National interest: Защо Русия е проблем от ада?
Робърт Каплан е началник на отдела по геополитика Робърт Щраус-Хюп в Института за външнополитически проучвания. Автор е на голям брой книги, в това число „ Отмъщението на географията “, „ В сянката на Европа “ и „ Добрият американец “. Америка би трябвало да се опита да отдалечи Русия от Китай и да усъвършенства връзките, като в същото време поддържа въздържане. На тази тематика е отдаден му в американското издание National interest.
През 1812 година, когато съветската степ смазва и изтощава армията, до момента в който следи жителите на Москва да си потеглят и изгарят родния си град, с цел да не попадне във врага, Наполеон възкликва с обезсърчение: „ Какви хора? Това са скити! " Наполеон приказва за античния номадски народ, който никой не може да завладее, с който е невероятно да се спогодят за нещо и който е невероятно да принуди към нищо. Всъщност при започване на 20-ти век историкът Хенри Адамс написа, че неразрешимият съветски въпрос постоянно е бил основен за модерна Европа и че „ последният и максимален успех в историята ще бъде... присъединяване на Русия в атлантическата общественост “.
С други думи, битките, разочарованията, неуспехите и фантазиите на Запада за Русия са част от остаряла история - история, която ще продължи да се развива в бъдеще. Способността на Русия да въздейства на нашия геополитически свят не е нещо ново. Поражението на Русия от Германия на Вилхелм послужи като причина за началото на Руската гражданска война, която от своя страна радикално промени целия 20-ти век. Съветската победа при Сталинград през 1943 година е повратен миг, който предвещава провалянето на Хитлер и разделянето на Европа по време на Студената война. Що се отнася до жертвите, Съветският съюз изигра решаваща роля за резултата от Втората международна война - роля, с която Съединени американски щати не могат да се оправят. Разпадането на Съветския съюз под натиска на вътрешните несъгласия постави завършек на Студената война. което приключи с триумфална победа на Запада. И точно неспособността на Запада да „ преработи ” нападателно смазаната Русия по собствен облик и сходство в стопански и политически смисъл е неуспех, съпоставим по мащаб с провалянето на Наполеон, довел до появяването на реваншисткия властнически режим на Владимир Путин .
Русия постоянно се оказва отвратително тестване за актуалния Запад. И това е нещо, с което за жалост би трябвало да се примирим. Опитите ни да осъдим нарушаването на човешките права в Русия на Путин са единствено демонстрация на нашето благовъзпитание. Те обаче по никакъв метод няма да ни оказват помощ да продължим напред във връзка с разрешаването на многогодишната съветска алтернатива. Защото има нещо неоспоримо съветско - като че ли копирано от Достоевски и Солженицин - в метода, по който Путин се оправи с дисидента Алексей Навални : той изпрати Навални в прословутата поправителна колония, където пандизчиите правят физически труд и където са принудени да стоят часове в безмълвие със прегънат тил с ръце. Междувременно самият Путин е в положително здраве и може да остане отпред на страната в продължение на доста години напред.
Болезнена истина е, че Путин освен би трябвало да бъде въздържан и обществено осъждан. Също по този начин е належащо да се взаимодейства с него, защото вероятността режимът да се промени и да стане сходен на нашия също е дребна, тъкмо както вероятността за престрояване на Русия по наш облик и сходство през 1990-те години или включване на Русия в империите на Наполеон или Хитлер.
Русия е тясно обвързвана с всички водещи геополитически играчи в света. Тя е значима за Германия, която е най-мощната страна в Европейския съюз. Германците желаят да завършат построяването на газопровода Северен поток-2 от Русия до Германия, тъй като това е от огромно значение за немската стопанска система. При нужда германците биха могли да получат природен газ по построения водопровод от Източното Средиземноморие, както и от Северна Америка посредством терминали за втечняване на газ.
![Заплахите за НАТО: Русия, интернационалният тероризъм и властническите страни]( "Заплахите за НАТО: Русия, интернационалният тероризъм и властническите страни")
Заплахите за НАТО: Русия, интернационалният тероризъм и властническите страни
НАТО вижда опасност в Русия, интернационалния тероризъм, властническите страни и участници, които не са в държавния уред. Това се показва...
