Филмите на кинофестивала в Кан, за които всички говорят
77-ият кино фестивал в Кан е подготвен да сервира същински празник за феновете на киното, в това число нови филми от известни режисьори като Йоргос Лантимос и Паоло Сорентино, както и живи митове като Франсис Форд Копола, Дейвид Кроненбърг и Джордж Милър.
Вчера, 14 май, бе обещано началото на кинофестивала на Френската ривиера, който всяка година събира звезди от киното, с цел да показват новите си филми. По традиция звездите минаха по аления килим, като в откриващия ден светлините на прожекторите бяха ориентирани най-вече към Мерил Стрийп. По време на церемонията актрисата получи почетна " Златна палма " и бе посрещната с бурни двеминутни аплодисменти. И защото фестивалът ще продължа чак до 25 май, да забележим някои от най-известните филми от него, за които всички приказват.
Рисковото начинание на Франсис Форд Копола с Megalopolis
Франсис Форд Копола се пробва да направи този филм от към 40 години и съгласно редица източници е продал лозята си, с цел да го реализира. Режисьорът в действителност поема огромен риск с този символичен научно-фантастичен фентъзи епос за град от бъдещето, моделиран от нещо като комбинация на Рим, Ню Йорк, Метрополисът на Фриц Ланг и Бог знае какво още. Със сигурност ни наподобява като един интересн ход от негова страна, за който хората ще спорят месеци, години, може би даже десетилетия.
Megalopolis - филмът на Франсис Форд Копола, който никой не желае
Трейлърът не ни дава доста насоки за сюжета
Завръщане в предишното с " Фуриоза: Сага за Лудия Макс "
" Лудият Макс: Пътят на яростта " на Джордж Милър имаше триумфална премиера в Кан през 2015 година и тази нова предистория сигурно се надява да направи същото на фестивала, към седмица преди световната си премиера по кината. Аня Тейлър-Джой поема ролята, увековечена от Чарлийз Терон в предходния филм. Лудият Макс, в това време, съвсем не може да бъде забелязан, като се изключи дребна епизодична роля. Възможно ли е обаче да реализира такива триумфи, както направи през 2015 година, следва да забележим.
Фюриоса се завръща
Трейлър на Furiosa: A Mad Max Saga
Себастиан Стан като Доналд Тръмп и Мария Бакалова като Ивана Тръмп в " Стажантът "
Ирано-датския режисьот Али Абаси ( " The Last of Us: Последните оживели " ) демонстрира обвързаност към перверзното в хода на кариерата си и може би е намерил най-перверзната си тематика до момента: Възходът на Доналд Тръмп (Себастиан Стан) в света на недвижимите парцели в Ню Йорк през 70-те и 80-те години, по-специално околните му връзки с прословутия му юрист Рой Кон (Джеръми Стронг). Написано от някогашния кореспондент на списание New York Габриел Шърман, наподобява, че за филмът занапред ще се приказва доста. Особено в България, като се има поради, че в него ще взе участие и родната актриса Мария Бакалова.
Мария Бакалова все по-близо до нова номинация за Оскар
Актрисата играе Ивана Тръмп в нов биографичен филм
Bird - филмът, поради който Бари Когън остави продължението на " Гладиатор "
Андреа Арнолд е любимец в Кан. Red Road, Fish Tank и American Honey завоюваха премията на журито на фестивала през годините. Нейните филми са натуралистични портрети на елементарни хора, постоянно в покрайнините на обществото: младежи в Америка, непокорна 15-годишна, бореща се да се освободи от събитията от по-ниската класа в Лондон и така нататък
Арнолд има податливост да избира главно незнайни артисти, които да играят, само че последният й - Bird, включва някои от най-нашумелите артисти тази година. Това безспорно са Бари Когън, който напусна " Гладиатор 2 ", с цел да снима този вместо това и Франц Роговски, който играе основната роля. Филмът наблюдава историята на 12-годишно момиче на име Бейли, което живее с брат си Хънтър и татко им Бъг - разсеян родител, който ги отглежда самичък. Бейли, която е на ръба на пубертета, потегля да изследва заобикалящия я свят в търсене на завършения и внимание.
