Родителите (или възпитателите в домове), които не вземат присърце проблемите

Родителите (или възпитателите в домове), които не вземат драговолно проблемите на децата, рискуват да ги трансфорат в психопати, демонстрират няколко самостоятелни психически проучвания.

Проучването е открило, че децата, израснали в домове за сираци - където по принцип има изострен дефицит на угриженост и топли усеща, се трансформират във възрастни с доста прочувствени контузии. Изследването е открило също, че порасналите в институции малчугани, са склонни да демонстрират емпатия и състрадание доста по-рядко спрямо деца, получавали съответни грижи през първите години от живота си. 

Да бъдеш нечовечен и да не обръщаш внимание на възприятията на други хора, дружно с неналичието на виновност или съпричастност, са маркери на психопатията - личностно разстройство, характеризиращо се с трайно антисоциално държание, липса на виновност и съпричастност. При това положение са налице тежки нарушавания в характера и държанието.

В друго проучване са съпоставени деца, отглеждани в домове, с деца, отгледани от приемни родители. Анализът на резултатите е посочил, че приемните родители демонстрират доста повече състрадание и съпричастност към проблемите на децата спрямо възпитателите в домовете.

Според ръководителя на проучването, доктор Катрин Хъмфрис, в случай че възпитанието на децата се реализира с повече грижа и сензитивност, това ще помогне освен на тях, само че и на обществото като цяло.

Най-добрият метод да се направи това е посредством деликатен асортимент на възпитателите в домовете и приемните родители – техните качества и грижи би трябвало да подхождат на потребностите на децата. 

В друго проучване учените си слагат за цел да открият кои деца са с по-висок риск от развиване на психопатия. Те са разкрили, че момчетата с психопатични трендове оповестяват за по-малко предпочитание да се включат в общия смях, който се носи към тях. За разлика от множеството деца и възрастни, момчета, изложени на риск от психопатия, не намират смеха за инфектиран.

„ И въпреки всичко, дано да подчертаем, че децата не трябва да бъдат етикетирани като психопати. Не бива да забравяме, че психопатията е нарушаване на личността при възрастни. Въпреки това ние сме наясно, че някои деца са по-висок риск от развиване на психопатия, и тъкмо по тази причина изследваме функционалностите, които демонстрират този риск ", разяснява ръководителят на проучването проф. Еси Видинг (Essi Viding).

Един от отличителните белези на психопатията - който може да се развие единствено в зрелост - е неналичието на емпатия (способността за схващане и шерване на страстите на другите на интуитивно ниво). Емпатията изяснява за какво плачем, когато другите към нас го вършат. Същото важи и за прозявката и, несъмнено, за смеха. 

Да бъдеш безсъвестен и неемоционален е обвързвано с разрастваща се психопатия в по-късен живот. Децата, които имат тази линия, дружно с разстройващо държание, са тези, които оповестяват за по-малко предпочитание да се причислят към смеха на другите.

За да открият дали неналичието на емпатия може да бъде открита още в ранна възраст, психолози сортират 62 момчета на възраст от 11 до 16 години с нарушено обществено държание и 30 момчета на същата възраст без проблематични черти на личността, със сходни когнитивни качества, социално-икономически генезис и етническа принадлежност.

Резултатите от проучването демонстрират, че момчета с разрушително и жестоко държание минимум имат предпочитание да се причислят към смеха на другите деца. Учените са създали и голям брой скенерни фотоси на мозъчната активност на малчуганите, които демонстрират, че изключително когато става дума за мозъчната кора, където се обработват звуците, се демонстрират основни разлики в мозъците на по-малко съчувствените момчета. Те демонстрират много по-слаба интензивност в две области на мозъка, които дават отговор за прочувствения отклик.