Дания към момента остава в Европейски Съюз като изключение от прекосяването към еврото, защото има "клауза за отвод ", която е договорила.
Последната страна, която одобри общата европейска валута, беше Литва - на 1 януари 2015 година Швеция и Полша са други две огромни страни, които към момента не са в еврозоната, дружно с Чехия и Унгария, напомня Българска телеграфна агенция.
След като пропускаше краен период след краен период за прекосяване към еврото, Румъния изцяло се отхвърли от посочването на целева дата, означават румънски медии. В програмата за конвергенция 2022-2025, изпратена в Брюксел, държавното управление на Николае Чука прави уклончива записка: "Румъния продължава да се стреми към присъединение към еврозоната, само че напъните на държавното управление сега са ориентирани към икономическото и общественото възобновяване след пандемията от COVID-19 и към намаляване на отрицателните последствия от военния спор в Украйна.
Още при започване на годината, преди съветската инвазия в Украйна, министърът на финансите Адриан Къчу съобщи, че 2029 година е действителна цел за присъединение към еврото. Предишните крайни периоди, публично признати от държавното управление, бяха 2024 и 2019 година
Председателят на Камарата на депутатите Марчел Чолаку, който е евентуалният предстоящ министър председател на Румъния от май 2023 година според съдружното съглашение за ръководство с ротация на министър-председателите от двете най-големи партии, съобщи при започване на май, че „ нашият приоритет сега е Шенгенското пространство и Организацията за икономическо съдействие и развиване “.
За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3 % от Брутния вътрешен артикул (БВП), общественият дълг би трябвало да бъде стеснен до под 60 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а инфлацията не би трябвало да бъде с повече от 1.5 % по-висока от междинната стойност за страните от еврозоната с най-хубави индикатори.
Освен това страната би трябвало да има постоянен валутен курс - би трябвало да взе участие в механизма на обменните курсове (ERM II) в продължение на минимум две години без доста отклоняване от централния курс на ERM II, а дълготрайният лихвен % не би трябвало да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения % на трите държави-членки с най-хубави индикатори за ценова непоклатимост.
Марчел Чолаку твърди, че когато неговата Социалдемократическа партия беше свалена от власт през 2019 година, е оставал единствено един аршин за осъществяване за присъединение към еврозоната. „ В момента, след едно дясно ръководство, не се тормозя да го кажа – изгубихме два или три критерия “, съобщи той при започване на май.
„ Подобно на пандемията, войната в Украйна завари Румъния неподготвена или минимум неспособна да се приспособи бързо към една нова действителност “, е мнението на политическия анализатор на в. „ Адевърул “ Йон Йоница. „ Румъния влезе в пандемията с огромни дефицити и излезе с още по-големи “, отбелязва той и показва, че страната се ангажира да заплаща от ден на ден и повече разноски и за тази цел взема от ден на ден и повече заеми при лихвен % от над 8 на 100.
В същото време прогнозите за икономическия напредък непрекъснато се ревизират надолу. В пролетната си икономическа прогноза Европейската комисия уточни, че стопанската система на Румъния ще се забави до 2.6 на 100 през 2022 година, защото инфлацията понижава разполагаемите приходи, а войната в Украйна визира доверието в стопанската система, веригите за доставки и вложенията.
Международният валутен фонд наскоро също ревизира надолу прогнозите си за румънската стопанска система – от 4.8 % напредък, колкото се чакаха през есента, на 2.2 % в този момент. Европейската банка за възобновяване и развиване намали упованията до 2.5 на 100, а Световната банка чака още по-скромен растеж на Брутният вътрешен продукт на Румъния - от 1.9 % - тази година.
Според отчет за инфлацията, оповестен от Националната банка на Румъния, през идващите месеци инфлацията ще се увеличи по-рязко от първичните упования и евентуално ще спадне под 10 % едвам през втората половина на идната година. Европейската комисия чака тази година инфлацията в Румъния да доближи рекордните 8.9 %, което е над два пъти повече по отношение на 2021 година (инфлация от 4.1 процента).