Германците обаче се нуждаят от Северен поток-2, тъй като, от една страна, той ще им доставя релативно на ниска цена природен газ и ще обезпечава директни енергийни доставки, а въпреки това, ще стабилизира политическите връзки на германците с Русия, т.е., със страна, която им се коства прекомерно огромна и мощна за смяна или опит за превъзмогване.
Поведението на Германия отразява фундаментална трагична действителност: общественото признание на цената на правата на индивида обгръща неизказано и безпощадно прагматична политика. За разлика от германците, американците са предпазени от всички страни с океани и те би трябвало единствено да осъзнаят тази жестока истина, с която Путин е подготвен да се помири. Германците знаят, че има избрани ограничавания при взаимоотношението с Русия, макар че те също по този начин добре осъзнават, че няма военна опасност от Русия. (Що се отнася до ориста на Полша и балтийските страни, германците са уверени, че в последна сметка американците ще съумеят да защитят техните източни съседи.)
Разбира се, ерата на кибер технологиите компрометира отбраната на океаните за Съединените щати и демонстрира смъртоносността на съветската експанзия. Намаляването на географските дистанции и намаляването на позволената неточност освен изисква деятелен отговор, само че и постанова ангажиране с Русия.
Американците се заблуждават като имат вяра, че Русия е със западнала мощ и че не би трябвало да договарят с нея по метода, по който го вършат германците. В тази американска догадка има задоволително истина, с цел да се повярва, само че при деликатно изследване тя се оказва неправилна.
Силата на Русия не може да бъде отхвърлена. В допълнение към демонстрираната си дарба да подхваща огромни хакерски атаки, да пречи на американския избирателен развой и да доставя огромна част от света с петрол и газ, Русия е и най-големият снабдител на зърно в света. Освен това Русия продава атомни електроцентрали, обилни количества строителни материали, никел, диаманти, съвременно минно съоръжение и високотехнологични оръжия, съгласно Катрин Е. Стоунър, съветски специалист и заместник-директор на Института „ Фрийман Спогли ” към Станфордския университет.
![Коммерсант: Постоянните опити за демонизиране на Русия]( "Коммерсант: Постоянните опити за демонизиране на Русия")
" Коммерсант ": Постоянните опити за демонизиране на Русия
Българските управляващи изгониха от страната двама чиновници на съветското посолство. Причината беше нов шпионски скандал, в който на Москва бе...
Намесата на Русия в делата на Близкия изток е знак за възходяща мощ, а не за крах. В един миг американците имаха вяра, че съветската военна акция в Сирия ще я отрезви, тъкмо както американците отрезвяват от военната си акция в Ирак. Но урокът, който руснаците научиха, беше друг. Те осъзнаха, че в случай че не се вкара огромен контингент от техните сухопътни сили, цената на военния авантюризъм в сегашния свят в действителност е много ниска и опитът, който военните могат да придобият в действителни бойни интервенции, е доста скъп и по-късно може да бъде прибавен в границите на нови интервенции.
Не бива да се чака, че Русия ще рухне в близко бъдеще или ще трагично покорена. Путин ще продължи да работи на всички места, където види благоприятни условия. И даже в случай че Путин се разболее или напусне президентството, няма вяра след него да пристигна по-добродетелен режим. Русия може да се разпадне или да се окаже в ръцете на насилствени националисти, които ще се държат доста по-малко отговорно от настоящия си водач. Путин е нашата действителност.
Понастоящем връзките сред Съединени американски щати и Русия са изключително нестабилни. Това се дължи не толкоз на обстоятелството, че Западът разшири границите на Организацията на Северноатлантическия контракт за сметка на страните от някогашния Варшавски контракт, а на обстоятелството, че включи в НАТО трите балтийски страни, които преди бяха част от Съветския съюз и чиито граници са рисково покрай Санкт Петербург и Москва. За Путин това е историческа и географска провокация, на която той би трябвало безмилостно да се съпротивлява. Освен това има Украйна, Крим и Черноморския район, където замразеният спор, предизвикан от Русия, може евентуално да повлияе на наличието на военноморските сили на НАТО. Като цяло тактиката на Русия е за възобновяване, под една или друга форма, на границите на някогашния Съветски съюз и неговите зони в сянка. Целта на Запада е да го предотврати това. Но защото това ще бъде дълъг развой с неразбираем резултат, дипломацията и компромисът би трябвало да играят значима роля в него.
