Експерт от Виена: При стагфлация се избира по-малката от две злини
Роберт Щерер е теоретичен шеф, старши икономист и водещ европейски специалист в авторитетния Виенски институт за интернационалните стопански проучвания (WIIW). * Никой не знае от къде ще дойдат вложенията, които ще изтеглят стопанската система от безизходицата, споделя Роберт Щерер * Различните равнища на инфлация в страните от Европейски Съюз затрудняват ЕЦБ да организира единна политика * Китай губи ролята си на международна фабрика * В Европа банките са постоянни, рисковете са в Съединени американски щати
- В редица изявления и документи, в това число и на Световната банка, се приказва за неподходящи трендове в стопанските системи на Западните страни, някои дефинират това развиване като „ стагфлация “?
- Големият проблем през днешния ден е „ стагфлацията “ в Европа, която се демонстрира и в други региони на света. Този израз значи композиция, от една страна, на висока инфлация, въпреки това, на застоялост в стопанската система. Опасенията са, че по всяка възможност инфлацията няма по този начин бързо да се намали, както изначало се предполагаше. А като се вземат поради световните трендове и закани, се обрисува и по-нататъшно задържане на икономическия напредък в множеството региони на света. Този развой ще се прояви в Европа през идващите години изключително мощно, защото Германия от шест месеца е в криза, към този момент две следващи тримесечия нейното икономическо развиване е негативно. В Съединени американски щати нещата не са доста по-добре. Китай в последно време също от ден на ден губи ролята си на стопански „ локомотив “, темповете на напредък започнаха да спадат.
-->
Вярно, те са към момента доста по-високи от тези в останалите региони на света, само че не са ония 10-12%, които бяха по-рано и не са в положение да пернат нагоре международната стопанска система. Поради тези аргументи смятам, че в дълготрайна вероятност се обрисува фаза на извънредно невисок, а допустимо и негативен напредък в множеството региони на света, по-нисък и от интервала на пандемията, даже и от времето преди огромната финансова рецесия през 2008 година
- По-ниския китайски напредък евентуално е последица и от това, че неговите артикули не могат да бъдат осъществени по този начин сполучливо на стагниращите западни пазари?
- Това е в действителност огромен проблем за Китай. Слабото търсене на европейския и на американския пазар води до понижаване на китайското произвеждане и надлежно да намаление на икономическия напредък. Напоследък Пекин се пробва да подтиква вътрешното ползване, само че по никакъв начин не е елементарно да се преструктурира китайското произвеждане по този начин, че да подхожда на вътрешното търсене. Освен всичко друго, Китай губи по този метод и ролята си на „ международна фабрика “. Също и във финансовия бранш би трябвало да взема решение някои съществени банкови проблеми с цел да избегне повишение на инфлацията.
- Как ще се отрази на икономическото развиване на останалите европейски страни стагнацията в Германия?
- Със сигурност - доста негативно. Но огромното предизвикателство е освен високото ниво на инфлацията, а най-много нейното друго ниво в обособените страни на Европейски Съюз - от 20% в Естония, през 8,8% в Австрия до 5,4% в Испания. В България по публични данни е 10,3%. Това затруднява Европейската централна банка (ЕЦБ) да организира единна политика във връзка с главния лихвен %.
Федералния запас на Съединени американски щати продължава да покачва главния лихвен % и той е към този момент 5,25%. Ако ЕЦБ не продължи да го подвига, сега е 3,75%, това ще оскъпи вноса и надлежно ще форсира инфлацията в Европа. Едно много внимателно състояние, което изисква създаване и използването на доста претеглена и внимателна лихвена политика в Европейски Съюз с дребни стъпки и в случай че може без изключително високи скокове на лихвата.
- Високата рента оскъпява заемите и задържа икономическия напредък?
- Безспорно, само че още по-сериозната опасност е, че скъпите заеми задържат по този начин предстоящите дълбоки структурни промени в европейската стопанска система в посока към зелените сили и технологии, които трябваше да станат новия ускорител за бъдещия напредък освен в Европейски Съюз, само че и в международното стопанство.
Лошото е, че не се знае какъв брой дълго ще продължи тази отрицателна фаза и за по кое време ще се отсрочат незабавно нужните структурни промени.
- В Съединени американски щати от високите лихви пострадаха и много търговски банки. От там ли се трансферираха нещата в Европа или процесите се развиват паралелно?
