Родили сте се и това е всичко, от което се

Родили сте се и това е всичко, от което се нуждаете, с цел да бъдете щастливи!

Алберт Айнщайн

На 14 март 1879 година се ражда великият физик, един от създателите на актуалната теоретична физика, лауреат на Нобелова премия за физика през 1921 година, държавник и хуманист - Алберт Айнщайн.

Трудно е да се повярва, само че неговите учители са твърдяли, че от Алберт в никакъв случай няма да излезе нищо положително: той бил муден, затворен и ленив възпитаник. Но в последна сметка, откритията на великия талант в науката обуславят големия напредък на математиката и физиката през 20 век.

Айнщайн е създател на към 300 публикации по физика, както и създател на над 150 книги в региона на други науки. По време на живота си той развива доста значими теории на физиката. Името Алберт Айнщайн е мощно обвързвано с гения и силата на човешкото мислене.

Навярно ще ви е забавно какво споделя този международен талант за смисъла на живота? Ето и личната му позиция:

Търсенето на смисъла или задачата на личното битие или на света като цяло постоянно ми се е коствало неуместно от справедлива позиция. Независимо от това всеки има избрани идеали, които управляват неговите желания и преценки. В това отношение в никакъв случай не съм разглеждал лекотата на съществуването и щастието като самоцел.

Идеалите, които осветяваха пътя ми и понякога ми даваха храброст да одобрявам радостно живота подобен, какъвто е, са Истината, Добротата и Красотата. Животът би ми изглеждал празен, в случай че не се усещах част от общественост с хората с сходен светоглед, търсещи обективното, постоянно и непостижимо в региона на изкуството и научните проучвания. Баналните цели на човешките желания - благосъстоятелност, външен триумф, разкош - постоянно са ми се коствали гнусни.

Избрали сме още някои цитати на великия Айнщайн, които отразяват неговото виждане за смисъла на живота:

Истинската стойност на човек се дефинира на първо място от мярката и смисъла, в които той е съумял да се откъсне от своето Аз.

За нас, непоколебимите физици, разграничението сред минало, настояще и бъдеще не е нищо повече от заблуда, въпреки и доста натрапчива.

Въображението е всичко. Това е обзор на идни събития от живота.

В основата на всяко предизвикателство е опцията.

Реалността е заблуда, въпреки и доста упорита.

За да спечелите, първо, би трябвало да играете.

Животът на индивида има смисъл единствено дотолкоз, доколкото той оказва помощ да се направи животът на другите хора по-красив и доблестен.

Животът е свещен; това е, по този начин да се каже, висшата полезност, на която са подчинени всички останали полезности.

Никоя цел не е задоволително висока, с цел да оправдае недостойните средства за постигането ѝ.

Светът е рисков не тъй като някои хора вършат зло, а тъй като някои го виждат и не вършат нищо.

Свободата на човек в актуалния свят е сходна на свободата на човек, който взема решение кръстословица: теоретично той може да вкара всяка дума, само че в действителност би трябвало да напише единствено една, с цел да бъде решена кръстословицата.

Стремете се не да постигнете триумф, а да гарантирате, че животът ви има смисъл.

Човек може да откри смисъл в живота, колкото и къс и рисков да е той, единствено като се посвети на обществото.

Човек стартира да живее единствено когато успее да надмине себе си.

За да станете съвършен член на стадото овце, първо би трябвало да сте овца.

Никога не мисля за бъдещето. То идва задоволително бързо.

Човекът е част от цялото, което ние назоваваме Вселена, част, лимитирана във време и пространство. Той усеща себе си, мислите и възприятията си като нещо настрана от останалия свят, което е един тип оптична заблуда. Тази заблуда се трансформира в затвор за нас, ограничавайки ни до света на нашите лични стремежи и обвързаност към стеснен кръг от хора, близки до нас. Нашата задача е да се освободим от този затвор, разширявайки сферата на нашето присъединяване до всяко живо създание, до целия свят, в целия му искра. Никой не може да извърши такава задача до дъно, само че самите опити за реализиране на тази цел са част от освобождението и основата за вътрешна убеденост.

Най-красивото нещо, което единствено може да ни връхлети, е мистерията. В желанието ни да я разбираем, се крие люлката на същинското изкуство и същинската просвета. Този, който не познава това възприятие, той е изгубил любознание и към този момент не може да бъде сюрпризиран, той е като мъртъв човек, като изгасена свещ. Именно това възприятие, на тайнственост, въпреки и смесено със боязън, е родило религията. Осъзнаването, че има нещо, което не можем да разберем, най-дълбоката основа и подбуда, пронизващата хубост, налична за мозъка ни единствено в най-грубите форми - това са знанията и чувствата, които построяват същинската набожност. В този смисъл и в никой различен съм надълбоко набожен човек.

Не мога да си показва Бог, който възнаграждава и санкционира създанията, които е основал, или има воля, близка до нашата. По същия метод не мога и не желая да си показва някой, който да остане жив след личната си физическа гибел. Нека хората със слаби сърца - от боязън или от неуместен нарцисизъм - ценят сходни мисли. Нека загадката на вечността на живота остане неразгадана - задоволително е да мечтателствам прелестната конструкция на съществуващия свят и да се стремя да схвана най-малко мъничка парченце от Основната причина, която се демонстрира в природата.

Не имам вяра в персонифицирания господ, в никакъв случай не съм отричал това и намерено съм го заявявал. Ако има нещо в мен, което може да се назова религиозно, то това е безгранично удивление от устройството на света, доколкото нашата просвета ни го разкрива.

Науката без вяра е куца, религията без просвета е сляпа.

Аз съм надълбоко набожен безбожник. Можем да кажем, че това е един тип нова вяра.

Не мога да си показва същински академик, който не би имал дълбока религия. Може да се изрази по този метод: човек не може да има вяра в безбожната просвета.

Научих се да виждам на гибелта като на остарял дълг, който би трябвало да се заплати рано или късно.

И най-после малко физика с образци от живота:

Каква е теорията на относителността? Това е, когато два часа седите с красиво момиче на жаркото слънце и си мислите, че е предходна единствено минута. Но когато седите до горещата печка единствено за минута, си мислите, че сте седели до нея цели два часа. Това е теорията на относителността.