В Рилския манастир се пази първият географски глобус, изработен у нас
Рилският манастир е един от най-значимите културни монументи в България, знак на страната, включен в листата за международното завещание на ЮНЕСКО. Основан през Х век от Св. Йоан Рилски Чудотворец в горното течение на Рилска река, през днешния ден той е български ставропигиален манастир, т.е. той е под директната пълномощия на висшата църковна власт в България - Светия синод.
Сегашният манастир се намира наоколо до село Пастра - близо до мястото на първичното му създаване. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България - пет етажа, като забележими са четири от тях. Тази специфичност на постройката се изяснява с рестриктивните мерки, наложени от османската власт през 1834 година, когато са строени сегашните здания. В партерния етаж е ситуиран музеят.
Манастирът "Свети Йоан Рилски “ е издигнат на мястото на остаряла постница през 927-941 година от Св. Йоан Рилски Чудотворец (според някои създатели - от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 година е издигната отбранителна кула и дребна еднокорабна църква от локалния средновековен държател протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата непокътната постройка в манастирския комплекс и по жанр принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха й се намира параклисът "Свето Преображение " с скъпи стенописи от 30-те години на XIV век.
Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 21 септември 1378 година Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен щемпел, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, дружно със землищата им.
Още през 1402 година османското държавно управление подрежда на кюстендилския кадия да удостовери съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен указател от 1520-1521 година изрежда поименно 21 живеещи там монаси. През 1469 година благодарение на Мара Бранкович мощите на Св. Йоан Рилски са пренесени назад от Търново в Рилския манастир.
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа активност в него развива Неофит Рилски, който през Възраждането основава тук килийно учебно заведение. Манастирът дава заслон на велики български революционери, измежду които Васил Левски, Ильо челник, Гоце Делчев, Пейо Яворов и други.
През 1778 година манастирът "Св. Йоан Рилски " става жертва на бурен пожар. Възобновен е през 1784 година от Алекси Рилец, който през 1816-1819 година проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена още веднъж през 1833 година, като възобновяване му още веднъж е осъществено от Алекси под управлението на тогавашния свещеник Йосиф Строителя. През 1840 година е направен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.
Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него обитават и 400 посетители.
Днес манастирските крила, построени по друго време на четири и пет етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на погрешен пентагон.
През 1976 година манастирът става народен исторически резерват, а от 1983 година е културен монумент под егидата на ЮНЕСКО. С Постановление на Министерския съвет № 75 от 29 април 1991 година се възвръща монашеският статут на Рилския манастир. А на 3 май същата година Великото Народно заседание със закон анулира указа от 1961 година за преустановяване на всякаква църковна активност в това свято място.
Рилският манастир, в т.число Хрельовата кула, църквата, манастирските здания и църквата "Свети Лука " са оповестени през 1927 година за "народна старост " (Държавен вестник, бр.69 от 1927 г.).
През 1968 година Хрельовата кула е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата от Средновековието.
На седмата сесия на Комитета за международно завещание към ЮНЕСКО, извършена от 5 до 9 декември 1983 година във Флоренция (Италия), Рилският манастир е разгласен за обект на международното културно завещание. В библиотеката му се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV до XIX век, а в музея има над 380 старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна сбирка и други от живота на монасите. Едни от най-интересните експонати в музея са първият географски глобус у нас , направен през 1836 година от Неофит Рилски за манастирското учебно заведение и Рафаиловият кръст.
През 1992 година Рилският манастир, Гробът на Св. Йоан Рилски, включващ църквата "Успение на Св. Йоан Рилски " и постницата Св. Йоан Рилски, Скитът "Свети Лука ", включващ църквите "Свети Лука " и "Свети Покров Богородичен " и килийното учебно заведение, метохът "Орлица " с църквата "Св. св. Петър и Павел ", и църквата "Успение Богородично " са оповестени за групови архитектурни, исторически и художествени комплекси от национално значение, а метохът "Пчелино " за колективен архитектурен и исторически комплекс от локално значение.
Днес Рилският манастир е измежду Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Открит е за визити от 8 до 18 ч. всеки ден, а печатът се намира в музея на манастира. Правенето на фотоси в църквата и музея на манастира е неразрешено. Разрешено е снимането в двора на манастира.
Рилският манастир има статут на настрана населено място с население (по сегашен адрес) от 58 поданици.
Няколко значими персони в българската история са заровени в манастира. Гробът на Цар Борис ІІ е в църквата "Рождество Богородично ". В същата царква е заровен и Неофит Рилски.
Джеймс Дейвид Баучер (James David Bourchier) - ирландският публицист, сътрудник на Балканите и покровител за българската идея е заровен наоколо до Рилски манастир.
