Родната къща на Димитър Талев чака България в Прилеп
Родната къща на гения на българската литература Димитър Талев има риск да бъде изгубена, в случай че българската страна продължава да демонстрира равнодушие и липса на национални сетива. Наследниците молят българските политици и държавници да вземат единственото вярно решение и да запазят родната къща на считания от всички наши сънародници за един от най-достойните македонски българи.
Най-голямото ми предпочитание е къщата на Димитър Талев да стане българска, да стане културен дом на България. Не мога да схвана, за какво България спи. Може и плоча да слагат, само че България би трябвало да бъде страна. Да се прояви в светлината на същинска страна и да се преклони пред делото на Димитър Талев. Нека той се върне там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп – дано се върне назад. И неговият дух да бъде спокоен.
Това съобщи в извънредно изявление за БГНЕС Снежана Аческа, настоящ притежател на къщата на Димитър Талев в Прилеп. Днес се навършват 124 години от неговото рождение.
" В момента аз съм собственичка на къщата (на Димитър Талев – бел. ред.), защото законният притежател – брачният партньор ми, умря. Имам съществени проблеми: Изгонени сме от нашата къща, изгони ни нашата страна, към която не изпитвам повече усеща като към страна, в която съм се родила, и поради избрани хора скърбя, че съм се родила. Проблемите ми са огромни. Съпругът ми умря печален, тъй като беше изпъден от къщата, в която се е родил, и това е доста тежко. Няма да кажа кой ни изгони – споделила съм го там, където би трябвало. Този човек сега е в пандиза и му поисквам да остане там до края на живота си. Целта беше той да я вземе и той да я продаде. Аз не разреших това да се случи, реагирах бързо и всичко това беше прекъснато. Най-голямото ми предпочитание е (къщата) да бъде българска, да стане културен дом на България.
На въпроса дали идват постоянно хора от България да прегледат къщата Аческа отговори: Разбира се. Идват цели рейсове или поединично, влизаха, разхождаха се из къщата. Сега към този момент не пущам никого, тъй като къщата се разрушава – това е остаряла къща и в случай че не се поддържа, а 10 години бяхме изселени от нея, няма кой да я поддържа към този момент. Нормално е тя да стартира да пада.Аз можех да я поправям, само че трябваше да се остави едно или друго в нея в достоверния му тип. Къщата остана достоверна, само че ще падне, в случай че изчака още малко. Започва да капе от разнообразни места, а в случай че си бяхме ние в нея, това нямаше да се случи. За да поддържаме остарялата къща, изхарчихме пари що се касае за две нови. Няма човек, който да каже: Върна ме Снежана или свекървата. Свекърва ми пускаше всички, а ние се чудехме за какво идват толкоз доста хора. Тук беше директорката на гимназия „ Димитър Талев “ от Пловдив.И тогава попитах: Ще ми изясни ли някой за какво идват толкоз доста хора, за какво оставят цветя на чешмата, какво се случва, каква е повода за всичко това? Жената ми изясни.
На въпроса дали идват постоянно хора от България да прегледат къщата Аческа отговори: Разбира се. Идват цели рейсове или поединично, влизаха, разхождаха се из къщата. Сега към този момент не пущам никого, тъй като къщата се разрушава – това е остаряла къща и в случай че не се поддържа, а 10 години бяхме изселени от нея, няма кой да я поддържа към този момент. Нормално е тя да стартира да пада.Аз можех да я поправям, само че трябваше да се остави едно или друго в нея в достоверния му тип. Къщата остана достоверна, само че ще падне, в случай че изчака още малко. Започва да капе от разнообразни места, а в случай че си бяхме ние в нея, това нямаше да се случи. За да поддържаме остарялата къща, изхарчихме пари що се касае за две нови. Няма човек, който да каже: Върна ме Снежана или свекървата. Свекърва ми пускаше всички, а ние се чудехме за какво идват толкоз доста хора. Тук беше директорката на гимназия „ Димитър Талев “ от Пловдив.И тогава попитах: Ще ми изясни ли някой за какво идват толкоз доста хора, за какво оставят цветя на чешмата, какво се случва, каква е повода за всичко това? Жената ми изясни.
Още при първото си пътешестване в София - а по-рано пътувах доста постоянно, двете снахи, дамите на братята ми, са българки, ходех в Плевен, минавах и през София, където имам приятелки, от площад „ Славейков “ си купих всички книги от Димитър Талев. Прочетох ги и разбрах защо става въпрос. Едва тогава разбрах кой е Димитър Талев и какъв брой възвишено е това, което написа в книгите си. Бях във екстаз, изключително от „ Железния светилник “. И тъкмо това ми даде мотив да се обърна към Стефан Данаилов. Той постави доста старания, само че не направи нищо. Вероятно е имало различен фактор, който правеше пречки нещата да се задвижат.
