Златните момичета на Олга Стефату
" Родила съм се бежанка. Афганистанските бежанци в Иран нямат достъп до висше обучение. Работех като чистачка в ресторант, дамите в Иран са принудени да се забулват, само че за мен това беше доста мъчно. Няколко пъти полицията ме арестува и изтезава ", споделя 27-годишната Мариам, която намира леговище в Гърция след извънредно трудно бягство с двете ѝ деца през Турция.Дървената лодка, с която се придвижват, се възпламенява, само че гръцката брегова защита съумява да ги избави. Нейният необикновен портрет и персоналната ѝ история са част от изложбата Chrysalis на Олга Стефату в Галерия " Синтезис " до 16 септември. Срещаме се с гръцката фотографка в София, където показва концепцията на целия си план, в който са се присъединили дами и представители на LGBTQ общността от Сирия, Иран, Ирак, Афганистан, Камерун и Конго. Всички те са облечени в златни костюми, направени от избавително фолио .
" Родила съм се бежанка. Афганистанските бежанци в Иран нямат достъп до висше обучение. Работех като чистачка в ресторант, дамите в Иран са принудени да се забулват, само че за мен това беше доста мъчно. Няколко пъти полицията ме арестува и изтезава ", споделя 27-годишната Мариам, която намира леговище в Гърция след извънредно трудно бягство с двете ѝ деца през Турция.
Дървената лодка, с която се придвижват, се възпламенява, само че гръцката брегова защита съумява да ги избави. Нейният необикновен портрет и персоналната ѝ история са част от изложбата Chrysalis на Олга Стефату в Галерия " Синтезис " до 16 септември. Срещаме се с гръцката фотографка в София, където показва концепцията на целия си план, в който са се присъединили дами и представители на LGBTQ общността от Сирия, Иран, Ирак, Афганистан, Камерун и Конго. Всички те са облечени в златни костюми, направени от избавително фолио .
Олга приключва снимка в Атина, а през 2012 година получава магистърска степен по мултимедийна публицистика от Университета в Болтън, Англия, работи дълги години като фоторепортер за интернационалните медии като Der Spiegel, Die Zeit, The Economist, NBC News и Vanity Fair.
Тя отразява миграционната рецесия, постоянно пътува до о. Лесбос и о. Самос, прави репортажи в бежанските лагери в Атина и работи с организациите, които пазят човешките права, само че осъзнава, че читателите и феновете последователно привикват с ежедневната покруса, с която се сблъскват бежанците . " Виждах и преживявах болката на хората, само че в същото време бях изумена от смелостта на дамите бежанки, които не са забележими в медийното отразяване ", споделя Олга. Според нея аргументите са няколко - поради културните разлики и религиозни ограничавания, които са ги възпитали да стоят в дома си, зад вратите, да не се набиват на очи, а и постоянно, тъй като са срамежливи.
Бежанка от Иран и Афганистан, снимка от галерия CHRYSALIS Автор: Олга Стефату Реклама
" Популистите говореха непрекъснато, че бежанците са млади мъже. Циничните им приказки, че няма дами и деца, които нямаха нищо общо с действителността, ме подтикнаха да ги покажа. " От 2014 година насам повече от 1.2 милиона души, бягащи от спорове, принуждение и гонене, са минали през Гърция, 40% от тях са дами , макар че пътят, през който постоянно ги прекарват трафикантите,е извънредно сложен за прекосяване и изисква физическа устойчивост.
" Пресякох границата сред Иран и Турция през нощта. Трафикантите ме удряха, с цел да търча по-бързо. Стъпалата ми кървяха. На лодката за Лесбос бяхме повече от 40 души. Два пъти паднах в студеното море " - по този начин разказва какво е претърпяла една от моделите на фотографката. Олга Стефату не просто демонстрира невидимите - тя ги издига на фундамент. За задачата се обръща към дизайнера Гурам Чачанидзе, който ушива специфична рокля за всеки един от моделите, а материалът е златно избавително фолио.
" Исках всички мои модели да се преобразят пред очите ни - от невидими жертви или от статистически единици да разперят криле, да се чуе техния глас, тяхната вероятност, да стане забележима смелостта и геройството им да изминат дългия път на бежанците ", споделя фотографката.
