Политолог алармира: Голямата буря предстои! ,,Промяната“ ще увеличат репресията, за да останат на власт
,,Рискова е степента, в която цялостното държание на държавното управление стартира да повтаря манталитета и разбирането за ръководство на вицепремиера“, сподели политологът доцент Антоний Гълъбов в изявление за Марица.
– Доц. Гълъбов, единствено страхът от загуба при възможни нови избори ли крепи обединението, или тя има и триумфи в опитите да балансира с ограничения рецесията?
– Лъжите се натрупват. Това не са антикризисни ограничения, подхванати от държавното управление в отговор на действително разрастващите се проблеми. Това е гръбнакът на актуализацията на бюджета. Тези ограничения не са отговор на действителните проблеми на българската стопанска система, на българските жители, не са нито антикризисни, нито антиинфлационни ограничения.
И защото главното ядро на напрежение в ръководещата коалиция е точно идната актуализация на бюджета, всяка една от обединенията в ръководещото болшинство разчита да успее да получи повече в своите браншове. Ако в действителност ставаше дума за антикризисни ограничения – ефикасното противопоставяне на инфлацията е в увеличение на производството на артикули и услуги.
– Намериха ли ръководещите рационалния звук във връзка с войната в Украйна?
– Не, тъй като може би не го търсеха. Още в първата седмица на войната България можеше да изпрати в Украйна военнополева болница. Имаме превъзходни лекари, хора с опит в открити военни спорове. България можеше ясно да съобщи, че отношението ни към съветската цивилизация и Украйна е друго, и за нас спасяването на човешки животи е по-важно от развиването на военните дейности. И тази позиция би била разбрана.
И нещо доста значимо – към момента няма директни резултати на войната върху българската стопанска система и общество – тези резултати предстоят.
– Кабинетът сякаш се клати, търпи съществени рецензии за гафове, а все оцелява. Намериха ли избавителна формула новите ръководещи?
– Опасявам се, че са покрай това да намерят формула, в която да усилят репресията, с цел да останат на власт. Това е главно профилът на държание на „Продължаваме промяната“ и напълно профилът на съпредседателя на партията Асен Василев. Рискова е степента, в която цялостното държание на държавното управление стартира да повтаря манталитета и разбирането за ръководство на вицепремиера. Без да реализират непоклатимост, разговор, единодушие в обединението, сега ръководещите се пробват да усилят натиска, с цел да останат на власт.
– Местните избори следващата година ли са рубикон за ръководещите?
– Първото съществено тестване е актуализацията на бюджета. Това е първият миг, в който ще забележим в действителност доколко ще бъде подложена на подозрение мантрата за това, че няма кой да пристигна на власт.
За страдание, нарастват рисковете за България в стратегически проект. На морски диалект сега сме в дрейф – положение, когато корабът поляга поради липса на вятър или когато вятърът духа от разнообразни направления.
Така че тази година и нещо стартира да ни коства все по-скъпо от позиция на стратегически цели, какъвто е влизането в еврозоната. Последните дни генерираха съществено напрежение към тази тематика.
А ръководещите очевидно са подготвени в действителност да подложат на риск стратегически цели на развиването на България единствено и единствено да удължат още интервала на съществуването си във властта.
Изглежда ми все по-малко евентуален сюжетът те да стигнат до идващите постоянни локални избори.
Несъмнено нова парламентарна рецесия, нови изключителни избори е извънредно неприятен сюжет за България. Но въпрос на време е да преценим кое е по-малкото зло. Расте безпокойството ми, че оцеляването на това държавно управление ще бъде за сметка на стратегически ползи на България.
– Доколко обаче проблем като ветото ни за еврочленството на Северна Македония да стане препъникамък за кабинета?
– Отвъд страстите сме пред съответен проблем, чието позволение изисква подготвеност, дипломатически старания и стратегическо схващане за това накъде се движим.
Но няма даже опит да бъде чуто нещо, което би могло да отпуши процеса. А сега сме в задънена улица, в която губещите сме ние. България сега остава неразбрана, застава в ролята на последния влезнал, който затваря вратата пред идващите. Тази роля е извънредно неподходяща за нас.
Разумното ни държание би трябвало да преследва стратегическия ни интерес – къде желаеме да застанем в Европейски Съюз. А повече от година ние единствено утежняваме позицията си.
