Момчето от Говън, което промени футбола и Манчестър Юнайтед. Сър Алекс Фъргюсън на 81
Роден е в семейство на служащи. Самият той работи в фабрики и пристанища, когато стартира да играе футбол. Днес е считан за най-великият управител в историята на футбола, а зад името му стоят безчет върхове. На 31 декември сър Алекс Фъргюсън навърши 81 години.
През ноември 1958 година младият Александър прави дебюта си за аматьорския „ Куинс парк “ в градчето Стренрайър . По-късно той разказва дебюта си като „ призрачен сън “, въпреки че тимът му губи с минималното 2:1, а той вкарва единствения гол. Тогава той кара стаж във фабрика в Глазгоу .
Когато две години по-късно се мести в „ Сейнт Джонстоун “ , той комбинира футболната си кариера с работа по пристанищата на родния му квартал в Глазгоу – „ Говън “ .
„ Факт е, че мястото, от което идваме, е значимо. Излизаш с еднаквост. Аз пристигам от „ Говън “, аз съм момче от „ Говън “, споделя години по-късно Александър.
На 31 декември „ момчето от Говън “ навърши 81 години. Той е сър Алекс Фъргюсън и постоянно е определян като най-великия футболен управител в историята на футбола.
Александър Чапман Фъргюсън се ражда в „ Говън “ в къщата на баба си. Баща му работи в коробостроителните фабрики и е измежду основните експерти по построяването на корпусите на плавателните съдове. Той има и по-малък брат Мартин, който също отдава живота си на футбола.
След несполучливият старт в „ Куинс парк “ и прекосяването в „ Сейнт Джонстоун “ през 60-те, нещата още веднъж не потръгват. Фърги бележи голове, даже забива хеттрик против гранда „ Рейнджърс “ , само че не е корав титуляр, желае повече и даже обмисля да избяга в чужбина.
В тази обстановка през 1964 година още веднъж се мести, този път в „ Дънфърмлин Юнайтед “ , където за пръв път стартира да се занимава единствено и само с футбол.
Още в първия си сезон в тима Фъргюсън е покрай спечелването на купата и купата на страната, само че в последна сметка и двата трофея се изплъзват на клуба. Това мотивра младия шотландец и през идващия сезон той вкарва 45 гола в 51 мача и става голмайстор на шотландската лига с 31 попадения.
Добрите му игри го довеждат до два огромни триумфа през 1967 година – дебют за националния тим и прекосяване в „ Рейнджърс “. Трансферът му в гранда от Глазгоу е за рекордните за времето си 65 хиляди паунда. Той мечтае да попадне в тима от града, в който е роден, само че и там престоят му не е от най-славните.
Години по-късно Фъргюсън споделя, че огромен проблем в действителност е бил фактът, че през 1966 година той се дами за Кати Холдинг , която е католичка. Проблемът е, че в интервала сред 30 и 70-те години на 20 в. „ Рейнджърс “ следват неписаното предписание, че в клуба не се притеглят католици, което го отличава от огромния съперник „ Селтик “.
В последна сметка Фъргюсън играе на „ Айброкс “ (стадиона на „ Рейднжърс “) до 1969 година, след което минава поредно във „ Фолкърк “ и „ Еър Юнайтед “, преди да завърши с кариерата си на състезател през 1974 година
На треньорската пейка в Шотландия
Още до момента в който е във „ Фолкърк “ Фъргюсън се изявава като играещ треньор. След отдръпването си, едвам на 32, той бързо продължава с мениджърската работа и застава отпред на „ Ийст Стърлингшър “ – тим, в чиито състав към оня миг няма вратари.
Работата не е непрекъсната, само че още тогава той залага на един от методите, който резервира в дългата си треньорска кариера – желязната дисциплинираност.
През същата година той е поканен от доста по-именития „ Сейнт Мирън “ и след малко съмнение поема мениджърската позиция. Ситуацията не от най-хубавите – средняк в третото равнище на шотландския футбол, който играе пред скромна аудитория.
Възможността да се отдаде напълно на треньорсkaта специалност обаче води до там, че след единствено три години, през 1977 година, той печели Първа дивизия и изкачва тима до Висшата лига на Шотландия. За този интервал Фъргюсън построява облика си на треньор, който играе атрактивен атакуващ футбол и залага на млади играчи.
Година по-късно обаче става немислимото – „ Сейнт Мирън “ уволнява момчето от „ Говън “. Tази история остава спорна, а след време се появяват версии, че Фъргюсън е бил освободен по голям брой аргументи, измежду които и нарушение на контракта си. Шефът на клуба Уили Тод твърди, че повода за уволнението на треньора е била, че той се е договорил да води „ Абърдийн “. Впоследствие Фъргюсън завежда дело, а на Тод се приписва репликата, че уволнението е било, тъй като Алекс „ няма никакъв гений за управител “. В историята на футбола евентуално няма по-глупаво изявление.
