20 любими цитата от Рей Бредбъри
Рей Бредбъри е един от най-обичаните майстори-разказвачи. В кариерата си, обхващаща повече от седемдесет години, Рей Бредбъри е въодушевил генерации читатели да мечтаят, мислят и основават. Продуктивен създател на стотици разкази и книги, както и голям брой стихотворения, есета, опери, пиеси и сюжети, Бредбъри е един от най-известните писатели на нашето време.
“Всичко, което върша, е изненада, чудесна изненада. Понякога ставам през нощта, когато не мога да дремя, отивам при библиотеката си, разтварям някоя от своите книги, уважавам случаен абзац и си споделям: – За бога, аз ли съм написал това? Аз ли съм го написал?… и всякога се сюрпризирам ” – споделя създателят на церемонията на влиятелните награди на National Book Award.
Ето няколко докосващи цитата от обичаните “Вино от глухарчета ”, “Сбогом, лято ” и “451 градуса по Фаренхайт ”:
1. “- Ето, в това е нещастието на вашето потомство – възкликна дядото. – Слушай, Бил, позор ме е поради тебе, и ти си ми бил публицист! Изхвърляте от тоя живот всичко, което е поставено в него, с цел да му дава усет. Пестите ни времето, пестите ни труда — друго не знаете! – Той подритна пренебрежително тревните чимове.
– Когато остарееш като мене, тогава ще схванеш, че дребните наслади и дребните неща костват повече от огромните. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово странствуване с най-бързия автомобил и знаеш ли за какво? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които порастват. Имаш задоволително време да търсиш и да откриваш. ” (Вино от глухарчета)
2. “… И ето тук, подредено в редици, с мекия искра на цветове, разтварящи се в ранно утро, със светлината на това юнско слънце, струещо през тънкото прашно було, тук ще стои виното от глухарчета. Погледнеш ли го в зимен ден, през снега бързо избуяват треви, дървесата се накичват с птици, с листа и цветове, като че ли рой от пеперуди отдъхва, повлечен от вятъра. И както се взираш, небето се трансформира от сиво в ясносиньо.
Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, несъмнено, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято. ” (Вино от глухарчета)
3. “Люляковите шубраци костват повече от орхидеите. Глухарчетата и кукувичата прежда – също. Защо ли? Защото те карат да се наведеш, най-малко за малко да обърнеш тил на всички хора и на целият град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където отново си спомняш, че имаш нос. А когато по този метод останеш самичък със себе с, ти в действителност идваш на себе си за известно време; останал самичък, имаш опция да обмислиш нещата радикално. ” (Вино от глухарчета)
4. “- Аз съм Алис, това е Джейн, а този е Том Споулдинг.
– Приятно ми е. Аз пък съм мисис Бентли. Викаха ми Хелън.
Децата я загледаха удивени.
– Не вярвате ли, че са ми казвали Хелън? – запита старицата.
– Не знаех, че и старите дами носели дребни имена – примигна Том ” (Вино от глухарчета)
5. “Дядо ми споделяше, че всеки би трябвало да остави нещо след себе си, когато почине. Дете или книга, картина или къща, даже стена – която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по подобен метод, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.
Няма значение какво правиш, споделяше той, стига единствено с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще наподобява на теб, откакто отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата сред индивида, който единствено коси полянката и същинския градинар, споделяше той. От косача няма да има диря, градинарят ще остане там цялостен живот. ” (451 градуса по Фаренхайт)
6. “Има и такива дни, които като че ли си поемат мирис, задържат го и цялата земя замира в очакване. Някои лета не желаят да свършват. А около пътя избуяват цветя и щом ги докоснеш, поръсват облачета от ръждив прахуляк.Навсякъде наподобява, че е минал напълно старомоден цирк и с всяко завъртане на колелата е оставял диря от прастаро желязо. ” (Сбогом, лято)
7. “Сигурно има нещо в книгите, нещо, което не можем даже да си представим, с цел да накара една жена да остане в горящата къща; в тях безусловно би трябвало да има нещо. Човек не остава ей по този начин, за нищо. ”(451 градуса по Фаренхайт)
8. “Казват, че съм била необщителна. Не съм се разбирала с хората. А това е толкоз необичайно. Аз в действителност съм доста общителна. Но всичко зависи от това какво разбираш под другарство, нали? Според мен общуването е да мога да приказвам за ей такива неща – тя подмятна в ръка няколко кестена, които бяха паднали от дървото в предния двор. – Или пък да приказваме за това какъв брой чудноват е светът. Приятно е да бъдеш измежду хора. Но не мисля, че другарство значи да събереш няколко души и по-късно да не им позволиш да кажат нито дума.