След " Клети създания ", още един кандидат за награди - Kinds of Kindness на Йоргос Лантимос
Никой не би обвинил Йоргос Лантимос, че си е дал отмора след четирикратния си Оскар за " Клети създания ", само че както ни сподели предходната година, той не е в положение да не прави нищо и бързо не помни какъв брой мъчително е да правиш филм: " Имам неприятна памет. Забравям и се връщам, и още веднъж се вълнувам. И отново си си споделям: " О, не, същото е. "
Kinds of Kindness наподобява по-близка до предходната му по-мрачна и по-конфронтационна работа, в сравнение с до по-комичните му скорошни филми " Фаворитката " и " Клети създания ". Описван от рецензията като " легенда за триптих ", Kinds of Kindness е антология, разграничена на три истории. Актьорският състав се състои от добре познати звезди като Ема Стоун, Уилям Дефо, Маргарет Куали и Джо Алуин, плюс " новодошли " при режисьора, като Хонг Чау, Джеси Племънс, Мамуду Ати и Хънтър Шафър.
" Автобиографичният " филм на Дейвид Кроненбърг The Shrouds
През 2022 година паметният режисьор на така наречен body horror ужаси Дейвид Кроненбърг зарадва всички с чисто нов филм след осем години пауза. Crimes of the Future беше самобитно завръща към това, за което толкоз доста хора го обичат. За благополучие на почитателите въпросното заглавие не беше просто индивидуален план, след който Кроненбърг да се отдаде още веднъж на заслужена отмора.
Още преди премиерата на Crimes of the Future се заприказва и за идващия му филм, а точно мистериозния по това време The Shrouds, с който канадецът ще остане в познатата територия. Обявен като " най-личният " филм на Кроненбърг и самоопределян като " автобиографичен ", The Shrouds е проучване на смъртността и това, което се случва, откакто умрем. Венсан Касел играе Карш, безутешен вдовец, който " построява новаторско устройство, с цел да помогне на хората да се свържат с мъртвите " в траурен саван, който разрешава на клиентите му да гледат по какъв начин техните близки се разлагат в действително време. Кроненбърг е въодушевен да напише и режисира кино лентата, откакто личната му брачна половинка почива през 2017 година
Секс кавги в навечерието на филмовия фестивал в Кан
#MeToo се придвижва в Европа
И още тежки прекарвания с The Substance
Първият филм на Корали Фаржеа Revenge от 2017 година, e запаметяващ се поврат на трилъра за възмездие за обезчестяване, заобикаляйки еротизираното принуждение в интерес на по-феминисткия (и към момента кървав) метод към жанра. Неговото продължение, The Substance, звучи по този начин, като че ли може да направи нещо сходно за body horror филмите: ръководителят на кинофестивала в Кан Тиери Фремо го разказва като " напорист физически смут " на конференцията на фестивала, добавяйки, че публиката би трябвало " да носи отбрана, тъй като в края има доста кръв по екрана, която наподобява, че минава през самия екран. " В The Substance вземат участие Деми Мур и Сара Маргарет Куали в основните функции.
Френско-мексикански мюзикъл Emilia Pérez
Ако и вие като нас сте чакали музикална престъпна комедия, която се развива в Мексико, само че е написана и режисирана от френски създател и с присъединяване на Селена Гомес и Зоуи Салдана, положителни вести - нашето време най-сетне пристигна. Жак Одиар в началото създава Emilia Pérez като оперно либрето, въодушевено от романа Écoute на Борис Разон от 2018 година, само че вместо това то се трансформира в мюзикъл с истинска музика, композирана от Клеман Дюкол, и песни от френската певица Камий. Филмът наблюдава жена, натоварена да помогне на избягал водач на мексикански картел да се подложи на интервенция за промяна на пола, с цел да избегне проблеми с власите. В основната роля е испанската актриса Карла София Гаскон, известна най-вече с теленовели.
Ричард Гиър като обречен на смърт режисьор в Oh, Canada!
През последното десетилетие Пол Шрейдер съумява да съживи кариерата си и да се хареса на ново потомство кинематографисти посредством поредност от мощно персонални, мрачни драми с изолирани, изповедни герои. Сега той прави филм, който някак си наподобява още по-личен, основан на романа Foregone на Ръсел Банкс. Банкс е сценарист на " Мъчение ", който е един от най-великите филми на Шрейдер.
