Древен код пази България
Розетата от Плиска пази кодовете на човешката цивилизация. А близо половин век след археологическите разкопки артефактът продължава да е обект на задълбочени проучвания.
Тя е открита през 1961 година. Датирана е в интервала VII-IX век. Розетата е с диаметър 38 см и съставлява седемлъчева звезда с изсечени на всеки лъч по два прабългарски рунически знака и халкичка за окачване. На гърба на медальона е изсечен прабългарският знак IYI. Според починалия наш археолог Рашо Рашев знакът се открива най-често в християнски подтекст, а смисъла му е към момента неизяснено изцяло.
Според други български откриватели, като Александър Алексиев-Хофарт и доцент Иван Танев, знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем планети, към които тогава са включвали Слънцето и Луната.
Техните проучвания стигат до извода, че най-горният лъч показва Слънцето. Освен това знакът IYI на противоположната страна сочи точно към този лъч. По часовникова стрелка планетите са подредени, както следва: Марс (вторник), Юпитер (четвъртък), Сатурн (събота), Месец (понеделник), Меркурий (сряда), Венера (петък), Слънце (неделя).
Така или другояче, това е най-древният писмен надпис по нашите земи. А писмеността е била израз на нивото на цивилизацията на всеки народ – от египетските писмени знаци през клиновидното писмо на шумерите и до първите фонетични писмености на индийци и финикийци.
В предантичния Егейски район, който включва и днешните български земи, се е употребявали необикновен тип знаци, наречени от учените през днешния ден Линеарен А и Линеарен Б. Линеарен А е зародил през XVIII век преди Христа, а за Линеарен Б се счита, че е основан през XV век преди Христа.
Произходът на Линеарен А е в нашата татковина.
Малцина знаят, че знаците от Градешница, Караново и други предшестват с епохи тези от Крит и Пелопонес, което е потвърдено още преди половин век от учен Владимир Георгиев. Тази най-древна писмена система e позната и на старите българи. Това е реалност, показващ, че ние сме потомци на народ, който е изиграл извънредно значима роля в оформянето на историята на нашия континент.
Тя е открита през 1961 година. Датирана е в интервала VII-IX век. Розетата е с диаметър 38 см и съставлява седемлъчева звезда с изсечени на всеки лъч по два прабългарски рунически знака и халкичка за окачване. На гърба на медальона е изсечен прабългарският знак IYI. Според починалия наш археолог Рашо Рашев знакът се открива най-често в християнски подтекст, а смисъла му е към момента неизяснено изцяло.
Според други български откриватели, като Александър Алексиев-Хофарт и доцент Иван Танев, знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем планети, към които тогава са включвали Слънцето и Луната.
Техните проучвания стигат до извода, че най-горният лъч показва Слънцето. Освен това знакът IYI на противоположната страна сочи точно към този лъч. По часовникова стрелка планетите са подредени, както следва: Марс (вторник), Юпитер (четвъртък), Сатурн (събота), Месец (понеделник), Меркурий (сряда), Венера (петък), Слънце (неделя).
Така или другояче, това е най-древният писмен надпис по нашите земи. А писмеността е била израз на нивото на цивилизацията на всеки народ – от египетските писмени знаци през клиновидното писмо на шумерите и до първите фонетични писмености на индийци и финикийци.
В предантичния Егейски район, който включва и днешните български земи, се е употребявали необикновен тип знаци, наречени от учените през днешния ден Линеарен А и Линеарен Б. Линеарен А е зародил през XVIII век преди Христа, а за Линеарен Б се счита, че е основан през XV век преди Христа.
Произходът на Линеарен А е в нашата татковина.
Малцина знаят, че знаците от Градешница, Караново и други предшестват с епохи тези от Крит и Пелопонес, което е потвърдено още преди половин век от учен Владимир Георгиев. Тази най-древна писмена система e позната и на старите българи. Това е реалност, показващ, че ние сме потомци на народ, който е изиграл извънредно значима роля в оформянето на историята на нашия континент.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