Симон Майер: Гневът може да бъдe задвижван до изкуство или градивна сила
Ритъм. Интуиция. Контакт. Природа. Огън. Комуникация. Австрийският актьор Симон Майер предава импулси и всеки от тях е част от едно огромно „ Задвижване “, в което съпричастността е неизбежна...
Спектакълът, който закри „ Антистатик “, бе самобитна кулминационна точка и резюме на тазгодишното фестивално мото – „ Моето тяло, моят танц “. В една свръхекстатична среда, австрийският актьор съумява да преведе публиката през няколко радикално разнообразни талази – от свободно трептящи до цунами, от възприятието за нищо-ново-не-очаквам-да-се-случи до разтърсваща сетивата „ дискотека “, от която излизаш изтощен и рафиниран.
„ Задвижване “ е резултат от дълъг личностен път, извървян от самия Симон, и, може би, по тази причина е толкоз мощен и въздействащ. Път, минал през осъзнаване на връзката с другите, с природата, с специалността, само че най-много – със самия себе. За да може, в един миг, да почувстваш крилата, с които приобщаваш другите за общ полет...
Снимка: Даниел Димитров
Симон Майер – за танца и музиката, за голотата, за персоналния му път към природата и силата, която в никакъв случай не би трябвало да бъде задвижвана. И още: Отиват ли си класическите форми на изкуството? Получавал ли е безполезни уроци? Как мъжете осъзнават женското в себе си? От какво зависи персоналната му независимост като създател и човек?
Г-н Майер, по какъв начин бихте описал себе си като танц?
- (Смее се, по-късно се замисля – бел. а.) Бих се описал като стъпващ в огъня, като докосващ този огън. Знам, че това не е тъкмо танц, само че да стъпваш в огъня в действителност е процедура от танца...
(Тук прекъсваме диалога, с цел да си поговорим за българските нестинарски танци – бел. а.)
Какво отвън Вас може да Ви даде крила, до момента в който сте на сцената?
- Да, има такова нещо. Това е връзката със сърцето ми. Другото е връзката с моето дишане, с моя мирис. Когато то стартира да се завихря и да образува кръг, и съгласуваност с публиката... Това е другият миг, в който стартира полетът за мен, и разказва умственото и физическото положение – да бъдеш задвижван. Когато не решаваш самичък да извършиш несъмнено деяние, когато си в потока, и нещата просто се случват...
Кога музиката изневерява на танца, и по кое време танцът изневерява на музиката?
- В моя свят тези две неща в никакъв случай не си изневеряват един на различен, тъй като са другари. Аз в никакъв случай не деля музиката от танца. За мен музиката и танцът са две тясно свързани неща, които просто се демонстрират в разнообразни форми.
Казвате, че не вършиме разлика сред тон и придвижване? Движението няма ли личен тон?
- Да, тъкмо по този начин е, и по тази причина те са другари. (Смее се – бел. а.).
Колко близо е човешката голота до природата и до каква степен тази голота оказва помощ в общуването сред индивида и природата?
- Според мен проблемите и провокациите стартират, когато кажем, че сме нещо друго от природата. Защото ние сме природата, ние сме част от нея. Затова голотата е просто още един израз на природата.
Снимка: Даниел Димитров
Разбира се, в подтекста на човешкото битие и на нашите конвенции, и консерватизма, който сме натрупали, голотата от време на време може да бъде израз на доближаване към природата.
От друга страна, голотата постоянно е израз на независимост, само че от време на време може да бъде и провокация. Защото коя система желае и приема свободата?...
Лично за Вас елементарно ли е пътуването назад към природата, за което споделяте преди време?
- Може би, в този момент би трябвало да прекатурна наобратно това, което съм споделил, тъй като в този момент бих споделил, че не се връщам обратно към природата, а отивам напред към нея.
Според мен тъкмо тези ментални етапи, през които минава представлението „ Задвижван “, са път към това още веднъж да вляза в потока на природата и да се завърна към нея. И мисля, че това е изключително значимо през днешния ден, когато приказваме за световното стопляне и за измененията в климата. Защото е ясно, че доста дълго време сме живели в ера, в която всичко е било доминирано от разсъдъка и от мозъка. А би трябвало да се върнем към възприятията и да усетим нашето лично възприятие към природата и по този метод да се свържем с нея.