- Не мисля, че инфлацията ни бе донесена от Съединени американски щати. В Европа от много време се дискутираше нуждата от повдигане на лихвата. Американците бяха просто по-бързи от нас. Европа постоянно ги е догонвала. Това, което сега е по-различно в Съединени американски щати, са по-големите опасности и рискове за банковия бранш. В Европа към този момент пострада само Credit Suiss, която бе поета от UBS и нещата бяха бързо потушени. Но там имаше нерешени проблеми от доста по-рано, които не бяха провокирани единствено от инфлацията и високата рента.
- Какво е ситуацията в другите огромни европейски банки?
- Засега са постоянни. След приемането на Базел-3 през 2010 европейските банки бяха задължени да имат по-високо покритие на рисковете като усилят размера на главния си капитал. Днес даже сме доста по-добре от интервала преди 2008 година. Да, несъмнено високите лихви са за тях предизвикателство, само че към момента без провали.
- Високите лихви евентуално ще подействат като спирачка и върху директните задгранични вложения в по-слабо развитите страни като България?
- Неминуемо, само че има и още един фактор, относителната разлика в лихвения %, която може да е в изгода или в ущърб за вложителя. При всички случаи рисковете на вложенията в по-малко развитите страни нарастват.
- Какво е ситуацията на американския $ като интернационално платежно средство и като международна аварийна валута?
- Наблюдаваме развой на последователно намаляване на функционалността му като интернационално платежно средство. Динамиката на този развой ще зависи от това до каква степен постоянен ще се окаже през идващите години китайският ренминби (юан) във валутните разплащания и накъде ще се развие като цяло системата за интернационалните планове. Това ще дефинира по-нататъшната орис на $ като аварийна валута в света
.- А еврото?
- То не може да бъде съперник нито на $, нито на юана. Възможно е светът да се раздели на два огромни геополитически блока - китайски, дружно със страните от югоизточна Азия, и западен, в който водещ ще си остане американският $. Неясен остава въпросът по какъв начин ще се реализира обмена сред тези два блока.
- Как и по кое време ще може международното стопанство да преодолее „ стагфлацията “?
- Във етапа на „ стагфлация “ всички държавни управления търсят някаква междинна линия, която нито да ускорява прекомерно инфлацията, нито да потиска прекомерно капиталовия развой и кредитирането. В резултат имаме избора сред две несгоди, освен това еднообразно рискови - по-висока инфлация с едвам видим стопански напредък или възпиране на инфлацията, само че ликвидиране на икономическия напредък. Трети път няма.
- Тогава на какво да се надяваме?
- Надеждата и нуждата е да бъдат осъществени структурни промени в стопанската система, само че никой не знае от къде ще дойдат вложенията, които ще изтеглят международното стопанство от днешната невъзможност.
- Имаше очакване, че срещата на Г-7 в Хирошима ще предложи нови хрумвания, ще очертае нови трендове?
- За страдание такива вероятности не бяха начертани, не можеше и да се чака при толкоз разнородни ползи на страни, които еднообразно мощно са наранени от вилнеещите през днешния ден отрицателни процеси. Няма я общата, сплотяваща концепция за която всички заедно да се заловен и да изтеглят колата.
- В такива обстановки доста постоянно военните разноски са употребявани за мултипликатор на икономическия напредък. Може би военните помощи за Украйна да изиграят такава роля?
- При всички случаи ще имат някакъв резултат в стимулиране на потреблението, само че много отсрочен във времето, още повече, че не са разпределени отмерено сред Западните страни - множеството създават и доставят снаряди и муниции. Ако изключим Съединени американски щати са малко тези, които създават танкове, бронетранспортьори и артилерия. Доставената до в този момент скъпа техника е от наличните ресурси. Кога ще бъдат направени новите поръчки за попълването им и по кое време ще стартира новото произвеждане, не е ясно. Всичко това лишава години и едвам в дълготрайна вероятност може да се чака някакъв позитивен икономически резултат. Разбира се, зависи какъв брой време още ще продължат военните дейности и до каква степен Съединени американски щати и европейските страни ще са склонни да поддържат Киев.
- Оръжейните помощи за Киев евентуално се заплащат с бюджетни средства на съответните страни, които вследствие на отрицателното икономическо развиване понижават?