Тук почиват тленните остатъци и на протосеваст Хрельо, на Георги Юрий Славчев, на Васил Вазов и на митрополит Симеон Западно и Средноевропейски, заровен в монашеското гробище на Рилския манастир.
Сегашният манастир се намира наоколо до село Пастра - близо до мястото на първичното му създаване. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България - пет етажа, като забележими са четири от тях. Тази специфичност на постройката се изяснява с рестриктивните мерки, наложени от османската власт през 1834 година, когато са строени сегашните здания. В партерния етаж е ситуиран музеят.
Манастирът "Свети Йоан Рилски “ е издигнат на мястото на остаряла постница през 927-941 година от Св. Йоан Рилски Чудотворец (според някои създатели - от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 година е издигната отбранителна кула и дребна еднокорабна църква от локалния средновековен държател протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата непокътната постройка в манастирския комплекс и по жанр принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха й се намира параклисът "Свето Преображение " с скъпи стенописи от 30-те години на XIV век.
Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 21 септември 1378 година Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен щемпел, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, дружно със землищата им.
Още през 1402 година османското държавно управление подрежда на кюстендилския кадия да удостовери съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен указател от 1520-1521 година изрежда поименно 21 живеещи там монаси. През 1469 година благодарение на Мара Бранкович мощите на Св. Йоан Рилски са пренесени назад от Търново в Рилския манастир.
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа активност в него развива Неофит Рилски, който през Възраждането основава тук килийно учебно заведение. Манастирът дава заслон на велики български революционери, измежду които Васил Левски, Ильо челник, Гоце Делчев, Пейо Яворов и други.
През 1778 година манастирът "Св. Йоан Рилски " става жертва на бурен пожар. Възобновен е през 1784 година от Алекси Рилец, който през 1816-1819 година проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена още веднъж през 1833 година, като възобновяване му още веднъж е осъществено от Алекси под управлението на тогавашния свещеник Йосиф Строителя. През 1840 година е направен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.
Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него обитават и 400 посетители.
Днес манастирските крила, построени по друго време на четири и пет етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на погрешен пентагон.
През 1976 година манастирът става народен исторически резерват, а от 1983 година е културен монумент под егидата на ЮНЕСКО. С Постановление на Министерския съвет № 75 от 29 април 1991 година се възвръща монашеският статут на Рилския манастир. А на 3 май същата година Великото Народно заседание със закон анулира указа от 1961 година за преустановяване на всякаква църковна активност в това свято място.
Рилският манастир, в т.число Хрельовата кула, църквата, манастирските здания и църквата "Свети Лука " са оповестени през 1927 година за "народна старост " (Държавен вестник, бр.69 от 1927 г.).
През 1968 година Хрельовата кула е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата от Средновековието.
На седмата сесия на Комитета за международно завещание към ЮНЕСКО, извършена от 5 до 9 декември 1983 година във Флоренция (Италия), Рилският манастир е разгласен за обект на международното културно завещание. В библиотеката му се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV до XIX век, а в музея има над 380 старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна сбирка и други от живота на монасите. Едни от най-интересните експонати в музея са първият географски глобус у нас , направен през 1836 година от Неофит Рилски за манастирското учебно заведение и Рафаиловият кръст.
През 1992 година Рилският манастир, Гробът на Св. Йоан Рилски, включващ църквата "Успение на Св. Йоан Рилски " и постницата Св. Йоан Рилски, Скитът "Свети Лука ", включващ църквите "Свети Лука " и "Свети Покров Богородичен " и килийното учебно заведение, метохът "Орлица " с църквата "Св. св. Петър и Павел ", и църквата "Успение Богородично " са оповестени за групови архитектурни, исторически и художествени комплекси от национално значение, а метохът "Пчелино " за колективен архитектурен и исторически комплекс от локално значение.
Днес Рилският манастир е измежду Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Открит е за визити от 8 до 18 ч. всеки ден, а печатът се намира в музея на манастира. Правенето на фотоси в църквата и музея на манастира е неразрешено. Разрешено е снимането в двора на манастира.
Рилският манастир има статут на настрана населено място с население (по сегашен адрес) от 58 поданици.
Няколко значими персони в българската история са заровени в манастира. Гробът на Цар Борис ІІ е в църквата "Рождество Богородично ". В същата царква е заровен и Неофит Рилски.
Джеймс Дейвид Баучер (James David Bourchier) - ирландският публицист, сътрудник на Балканите и покровител за българската идея е заровен наоколо до Рилски манастир.
Тук почиват тленните остатъци и на протосеваст Хрельо, на Георги Юрий Славчев, на Васил Вазов и на митрополит Симеон Западно и Средноевропейски, заровен в монашеското гробище на Рилския манастир.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