Дори и да се появи по-либерален режим в Русия, Москва отново ще се заинтересува от разширение на въздействието си отвън своите граници. Не забравяйте, че през своята история Русия е била нападана освен от французи и германци, само че и от шведи, литовци, поляци и тевтонски рицари. Русия вечно ще остане нервна страна, чувстваща ненадеждността на своите позиции и надлежно склонна към експанзия.
Всъщност поради тежката обстановка на геополитическата шахматна дъска, е невероятно да спечелим ясна победа. Западът няма да успее да докара до промяна на режима, като оказва поддръжка на съветските опозиционни сили, които са слаби и разграничени, макар обстоятелството, че всички са срещу Путин.
![Съединени американски щати сплотяват срещу себе си Русия и Китай]( "Съединени американски щати сплотяват срещу себе си Русия и Китай")
Съединени американски щати сплотяват срещу себе си Русия и Китай
В изявление пред китайски медии преди началото на визитата си в КНР съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че Москва и Пекин са при...
И да не забравяме, че Китай, друга велика мощ, чиито връзки с Русия са по-близки и хармонични от всеки път, организира взаимни военни учения с съветските сили и закупува съветски природен газ .
Съединените щати към този момент не могат да се конфронтират с Китай и Русия на всички равнища – с морално неодобрение вместо с нюансирана тактика, произлизаща от дипломацията и икономическия напън - без да подхранват руско-китайския съюз, който съществува от доста години и може да разсее американската мощност. Когато президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън и неговият консултант по националната сигурност Хенри Кисинджър възобновиха връзките си с Китай в опит да компенсират Русия и по-късно започнаха да организират политика на ограничение против Русия, Културната гражданска война в Китай към момента беше в ход и обширната система от лагери в Русия към момента функционираше. Но това не се трансформира в спънка за администрацията на Никсън. Това не беше нито нарушаване, нито несъгласие, а просто положение на нещата в света.
Взаимодействието не е същото като умиротворяването. Усилието е да се съчетаят разнообразни форми на напън и дипломация, с цел да се разбере къде Русия и Съединени американски щати могат да работят дружно, с цел да облекчат напрежението и да стимулират Русия да се отдръпна от едностранния си съюз с Китай. Русия ще може да се възползва от съдействието със Съединени американски щати против Китай. Америка също ще го извлече полза. Почти всяка смяна може да се смята за усъвършенстване на студа и враждебността, които проникват в връзките сред Съединените щати и Русия през днешния ден.
Днес не можем да реализираме това, което са постигнали Никсън и Кисинджър. По тяхно време Русия и Китай на процедура бяха във война и заради това елементарно се поддадоха на американската операция. Днес обаче към момента можем да реализираме последователно и умерено делене на Русия и Китай. Поне в тази посока в този момент би трябвало да се движим. Самото обвинение на Русия не е тактика. Трябва да проучваме опита на Наполеон.
Превод: Ганчо Каменарски
През 1812 година, когато съветската степ смазва и изтощава армията, до момента в който следи жителите на Москва да си потеглят и изгарят родния си град, с цел да не попадне във врага, Наполеон възкликва с обезсърчение: „ Какви хора? Това са скити! " Наполеон приказва за античния номадски народ, който никой не може да завладее, с който е невероятно да се спогодят за нещо и който е невероятно да принуди към нищо. Всъщност при започване на 20-ти век историкът Хенри Адамс написа, че неразрешимият съветски въпрос постоянно е бил основен за модерна Европа и че „ последният и максимален успех в историята ще бъде... присъединяване на Русия в атлантическата общественост “.
С други думи, битките, разочарованията, неуспехите и фантазиите на Запада за Русия са част от остаряла история - история, която ще продължи да се развива в бъдеще. Способността на Русия да въздейства на нашия геополитически свят не е нещо ново. Поражението на Русия от Германия на Вилхелм послужи като причина за началото на Руската гражданска война, която от своя страна радикално промени целия 20-ти век. Съветската победа при Сталинград през 1943 година е повратен миг, който предвещава провалянето на Хитлер и разделянето на Европа по време на Студената война. Що се отнася до жертвите, Съветският съюз изигра решаваща роля за резултата от Втората международна война - роля, с която Съединени американски щати не могат да се оправят. Разпадането на Съветския съюз под натиска на вътрешните несъгласия постави завършек на Студената война. което приключи с триумфална победа на Запада. И точно неспособността на Запада да „ преработи ” нападателно смазаната Русия по собствен облик и сходство в стопански и политически смисъл е неуспех, съпоставим по мащаб с провалянето на Наполеон, довел до появяването на реваншисткия властнически режим на Владимир Путин .