Така през 1978 година Фъргюсън към този момент е отпред на „ Абърдийн “ – един от огромните шотландски клубове, който обаче не е печелил купата повече от 20 години. Началото е мъчно – част от звездите на тима са негови набори, дисциплината пък не е на равнището, каквото той желае. Много бързо играчите му лепват прякора „ Бесния Фърги “ – той глобява играчите наред и постоянно ги хока, даже обществено.
През 1980-та всичко това дава резултат – „ Абърдийн “ приключва 15-годишната серия, в която „ Рейнджърс “ и „ Селтик “ печелят непрекъснато купата.
Най-накрая играчите започнаха да имат вяра в мен
„ Това ни сплоти. Най-накрая играчите започнаха да имат вяра в мен “, споделя по-късно Фъргюсън.
Следват още трофеи и купи, а огромният успех на интернационалната сцена идва през 1983 година, когато тимът печели Купата на носителите на национални купи (КНК). Финалът е против " Реал Мадрид ".
За малко той даже съвместява ролята на управител на „ Абърдийн “ и селекционер на Шотландия за Световното състезание през 1986 г ., само че незабавно след Мондиала напуща националите, тъй като тимът не съумява да прескочи груповата фаза.
През съвсем целия интервал на триумфите му в „ Абърдийн “ той е свързван с огромните тимове от Англия, даже с „ Ливърпул “ . Това обаче не се случва до 1986 година, когато той поставя началото на новата история, която му резервира мястото на върха в специалността.
Годините в " Манчестър Юнайтед "
6 ноември 1986 година е датата, на която историята на Фърги и „ алените дяволи “ от Манчестър се трансформира вечно. Тогава двете страни подписват контракт и, както постоянно се случва в кариерата на мениджъра до този миг, той заварва много проблеми в съблекалнята. Един от тях – пиенето на доста от футболистите и неприятната им физическа подготовка.
„ Бесния Фърги “ още веднъж влиза в познатото си амплоа и бързо постанова желязна дисциплинираност. Отборът последователно се стабилизира и в последна сметка приключва сезона на 11-то място. Привличането на звезди като Стив Брус през идната година дават началото на построяването на тим, който да върне жаждата за триумфи в " Театъра на фантазиите ", както назовават клубния стадион " Олд Трафорд ". Това обаче става мъчно, а в един миг неналичието на триумфи даже заплашва позицията му в клуба.
В последна сметка първият трофей идва през 1990 година със завоюването на Купата на Футболната асоциация (ФА), само че и с разочароващото 13-то място в шампионата. Европейското присъединяване обаче разрешава завоюването и на различен трофей – КНК през 1991 година
Клубът стартира да стабилизира и резултатите в шампионата, където през сезон 91/92 година приключва на второ място зад „ Лийдс “ . Разочарованието е огромно, само че през лятото Фърги реализира един от гениалните си прехвърляния, който доста почитатели и ръководители дефинират даже като най-хубавият му – привличането на Ерик Кантона .
Французинът попада в група от забележителни играчи като Марк Хюз , Петър Шмайхел, Пол Инс и младокът Райън Гигс . На края на сезона Юнайтед победи с купата след пауза от 26 години.
От този сезон до последния на Фъргюсън в Юнайтед през 2013 година клубът приключва 3 пъти на трета позиция, 5 пъти на втора и става първенец още 12 пъти. Заедно с това на 2 пъти „ алените дяволи “ печелят най-важния футболен клубен трофей – Шампионската лига, още 4 Купи на Футболната асоциация, 4 Купи на Лигата и един път Суперкупата на Европа.
В този интервал „ Юнайтед “ се издига до върха на международния футбол като един от най-хубавите и богати клубове.
Знаменити остават голям брой мачове, а времето след 90-тата минута, в което постоянно Юнайтед бележи решаващи голове, стартира да се назовава „ Фърги тайм “.
Знаменити остават успехите във финалите на Шампионската лига през 1999 и 2008 година Първата е против " Байерн Мюнхен " и до през днешния ден се счита за един от най-драматичните обрати в историята на шампионата. " Юнайтед " обръща мача от 0:1 до 2:1 с два гола в добавеното време. Тогава " алените дяволи " завоюваха исторически требъл - шампиоснка купа, Купа на ФА и Шампионка лига в един сезон. Постижение, което никой различен британски клуб не е правил и до през днешния ден.
