Мадуро стремглаво върви към пропастта
Резервоар бензин - 1 цент, инфлация - 1 милион: Мадуро неспасяемо върви към пропастта. Атентатът против него няма да успее да отклони вниманието от все по-крещящите проблеми във Венецуела, разяснява Ута Тоферн в разбор за Deutsche Welle.
Николас Мадуро твърди, че през главата му са минали най-малко двайсетина опита за прелом и/или атентати. Досега нито един от тях не му е навредил. Напротив, режимът единствено черпи нови сили от всяка действителна или измислена офанзива на задграничните „ империалисти " или на „ дясно-екстремистката " съпротива в страната.
Последният случай демонстрира, че Венецуела се намира освен в отчайваща политическа и икономическа рецесия, само че и в осведомителна война. Защото въобще не е ясно дали президентът Мадуро фактически е бил нападнат с дрон. Пожарникари в Каракас обявиха, че е имало детонация на газова бутилка. Самият Мадуро обаче в този момент употребява случая за нов лов на вещици против опозицията, за хули против прилежащи страни като Колумбия и не на последно място – за чистки в армията и в близкото си обграждане. А всичко това дружно отклонява вниманието от все по-крещящите проблеми във Венецуела.
Предполагаемият атентат се състоя единствено три дни, откакто Мадуро разгласи новата си политика във връзка с бензина. По подигравка на ориста той го стори тъкмо сега, когато цялостен Каракас часове наред беше останал без ток. Освен това държавното управление разпореди да се организира броене на колите в страната и предизвести, че единствено участвалите в това броене ще могат да се употребяват от субсидираната цена на бензина. В момента един контейнер бензин във Венецуела коства по-малко от един евроцент, само че самият бензин се внася, тъй като промишлеността в страната с най-големите петролни запаси в света от дълго време е унищожена.
Международният валутен фонд преди малко разгласи, че през тази година инфлацията във Венецуела вероятно ще доближи един милион %. Правителството има намерение още този месец да организира валутна промяна, с която да бъдат задраскани пет нули от цената на боливара.
Освен бензина, във Венецуела се субсидират още доста артикули и услуги: електричеството, градският превоз, питателните артикули, медикаментите. Но всичко е дефицитно, тъй като страната не разполага с нужната валута, с цел да внася множеството артикули. А по този начин наречената „ боливарска гражданска война " доста сполучливо унищожи личните индустриални мощности във Венецуела. Непрекъснато се популяризират информации за заболели хора, оставени без лекуване, за запуснати лечебни заведения, за гладуващи деца, за майки, които са принудени да се занимават с контрабанда, и за обезверени хора, които напущат страната.
Опитите на режима да стори нещо за възстановяване на ситуацията освен наподобяват безпомощни – те са безпомощни. Венецуела е унищожена до основи и ще ѝ трябват десетилетия, до момента в който успее най-малко да се приближи до виталното ниво на прилежащите страни – нищо, че преди време беше най-богатата страна в Латинска Америка. А от многочислените дефицити към този момент страдат даже най-заклетите последователи на някогашния президент Уго Чавес, починалият лидер на „ боливарската гражданска война ".
Правителството рискува да падне в личния си капан, тъй като няма нищо по-опасно от това да отстрани държавните дотации. Доказват го образци както от други латиноамерикански страни, по този начин и от самата Венецуела. Николас Мадуро добре го знае, само че вероятно просто няма различен излаз. Така режимът му целеустремено се е отправил към пропастта.
Николас Мадуро твърди, че през главата му са минали най-малко двайсетина опита за прелом и/или атентати. Досега нито един от тях не му е навредил. Напротив, режимът единствено черпи нови сили от всяка действителна или измислена офанзива на задграничните „ империалисти " или на „ дясно-екстремистката " съпротива в страната.
Последният случай демонстрира, че Венецуела се намира освен в отчайваща политическа и икономическа рецесия, само че и в осведомителна война. Защото въобще не е ясно дали президентът Мадуро фактически е бил нападнат с дрон. Пожарникари в Каракас обявиха, че е имало детонация на газова бутилка. Самият Мадуро обаче в този момент употребява случая за нов лов на вещици против опозицията, за хули против прилежащи страни като Колумбия и не на последно място – за чистки в армията и в близкото си обграждане. А всичко това дружно отклонява вниманието от все по-крещящите проблеми във Венецуела.
Предполагаемият атентат се състоя единствено три дни, откакто Мадуро разгласи новата си политика във връзка с бензина. По подигравка на ориста той го стори тъкмо сега, когато цялостен Каракас часове наред беше останал без ток. Освен това държавното управление разпореди да се организира броене на колите в страната и предизвести, че единствено участвалите в това броене ще могат да се употребяват от субсидираната цена на бензина. В момента един контейнер бензин във Венецуела коства по-малко от един евроцент, само че самият бензин се внася, тъй като промишлеността в страната с най-големите петролни запаси в света от дълго време е унищожена.
Международният валутен фонд преди малко разгласи, че през тази година инфлацията във Венецуела вероятно ще доближи един милион %. Правителството има намерение още този месец да организира валутна промяна, с която да бъдат задраскани пет нули от цената на боливара.
Освен бензина, във Венецуела се субсидират още доста артикули и услуги: електричеството, градският превоз, питателните артикули, медикаментите. Но всичко е дефицитно, тъй като страната не разполага с нужната валута, с цел да внася множеството артикули. А по този начин наречената „ боливарска гражданска война " доста сполучливо унищожи личните индустриални мощности във Венецуела. Непрекъснато се популяризират информации за заболели хора, оставени без лекуване, за запуснати лечебни заведения, за гладуващи деца, за майки, които са принудени да се занимават с контрабанда, и за обезверени хора, които напущат страната.
Опитите на режима да стори нещо за възстановяване на ситуацията освен наподобяват безпомощни – те са безпомощни. Венецуела е унищожена до основи и ще ѝ трябват десетилетия, до момента в който успее най-малко да се приближи до виталното ниво на прилежащите страни – нищо, че преди време беше най-богатата страна в Латинска Америка. А от многочислените дефицити към този момент страдат даже най-заклетите последователи на някогашния президент Уго Чавес, починалият лидер на „ боливарската гражданска война ".
Правителството рискува да падне в личния си капан, тъй като няма нищо по-опасно от това да отстрани държавните дотации. Доказват го образци както от други латиноамерикански страни, по този начин и от самата Венецуела. Николас Мадуро добре го знае, само че вероятно просто няма различен излаз. Така режимът му целеустремено се е отправил към пропастта.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