Бежанка от Иран, снимка от галерия CHRYSALIS Автор: Олга Стефату
Името на изложбата е гръцката дума chrysalis - последният етап преди какавидата да се трансформира в пеперуда, така наречен имаго. Буквално преведено е " златен пашкул ". Техните рокли съставляват своебразен златен пашкул, от който разцъфват през обектива на фотографката, само че и пред посетителите на изложбата.
Реклама
Как обаче Олга Стефату съумява да убеди бежанките да застанат пред обектива й? Някои от тях още чакат своя формален статус, други са в противозаконни обитания и на практика бездомни, трети към този момент са се открили - работят и основават новия си дом в Гърция. " Чувствах се неловко да отида при хора с толкоз доста проблеми и постоянно претърпели огромна покруса, и да им предложа да им ушия неповторима рокля и да ги фотографирам ", споделя фотографката.
Благодарение на опита ѝ като кореспондент и работата ѝ с разнообразни неправителствени организации, тя знае към кого да се обърне и на кого бежанците имат доверие. " Въпреки това доста от дамите бяха наплашени - техните съпрузи или родители не им разрешаваха да се снимат, само че някои от тях носеха толкоз доста потиснати яд и болежка, че това за тях беше шансът да се чуе гласът им ", споделя Стефату.
В един миг планът ѝ се трансформира в предпазено място, където намират състрадание и приемане даже транс дами, като Мая, която бяга от Тунис поради мощната трансфобия там. " Аз към този момент не държах контрола върху процеса, моделите ми бяха водещите, те поставяха рамките и рестриктивните мерки или ги събаряха ", споделя Олга Стефату. Едната жена даже слага изискване да се снима гола , с цел да съобщи по този метод изрично, че тялото си е единствено нейно и няма право никой да ѝ споделя какво да прави с него.
Всеки един снимачен ден е съпроводен от доста неустановеност - дали бежанките ще се появят в уречения час - фотосесията е в една къща - общински център, в който те са срещали поддръжка и отбрана. И въпреки всичко Стефату не знае дали ще се провиснал и ще ѝ се доверят, дали няма да се уплашат и да си тръгнат по средата. Почти подобен е случат с 25-годишната Назанин (псевдоним), която от самото начало е атакувана от някогашния си мъж, татко на сина ѝ, който е схванал, че ще се снима - звъни ѝ и я заплашва, че в случай че не се откаже, в никакъв случай повече няма да види детето си.
" Родила съм се бежанка. Афганистанските бежанци в Иран нямат достъп до висше обучение. Работех като чистачка в ресторант, дамите в Иран са принудени да се забулват, само че за мен това беше доста мъчно. Няколко пъти полицията ме арестува и изтезава ", споделя 27-годишната Мариам, която намира леговище в Гърция след извънредно трудно бягство с двете ѝ деца през Турция.
Дървената лодка, с която се придвижват, се възпламенява, само че гръцката брегова защита съумява да ги избави. Нейният необикновен портрет и персоналната ѝ история са част от изложбата Chrysalis на Олга Стефату в Галерия " Синтезис " до 16 септември. Срещаме се с гръцката фотографка в София, където показва концепцията на целия си план, в който са се присъединили дами и представители на LGBTQ общността от Сирия, Иран, Ирак, Афганистан, Камерун и Конго. Всички те са облечени в златни костюми, направени от избавително фолио .
Олга приключва снимка в Атина, а през 2012 година получава магистърска степен по мултимедийна публицистика от Университета в Болтън, Англия, работи дълги години като фоторепортер за интернационалните медии като Der Spiegel, Die Zeit, The Economist, NBC News и Vanity Fair.
Тя отразява миграционната рецесия, постоянно пътува до о. Лесбос и о. Самос, прави репортажи в бежанските лагери в Атина и работи с организациите, които пазят човешките права, само че осъзнава, че читателите и феновете последователно привикват с ежедневната покруса, с която се сблъскват бежанците . " Виждах и преживявах болката на хората, само че в същото време бях изумена от смелостта на дамите бежанки, които не са забележими в медийното отразяване ", споделя Олга. Според нея аргументите са няколко - поради културните разлики и религиозни ограничавания, които са ги възпитали да стоят в дома си, зад вратите, да не се набиват на очи, а и постоянно, тъй като са срамежливи.