През тези години на триумфи Фъргюсън не стопира да залага на дисциплината, да открива и постанова гении и, несъмнено, да хока и избухва, било то и против най-големите звезди. Дейвид Бекъм , да вземем за пример, пострадва от изритъна от Съра бутонка на полувремето на един мач.
Патрис Евра пък си спомня, че след една загуба той и съотборниците му бързат да се качат в рейса пред стадиона, на който гостуват и подминават почитателите, които желаят да се снимат с тях и да вземат подписи. Всички чакат дълго и виждат, че остарелият им управител прави тъкмо това – снима се, раздава подписи и се закача с почитателите. Всички изтръпват и има за какво – Фъргюсън се качва, крещи и бързо изпраща футболистите да извърнат внимание на хората, „ които ви заплащат заплатата “.
„ Когато той влезеше в съблекалнята, наставаше тишина. Веднага се усещаше силата му. Когато ме питат по какъв начин успявахте всяка година да се върнете и отново да печелите постоянно съм отговорял – поради неговите дейности “, споделя Гари Невил , един от играчите, които Фъргюсън издига от прословутия набор 92‘ от школата на клуба.
Трябваше да вкарам в тях чувството, че това, което дядо им е работил и е правил, е част от тях и те би трябвало да демонстрират това
„ Понякога ми се случваше да заставам в леглото и да мисля какво ще кажа на играчите в съблекалнята, нещо, което ще им повлияе. Говорил съм им за миньори, служащи на пристанища, майстори. Хора, които имат оскъдно минало. Тогава ги питах – какво е правил дядо ти, татко ти? Трябваше да вкарам в тях чувството, че това, което дядо им е работил и е правил, е част от тях и те би трябвало да демонстрират това. “
След пенсионирането си Фъргюсън остава консултант в клуба. В знак на почитание към него една от трибуните на " Олд Трафорд " към този момент носи неговото име, а негова скулптура е сложена пред входа.
Сър Алекс Фъргюсън има трима сина, дефинира се като социалист и е обявяван за един от огромните донори на Лейбъристката партия. Той поддържа оставането на Шотландия в Обединеното кралство. През 90-те става колекционер на вино и постоянно кани свои сътрудници за по чашка след огромни мачове.
През 1999 година получава Орден на английската империя от Елизабет II .
„ Мисля, че имаме дълг и отговорност да забавляваме. Винаги би трябвало да помним, че има аудитория, която би трябвало да бъде забавлявана “.
През ноември 1958 година младият Александър прави дебюта си за аматьорския „ Куинс парк “ в градчето Стренрайър . По-късно той разказва дебюта си като „ призрачен сън “, въпреки че тимът му губи с минималното 2:1, а той вкарва единствения гол. Тогава той кара стаж във фабрика в Глазгоу .
Когато две години по-късно се мести в „ Сейнт Джонстоун “ , той комбинира футболната си кариера с работа по пристанищата на родния му квартал в Глазгоу – „ Говън “ .
„ Факт е, че мястото, от което идваме, е значимо. Излизаш с еднаквост. Аз пристигам от „ Говън “, аз съм момче от „ Говън “, споделя години по-късно Александър.
На 31 декември „ момчето от Говън “ навърши 81 години. Той е сър Алекс Фъргюсън и постоянно е определян като най-великия футболен управител в историята на футбола.
Александър Чапман Фъргюсън се ражда в „ Говън “ в къщата на баба си. Баща му работи в коробостроителните фабрики и е измежду основните експерти по построяването на корпусите на плавателните съдове. Той има и по-малък брат Мартин, който също отдава живота си на футбола.
След несполучливият старт в „ Куинс парк “ и прекосяването в „ Сейнт Джонстоун “ през 60-те, нещата още веднъж не потръгват. Фърги бележи голове, даже забива хеттрик против гранда „ Рейнджърс “ , само че не е корав титуляр, желае повече и даже обмисля да избяга в чужбина.
В тази обстановка през 1964 година още веднъж се мести, този път в „ Дънфърмлин Юнайтед “ , където за пръв път стартира да се занимава единствено и само с футбол.
Още в първия си сезон в тима Фъргюсън е покрай спечелването на купата и купата на страната, само че в последна сметка и двата трофея се изплъзват на клуба. Това мотивра младия шотландец и през идващия сезон той вкарва 45 гола в 51 мача и става голмайстор на шотландската лига с 31 попадения.
Добрите му игри го довеждат до два огромни триумфа през 1967 година – дебют за националния тим и прекосяване в „ Рейнджърс “. Трансферът му в гранда от Глазгоу е за рекордните за времето си 65 хиляди паунда. Той мечтае да попадне в тима от града, в който е роден, само че и там престоят му не е от най-славните.
