На 2 юли 2026 г. гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев направи публично изявление относно проектобюджета на страната за 2026 г. В своята оценка Радев посочи, че предложеният фискален план не само не успява да обърне съществуващите негативни икономически тенденции, но и рискува да ги задълбочи. Коментарът беше направен в контекста на текущите дебати и обсъждания относно макроикономическата рамка и финансовата стабилност на България.
Основна оценка на фискалната рамка
Според Димитър Радев, проектобюджетът за 2026 г. не предлага необходимите мерки за справяне с натрупаните икономически предизвикателства. Гуверньорът на централната банка подчертава, че вместо да се стреми към консолидация и стабилизация, бюджетната политика, заложена в проекта, изглежда продължава курс, който може да доведе до влошаване на ключови икономически показатели. Тази позиция акцентира върху необходимостта от преразглеждане на приоритетите и подходите при формирането на държавния бюджет, за да се гарантира устойчивост на публичните финанси.Продължаваща негативна тенденция от 2020 г.
Радев уточни, че наблюдаваната тенденция не е нова, а представлява продължение на процес, започнал още през 2020 г. Той отбеляза, че този тренд се е развивал при различни правителствени управления, което предполага системни предизвикателства във фискалната политика на страната. От 2020 г. насам България е изправена пред редица икономически сътресения, включително пандемията от COVID-19, енергийна криза и висока инфлация, които са оказали натиск върху публичните финанси. Според гуверньора, липсата на решителни мерки за обръщане на тези тенденции в проектобюджет 2026 е причина за загриженост. Това включва потенциално увеличаване на държавния дълг, поддържане на висок бюджетен дефицит и недостатъчни инвестиции в сектори с висока добавена стойност.Икономически последици и рискове за страната
Задълбочаването на негативните тенденции, за което предупреждава гуверньорът на БНБ, може да има редица сериозни последици за българската икономика. Сред потенциалните рискове са повишаване на инфлационния натиск, което би намалило покупателната способност на гражданите и би затруднило бизнеса. Друг аспект е увеличаването на бюджетния дефицит и държавния дълг, което би ограничило фискалното пространство за бъдещи инвестиции и социални програми. Подобна фискална политика може също така да повлияе негативно на доверието на международните инвеститори и кредитните агенции, което да доведе до по-високи разходи за обслужване на дълга. В контекста на стремежа на България за присъединяване към еврозоната, поддържането на стабилни публични финанси е ключово изискване, а отклоненията от този път могат да забавят или компрометират процеса.Необходими мерки и бъдещи перспективи
Изявлението на Димитър Радев подчертава необходимостта от по-отговорна и далновидна фискална политика. Въпреки че конкретни препоръки не бяха детайлизирани в предоставения текст, обичайно централните банки призовават за структурни реформи, подобряване на събираемостта на приходите, оптимизиране на разходите и инвестиции, които стимулират икономическия растеж. Целта е да се постигне балансиран бюджет и да се намали зависимостта от външно финансиране. Предстоящите обсъждания на проектобюджет 2026 в Народното събрание ще бъдат ключови за определяне на окончателната фискална рамка на страната и за това дали предупрежденията на БНБ ще бъдат взети предвид при формирането на държавната финансова политика.Източник: novini247.com
КОМЕНТАРИ