Бежанка от Иран и Афганистан, снимка от галерия CHRYSALIS Автор: Олга Стефату Реклама
" Популистите говореха непрекъснато, че бежанците са млади мъже. Циничните им приказки, че няма дами и деца, които нямаха нищо общо с действителността, ме подтикнаха да ги покажа. " От 2014 година насам повече от 1.2 милиона души, бягащи от спорове, принуждение и гонене, са минали през Гърция, 40% от тях са дами , макар че пътят, през който постоянно ги прекарват трафикантите,е извънредно сложен за прекосяване и изисква физическа устойчивост.
" Пресякох границата сред Иран и Турция през нощта. Трафикантите ме удряха, с цел да търча по-бързо. Стъпалата ми кървяха. На лодката за Лесбос бяхме повече от 40 души. Два пъти паднах в студеното море " - по този начин разказва какво е претърпяла една от моделите на фотографката. Олга Стефату не просто демонстрира невидимите - тя ги издига на фундамент. За задачата се обръща към дизайнера Гурам Чачанидзе, който ушива специфична рокля за всеки един от моделите, а материалът е златно избавително фолио.
" Исках всички мои модели да се преобразят пред очите ни - от невидими жертви или от статистически единици да разперят криле, да се чуе техния глас, тяхната вероятност, да стане забележима смелостта и геройството им да изминат дългия път на бежанците ", споделя фотографката.
Бежанка от Иран, снимка от галерия CHRYSALIS Автор: Олга Стефату
Името на изложбата е гръцката дума chrysalis - последният етап преди какавидата да се трансформира в пеперуда, така наречен имаго. Буквално преведено е " златен пашкул ". Техните рокли съставляват своебразен златен пашкул, от който разцъфват през обектива на фотографката, само че и пред посетителите на изложбата.
Реклама
Как обаче Олга Стефату съумява да убеди бежанките да застанат пред обектива й? Някои от тях още чакат своя формален статус, други са в противозаконни обитания и на практика бездомни, трети към този момент са се открили - работят и основават новия си дом в Гърция. " Чувствах се неловко да отида при хора с толкоз доста проблеми и постоянно претърпели огромна покруса, и да им предложа да им ушия неповторима рокля и да ги фотографирам ", споделя фотографката.
Благодарение на опита ѝ като кореспондент и работата ѝ с разнообразни неправителствени организации, тя знае към кого да се обърне и на кого бежанците имат доверие. " Въпреки това доста от дамите бяха наплашени - техните съпрузи или родители не им разрешаваха да се снимат, само че някои от тях носеха толкоз доста потиснати яд и болежка, че това за тях беше шансът да се чуе гласът им ", споделя Стефату.
В един миг планът ѝ се трансформира в предпазено място, където намират състрадание и приемане даже транс дами, като Мая, която бяга от Тунис поради мощната трансфобия там. " Аз към този момент не държах контрола върху процеса, моделите ми бяха водещите, те поставяха рамките и рестриктивните мерки или ги събаряха ", споделя Олга Стефату. Едната жена даже слага изискване да се снима гола , с цел да съобщи по този метод изрично, че тялото си е единствено нейно и няма право никой да ѝ споделя какво да прави с него.
Всеки един снимачен ден е съпроводен от доста неустановеност - дали бежанките ще се появят в уречения час - фотосесията е в една къща - общински център, в който те са срещали поддръжка и отбрана. И въпреки всичко Стефату не знае дали ще се провиснал и ще ѝ се доверят, дали няма да се уплашат и да си тръгнат по средата. Почти подобен е случат с 25-годишната Назанин (псевдоним), която от самото начало е атакувана от някогашния си мъж, татко на сина ѝ, който е схванал, че ще се снима - звъни ѝ и я заплашва, че в случай че не се откаже, в никакъв случай повече няма да види детето си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