Русия постоянно се оказва отвратително тестване за актуалния Запад. И това е нещо, с което за жалост би трябвало да се примирим. Опитите ни да осъдим нарушаването на човешките права в Русия на Путин са единствено демонстрация на нашето благовъзпитание. Те обаче по никакъв метод няма да ни оказват помощ да продължим напред във връзка с разрешаването на многогодишната съветска алтернатива. Защото има нещо неоспоримо съветско - като че ли копирано от Достоевски и Солженицин - в метода, по който Путин се оправи с дисидента Алексей Навални : той изпрати Навални в прословутата поправителна колония, където пандизчиите правят физически труд и където са принудени да стоят часове в безмълвие със прегънат тил с ръце. Междувременно самият Путин е в положително здраве и може да остане отпред на страната в продължение на доста години напред.
Болезнена истина е, че Путин освен би трябвало да бъде въздържан и обществено осъждан. Също по този начин е належащо да се взаимодейства с него, защото вероятността режимът да се промени и да стане сходен на нашия също е дребна, тъкмо както вероятността за престрояване на Русия по наш облик и сходство през 1990-те години или включване на Русия в империите на Наполеон или Хитлер.
Русия е тясно обвързвана с всички водещи геополитически играчи в света. Тя е значима за Германия, която е най-мощната страна в Европейския съюз. Германците желаят да завършат построяването на газопровода Северен поток-2 от Русия до Германия, тъй като това е от огромно значение за немската стопанска система. При нужда германците биха могли да получат природен газ по построения водопровод от Източното Средиземноморие, както и от Северна Америка посредством терминали за втечняване на газ.
НАТО вижда опасност в Русия, интернационалния тероризъм, властническите страни и участници, които не са в държавния уред. Това се показва...
Германците обаче се нуждаят от Северен поток-2, тъй като, от една страна, той ще им доставя релативно на ниска цена природен газ и ще обезпечава директни енергийни доставки, а въпреки това, ще стабилизира политическите връзки на германците с Русия, т.е., със страна, която им се коства прекомерно огромна и мощна за смяна или опит за превъзмогване.
Поведението на Германия отразява фундаментална трагична действителност: общественото признание на цената на правата на индивида обгръща неизказано и безпощадно прагматична политика. За разлика от германците, американците са предпазени от всички страни с океани и те би трябвало единствено да осъзнаят тази жестока истина, с която Путин е подготвен да се помири. Германците знаят, че има избрани ограничавания при взаимоотношението с Русия, макар че те също по този начин добре осъзнават, че няма военна опасност от Русия. (Що се отнася до ориста на Полша и балтийските страни, германците са уверени, че в последна сметка американците ще съумеят да защитят техните източни съседи.)
Разбира се, ерата на кибер технологиите компрометира отбраната на океаните за Съединените щати и демонстрира смъртоносността на съветската експанзия. Намаляването на географските дистанции и намаляването на позволената неточност освен изисква деятелен отговор, само че и постанова ангажиране с Русия.
Американците се заблуждават като имат вяра, че Русия е със западнала мощ и че не би трябвало да договарят с нея по метода, по който го вършат германците. В тази американска догадка има задоволително истина, с цел да се повярва, само че при деликатно изследване тя се оказва неправилна.
Силата на Русия не може да бъде отхвърлена. В допълнение към демонстрираната си дарба да подхваща огромни хакерски атаки, да пречи на американския избирателен развой и да доставя огромна част от света с петрол и газ, Русия е и най-големият снабдител на зърно в света. Освен това Русия продава атомни електроцентрали, обилни количества строителни материали, никел, диаманти, съвременно минно съоръжение и високотехнологични оръжия, съгласно Катрин Е. Стоунър, съветски специалист и заместник-директор на Института „ Фрийман Спогли ” към Станфордския университет.
Българските управляващи изгониха от страната двама чиновници на съветското посолство. Причината беше нов шпионски скандал, в който на Москва бе...
Намесата на Русия в делата на Близкия изток е знак за възходяща мощ, а не за крах. В един миг американците имаха вяра, че съветската военна акция в Сирия ще я отрезви, тъкмо както американците отрезвяват от военната си акция в Ирак. Но урокът, който руснаците научиха, беше друг. Те осъзнаха, че в случай че не се вкара огромен контингент от техните сухопътни сили, цената на военния авантюризъм в сегашния свят в действителност е много ниска и опитът, който военните могат да придобият в действителни бойни интервенции, е доста скъп и по-късно може да бъде прибавен в границите на нови интервенции.
