Америка се е запътила към катастрофа, ако не успее да се справи с нарастващия дълг
Рой Мур е основен арбитър на Върховния съд на Алабама от 2013-17 година и е сегашен претендент за Сената на Съединени американски щати
Представете си свят, в който можете да избегнете заплащането на задълженията си по кредитната карта, просто като увеличавате лимита ѝ всякога, когато пристигна време да плащате. Тогава, някой ден, ненадейно ще осъзнаете, че би трябвало да отделите една-пета от разноските си, единствено, с цел да платите лихвата по заема, а изплащането на целия дълг просто ще е невероятно.
Може този сюжет да ви се коства рисков, само че нацията ни е тъкмо в такава обстановка.
Нашият общ федерален дълг сега възлиза на към 20 трилиона $, от 5,7 трилиона, колкото беше той в първия ден на първия президентски мандат на Джордж Буш-младши през 2001-а година. Според Бюджетната работа на Конгреса, лихвата по националния дълг ще експлодира от седем % до 21 % от федералните разноски през 2047 година, което ще остави децата и внуците ни да се давят безпомощни в големия дълг.
Конгресът усили лимита на националния дълг 16 пъти по време на мандатите на последните два президента, без да мисли за последствията.
Жестоката подигравка е, че всички без три от нарастванията на лимита, са се случили, до момента в който Републиканците имаха болшинство в най-малко една от камарите на Конгреса. Годишните дефицити скочиха до 500 милиарда $, под ръководството на Буш и продължиха да нарастват до 1 трилион $ на година при президента Обама.
Нашите Отци създатели, са разбирали неморалността на трупането на дълг върху идните генерации. В неговото обръщение за довиждане, Джордж Вашингтон приканва да заобикаляме „ натрупването на дълг, освен посредством отбягване на разходи, само че и посредством енергични старания... да се освободим от задълженията... без да хвърляме върху потомството бремето, което ние самите би трябвало да понесем. “ Той тържествено предизвести, че като " доста значим източник на мощ и сигурност " би трябвало да " почитаме публичния заем ".
През годините на нашето образуване ние избягвахме натрупването на дълг във всички, с изключение на в най-смекчаващите условия. Въпреки това, след Втората международна война, нашата задлъжнялост стартира да пораства. Днес нашите политици наподобяват неразумни поради непрекъснатото струпване на дълг. Изглежда, че гледат на клетвата пред Бога да съблюдават Конституцията като на условност, вместо като на свещена клетва. Докато дават обещание да лимитират разноските, те бързо се извръщат и дават избавителни помощи за частни промишлености, помощи за непознати страни, дефинирана като създаване на народи, стимулиращо финансиране и други обществени политики, за които те нямат пълномощия, според член I, раздел 8 от Конституцията.
Ако не се върнем към фундаменталните правила на държавното управление, в никакъв случай няма да реализираме величието, което заслужаваме.
Както е отбелязал Джеймс Мадисън, основният проектант на нашата Конституция, в 45-а публикация от „ Федералистът “, пълномощията на федералното държавно управление са „ малко и дефинирани... упражнявани основно за външни цели, като война, мир, договаряния и задгранична търговия. “ Той прибавя, че пълномощията на щатските държавни управления, в контрастност, са „ многочислени и неопределени “ и „ се популяризират до всичко, което, при обикновено развиване на събитията, визира живота, свободите и имуществото на хората. “
По-просто казано, в случай че федералното държавно управление се в профил от полето на обществената политика и се концентрира върху ролята си, планувана от Конституцията, ще откри нужните запаси да извършва отговорностите си, без да банкрутира нацията.
Ако не се върнем към фундаменталните правила на фискалната отговорност, ще тръгнем по пътя на Гърция или Венецуела.
Един от най-големите източници на националния ни дълг е системата за опазване на здравето. Преди администрацията на Обама, федералното държавно управление оставяше грижите за здравето в ръцете на щатите и хората. Трябва да премахнем Обамакеър неотложно и да оставим задоволително време на хората да се снабдят със здравно застраховка по системата на свободни пазар. В тандем с премахването на закона на Обама, Конгреса би трябвало да отстрани и Закона МакКарън-Фъргюсън от 1945-а година, който е употребен от доста щати, с цел да лимитират достъпа до конкурентен пазар на здравно обезпечаване. Конкуренцията на свободния пазар ще докара до по-ниски цени, по-високо качество и по-ефективни услуги, които няма да натоварват в допълнение държавния дълг.
