Роденият на 20 септември 1948 година, Джордж Р.Р.Мартин  е обявен

Роденият на 20 септември 1948 година, Джордж Р.Р.Мартин  е разгласен от списание „ Тайм “ за една от 100-те най-влиятелни персони за 2011 година Това, без подозрение, се дължи на големия триумф на поредицата му „ Песен за огън и лед “ по целия свят и последвалият още по-грандиозен – на сериала по книгите му „ Игра на тронове “. Умението му да построява пълнокръвни светове, да заплита невъобразимо комплицирани сюжети и безмилостно да убива основните си герои, го вършат един от най-четените фентъзи създатели през днешния ден. Едно е несъмнено – Джордж Мартин знае по какъв начин да увлича, тъй че читателите да не помнят изцяло действителността, потопени в увлекателните му истории за жестоки сражения, спорове за власт и превъзходство, неосъществени любови и битката на всеки със личните му и непознатите демони.

Стивън Кинг, който е единствено с година по-млад от него, споделя за романите му: „ Трябва да кажа, че дълго време отказвах да чета книгите на Мартин. Бях решил, че тия неща с фентъзито са просто ужасни и не стават. Но преди време ме заболя крайници ненадейно, което се съобщи на цялото ми тяло. Не можех да дремя по цели нощи от болежка, макар медикаментите. И тогава си споделих: ще взема да прочета някоя от тия шибани книги за троновете! Това, което стана, е че се изгубих в тях и историята. Те ми помогнаха да не помни болката. Джордж, благодаря ти за това! Но в случай че вие се чудите чия книга да си купите – моя или негова, вземете си моя: тъй като аз съм по-стар и ще умра напълно скоро... “

Има единствено едно положително и неговото име е „ Смърт “. Има единствено едно нещо, което можем да кажем на гибелта: „ Не през днешния ден! “

Никога не забравяй какъв си в действителност, тъй като остатъка от света също няма да го направи. Направи същността си своя мощ. Така тя в никакъв случай няма да се окаже твоя уязвимост. Защитавай се с това, което си и то в никакъв случай няма да бъде употребявано с цел да те нарани.

Нещата, които най-вече обичаме, най-вече ни унищожават, момче. Запомни го.

Трябва единствено да си отваряш очите. Лъжите в сърцето и в главата ни подвеждат, само че очите виждат истината. Гледай със своите очи. Слушай със своите уши. Опитвай със своята уста. Подушвай със своя нос. Усещай със своята кожа. Едва тогава идва мисленето, по-късно, и по този начин се познава истината.

Някой рани по този начин и не зарастват, и не престават да кървят, още веднъж и още веднъж, от най-малката дума.

Повечето хора по-скоро биха отрекли истината, в сравнение с да се изправят пред нея.

Защо се получава по този начин, че когато един човек построи стена, постоянно се намира различен, който желае да разбере какво се крие зад нея?

Четящият човек живее хиляди животи преди да почине. Този, който не чете, живее единствено един.

Умът се нуждае от книги по този начин, както мечът се нуждае от наточване, с цел да го поддържа изострен.

Страхът реже по-дълбоко от меч.

Може ли човек да е смел даже когато го е боязън? Единствено тогава човек може да е смел.

Смъртта е толкоз ужасяващо последна, до момента в който животът е цялостен с благоприятни условия.

Аз въобще не съм желал да видя половината неща, които съм виждал, и по този начин и не съм видял половината неща, които съм желал.

И когато снегът падне и белите ветрове задухат, единакът умира, а глутницата оцелява.

Едно нещо е да бъдеш интелигентен, само че напълно друго да бъдеш умен.

Добрите планове не те вършат умен крал.

Най-яркият пламък хвърля най-тъмната сянка.

Всеки полет стартира с рухване.

Човек, който не може да слуша, не може да чуе.

Думите са вятър. Не могат да те наранят. Ще те облеят и ще се отнесат.

Всички ние имаме потребност да ни се надсмиват понякога. Иначе започваме да се одобряваме прекомерно на съществено.

Децата са различен тип борба. Битка без флагове и бойни рогове, само че не по-малко гневна. Да износиш детето, да го докараш на белия свят...

С Толкин, с който постоянно ме съпоставят, имаме едно огромно разминаване. При него злото е външно, екстернализирано. С него би трябвало да се оправиш, то е непознат обект, би трябвало да го пребориш. Но същинското разбойничество дреме в хората. Тази концепция за външното зло е доста удобна и комфортна. Идеята, че " дяволът ме накара да го направя " обаче е просто тичане от отговорност.

Аз в действителност постоянно съм бил повече притеглен от " сиви " персонажи. Виждам положителното и злото не като две армии, а като борба, която се реализира вътре в човешкото сърце. Ние сме отчасти положителни и отчасти зли. Другото е заблуда, която единствено за улеснение размахваме пред очите си.

Не си представям героите си черни и бели. Те са просто хора, всеки от тях се счита за добър и прав за себе си.

Да отнемеш човешки живот би трябвало да се смята за доста сериозна постъпка. Помислете си за Средновековието. Вземаш остро парче стомана, халосваш някого по главата и си целият опръскан с неговата кръв, а писъците му отекват в ушите ти. Толкова е брутално, че сме се отучили от това. Измайсторили сме механизми, посредством които можем да убиваме хора с машини и ракети, до момента в който стискаме конзолата или натискаме бутоните. Не ни се постанова да чуваме техните стонове или по какъв начин молят за майките си, нито пък да ги гледаме по какъв начин измират в ужасяващата действителност към нас. Не съм сигурен дали това е нещо толкоз позитивно. Ставаме очевидци по какъв начин една и съща морална битка се повтаря през историята.

Малко са войните, които са си коствали цената. Роден съм три години след Втората международна война. Искаш да си героят. Искаш да се изправиш против злото, без значение дали си Спайдърмен, биещ се със Зеления гоблин, или американецът, спасяващ света от нацистите. Има неща, за които си коства да се бориш. Хората към момента са способни на подвиг. Но това не значи, че наложително ги считам за герои. Това е нещо, което е мощно застъпено в книгите ми: имам вяра в многопластовите персонажи. Всички ние сме способни както на велики каузи, по този начин и на велики злодеяния. Вътре в нас живеят ангели и демони и животът ни е основан на избори.

Има хора, които четат, тъй като желаят да повярват в свят, в който положителните печелят, а неприятните губят и най-после всички живеят щастливо до края на дните си. Това не е типът прозаичност, който аз пиша.

Има доста книги. Оставете всеки да откри тази, която приказва на неговия език и  му дава това, от което има прочувствена потребност.

Истината се понася мъчно. Две от вездесъщите изречения в „ Игра на тронове “ са истина, само че множеството хора не биха се замислили над тях. „ Зимата иде “ и Valar morghulis – „ Всички би трябвало да умрат “. Тленността е необоримата истина за живота и за всички истории.

Който не убива основните си герои, е лъжец.

Снимки: celebritynetworths.org, literary-blog.ucoz.ru, vanityfair.com