… Според тях това значи, че не съм естествена. Но всички, които познавам, или крещят, или танцуват като полудели, или се бият. Забелязал ли си по какъв начин през днешния ден хората се нараняват един различен? ” (451 градуса по Фаренхайт)
9. “Има по-лоши закононарушения от изгарянето на книги. Едно от тях е да не ги четеш. ” (451 градуса по Фаренхайт)
10. “Напълни очите си с чудеса, живей,като че ли ще умреш след 10 секунди! Опознай света! Той е по-фантастичен, в сравнение с всяка фантазия,изработена във фабриките и за която си заплатил с пари. ” (451 градуса по Фаренхайт)
11. “Сигурно има нещо в книгите, нещо, което не можем даже да си представим, с цел да накара една жена да остане в горяща къща; в тях безусловно би трябвало да има нещо. Човек не остава ей по този начин, за нищо. ” (451 градуса по Фаренхайт)
12. “Библиотеката на дядото беше прелестно мрачно кътче, като че ли иззидано от книги, по тази причина тук можеше да се случи какво ли не… И се случваше. Достатъчно беше да издърпаш книга от рафта,да я разгърнеш – и внезапно мракът към този момент не тъмнееше толкоз. ” (Сбогом, лято)
13. “Трябва да се научиш по какъв начин да не се вкопчваш, преди да се научиш по какъв начин да придобиваш. Животът би трябвало да бъде докосван, а не удушаван. ” (Сбогом, лято)
14. “Вино от глухарчета. Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с запушалка. ” (Вино от глухарчета)
15. “… човек не желае постоянно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой желае все да е топло? Кой желае въздухът непрестанно да благоухае? След време човек престава да го вижда. По-приятно е залезът да трае една, до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, подобен е индивидът, Лио. Как си могъл да забравиш това?
– Нима съм го не запомнил?
– Обичаме залезите, тъй като траят малко и бързо се свършват.
– Но това е доста тъжно, Лина.
– Не е. Ако залезът продължаваше и се отегчаваме от него, тогава в действителност би било тъжно. ” (Вино от глухарчета)
16. “Не може тъкмо да се дефинира моментът, в който се поражда другарството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-накрая идва една капка, която го препълва, по този начин и в поредицата от прояви на другарство идва една, която сграбчва сърцето ти… ” (451 градуса по Фаренхайт)
17 . “Времето хипнотизира. Когато си деветгодишен, коства ти се, че постоянно си бил на девет и всеки път ще бъдеш. Когато си на трийсет, коства ти се, че всеки път си бил закрепен на този ярък борд на междинната възраст. А станеш ли на седемдесет, постоянно и вечно си на седемдесет. Човек живее в сегашното, той е увлечен в своето младо “днес ” или в остарялото си “днеска ”, само че друго “днеска ” на този свят не съществува. ” (Вино от глухарчета)
18. “О – сподели тя сериозно; – не трябва да очаквате от една млада жена да беседва като мене. Това идва с годините. Първо на първо, те са още прекомерно зелени. И второ, сега, в който усети, че дамата има разум, всеки елементарен мъж побягва стремително. Не може да не сте срещнали и умни дами, само че те ловко са се прикрили. Човек би трябвало да се озърта деликатно, с цел да открие сходна буболечка ” (Вино от глухарчета)
19. “- За света аз не зная нищо.
– Началото на мъдростта, както се споделя. Когато е на седемнадесет, човек знае всичко. На двадесет и седем, в случай че към момента знае всичко, значи към момента е на седемнадесет. ” (Вино от глухарчета)
20. “Винаги съм вярвала, че същинската обич е обич сред два мозъка, въпреки че тялото от време на време отхвърля да го признае. Тялото води независим живот. То живее само, с цел да се храни и да чака нощта. То е по същността си основано, с цел да живее през нощта.
Ала какво да кажем за мозъка, който е рожба на слънцето и през хиляди часове от живота на индивида би трябвало да бъде безсънен и нащрек? Нима може да се съпоставя тялото, това тъпо, себично създание на мрака, с цялостен един живот, огрян от слънце и разсъдък? ” (Вино от глухарчета)