" България би трябвало да бъде страна. Да се прояви в светлината на същинска страна и да се преклони пред делото на Димитър Талев. Нека Димитър Талев се върне там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп – дано се върне назад. И неговият дух да бъде спокоен. Мисля, че щом се върне, духът му ще откри покой ", сподели още Снежана Аческа. /БГНЕС
Най-голямото ми предпочитание е къщата на Димитър Талев да стане българска, да стане културен дом на България. Не мога да схвана, за какво България спи. Може и плоча да слагат, само че България би трябвало да бъде страна. Да се прояви в светлината на същинска страна и да се преклони пред делото на Димитър Талев. Нека той се върне там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп – дано се върне назад. И неговият дух да бъде спокоен.
Това съобщи в извънредно изявление за БГНЕС Снежана Аческа, настоящ притежател на къщата на Димитър Талев в Прилеп. Днес се навършват 124 години от неговото рождение.
" В момента аз съм собственичка на къщата (на Димитър Талев – бел. ред.), защото законният притежател – брачният партньор ми, умря. Имам съществени проблеми: Изгонени сме от нашата къща, изгони ни нашата страна, към която не изпитвам повече усеща като към страна, в която съм се родила, и поради избрани хора скърбя, че съм се родила. Проблемите ми са огромни. Съпругът ми умря печален, тъй като беше изпъден от къщата, в която се е родил, и това е доста тежко. Няма да кажа кой ни изгони – споделила съм го там, където би трябвало. Този човек сега е в пандиза и му поисквам да остане там до края на живота си. Целта беше той да я вземе и той да я продаде. Аз не разреших това да се случи, реагирах бързо и всичко това беше прекъснато. Най-голямото ми предпочитание е (къщата) да бъде българска, да стане културен дом на България.
На въпроса дали идват постоянно хора от България да прегледат къщата Аческа отговори: Разбира се. Идват цели рейсове или поединично, влизаха, разхождаха се из къщата. Сега към този момент не пущам никого, тъй като къщата се разрушава – това е остаряла къща и в случай че не се поддържа, а 10 години бяхме изселени от нея, няма кой да я поддържа към този момент. Нормално е тя да стартира да пада.Аз можех да я поправям, само че трябваше да се остави едно или друго в нея в достоверния му тип. Къщата остана достоверна, само че ще падне, в случай че изчака още малко. Започва да капе от разнообразни места, а в случай че си бяхме ние в нея, това нямаше да се случи. За да поддържаме остарялата къща, изхарчихме пари що се касае за две нови. Няма човек, който да каже: Върна ме Снежана или свекървата. Свекърва ми пускаше всички, а ние се чудехме за какво идват толкоз доста хора. Тук беше директорката на гимназия „ Димитър Талев “ от Пловдив.И тогава попитах: Ще ми изясни ли някой за какво идват толкоз доста хора, за какво оставят цветя на чешмата, какво се случва, каква е повода за всичко това? Жената ми изясни.
На въпроса дали идват постоянно хора от България да прегледат къщата Аческа отговори: Разбира се. Идват цели рейсове или поединично, влизаха, разхождаха се из къщата. Сега към този момент не пущам никого, тъй като къщата се разрушава – това е остаряла къща и в случай че не се поддържа, а 10 години бяхме изселени от нея, няма кой да я поддържа към този момент. Нормално е тя да стартира да пада.Аз можех да я поправям, само че трябваше да се остави едно или друго в нея в достоверния му тип. Къщата остана достоверна, само че ще падне, в случай че изчака още малко. Започва да капе от разнообразни места, а в случай че си бяхме ние в нея, това нямаше да се случи. За да поддържаме остарялата къща, изхарчихме пари що се касае за две нови. Няма човек, който да каже: Върна ме Снежана или свекървата. Свекърва ми пускаше всички, а ние се чудехме за какво идват толкоз доста хора. Тук беше директорката на гимназия „ Димитър Талев “ от Пловдив.И тогава попитах: Ще ми изясни ли някой за какво идват толкоз доста хора, за какво оставят цветя на чешмата, какво се случва, каква е повода за всичко това? Жената ми изясни.
Още при първото си пътешестване в София - а по-рано пътувах доста постоянно, двете снахи, дамите на братята ми, са българки, ходех в Плевен, минавах и през София, където имам приятелки, от площад „ Славейков “ си купих всички книги от Димитър Талев. Прочетох ги и разбрах защо става въпрос. Едва тогава разбрах кой е Димитър Талев и какъв брой възвишено е това, което написа в книгите си. Бях във екстаз, изключително от „ Железния светилник “. И тъкмо това ми даде мотив да се обърна към Стефан Данаилов. Той постави доста старания, само че не направи нищо. Вероятно е имало различен фактор, който правеше пречки нещата да се задвижат.
" България би трябвало да бъде страна. Да се прояви в светлината на същинска страна и да се преклони пред делото на Димитър Талев. Нека Димитър Талев се върне там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп – дано се върне назад. И неговият дух да бъде спокоен. Мисля, че щом се върне, духът му ще откри покой ", сподели още Снежана Аческа. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