Влязохме в допълнение в клинч, както споделят боксьорите, в позиция, от която сами би трябвало да излезем. Но отсъства рационален политически спор по въпроса.
Загубихме даже традицията за взаимното честване на св. св. Кирил и Методий, общите визити в Рим.
Ако желаеме да сме притежател освен на българския език в Европейски Съюз, а на третата книжовност в Европейски Съюз, това е въпрос на просветителна и културна политика, която не водим във връзка с РСМ, която от ден на ден се отдалечава от кирилицата под натиска на сръбското въздействие.
– Извива ли ръцете на обединението Има Такъв Народ, или просто си споделя цената с политически шантаж – за РСМ, за еврото?
– Партията има дълготрайна цел: да промени цялостната система на политическо посланичество в България. Искат да бъгнат системата, с цел да трансформират разпоредбите на играта във властта.
Хората на Трифонов не се плашат от избори, както „Демократична България“ или Българска социалистическа партия. Т.е. имаме политически индивид със стратегическа цел, който няма боязън от конфликт, не се тормози да влезе в борба с който и да е. Макар Има Такъв Народ да наподобява като субектът, който клати лодката, това са може би единствените пасажери в лодката, които имат избавителен пояс.
– Печели ли обаче Българска социалистическа партия от престоя във властта, или това ще ги дестабилизира?
– Партийната номенклатура, която построи настоящето управление на Българска социалистическа партия, вижда в оцеляването си във властта единствен късмет. Точно по тази причина те като преторианци бранят безусловно всяка дума на водача си и това ще продължи по този начин. Българска социалистическа партия няма да си разреши да докара парламентарна рецесия, нито да бъде факторът, който да блокира съществуването на това ръководство. Това важи и за Демократична България.
По абсурден метод двата политически субекта са в сходна обстановка – изгубиха поддръжката на гласоподавателите си, само че са във властта. И са витално заинтересувани ръководството да продължи колкото може по-дълго.
– Маргинализираха ли новите ръководещи водещата роля на президента, отъждествен с „ добра тъща “ от министър в кабинета?
– Да, само че на първо място вицепремиерът Асен Василев изясни на президента, че има свои пълномощия и не е негова работа да дава препоръки на кабинета. В прочут смисъл има правдивост в това, защото за малко повече от година и половина Румен Радев се опита освен да напусне пълномощията си, само че и да лидира развой със личен политически темперамент, което не е работа на президента. Но Радев няма да се откаже да подлага на критика ръководещите.
Той се усеща ощетен от това, че се провалиха проектите му да се пресяга през раменете на болшинството, да взема решения вместо тях. Те обаче ясно му демонстрираха, че няма да стане.
Президентът схваща, че този път става дума за повишаване на риск от чисто обществени митинги, против които Радев не би желал да се изправи в ролята на наставник на това болшинство. И той се дистанцира от него, с цел да не види и под личните си прозорци митинги.
– Какъв късмет имат популистките хватки на „ Възраждане “? Балон ли е растящата им известност?
– Не е балон. Това е трето потомство коренен национал-популизъм в България от 1990 година насам. Това политическо обучение има небосвод на повишаване на поддръжката, който минава оттатък националистическия избор. До момента „ Възраждане “ маневрира доста сполучливо, като притегля разнообразни групи недоволни гласоподаватели.
„ Възраждане “ има небосвод за повишаване, само че главно черпи сили по две линии – едната е обвързвана с националистическите апели, с позиционирането във връзка с войната в Украйна, а другият им източник на повишаване на поддръжка е неубедителното държание на ръководещото болшинство.
– Може ли „Продължаваме промяната“ да стане част от едно и също европейско семейство с Движение за права и свободи, което съществено подлага на критика?
– Без подозрение множеството европейски фамилии се стремят да имат ръководещи партии измежду представителите си. А най-малко като заявления Политическа партия е по-скоро демократичен план, сходен на партията на Еманюел Макрон. Така че от позиция на логиката на европейските политически фамилии по-скоро сякаш мястото на Политическа партия е там.
За първи път обаче имаме политическа партия, която слага изискване, преди да се причисли към европейско семейство – друга партия от същата страна да бъде изключена или глобена.
Такъв казус, който способства за отрицателния политически облик на страната, не сме видели в ЕНП даже при най-острото напрежение сред ГЕРБ и ДСБ.