Защото има голяма разлика в това да прочетеш в една книга доктрина за смяната на климата и че природата умира. Съвсем друго е да се почувстваш печален от това, че едно дърво вехне и умира. Това също е доста тясно обвързвано с моето зрелище. Например, когато стартира да вдишвам по-интензивно на сцената, хора от публиката са ми казвали, че и те стартират да дишат по този начин, дружно с мен. И по този начин ние сътворяваме нещо дружно...
В едно изявление казвате, че от ден на ден мъже осъзнават женското в себе си, в това число и Вие. Как се стига до такова осъзнаване?
- Това е същият развой – когато стартирам от ден на ден да се вслушвам в моите усеща и в тялото си. Тогава, неща като мекотата или грижата към другите, се завръщат при мен. Тук, несъмнено, си послужвам със стандарти, тъй като нищо не е по този начин ясно разграничено на женско и мъжко. В действителността всичко е доста по- смесено.
Снимка: Даниел Димитров
Всъщност, въпросът е по какъв начин редът и хаосът могат да съществуват дружно и по добър метод. Как аз мога да бъда – като мъж – в своята непоклатимост и неотстъпчивост, само че в това време да получавам информация за света в близост и да изпитвам някаква мекост.
Има ли мощ, която в никакъв случай не би трябвало да бъде задвижвана?
- Преди години бих споделил, че това е гневът. Но в този момент моят опит демонстрира, че даже гневът би трябвало да бъде задвижван. И един от най-хубавите способи и форми за това да задвижиш гнева си е посредством творчество и изкуство. Дишане, придвижване, глас... Тогава няма потребност от оръжие...
Случи ли се нещо съответно, с цел да измененията това свое виждане за гнева?
- Просто, следя по какъв начин се движи света сега и циклите, в които попадаме, и по какъв начин нещата се връщат исторически. Също по този начин, една от моите учителки – Корин Сонбрюн, която работи с мен и по това зрелище, изследва транс хората. Тя твърди, че в това да бъдеш задвижван няма никакво принуждение, има единствено устойчивост и мощ.
Тиан Ротевел показва концерт за тяло на фестивала „ Антистатик “Затова си мисля, че става въпрос за това да преобразиш и превърнеш това, което назоваваме яд, във вътрешна мощ. И това може да се употребява за личното ни излекуване и самолечение.
Отиват ли си класическите форми на изкуството?
- Мисля, че постоянно ще има нещо, което ще назоваваме класическо. Това, което през днешния ден назоваваме модерно, един ден ще бъде класическо. Ако приказваме за форми като класическия балет и класическата музика, те също се трансформират.
Получавал ли сте безполезни уроци?
- Не. Винаги, всичко ми е било потребно...
Чувствате ли се изцяло свободен като персона и създател?
- Зависи до каква степен разрешавам на самия себе си да бъде свободен и до каква степен давам независимост на себе си. Понякога се усещам малко свободен, от време на време изобщо не се усещам свободен, от време на време се усещам ужасно свободен...
Всичко това зависи от положителното комбиниране сред мекотата и силата, за която си говорихме по-рано. И зависи от това какъв брой обвързван съумявам да остана със себе си, със сърцето си, с дишането си...
Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?
- (Смее се с глас – бел. а.) Живота.
Снимка: Даниел Димитров
Симон Майер, роден през 1984 година в Австрия, е хореограф, музикант, реализатор, преподавател и куратор. Учи в държавното оперно и балетно учебно заведение във Виена, в учебното заведение за актуален танц P.A.R.T.S. в Брюксел, както и става член на Виенската държавна опера и балет.
Като музикант и артист Майер основава и взе участие в доста групи, прави аудио версии на театралните си продукции, продължава да основава лична музика. Работи взаимно с Анне Тереза Де Кеерсмакер, Вим Вандекейбус и Зита Суон. Хореографският му репертоар включва сола, дуети, групови осъществявания, опера, имърсив събития. Курира фестивалите Spiel (Австрия), Tanzplan Ost (Швейцария), The Ecstatic Body Festival (Виена). Организира танцови уъркшопи и е преподавател на интернационалните фестивали и университети като HfMDK (Франкфурт), Impulstanz (Виена), MUK (Виена), RITCS (Брюксел).
