Роден в семейство на беден тъкач, Карл Май е 5-то

Роден в семейство на безпаричен тъкач, Карл Май е 5-то дете. От общо 14 братя и сестри 9 умират рано. Самият той заради недохранване губи зрението си и лекарите съумяват да го възстановят, когато дребният Карл е на 4-годишна възраст.

Карл Май е създател на над 80 тома романи, разкази и лирика.

Интересното е, че всичките истории за приключенията Дивия Запад, а също и в цикъла романи “Под сянката на падишаха ”, чието деяние се развива из страните на Ориента, са писани от Май без самият той да е стъпвал нито в Америка, нито в Ориента.

Едва към края на живота си Карл Май прави пътувания до страните от изтока, а Америка посещава две години преди да почине.

Карл Май няколко пъти е лежал в пандиза – за дребни обири и странни измами, осъществени постоянно заради липса на пари.

Така да вземем за пример един път той открадва едно кожено палто, а различен път – пет билярдни топки. Крал е и полуизгорели свещи. Освен това се е сдобивал с немалки парични суми в резултат на шикалкавене.

През 1870 е изпратен за четири годинизад решетките, което е най-дългият му престой в затвор. Жадният за познания юноша обаче изчита всичко, което може да се откри в затворническата библиотека.

И четивата, до които на независимост надали би имал късмет да се добере, построяват основата на пространните му знания в доста сфери.

Заради положително държание е назначен за отговорник на затворническата библиотека. Чете до пристъп и попадналите му на разположение пътеписи и авантюристичен книги.

Оказва се, че в тази ситуация шансът работи на негова страна – след излизането му от пандиза, поради бурното развиване на печатарското дело в Германия, търсенето на нови произведения за щемпел е доста огромно. Година по-късно се появява и първият му разказ “Олд Файерхенд ”.

Книгите, които го вършат прочут, са написани обаче доста по-късно.

Карл Май умира в Радебойл на 30 март 1912 година след сърдечен припадък. Според удостоверение на брачната половинка му последните думи на Карл били: “Победа, огромна победа! Рози, червени… ”. Любопитно съвпадане е, че писателят умира навръх своя “сватбен ден ”, едно съвпадане или знамение, намерило израз години преди този момент в неговото стихотворение “На сватбения ден ”.

Това става единствено няколко дни след фамозната му тирада във Виена пред 3000 слушатели, когато той за кой ли път предизвестява човечеството за ужасите на войната, без даже да е претърпял и Първата международна война.

Богатството не е единствено злато. То е и мъдрост, и опит, и здраве, и чест. Човек се обогатява от милостта на Всевишния и уважението към хората.

Трудно е да защитиш другите, в случай че самият ти се нуждаеш от помощ.

Истинският университет може да бъде единствено животът, тъй като той кара учениците си да поставят изпити всекидневно и ежечасно.

Хиляди хора се занимават с това, за което са минимум подобаващи.

Съвест, която всекидневно дълбае душата – това е най-страшното и сурово наказване.

Храбростта е бижу за мъжа, само че мозъкът може да победи повече врагове, в сравнение с томахавката.

Опитният човек знае, че от най-милото дете може да израсне непрокопсаник. Най-прекрасният проект може да бъде опустошен от нелепата случайност.

Умно постъпва този, който стане твой другар.

Богатство добито без труд, не носи задоволство.

Полезно е да говорите по-бавно, тъй като единствено по този метод можете да избегнете заплахата да казвате непремислени неща.

Благоразумието е достолепието на дамите, а мълчаливостта удвоява полезността на това така и така скъпо качество.

Най-великите чудеса се явяват разследване от естествените закони, а най-обичайните естествени феномени са в действителност велики чудеса.

Никога не обвинявайте хората в неистини, в случай че не можете да го докажете. Така доста елементарно ще попаднете в неразбория.

По-слабият би трябвало постоянно да отстъпва на по-силния – това е един нечовечен закон. Но защото той се демонстрира от сътворението на света, ще би трябвало, наподобява, да приемем, че тази свирепост е способна да се повлияе от християнското състрадание, тъй като безконечната мъдрост, сътворила този закон, е в същото време и безконечната обич.

Смъртта е толкоз нездравословна за организма, че той не постоянно съумява да оцелее.