*Доц. Антоний Гълъбов е социолог и политолог. Работил в Института по социология към Българска академия на науките. Преподавател в департамент „Политически науки“ на Нов български университет. Член на УС на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за самостоятелна независимост БОИС (2003). Председател на УС на Института за обществени политики и партньорство.
– Доц. Гълъбов, единствено страхът от загуба при възможни нови избори ли крепи обединението, или тя има и триумфи в опитите да балансира с ограничения рецесията?
– Лъжите се натрупват. Това не са антикризисни ограничения, подхванати от държавното управление в отговор на действително разрастващите се проблеми. Това е гръбнакът на актуализацията на бюджета. Тези ограничения не са отговор на действителните проблеми на българската стопанска система, на българските жители, не са нито антикризисни, нито антиинфлационни ограничения.
И защото главното ядро на напрежение в ръководещата коалиция е точно идната актуализация на бюджета, всяка една от обединенията в ръководещото болшинство разчита да успее да получи повече в своите браншове. Ако в действителност ставаше дума за антикризисни ограничения – ефикасното противопоставяне на инфлацията е в увеличение на производството на артикули и услуги.
– Намериха ли ръководещите рационалния звук във връзка с войната в Украйна?
– Не, тъй като може би не го търсеха. Още в първата седмица на войната България можеше да изпрати в Украйна военнополева болница. Имаме превъзходни лекари, хора с опит в открити военни спорове. България можеше ясно да съобщи, че отношението ни към съветската цивилизация и Украйна е друго, и за нас спасяването на човешки животи е по-важно от развиването на военните дейности. И тази позиция би била разбрана.
И нещо доста значимо – към момента няма директни резултати на войната върху българската стопанска система и общество – тези резултати предстоят.
– Кабинетът сякаш се клати, търпи съществени рецензии за гафове, а все оцелява. Намериха ли избавителна формула новите ръководещи?
– Опасявам се, че са покрай това да намерят формула, в която да усилят репресията, с цел да останат на власт. Това е главно профилът на държание на „Продължаваме промяната“ и напълно профилът на съпредседателя на партията Асен Василев. Рискова е степента, в която цялостното държание на държавното управление стартира да повтаря манталитета и разбирането за ръководство на вицепремиера. Без да реализират непоклатимост, разговор, единодушие в обединението, сега ръководещите се пробват да усилят натиска, с цел да останат на власт.
– Местните избори следващата година ли са рубикон за ръководещите?
– Първото съществено тестване е актуализацията на бюджета. Това е първият миг, в който ще забележим в действителност доколко ще бъде подложена на подозрение мантрата за това, че няма кой да пристигна на власт.
За страдание, нарастват рисковете за България в стратегически проект. На морски диалект сега сме в дрейф – положение, когато корабът поляга поради липса на вятър или когато вятърът духа от разнообразни направления.
Така че тази година и нещо стартира да ни коства все по-скъпо от позиция на стратегически цели, какъвто е влизането в еврозоната. Последните дни генерираха съществено напрежение към тази тематика.
А ръководещите очевидно са подготвени в действителност да подложат на риск стратегически цели на развиването на България единствено и единствено да удължат още интервала на съществуването си във властта.
Изглежда ми все по-малко евентуален сюжетът те да стигнат до идващите постоянни локални избори.
Несъмнено нова парламентарна рецесия, нови изключителни избори е извънредно неприятен сюжет за България. Но въпрос на време е да преценим кое е по-малкото зло. Расте безпокойството ми, че оцеляването на това държавно управление ще бъде за сметка на стратегически ползи на България.
– Доколко обаче проблем като ветото ни за еврочленството на Северна Македония да стане препъникамък за кабинета?
– Отвъд страстите сме пред съответен проблем, чието позволение изисква подготвеност, дипломатически старания и стратегическо схващане за това накъде се движим.
Но няма даже опит да бъде чуто нещо, което би могло да отпуши процеса. А сега сме в задънена улица, в която губещите сме ние. България сега остава неразбрана, застава в ролята на последния влезнал, който затваря вратата пред идващите. Тази роля е извънредно неподходяща за нас.
Разумното ни държание би трябвало да преследва стратегическия ни интерес – къде желаеме да застанем в Европейски Съюз. А повече от година ние единствено утежняваме позицията си.
Влязохме в допълнение в клинч, както споделят боксьорите, в позиция, от която сами би трябвало да излезем. Но отсъства рационален политически спор по въпроса.
Загубихме даже традицията за взаимното честване на св. св. Кирил и Методий, общите визити в Рим.
