Процедурата към този момент е във крайна фаза за смяна на статута на лагера в Белене и превръщането му в групова културна полезност от национално значение
Георги Георгиев, министър на правораздаването
Отново е 1 февруари - ден за респект и поклонение пред жертвите на незаконния комунистически режим. Светла памет на починалите и дано не забравяме в никакъв случай зверствата на човеконенавистния строй, погазил човешките права на цялостен един народ за половин век.
За да опазим загатна за случилото се и да възстановим историческата истина, Групово дело „ Изпълнение на наказванията “ в Министерство на правосъдието към този момент е сложила осведомителни табла в пандизите в София, Стара Загора, Пазарджик и Белене с информация за политическите пандизчии, минали през килиите им. Информация е оповестена и на уеб страницата на дирекцията:
https://justice.government.bg/…/0c999060-e18f-4ac3-ae27…
Благодаря на актуалните откриватели на закононарушенията на режима, с които поставяме старания за смяна на статута на лагера в Белене и превръщането му в групова културна полезност от национално значение.
Процедурата към този момент е във крайна фаза,
с помощта на взаимните ни старания с Министерството на културата и екипа на доцент доктор Тодор Чобанов Todor Chobanov.
Няма по-добър метод да опишем значимостта на днешния ден от думите на безсмъртния Георги Марков:
" Затвори и концлагери бяха претъпкани. Безброй хора минаха през стъргалото на милиционерските сектори, където вилнееше с все мощ врагоманията. Всички наши връзки в основата си се изграждаха върху съмнението, че този до теб ти мисли злото. Роди се и разцъфтя най-ярката национална параноя, че всеки е вероятен сътрудник на държавна сигурност. Едва ли има полиция по света, която в миналото да е всявала по-голям смут и боязън от нашата родна държавна сигурност през тези години. И до ден сегашен изразът „ човек на Де Се “ провокира мощна реакция, човек мигновено сменя цвета на лицето си. Процъфтя също и доносничеството. Един от най-практикуваните способи от страна на всевъзможните управляващи беше да се извика някой жител и да се върти до тогава, до момента в който каже нещо против различен жител. След това се повикваше вторият жител и му се поднасяше казаното от първия, което, таман тъй като беше погрешно, водеше до мощна реакция и той „ натопяваше “ надълбоко нещастния първи жител, който пък, още веднъж извикан, даваше изобилен правилен и погрешен материал против втория. Целта на новите властници беше да смразят хората, да ги опълчат един против различен. Години по-късно можех да следя поредното и педантично използване на тази доктрина на „ Разделяй и владей “. Това пък естествено докара до желанието всеки да бъде човек някому, т.е. всеки да се заслони под крилото на някой мощен, като му служи. Защото разделянето не беше единствено долу, в низините, а и горе, по върховете, където се водеше битка на живот и гибел сред разните партийни групировки и основно сред пристигналите от чужбина руски сътрудници отпред с Георги Димитров и Вълко Червенков и, въпреки това, локалните партийни ръководители. Впоследствие тази битка щеше да одобри разнообразни други форми, само че в никакъв случай нямаше да стихне, тъй като задачата беше никой да не е сигурен, всеки да се бои.
Твърде скоро от наивни и почтени младежи, свързани с естествени човешки и другарски връзки, с обич и религия към хората и света, ние се превърнахме в призраци на съмнението, страха и взаимната ненавист, в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си, с цел да завоюва самичък няколко минути повече.
Ние към този момент бяхме „ приятели “.
***
Георги Марков, " Задочни репортажи за България ", Том 1.
Георги Георгиев, министър на правораздаването
Отново е 1 февруари - ден за респект и поклонение пред жертвите на незаконния комунистически режим. Светла памет на починалите и дано не забравяме в никакъв случай зверствата на човеконенавистния строй, погазил човешките права на цялостен един народ за половин век.
За да опазим загатна за случилото се и да възстановим историческата истина, Групово дело „ Изпълнение на наказванията “ в Министерство на правосъдието към този момент е сложила осведомителни табла в пандизите в София, Стара Загора, Пазарджик и Белене с информация за политическите пандизчии, минали през килиите им. Информация е оповестена и на уеб страницата на дирекцията:
https://justice.government.bg/…/0c999060-e18f-4ac3-ae27…
Благодаря на актуалните откриватели на закононарушенията на режима, с които поставяме старания за смяна на статута на лагера в Белене и превръщането му в групова културна полезност от национално значение.
Процедурата към този момент е във крайна фаза,
с помощта на взаимните ни старания с Министерството на културата и екипа на доцент доктор Тодор Чобанов Todor Chobanov.
Няма по-добър метод да опишем значимостта на днешния ден от думите на безсмъртния Георги Марков:
" Затвори и концлагери бяха претъпкани. Безброй хора минаха през стъргалото на милиционерските сектори, където вилнееше с все мощ врагоманията. Всички наши връзки в основата си се изграждаха върху съмнението, че този до теб ти мисли злото. Роди се и разцъфтя най-ярката национална параноя, че всеки е вероятен сътрудник на държавна сигурност. Едва ли има полиция по света, която в миналото да е всявала по-голям смут и боязън от нашата родна държавна сигурност през тези години. И до ден сегашен изразът „ човек на Де Се “ провокира мощна реакция, човек мигновено сменя цвета на лицето си. Процъфтя също и доносничеството. Един от най-практикуваните способи от страна на всевъзможните управляващи беше да се извика някой жител и да се върти до тогава, до момента в който каже нещо против различен жител. След това се повикваше вторият жител и му се поднасяше казаното от първия, което, таман тъй като беше погрешно, водеше до мощна реакция и той „ натопяваше “ надълбоко нещастния първи жител, който пък, още веднъж извикан, даваше изобилен правилен и погрешен материал против втория. Целта на новите властници беше да смразят хората, да ги опълчат един против различен. Години по-късно можех да следя поредното и педантично използване на тази доктрина на „ Разделяй и владей “. Това пък естествено докара до желанието всеки да бъде човек някому, т.е. всеки да се заслони под крилото на някой мощен, като му служи. Защото разделянето не беше единствено долу, в низините, а и горе, по върховете, където се водеше битка на живот и гибел сред разните партийни групировки и основно сред пристигналите от чужбина руски сътрудници отпред с Георги Димитров и Вълко Червенков и, въпреки това, локалните партийни ръководители. Впоследствие тази битка щеше да одобри разнообразни други форми, само че в никакъв случай нямаше да стихне, тъй като задачата беше никой да не е сигурен, всеки да се бои.
Твърде скоро от наивни и почтени младежи, свързани с естествени човешки и другарски връзки, с обич и религия към хората и света, ние се превърнахме в призраци на съмнението, страха и взаимната ненавист, в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си, с цел да завоюва самичък няколко минути повече.
Ние към този момент бяхме „ приятели “.
***
Георги Марков, " Задочни репортажи за България ", Том 1.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