През април инфлацията в Румъния доближи 13.76 % на годишна база по отношение на 10.55 % през март, сочат данни на Националния статистически институт.
„ На фона на войната в Украйна Румъния задоволява потребностите си от пари със заеми, които се финансират с други заеми при все по-високи лихвени проценти. Всичко това се случва в миг, когато международната стопанска система е мощно смутена, а несигурността е извънредно висока. Едва ли в този момент е моментът за увеличение на обществения дълг, само че Румъния настойчиво прави тъкмо това “, показва анализаторът Йон Йоница.
Европейската комисия предвижда бюджетният недостиг на Румъния да доближи 7.5 % тази година, при недостиг от 7.1 на 100 през 2021 година, и да намалее до 6.3 % през 2023 година Съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт през 2023 година се чака да доближи 52.6 %.
Според професора по стопанска система Кристиан Паун, представен от Свободна Европа, макроикономическите индикатори на Румъния „ наподобяват доста зле “. Той отбелязва обаче, че отлагането на присъединението към еврозоната е "сигнал, който не трябва да даваме ", защото демонстрира, че "не желаеме толкоз мощна интеграция ".
Паун не приема и оправданието с „ външни рецесии “. „ Външните рецесии идват и си отиват от самото начало. Ако не е войната, на следващия ден ще има цунами на някой остров, а по-късно ще се случи друго злополучие “, разяснява икономистът. „ В края на краищата, една финансово устойчива страна е доста по-устойчива на всевъзможни външни рецесии “, добавя Паун.
„ Неприемането на единната валута коства скъпо на всеки от нас, изключително на частния бранш, на бизнес сферата, на всичко, което значи здравословно развиване на Румъния ", предизвестява Кристиан Паун.
В коментар по тематиката за Радио Франс ентернасионал (RFI) професорът по стопанска система Мирча Коша означи, че главното преимущество на участието в еврозоната е обвързвано с възможна отрицателна обстановка.
„ Ако сте покрай комплицирана обстановка, както беше Гърция преди повече от 10 години, в случай че сте покрай банкрут, Европейският съюз не ви оставя да паднете. Европейската банка се намесва неотложно, защото не може да одобри усложнение в едно от звената по веригата на еврото. Ако не сте в еврото и изпаднете в обезверена обстановка, е мъчно да поискате помощ от другаде “, означи Коша.
Професорът по стопанска система признава, че Румъния не може да се похвали със сигурен небосвод за присъединение към еврото и счита, че съсредоточаването върху участието в Шенгенското пространство и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) са по-реалистични цели.
„ Организацията за икономическо сътрудничество и раз покачва доста имиджа на страната, която е част от този клуб. От тази позиция се надяваме да имаме по-голям достъп до пазара, когато вземаме заеми. Страна от Организацията за икономическо сътрудничество и раз е по-надеждна и има по-ниски лихвени проценти “, означи той.
Професорът по стопанска система също по този начин оцени упоритостите на България за присъединение към еврозоната от 1 януари 2024 година като „ политическо изказване “.
„ Прегледах данните на България и не видях никакви триумфи, които биха могли да доведат до осъществяване на изискванията до 2024 година, още повече че България, както и Румъния, както и цяла Европа, навлизат в интервал на рецесия, която в последна сметка няма да докара до съблюдаване на критериите. Засега ми се коства, че това е по-скоро политическо изказване “, сподели Мирча Коша пред RFI.
В програмата за конвергенция за интервала 2022-2025 година, призната от държавното управление и изпратена на Европейската комисия, не се показва съответна дата за въвеждане на общата европейска валута.
Вместо това държавното управление и Националната банка декларират, че в този момент концентрират напъните си върху социално-икономическото възобновяване от пандемията от COVID-19 и върху намаляването на негативните последствия от войната на Русия в Украйна.
За разлика от Румъния, България е определила 1 януари 2024 година като последна дата за прекосяване към еврото, а Хърватия, която последна се причисли към Европейски Съюз през 2013 година, ще размени куната на 1 януари 2023 година От 10 юли 2020 година българският лев и хърватската куна са включени в механизма на обменните курсове (ERM II).