- Да, през днешния ден приходите в бюджета доста понижават, което води до редуциране на разходната част, в това число и на военни разноски и помощи. От друга страна, при висока инфлация става по-лесно връщането на по-рано взети заеми и покриването на бюджетни дефицити от предходни години.
- В Съединени американски щати той е изключително висок?
- Важи за всички държавни управления, в особена степен за Съединени американски щати.
- В редица изявления и документи, в това число и на Световната банка, се приказва за неподходящи трендове в стопанските системи на Западните страни, някои дефинират това развиване като „ стагфлация “?
- Големият проблем през днешния ден е „ стагфлацията “ в Европа, която се демонстрира и в други региони на света. Този израз значи композиция, от една страна, на висока инфлация, въпреки това, на застоялост в стопанската система. Опасенията са, че по всяка възможност инфлацията няма по този начин бързо да се намали, както изначало се предполагаше. А като се вземат поради световните трендове и закани, се обрисува и по-нататъшно задържане на икономическия напредък в множеството региони на света. Този развой ще се прояви в Европа през идващите години изключително мощно, защото Германия от шест месеца е в криза, към този момент две следващи тримесечия нейното икономическо развиване е негативно. В Съединени американски щати нещата не са доста по-добре. Китай в последно време също от ден на ден губи ролята си на стопански „ локомотив “, темповете на напредък започнаха да спадат.
-->
Вярно, те са към момента доста по-високи от тези в останалите региони на света, само че не са ония 10-12%, които бяха по-рано и не са в положение да пернат нагоре международната стопанска система. Поради тези аргументи смятам, че в дълготрайна вероятност се обрисува фаза на извънредно невисок, а допустимо и негативен напредък в множеството региони на света, по-нисък и от интервала на пандемията, даже и от времето преди огромната финансова рецесия през 2008 година
- По-ниския китайски напредък евентуално е последица и от това, че неговите артикули не могат да бъдат осъществени по този начин сполучливо на стагниращите западни пазари?
- Това е в действителност огромен проблем за Китай. Слабото търсене на европейския и на американския пазар води до понижаване на китайското произвеждане и надлежно да намаление на икономическия напредък. Напоследък Пекин се пробва да подтиква вътрешното ползване, само че по никакъв начин не е елементарно да се преструктурира китайското произвеждане по този начин, че да подхожда на вътрешното търсене. Освен всичко друго, Китай губи по този метод и ролята си на „ международна фабрика “. Също и във финансовия бранш би трябвало да взема решение някои съществени банкови проблеми с цел да избегне повишение на инфлацията.
- Как ще се отрази на икономическото развиване на останалите европейски страни стагнацията в Германия?
- Със сигурност - доста негативно. Но огромното предизвикателство е освен високото ниво на инфлацията, а най-много нейното друго ниво в обособените страни на Европейски Съюз - от 20% в Естония, през 8,8% в Австрия до 5,4% в Испания. В България по публични данни е 10,3%. Това затруднява Европейската централна банка (ЕЦБ) да организира единна политика във връзка с главния лихвен %.
Федералния запас на Съединени американски щати продължава да покачва главния лихвен % и той е към този момент 5,25%. Ако ЕЦБ не продължи да го подвига, сега е 3,75%, това ще оскъпи вноса и надлежно ще форсира инфлацията в Европа. Едно много внимателно състояние, което изисква създаване и използването на доста претеглена и внимателна лихвена политика в Европейски Съюз с дребни стъпки и в случай че може без изключително високи скокове на лихвата.
- Високата рента оскъпява заемите и задържа икономическия напредък?
- Безспорно, само че още по-сериозната опасност е, че скъпите заеми задържат по този начин предстоящите дълбоки структурни промени в европейската стопанска система в посока към зелените сили и технологии, които трябваше да станат новия ускорител за бъдещия напредък освен в Европейски Съюз, само че и в международното стопанство.
Лошото е, че не се знае какъв брой дълго ще продължи тази отрицателна фаза и за по кое време ще се отсрочат незабавно нужните структурни промени.
- В Съединени американски щати от високите лихви пострадаха и много търговски банки. От там ли се трансферираха нещата в Европа или процесите се развиват паралелно?
- Не мисля, че инфлацията ни бе донесена от Съединени американски щати. В Европа от много време се дискутираше нуждата от повдигане на лихвата. Американците бяха просто по-бързи от нас. Европа постоянно ги е догонвала. Това, което сега е по-различно в Съединени американски щати, са по-големите опасности и рискове за банковия бранш. В Европа към този момент пострада само Credit Suiss, която бе поета от UBS и нещата бяха бързо потушени. Но там имаше нерешени проблеми от доста по-рано, които не бяха провокирани единствено от инфлацията и високата рента.