Foregone e предпоследният оповестен разказ на Банкс от 2021 година и споделя историята на Лио Файф, прочут документалист, живеещ в Канада, където е избягал от Щатите през 60-те, с цел да избегне конскрипция във Виетнамската война. Когато е в последните стадии на смъртоносната си диагноза, Файф привиква един от отдадените си възпитаници, с цел да създадат документален филм за живота му. Ученикът допуска, че това ще бъдат последните лекции на уважавания учител, а в действителност Файф желае да признае всичките си провинения и всички способи, по които е наранявал хората през живота си, от смъртния си одър.
Филмовият фестивал в Кан - звезди, искра и едно куче
Откриването в няколко фотоси
Сюрреалистичен и евентуален пробив на Universal Language
С присъединяване си в " Двете седмици на режисьорите ", най-новата драма на канадския режисьор на пробни филми Матю Ранкин показва халюцинационен Уинипег, изменен с персийската просвета и език. Всяка година има най-малко няколко кино лентата от страничните продукции на фестивала, които съумяват да пробият. И в Кан, изпълнен с известни артисти и известни звезди, този - от режисьор, за който множеството хора не са чували, включващ актьорски състав от незнайни, само че към този момент с доста позитивен звук, може да се окаже точно един от отличените.
Филмовите критици ще спорят за Parthenope
Паоло Сорентино прави страхотни филми, които заслужават да бъдат гледани на допустимо най-големите екрани, тъй че е хубаво да го забележим точно в Кан. Предишният му филм, беше продуциран от Netflix, което означаваше, че нямаше по какъв начин да бъде прожектиран в Кан и вместо това го видяхме на филмовия фестивал във Венеция.
Бурни аплодисменти, куп похвали и почетна Златна палма за Мерил Стрийп в Кан
Кога актрисата си е мислела, че кариерата ѝ завършва
Parthenope в този момент преглежда живота на измислена жена на име Партенопа, която е име на сирена, чието тяло е изхвърлено на брега в Неапол, родния град на режисьора. Мит, хубост, гибел, предпочитание, море, Неапол - това са все повтарящи се претекстове за Сорентино. Освен това той е режисьор, който уверено отхвърля да се тревожи, че във филмите си наложително би трябвало да включва модерни нрави или настройки. Неговият настойчив класицизъм е нещото, за което критиците обичат да се карат.
Вчера, 14 май, бе обещано началото на кинофестивала на Френската ривиера, който всяка година събира звезди от киното, с цел да показват новите си филми. По традиция звездите минаха по аления килим, като в откриващия ден светлините на прожекторите бяха ориентирани най-вече към Мерил Стрийп. По време на церемонията актрисата получи почетна " Златна палма " и бе посрещната с бурни двеминутни аплодисменти. И защото фестивалът ще продължа чак до 25 май, да забележим някои от най-известните филми от него, за които всички приказват.
Рисковото начинание на Франсис Форд Копола с Megalopolis
Франсис Форд Копола се пробва да направи този филм от към 40 години и съгласно редица източници е продал лозята си, с цел да го реализира. Режисьорът в действителност поема огромен риск с този символичен научно-фантастичен фентъзи епос за град от бъдещето, моделиран от нещо като комбинация на Рим, Ню Йорк, Метрополисът на Фриц Ланг и Бог знае какво още. Със сигурност ни наподобява като един интересн ход от негова страна, за който хората ще спорят месеци, години, може би даже десетилетия.
Megalopolis - филмът на Франсис Форд Копола, който никой не желае
Трейлърът не ни дава доста насоки за сюжета
Завръщане в предишното с " Фуриоза: Сага за Лудия Макс "
" Лудият Макс: Пътят на яростта " на Джордж Милър имаше триумфална премиера в Кан през 2015 година и тази нова предистория сигурно се надява да направи същото на фестивала, към седмица преди световната си премиера по кината. Аня Тейлър-Джой поема ролята, увековечена от Чарлийз Терон в предходния филм. Лудият Макс, в това време, съвсем не може да бъде забелязан, като се изключи дребна епизодична роля. Възможно ли е обаче да реализира такива триумфи, както направи през 2015 година, следва да забележим.
