Разпространяваните в България фалшиви евро са със средно качество. Те

Осъден фалшификатор на евро разкрива ключа на неистинските пари

Разпространяваните в България подправени евро са със приблизително качество. Те се приближават до същинските банкноти и са относително лесни за различаване.

В първия ден, от който единната валута стана публично разплащателно средство у нас, Нова телевизия приказва с мъж, без да разкрива името му, наказан точно за подправяне на евро. Той изтърпява присъдата си в пандиза в Белене.

Той описа за механизмите, посредством които се основават и пласират неистинен банкноти, както и за грешките, които водят до откриване и наказание.

Как да разпознаем същинското от подправеното евро?

Влизаме във висок риск на разпространяване на неистинен парични знаци

Мъжът твърди, че присъдата му е резултат от събития, почнали през 2008 година в Белгия, където проверяващите са разкрили машина за щемпел, хартия и всички нужни материали за разработване на подправени банкноти. Макар да отхвърля директно присъединяване в самото произвеждане, наказаният признава, че е дал заричане да достави материали от България - деяние, което по думите му е било задоволително, с цел да бъде счетен за съизвършител.

По думите му подправените пари, които циркулират в обращение, са с друго качество - от примитивни копия, отпечатани на елементарен принтер, до относително висок клас имитации, създадени със профилирана техника. Най-често срещаното качество е към 60-70% подобие с оригинала - задоволително положително за илюзия при незадълбочен взор, само че незадоволително, с цел да премине през банкови машини или експертна инспекция.

Той акцентира, че не е наложително машините да са съвременни - даже остарели печатарски машини от 70-те години могат да произведат по-добро качество от предстоящото. Ключът обаче е в така наречен предпечатна подготовка - направата на матриците, дизайна и детайлите на банкнотата, а не в самото отпечатване, което е автоматизиран развой.

75% от подправените банкноти у нас - от 50 и 20 евро

На 1 милион банкноти има сред 16-18 подправени

Най-сериозното предизвикателство пред фалшификаторите остават защитните детайли - водни знаци, холограми, релефни (брайлови) знаци и специфични мастила. Според наказания, въпреки актуалните технологии да разрешават реплика на съвсем всичко, цялостното възпроизвеждане на тези отбрани е на практика невероятно отвън формалните печатници.

Затова и подправените банкноти не могат да бъдат употребявани в банкомати - при опит за внасяне системата незабавно блокира. За да премине през банкова машина, качеството би трябвало да надвишава 95%, което е съвсем недостижимо.

Фалшивите евро най-често се пласират тук-там с най-малък надзор - пазари, сергии и обекти с огромен човекопоток, където продавачите нямат време да ревизират всяка банкнота. За разлика от тях, магазините разполагат с детектори и рискът е по-голям.

В предишното най-често фалшифицираната банкнота е била 500 евро поради голямата разлика сред себестойността и номинала. Днес обаче тя съвсем не се приема в Западна Европа, а в обращение главно остават купюри до 100 евро.