Години по-късно Фъргюсън споделя, че огромен проблем в действителност е бил фактът, че през 1966 година той се дами за Кати Холдинг , която е католичка. Проблемът е, че в интервала сред 30 и 70-те години на 20 в. „ Рейнджърс “ следват неписаното предписание, че в клуба не се притеглят католици, което го отличава от огромния съперник „ Селтик “.
В последна сметка Фъргюсън играе на „ Айброкс “ (стадиона на „ Рейднжърс “) до 1969 година, след което минава поредно във „ Фолкърк “ и „ Еър Юнайтед “, преди да завърши с кариерата си на състезател през 1974 година
На треньорската пейка в Шотландия
Още до момента в който е във „ Фолкърк “ Фъргюсън се изявава като играещ треньор. След отдръпването си, едвам на 32, той бързо продължава с мениджърската работа и застава отпред на „ Ийст Стърлингшър “ – тим, в чиито състав към оня миг няма вратари.
Работата не е непрекъсната, само че още тогава той залага на един от методите, който резервира в дългата си треньорска кариера – желязната дисциплинираност.
През същата година той е поканен от доста по-именития „ Сейнт Мирън “ и след малко съмнение поема мениджърската позиция. Ситуацията не от най-хубавите – средняк в третото равнище на шотландския футбол, който играе пред скромна аудитория.
Възможността да се отдаде напълно на треньорсkaта специалност обаче води до там, че след единствено три години, през 1977 година, той печели Първа дивизия и изкачва тима до Висшата лига на Шотландия. За този интервал Фъргюсън построява облика си на треньор, който играе атрактивен атакуващ футбол и залага на млади играчи.
Година по-късно обаче става немислимото – „ Сейнт Мирън “ уволнява момчето от „ Говън “. Tази история остава спорна, а след време се появяват версии, че Фъргюсън е бил освободен по голям брой аргументи, измежду които и нарушение на контракта си. Шефът на клуба Уили Тод твърди, че повода за уволнението на треньора е била, че той се е договорил да води „ Абърдийн “. Впоследствие Фъргюсън завежда дело, а на Тод се приписва репликата, че уволнението е било, тъй като Алекс „ няма никакъв гений за управител “. В историята на футбола евентуално няма по-глупаво изявление.
Така през 1978 година Фъргюсън към този момент е отпред на „ Абърдийн “ – един от огромните шотландски клубове, който обаче не е печелил купата повече от 20 години. Началото е мъчно – част от звездите на тима са негови набори, дисциплината пък не е на равнището, каквото той желае. Много бързо играчите му лепват прякора „ Бесния Фърги “ – той глобява играчите наред и постоянно ги хока, даже обществено.
През 1980-та всичко това дава резултат – „ Абърдийн “ приключва 15-годишната серия, в която „ Рейнджърс “ и „ Селтик “ печелят непрекъснато купата.
Най-накрая играчите започнаха да имат вяра в мен
„ Това ни сплоти. Най-накрая играчите започнаха да имат вяра в мен “, споделя по-късно Фъргюсън.
Следват още трофеи и купи, а огромният успех на интернационалната сцена идва през 1983 година, когато тимът печели Купата на носителите на национални купи (КНК). Финалът е против " Реал Мадрид ".
За малко той даже съвместява ролята на управител на „ Абърдийн “ и селекционер на Шотландия за Световното състезание през 1986 г ., само че незабавно след Мондиала напуща националите, тъй като тимът не съумява да прескочи груповата фаза.
През съвсем целия интервал на триумфите му в „ Абърдийн “ той е свързван с огромните тимове от Англия, даже с „ Ливърпул “ . Това обаче не се случва до 1986 година, когато той поставя началото на новата история, която му резервира мястото на върха в специалността.
Годините в " Манчестър Юнайтед "
6 ноември 1986 година е датата, на която историята на Фърги и „ алените дяволи “ от Манчестър се трансформира вечно. Тогава двете страни подписват контракт и, както постоянно се случва в кариерата на мениджъра до този миг, той заварва много проблеми в съблекалнята. Един от тях – пиенето на доста от футболистите и неприятната им физическа подготовка.
„ Бесния Фърги “ още веднъж влиза в познатото си амплоа и бързо постанова желязна дисциплинираност. Отборът последователно се стабилизира и в последна сметка приключва сезона на 11-то място. Привличането на звезди като Стив Брус през идната година дават началото на построяването на тим, който да върне жаждата за триумфи в " Театъра на фантазиите ", както назовават клубния стадион " Олд Трафорд ". Това обаче става мъчно, а в един миг неналичието на триумфи даже заплашва позицията му в клуба.