Фюриоса се завръща
Трейлър на Furiosa: A Mad Max Saga
Себастиан Стан като Доналд Тръмп и Мария Бакалова като Ивана Тръмп в " Стажантът "
Ирано-датския режисьот Али Абаси ( " The Last of Us: Последните оживели " ) демонстрира обвързаност към перверзното в хода на кариерата си и може би е намерил най-перверзната си тематика до момента: Възходът на Доналд Тръмп (Себастиан Стан) в света на недвижимите парцели в Ню Йорк през 70-те и 80-те години, по-специално околните му връзки с прословутия му юрист Рой Кон (Джеръми Стронг). Написано от някогашния кореспондент на списание New York Габриел Шърман, наподобява, че за филмът занапред ще се приказва доста. Особено в България, като се има поради, че в него ще взе участие и родната актриса Мария Бакалова.
Мария Бакалова все по-близо до нова номинация за Оскар
Актрисата играе Ивана Тръмп в нов биографичен филм
Bird - филмът, поради който Бари Когън остави продължението на " Гладиатор "
Андреа Арнолд е любимец в Кан. Red Road, Fish Tank и American Honey завоюваха премията на журито на фестивала през годините. Нейните филми са натуралистични портрети на елементарни хора, постоянно в покрайнините на обществото: младежи в Америка, непокорна 15-годишна, бореща се да се освободи от събитията от по-ниската класа в Лондон и така нататък
Арнолд има податливост да избира главно незнайни артисти, които да играят, само че последният й - Bird, включва някои от най-нашумелите артисти тази година. Това безспорно са Бари Когън, който напусна " Гладиатор 2 ", с цел да снима този вместо това и Франц Роговски, който играе основната роля. Филмът наблюдава историята на 12-годишно момиче на име Бейли, което живее с брат си Хънтър и татко им Бъг - разсеян родител, който ги отглежда самичък. Бейли, която е на ръба на пубертета, потегля да изследва заобикалящия я свят в търсене на завършения и внимание.
След " Клети създания ", още един кандидат за награди - Kinds of Kindness на Йоргос Лантимос
Никой не би обвинил Йоргос Лантимос, че си е дал отмора след четирикратния си Оскар за " Клети създания ", само че както ни сподели предходната година, той не е в положение да не прави нищо и бързо не помни какъв брой мъчително е да правиш филм: " Имам неприятна памет. Забравям и се връщам, и още веднъж се вълнувам. И отново си си споделям: " О, не, същото е. "
Kinds of Kindness наподобява по-близка до предходната му по-мрачна и по-конфронтационна работа, в сравнение с до по-комичните му скорошни филми " Фаворитката " и " Клети създания ". Описван от рецензията като " легенда за триптих ", Kinds of Kindness е антология, разграничена на три истории. Актьорският състав се състои от добре познати звезди като Ема Стоун, Уилям Дефо, Маргарет Куали и Джо Алуин, плюс " новодошли " при режисьора, като Хонг Чау, Джеси Племънс, Мамуду Ати и Хънтър Шафър.
" Автобиографичният " филм на Дейвид Кроненбърг The Shrouds
През 2022 година паметният режисьор на така наречен body horror ужаси Дейвид Кроненбърг зарадва всички с чисто нов филм след осем години пауза. Crimes of the Future беше самобитно завръща към това, за което толкоз доста хора го обичат. За благополучие на почитателите въпросното заглавие не беше просто индивидуален план, след който Кроненбърг да се отдаде още веднъж на заслужена отмора.
Още преди премиерата на Crimes of the Future се заприказва и за идващия му филм, а точно мистериозния по това време The Shrouds, с който канадецът ще остане в познатата територия. Обявен като " най-личният " филм на Кроненбърг и самоопределян като " автобиографичен ", The Shrouds е проучване на смъртността и това, което се случва, откакто умрем. Венсан Касел играе Карш, безутешен вдовец, който " построява новаторско устройство, с цел да помогне на хората да се свържат с мъртвите " в траурен саван, който разрешава на клиентите му да гледат по какъв начин техните близки се разлагат в действително време. Кроненбърг е въодушевен да напише и режисира кино лентата, откакто личната му брачна половинка почива през 2017 година
Секс кавги в навечерието на филмовия фестивал в Кан
#MeToo се придвижва в Европа
И още тежки прекарвания с The Substance
Първият филм на Корали Фаржеа Revenge от 2017 година, e запаметяващ се поврат на трилъра за възмездие за обезчестяване, заобикаляйки еротизираното принуждение в интерес на по-феминисткия (и към момента кървав) метод към жанра. Неговото продължение, The Substance, звучи по този начин, като че ли може да направи нещо сходно за body horror филмите: ръководителят на кинофестивала в Кан Тиери Фремо го разказва като " напорист физически смут " на конференцията на фестивала, добавяйки, че публиката би трябвало " да носи отбрана, тъй като в края има доста кръв по екрана, която наподобява, че минава през самия екран. " В The Substance вземат участие Деми Мур и Сара Маргарет Куали в основните функции.