България се приближава до еврозоната, а Румъния - до зоната на финансови разтърсвания, уточни в публикация по тематиката политическият анализатор на в. „ Адевърул “ Йон Йоница.
По принцип всички страни от Европейски Съюз са задължени да се причислят към еврозоната в избран миг, с някои изключения. Изключение беше Обединеното кралство, което договаря за опазване на английската лира и в последна сметка напусна Европейски Съюз. Понастоящем Дания към момента остава в Европейски Съюз като изключение от прекосяването към еврото, защото има "клауза за отвод ", която е договорила.
Последната страна, която одобри общата европейска валута, беше Литва - на 1 януари 2015 година Швеция и Полша са други две огромни страни, които към момента не са в еврозоната, дружно с Чехия и Унгария, напомня Българска телеграфна агенция.
След като пропускаше краен период след краен период за прекосяване към еврото, Румъния изцяло се отхвърли от посочването на целева дата, означават румънски медии. В програмата за конвергенция 2022-2025, изпратена в Брюксел, държавното управление на Николае Чука прави уклончива записка: "Румъния продължава да се стреми към присъединение към еврозоната, само че напъните на държавното управление сега са ориентирани към икономическото и общественото възобновяване след пандемията от COVID-19 и към намаляване на отрицателните последствия от военния спор в Украйна.
Още при започване на годината, преди съветската инвазия в Украйна, министърът на финансите Адриан Къчу съобщи, че 2029 година е действителна цел за присъединение към еврото. Предишните крайни периоди, публично признати от държавното управление, бяха 2024 и 2019 година
Председателят на Камарата на депутатите Марчел Чолаку, който е евентуалният предстоящ министър председател на Румъния от май 2023 година според съдружното съглашение за ръководство с ротация на министър-председателите от двете най-големи партии, съобщи при започване на май, че „ нашият приоритет сега е Шенгенското пространство и Организацията за икономическо съдействие и развиване “.
За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3 % от Брутния вътрешен артикул (БВП), общественият дълг би трябвало да бъде стеснен до под 60 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а инфлацията не би трябвало да бъде с повече от 1.5 % по-висока от междинната стойност за страните от еврозоната с най-хубави индикатори.
Освен това страната би трябвало да има постоянен валутен курс - би трябвало да взе участие в механизма на обменните курсове (ERM II) в продължение на минимум две години без доста отклоняване от централния курс на ERM II, а дълготрайният лихвен % не би трябвало да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения % на трите държави-членки с най-хубави индикатори за ценова непоклатимост.
Марчел Чолаку твърди, че когато неговата Социалдемократическа партия беше свалена от власт през 2019 година, е оставал единствено един аршин за осъществяване за присъединение към еврозоната. „ В момента, след едно дясно ръководство, не се тормозя да го кажа – изгубихме два или три критерия “, съобщи той при започване на май.
„ Подобно на пандемията, войната в Украйна завари Румъния неподготвена или минимум неспособна да се приспособи бързо към една нова действителност “, е мнението на политическия анализатор на в. „ Адевърул “ Йон Йоница. „ Румъния влезе в пандемията с огромни дефицити и излезе с още по-големи “, отбелязва той и показва, че страната се ангажира да заплаща от ден на ден и повече разноски и за тази цел взема от ден на ден и повече заеми при лихвен % от над 8 на 100.
В същото време прогнозите за икономическия напредък непрекъснато се ревизират надолу. В пролетната си икономическа прогноза Европейската комисия уточни, че стопанската система на Румъния ще се забави до 2.6 на 100 през 2022 година, защото инфлацията понижава разполагаемите приходи, а войната в Украйна визира доверието в стопанската система, веригите за доставки и вложенията.