- Какво е ситуацията в другите огромни европейски банки?
- Засега са постоянни. След приемането на Базел-3 през 2010 европейските банки бяха задължени да имат по-високо покритие на рисковете като усилят размера на главния си капитал. Днес даже сме доста по-добре от интервала преди 2008 година. Да, несъмнено високите лихви са за тях предизвикателство, само че към момента без провали.
- Високите лихви евентуално ще подействат като спирачка и върху директните задгранични вложения в по-слабо развитите страни като България?
- Неминуемо, само че има и още един фактор, относителната разлика в лихвения %, която може да е в изгода или в ущърб за вложителя. При всички случаи рисковете на вложенията в по-малко развитите страни нарастват.
- Какво е ситуацията на американския $ като интернационално платежно средство и като международна аварийна валута?
- Наблюдаваме развой на последователно намаляване на функционалността му като интернационално платежно средство. Динамиката на този развой ще зависи от това до каква степен постоянен ще се окаже през идващите години китайският ренминби (юан) във валутните разплащания и накъде ще се развие като цяло системата за интернационалните планове. Това ще дефинира по-нататъшната орис на $ като аварийна валута в света
.- А еврото?
- То не може да бъде съперник нито на $, нито на юана. Възможно е светът да се раздели на два огромни геополитически блока - китайски, дружно със страните от югоизточна Азия, и западен, в който водещ ще си остане американският $. Неясен остава въпросът по какъв начин ще се реализира обмена сред тези два блока.
- Как и по кое време ще може международното стопанство да преодолее „ стагфлацията “?
- Във етапа на „ стагфлация “ всички държавни управления търсят някаква междинна линия, която нито да ускорява прекомерно инфлацията, нито да потиска прекомерно капиталовия развой и кредитирането. В резултат имаме избора сред две несгоди, освен това еднообразно рискови - по-висока инфлация с едвам видим стопански напредък или възпиране на инфлацията, само че ликвидиране на икономическия напредък. Трети път няма.
- Тогава на какво да се надяваме?
- Надеждата и нуждата е да бъдат осъществени структурни промени в стопанската система, само че никой не знае от къде ще дойдат вложенията, които ще изтеглят международното стопанство от днешната невъзможност.
- Имаше очакване, че срещата на Г-7 в Хирошима ще предложи нови хрумвания, ще очертае нови трендове?
- За страдание такива вероятности не бяха начертани, не можеше и да се чака при толкоз разнородни ползи на страни, които еднообразно мощно са наранени от вилнеещите през днешния ден отрицателни процеси. Няма я общата, сплотяваща концепция за която всички заедно да се заловен и да изтеглят колата.
- В такива обстановки доста постоянно военните разноски са употребявани за мултипликатор на икономическия напредък. Може би военните помощи за Украйна да изиграят такава роля?
- При всички случаи ще имат някакъв резултат в стимулиране на потреблението, само че много отсрочен във времето, още повече, че не са разпределени отмерено сред Западните страни - множеството създават и доставят снаряди и муниции. Ако изключим Съединени американски щати са малко тези, които създават танкове, бронетранспортьори и артилерия. Доставената до в този момент скъпа техника е от наличните ресурси. Кога ще бъдат направени новите поръчки за попълването им и по кое време ще стартира новото произвеждане, не е ясно. Всичко това лишава години и едвам в дълготрайна вероятност може да се чака някакъв позитивен икономически резултат. Разбира се, зависи какъв брой време още ще продължат военните дейности и до каква степен Съединени американски щати и европейските страни ще са склонни да поддържат Киев.
- Оръжейните помощи за Киев евентуално се заплащат с бюджетни средства на съответните страни, които вследствие на отрицателното икономическо развиване понижават?
- Да, през днешния ден приходите в бюджета доста понижават, което води до редуциране на разходната част, в това число и на военни разноски и помощи. От друга страна, при висока инфлация става по-лесно връщането на по-рано взети заеми и покриването на бюджетни дефицити от предходни години.
- В Съединени американски щати той е изключително висок?
- Важи за всички държавни управления, в особена степен за Съединени американски щати.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