Ако желаеме да сме притежател освен на българския език в Европейски Съюз, а на третата книжовност в Европейски Съюз, това е въпрос на просветителна и културна политика, която не водим във връзка с РСМ, която от ден на ден се отдалечава от кирилицата под натиска на сръбското въздействие.
– Извива ли ръцете на обединението Има Такъв Народ, или просто си споделя цената с политически шантаж – за РСМ, за еврото?
– Партията има дълготрайна цел: да промени цялостната система на политическо посланичество в България. Искат да бъгнат системата, с цел да трансформират разпоредбите на играта във властта.
Хората на Трифонов не се плашат от избори, както „Демократична България“ или Българска социалистическа партия. Т.е. имаме политически индивид със стратегическа цел, който няма боязън от конфликт, не се тормози да влезе в борба с който и да е. Макар Има Такъв Народ да наподобява като субектът, който клати лодката, това са може би единствените пасажери в лодката, които имат избавителен пояс.
– Печели ли обаче Българска социалистическа партия от престоя във властта, или това ще ги дестабилизира?
– Партийната номенклатура, която построи настоящето управление на Българска социалистическа партия, вижда в оцеляването си във властта единствен късмет. Точно по тази причина те като преторианци бранят безусловно всяка дума на водача си и това ще продължи по този начин. Българска социалистическа партия няма да си разреши да докара парламентарна рецесия, нито да бъде факторът, който да блокира съществуването на това ръководство. Това важи и за Демократична България.
По абсурден метод двата политически субекта са в сходна обстановка – изгубиха поддръжката на гласоподавателите си, само че са във властта. И са витално заинтересувани ръководството да продължи колкото може по-дълго.
– Маргинализираха ли новите ръководещи водещата роля на президента, отъждествен с „ добра тъща “ от министър в кабинета?
– Да, само че на първо място вицепремиерът Асен Василев изясни на президента, че има свои пълномощия и не е негова работа да дава препоръки на кабинета. В прочут смисъл има правдивост в това, защото за малко повече от година и половина Румен Радев се опита освен да напусне пълномощията си, само че и да лидира развой със личен политически темперамент, което не е работа на президента. Но Радев няма да се откаже да подлага на критика ръководещите.
Той се усеща ощетен от това, че се провалиха проектите му да се пресяга през раменете на болшинството, да взема решения вместо тях. Те обаче ясно му демонстрираха, че няма да стане.
Президентът схваща, че този път става дума за повишаване на риск от чисто обществени митинги, против които Радев не би желал да се изправи в ролята на наставник на това болшинство. И той се дистанцира от него, с цел да не види и под личните си прозорци митинги.
– Какъв късмет имат популистките хватки на „ Възраждане “? Балон ли е растящата им известност?
– Не е балон. Това е трето потомство коренен национал-популизъм в България от 1990 година насам. Това политическо обучение има небосвод на повишаване на поддръжката, който минава оттатък националистическия избор. До момента „ Възраждане “ маневрира доста сполучливо, като притегля разнообразни групи недоволни гласоподаватели.
„ Възраждане “ има небосвод за повишаване, само че главно черпи сили по две линии – едната е обвързвана с националистическите апели, с позиционирането във връзка с войната в Украйна, а другият им източник на повишаване на поддръжка е неубедителното държание на ръководещото болшинство.
– Може ли „Продължаваме промяната“ да стане част от едно и също европейско семейство с Движение за права и свободи, което съществено подлага на критика?
– Без подозрение множеството европейски фамилии се стремят да имат ръководещи партии измежду представителите си. А най-малко като заявления Политическа партия е по-скоро демократичен план, сходен на партията на Еманюел Макрон. Така че от позиция на логиката на европейските политически фамилии по-скоро сякаш мястото на Политическа партия е там.
За първи път обаче имаме политическа партия, която слага изискване, преди да се причисли към европейско семейство – друга партия от същата страна да бъде изключена или глобена.
Такъв казус, който способства за отрицателния политически облик на страната, не сме видели в ЕНП даже при най-острото напрежение сред ГЕРБ и ДСБ.
*Доц. Антоний Гълъбов е социолог и политолог. Работил в Института по социология към Българска академия на науките. Преподавател в департамент „Политически науки“ на Нов български университет. Член на УС на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за самостоятелна независимост БОИС (2003). Председател на УС на Института за обществени политики и партньорство.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