Не бива да се чака, че Русия ще рухне в близко бъдеще или ще трагично покорена. Путин ще продължи да работи на всички места, където види благоприятни условия. И даже в случай че Путин се разболее или напусне президентството, няма вяра след него да пристигна по-добродетелен режим. Русия може да се разпадне или да се окаже в ръцете на насилствени националисти, които ще се държат доста по-малко отговорно от настоящия си водач. Путин е нашата действителност.
Понастоящем връзките сред Съединени американски щати и Русия са изключително нестабилни. Това се дължи не толкоз на обстоятелството, че Западът разшири границите на Организацията на Северноатлантическия контракт за сметка на страните от някогашния Варшавски контракт, а на обстоятелството, че включи в НАТО трите балтийски страни, които преди бяха част от Съветския съюз и чиито граници са рисково покрай Санкт Петербург и Москва. За Путин това е историческа и географска провокация, на която той би трябвало безмилостно да се съпротивлява. Освен това има Украйна, Крим и Черноморския район, където замразеният спор, предизвикан от Русия, може евентуално да повлияе на наличието на военноморските сили на НАТО. Като цяло тактиката на Русия е за възобновяване, под една или друга форма, на границите на някогашния Съветски съюз и неговите зони в сянка. Целта на Запада е да го предотврати това. Но защото това ще бъде дълъг развой с неразбираем резултат, дипломацията и компромисът би трябвало да играят значима роля в него.
Дори и да се появи по-либерален режим в Русия, Москва отново ще се заинтересува от разширение на въздействието си отвън своите граници. Не забравяйте, че през своята история Русия е била нападана освен от французи и германци, само че и от шведи, литовци, поляци и тевтонски рицари. Русия вечно ще остане нервна страна, чувстваща ненадеждността на своите позиции и надлежно склонна към експанзия.
Всъщност поради тежката обстановка на геополитическата шахматна дъска, е невероятно да спечелим ясна победа. Западът няма да успее да докара до промяна на режима, като оказва поддръжка на съветските опозиционни сили, които са слаби и разграничени, макар обстоятелството, че всички са срещу Путин.
В изявление пред китайски медии преди началото на визитата си в КНР съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че Москва и Пекин са при...
И да не забравяме, че Китай, друга велика мощ, чиито връзки с Русия са по-близки и хармонични от всеки път, организира взаимни военни учения с съветските сили и закупува съветски природен газ .
Съединените щати към този момент не могат да се конфронтират с Китай и Русия на всички равнища – с морално неодобрение вместо с нюансирана тактика, произлизаща от дипломацията и икономическия напън - без да подхранват руско-китайския съюз, който съществува от доста години и може да разсее американската мощност. Когато президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън и неговият консултант по националната сигурност Хенри Кисинджър възобновиха връзките си с Китай в опит да компенсират Русия и по-късно започнаха да организират политика на ограничение против Русия, Културната гражданска война в Китай към момента беше в ход и обширната система от лагери в Русия към момента функционираше. Но това не се трансформира в спънка за администрацията на Никсън. Това не беше нито нарушаване, нито несъгласие, а просто положение на нещата в света.
Взаимодействието не е същото като умиротворяването. Усилието е да се съчетаят разнообразни форми на напън и дипломация, с цел да се разбере къде Русия и Съединени американски щати могат да работят дружно, с цел да облекчат напрежението и да стимулират Русия да се отдръпна от едностранния си съюз с Китай. Русия ще може да се възползва от съдействието със Съединени американски щати против Китай. Америка също ще го извлече полза. Почти всяка смяна може да се смята за усъвършенстване на студа и враждебността, които проникват в връзките сред Съединените щати и Русия през днешния ден.
Днес не можем да реализираме това, което са постигнали Никсън и Кисинджър. По тяхно време Русия и Китай на процедура бяха във война и заради това елементарно се поддадоха на американската операция. Днес обаче към момента можем да реализираме последователно и умерено делене на Русия и Китай. Поне в тази посока в този момент би трябвало да се движим. Самото обвинение на Русия не е тактика. Трябва да проучваме опита на Наполеон.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