Нашата Конституция е основана по този начин, че да разрешава на щатите, посредством здрави фамилии и проспериращи общности, да реализират огромни неща – свободни от непотребни регулации, високи налози, както и отклонения от капиталистическия пазар на федералното държавно управление. Само посредством завръщане към Конституцията и религия в Всемогъщия Бог още веднъж ще бъдем „ една нация под Бога, неделима, със независимост и правдивост за всички. “
The Hill
Представете си свят, в който можете да избегнете заплащането на задълженията си по кредитната карта, просто като увеличавате лимита ѝ всякога, когато пристигна време да плащате. Тогава, някой ден, ненадейно ще осъзнаете, че би трябвало да отделите една-пета от разноските си, единствено, с цел да платите лихвата по заема, а изплащането на целия дълг просто ще е невероятно.
Може този сюжет да ви се коства рисков, само че нацията ни е тъкмо в такава обстановка.
Нашият общ федерален дълг сега възлиза на към 20 трилиона $, от 5,7 трилиона, колкото беше той в първия ден на първия президентски мандат на Джордж Буш-младши през 2001-а година. Според Бюджетната работа на Конгреса, лихвата по националния дълг ще експлодира от седем % до 21 % от федералните разноски през 2047 година, което ще остави децата и внуците ни да се давят безпомощни в големия дълг.
Конгресът усили лимита на националния дълг 16 пъти по време на мандатите на последните два президента, без да мисли за последствията.
Жестоката подигравка е, че всички без три от нарастванията на лимита, са се случили, до момента в който Републиканците имаха болшинство в най-малко една от камарите на Конгреса. Годишните дефицити скочиха до 500 милиарда $, под ръководството на Буш и продължиха да нарастват до 1 трилион $ на година при президента Обама.
Нашите Отци създатели, са разбирали неморалността на трупането на дълг върху идните генерации. В неговото обръщение за довиждане, Джордж Вашингтон приканва да заобикаляме „ натрупването на дълг, освен посредством отбягване на разходи, само че и посредством енергични старания... да се освободим от задълженията... без да хвърляме върху потомството бремето, което ние самите би трябвало да понесем. “ Той тържествено предизвести, че като " доста значим източник на мощ и сигурност " би трябвало да " почитаме публичния заем ".
През годините на нашето образуване ние избягвахме натрупването на дълг във всички, с изключение на в най-смекчаващите условия. Въпреки това, след Втората международна война, нашата задлъжнялост стартира да пораства. Днес нашите политици наподобяват неразумни поради непрекъснатото струпване на дълг. Изглежда, че гледат на клетвата пред Бога да съблюдават Конституцията като на условност, вместо като на свещена клетва. Докато дават обещание да лимитират разноските, те бързо се извръщат и дават избавителни помощи за частни промишлености, помощи за непознати страни, дефинирана като създаване на народи, стимулиращо финансиране и други обществени политики, за които те нямат пълномощия, според член I, раздел 8 от Конституцията.
Ако не се върнем към фундаменталните правила на държавното управление, в никакъв случай няма да реализираме величието, което заслужаваме.
Както е отбелязал Джеймс Мадисън, основният проектант на нашата Конституция, в 45-а публикация от „ Федералистът “, пълномощията на федералното държавно управление са „ малко и дефинирани... упражнявани основно за външни цели, като война, мир, договаряния и задгранична търговия. “ Той прибавя, че пълномощията на щатските държавни управления, в контрастност, са „ многочислени и неопределени “ и „ се популяризират до всичко, което, при обикновено развиване на събитията, визира живота, свободите и имуществото на хората. “
По-просто казано, в случай че федералното държавно управление се в профил от полето на обществената политика и се концентрира върху ролята си, планувана от Конституцията, ще откри нужните запаси да извършва отговорностите си, без да банкрутира нацията.
Ако не се върнем към фундаменталните правила на фискалната отговорност, ще тръгнем по пътя на Гърция или Венецуела.
Един от най-големите източници на националния ни дълг е системата за опазване на здравето. Преди администрацията на Обама, федералното държавно управление оставяше грижите за здравето в ръцете на щатите и хората. Трябва да премахнем Обамакеър неотложно и да оставим задоволително време на хората да се снабдят със здравно застраховка по системата на свободни пазар. В тандем с премахването на закона на Обама, Конгреса би трябвало да отстрани и Закона МакКарън-Фъргюсън от 1945-а година, който е употребен от доста щати, с цел да лимитират достъпа до конкурентен пазар на здравно обезпечаване. Конкуренцията на свободния пазар ще докара до по-ниски цени, по-високо качество и по-ефективни услуги, които няма да натоварват в допълнение държавния дълг.
Нашата Конституция е основана по този начин, че да разрешава на щатите, посредством здрави фамилии и проспериращи общности, да реализират огромни неща – свободни от непотребни регулации, високи налози, както и отклонения от капиталистическия пазар на федералното държавно управление. Само посредством завръщане към Конституцията и религия в Всемогъщия Бог още веднъж ще бъдем „ една нация под Бога, неделима, със независимост и правдивост за всички. “
The Hill
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