Международният валутен фонд наскоро също ревизира надолу прогнозите си за румънската стопанска система – от 4.8 % напредък, колкото се чакаха през есента, на 2.2 % в този момент. Европейската банка за възобновяване и развиване намали упованията до 2.5 на 100, а Световната банка чака още по-скромен растеж на Брутният вътрешен продукт на Румъния - от 1.9 % - тази година.
Според отчет за инфлацията, оповестен от Националната банка на Румъния, през идващите месеци инфлацията ще се увеличи по-рязко от първичните упования и евентуално ще спадне под 10 % едвам през втората половина на идната година. Европейската комисия чака тази година инфлацията в Румъния да доближи рекордните 8.9 %, което е над два пъти повече по отношение на 2021 година (инфлация от 4.1 процента).
През април инфлацията в Румъния доближи 13.76 % на годишна база по отношение на 10.55 % през март, сочат данни на Националния статистически институт.
„ На фона на войната в Украйна Румъния задоволява потребностите си от пари със заеми, които се финансират с други заеми при все по-високи лихвени проценти. Всичко това се случва в миг, когато международната стопанска система е мощно смутена, а несигурността е извънредно висока. Едва ли в този момент е моментът за увеличение на обществения дълг, само че Румъния настойчиво прави тъкмо това “, показва анализаторът Йон Йоница.
Европейската комисия предвижда бюджетният недостиг на Румъния да доближи 7.5 % тази година, при недостиг от 7.1 на 100 през 2021 година, и да намалее до 6.3 % през 2023 година Съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт през 2023 година се чака да доближи 52.6 %.
Според професора по стопанска система Кристиан Паун, представен от Свободна Европа, макроикономическите индикатори на Румъния „ наподобяват доста зле “. Той отбелязва обаче, че отлагането на присъединението към еврозоната е "сигнал, който не трябва да даваме ", защото демонстрира, че "не желаеме толкоз мощна интеграция ".
Паун не приема и оправданието с „ външни рецесии “. „ Външните рецесии идват и си отиват от самото начало. Ако не е войната, на следващия ден ще има цунами на някой остров, а по-късно ще се случи друго злополучие “, разяснява икономистът. „ В края на краищата, една финансово устойчива страна е доста по-устойчива на всевъзможни външни рецесии “, добавя Паун.
„ Неприемането на единната валута коства скъпо на всеки от нас, изключително на частния бранш, на бизнес сферата, на всичко, което значи здравословно развиване на Румъния ", предизвестява Кристиан Паун.
В коментар по тематиката за Радио Франс ентернасионал (RFI) професорът по стопанска система Мирча Коша означи, че главното преимущество на участието в еврозоната е обвързвано с възможна отрицателна обстановка.
„ Ако сте покрай комплицирана обстановка, както беше Гърция преди повече от 10 години, в случай че сте покрай банкрут, Европейският съюз не ви оставя да паднете. Европейската банка се намесва неотложно, защото не може да одобри усложнение в едно от звената по веригата на еврото. Ако не сте в еврото и изпаднете в обезверена обстановка, е мъчно да поискате помощ от другаде “, означи Коша.
Професорът по стопанска система признава, че Румъния не може да се похвали със сигурен небосвод за присъединение към еврото и счита, че съсредоточаването върху участието в Шенгенското пространство и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) са по-реалистични цели.
„ Организацията за икономическо сътрудничество и раз покачва доста имиджа на страната, която е част от този клуб. От тази позиция се надяваме да имаме по-голям достъп до пазара, когато вземаме заеми. Страна от Организацията за икономическо сътрудничество и раз е по-надеждна и има по-ниски лихвени проценти “, означи той.
Професорът по стопанска система също по този начин оцени упоритостите на България за присъединение към еврозоната от 1 януари 2024 година като „ политическо изказване “.
„ Прегледах данните на България и не видях никакви триумфи, които биха могли да доведат до осъществяване на изискванията до 2024 година, още повече че България, както и Румъния, както и цяла Европа, навлизат в интервал на рецесия, която в последна сметка няма да докара до съблюдаване на критериите. Засега ми се коства, че това е по-скоро политическо изказване “, сподели Мирча Коша пред RFI.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