Френско-мексикански мюзикъл Emilia Pérez
Ако и вие като нас сте чакали музикална престъпна комедия, която се развива в Мексико, само че е написана и режисирана от френски създател и с присъединяване на Селена Гомес и Зоуи Салдана, положителни вести - нашето време най-сетне пристигна. Жак Одиар в началото създава Emilia Pérez като оперно либрето, въодушевено от романа Écoute на Борис Разон от 2018 година, само че вместо това то се трансформира в мюзикъл с истинска музика, композирана от Клеман Дюкол, и песни от френската певица Камий. Филмът наблюдава жена, натоварена да помогне на избягал водач на мексикански картел да се подложи на интервенция за промяна на пола, с цел да избегне проблеми с власите. В основната роля е испанската актриса Карла София Гаскон, известна най-вече с теленовели.
Ричард Гиър като обречен на смърт режисьор в Oh, Canada!
През последното десетилетие Пол Шрейдер съумява да съживи кариерата си и да се хареса на ново потомство кинематографисти посредством поредност от мощно персонални, мрачни драми с изолирани, изповедни герои. Сега той прави филм, който някак си наподобява още по-личен, основан на романа Foregone на Ръсел Банкс. Банкс е сценарист на " Мъчение ", който е един от най-великите филми на Шрейдер.
Foregone e предпоследният оповестен разказ на Банкс от 2021 година и споделя историята на Лио Файф, прочут документалист, живеещ в Канада, където е избягал от Щатите през 60-те, с цел да избегне конскрипция във Виетнамската война. Когато е в последните стадии на смъртоносната си диагноза, Файф привиква един от отдадените си възпитаници, с цел да създадат документален филм за живота му. Ученикът допуска, че това ще бъдат последните лекции на уважавания учител, а в действителност Файф желае да признае всичките си провинения и всички способи, по които е наранявал хората през живота си, от смъртния си одър.
Филмовият фестивал в Кан - звезди, искра и едно куче
Откриването в няколко фотоси
Сюрреалистичен и евентуален пробив на Universal Language
С присъединяване си в " Двете седмици на режисьорите ", най-новата драма на канадския режисьор на пробни филми Матю Ранкин показва халюцинационен Уинипег, изменен с персийската просвета и език. Всяка година има най-малко няколко кино лентата от страничните продукции на фестивала, които съумяват да пробият. И в Кан, изпълнен с известни артисти и известни звезди, този - от режисьор, за който множеството хора не са чували, включващ актьорски състав от незнайни, само че към този момент с доста позитивен звук, може да се окаже точно един от отличените.
Филмовите критици ще спорят за Parthenope
Паоло Сорентино прави страхотни филми, които заслужават да бъдат гледани на допустимо най-големите екрани, тъй че е хубаво да го забележим точно в Кан. Предишният му филм, беше продуциран от Netflix, което означаваше, че нямаше по какъв начин да бъде прожектиран в Кан и вместо това го видяхме на филмовия фестивал във Венеция.
Бурни аплодисменти, куп похвали и почетна Златна палма за Мерил Стрийп в Кан
Кога актрисата си е мислела, че кариерата ѝ завършва
Parthenope в този момент преглежда живота на измислена жена на име Партенопа, която е име на сирена, чието тяло е изхвърлено на брега в Неапол, родния град на режисьора. Мит, хубост, гибел, предпочитание, море, Неапол - това са все повтарящи се претекстове за Сорентино. Освен това той е режисьор, който уверено отхвърля да се тревожи, че във филмите си наложително би трябвало да включва модерни нрави или настройки. Неговият настойчив класицизъм е нещото, за което критиците обичат да се карат.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