В последна сметка първият трофей идва през 1990 година със завоюването на Купата на Футболната асоциация (ФА), само че и с разочароващото 13-то място в шампионата. Европейското присъединяване обаче разрешава завоюването и на различен трофей – КНК през 1991 година
Клубът стартира да стабилизира и резултатите в шампионата, където през сезон 91/92 година приключва на второ място зад „ Лийдс “ . Разочарованието е огромно, само че през лятото Фърги реализира един от гениалните си прехвърляния, който доста почитатели и ръководители дефинират даже като най-хубавият му – привличането на Ерик Кантона .
Французинът попада в група от забележителни играчи като Марк Хюз , Петър Шмайхел, Пол Инс и младокът Райън Гигс . На края на сезона Юнайтед победи с купата след пауза от 26 години.
От този сезон до последния на Фъргюсън в Юнайтед през 2013 година клубът приключва 3 пъти на трета позиция, 5 пъти на втора и става първенец още 12 пъти. Заедно с това на 2 пъти „ алените дяволи “ печелят най-важния футболен клубен трофей – Шампионската лига, още 4 Купи на Футболната асоциация, 4 Купи на Лигата и един път Суперкупата на Европа.
В този интервал „ Юнайтед “ се издига до върха на международния футбол като един от най-хубавите и богати клубове.
Знаменити остават голям брой мачове, а времето след 90-тата минута, в което постоянно Юнайтед бележи решаващи голове, стартира да се назовава „ Фърги тайм “.
Знаменити остават успехите във финалите на Шампионската лига през 1999 и 2008 година Първата е против " Байерн Мюнхен " и до през днешния ден се счита за един от най-драматичните обрати в историята на шампионата. " Юнайтед " обръща мача от 0:1 до 2:1 с два гола в добавеното време. Тогава " алените дяволи " завоюваха исторически требъл - шампиоснка купа, Купа на ФА и Шампионка лига в един сезон. Постижение, което никой различен британски клуб не е правил и до през днешния ден.
През тези години на триумфи Фъргюсън не стопира да залага на дисциплината, да открива и постанова гении и, несъмнено, да хока и избухва, било то и против най-големите звезди. Дейвид Бекъм , да вземем за пример, пострадва от изритъна от Съра бутонка на полувремето на един мач.
Патрис Евра пък си спомня, че след една загуба той и съотборниците му бързат да се качат в рейса пред стадиона, на който гостуват и подминават почитателите, които желаят да се снимат с тях и да вземат подписи. Всички чакат дълго и виждат, че остарелият им управител прави тъкмо това – снима се, раздава подписи и се закача с почитателите. Всички изтръпват и има за какво – Фъргюсън се качва, крещи и бързо изпраща футболистите да извърнат внимание на хората, „ които ви заплащат заплатата “.
„ Когато той влезеше в съблекалнята, наставаше тишина. Веднага се усещаше силата му. Когато ме питат по какъв начин успявахте всяка година да се върнете и отново да печелите постоянно съм отговорял – поради неговите дейности “, споделя Гари Невил , един от играчите, които Фъргюсън издига от прословутия набор 92‘ от школата на клуба.
Трябваше да вкарам в тях чувството, че това, което дядо им е работил и е правил, е част от тях и те би трябвало да демонстрират това
„ Понякога ми се случваше да заставам в леглото и да мисля какво ще кажа на играчите в съблекалнята, нещо, което ще им повлияе. Говорил съм им за миньори, служащи на пристанища, майстори. Хора, които имат оскъдно минало. Тогава ги питах – какво е правил дядо ти, татко ти? Трябваше да вкарам в тях чувството, че това, което дядо им е работил и е правил, е част от тях и те би трябвало да демонстрират това. “
След пенсионирането си Фъргюсън остава консултант в клуба. В знак на почитание към него една от трибуните на " Олд Трафорд " към този момент носи неговото име, а негова скулптура е сложена пред входа.
Сър Алекс Фъргюсън има трима сина, дефинира се като социалист и е обявяван за един от огромните донори на Лейбъристката партия. Той поддържа оставането на Шотландия в Обединеното кралство. През 90-те става колекционер на вино и постоянно кани свои сътрудници за по чашка след огромни мачове.
През 1999 година получава Орден на английската империя от Елизабет II .
„ Мисля, че имаме дълг и отговорност да забавляваме. Винаги би трябвало да помним, че има аудитория, която би трябвало да бъде забавлявана “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