Винаги със Запада, никога срещу Русия
Реверансите на Ердоган към Съединени американски щати и Европейски Съюз стартират да дават дивиденти.
Но да се приказва за завой на Турция към Запада или за превръщане на тил на Русия би било пресилено.
Промяната на тона в Анкара е движена главно от стопански ползи. И наподобява повече като тактичност, в сравнение с като тактика.
Само до преди четири месеца турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвиняваше Съединени американски щати, че вземат участие в скрит план за отстраняването му от власт, обясняваше на Европейски Съюз да си " гледа работата " и заплашваше да блокира влизането на Швеция в НАТО. Сега, след, Ердоган прави увертюри към Запада. Турският президент дава обещание да даде зелена светлина на Швеция за НАТО, приканва Европейски Съюз да възобнови договарянията за участие с Турция, ускори поддръжката си за Украйна и се срещна с президента Володимир Зеленски за пръв път след началото на съветската инвазия.
В допълнение към политическия завой има и стопански. Новото турско държавно управление се пробва да притегли назад западните вложители, които от години заобикалят Турция поради пагубната линия на Ердоган за понижаване на лихвите на фона на галопираща инфлация.
Реклама
И въпреки реверансите на Ердоган към Съединени американски щати и Европейски Съюз да стартират да жънат дивиденти, да се приказва за завръщане на Турция към Запада или за превръщане на тил на " специфичните връзки " с Русия би било пресилено. Както обобщава пред сп. Economist шефът на програмата за турски проучвания към Института за близкоизточна политика във Вашингтон Сьонер Чагаптай, след две десетилетия на власт Ердоган е трансформирал Турция в " колебаеща се страна в интернационалната политика " (по прилика с " колебаещите се щати " в Съединени американски щати - бел. ред.). Турция на Ердоган към този момент не възприема себе си като част от Западния блок, а като самостоятелен артист, който може да прави бизнес с който си пожелае . " Ако ползите на Турция съответстват с Русия, тя работи с Русия. А в случай че ползите й съответстват с тези на Съединени американски щати, работи със Съединени американски щати ", показва Чагаптай.
Нека отново бъдем другари...
Обратът стана забележим на срещата на НАТО във Вилнюс през юли. След като наричаше Швеция леговище за " негодници и терористи ", а държавното управление й - " олицетворение на злото ", Ердоган подвигна ветото си за участието й във военния съюз. Също във Вилнюс Ердоган имаше общителна среща с американския президент Джо Байдън, на която турският президент разгласи " нов развой " със Съединени американски щати и даже се заприказва, че може да получи покана за аудиенция в Белия дом (последната му такава бе при предходната администрация на Доналд Тръмп).
Друг жест към Запада беше визитата на украинския президент Володимир Зеленски в Истанбул (първо от началото на войната), по време на което Ердоган съобщи, че Украйна " без подозрение заслужава участие в НАТО " - позиция, която е анатема за Русия. Освен това Зеленски си потегли с група украински командири от батальона " Азов ", арестувани в Турция като част от договорка с Русия за замяна на пандизчии, което в допълнение подразни Кремъл. Обещанието на Ердоган към съветския президент Владимир Путин е било, че петимата командири ще останат в Турция до края на войната.
По-конструктивният метод на Ердоган към Съединени американски щати и Европейски Съюз стартира да се отплаща. Америка наподобява подготвена да придвижи продажбата на изтребители F-16 и съоръжение за тях на стойност 20 милиарда $ на Турция. Сделката беше блокирана от Конгреса, откакто Анкара купи съветска противоракетна система през 2019 година Европейски Съюз също стартира да дава сигнали за " ново ангажиране с Турция ". За обновяване на договарянията за участие на този стадий не може да става въпрос (дори и Ердоган надали го мисли, въпреки да го казва), само че Анкара отдавна желае разширение на митническия си съюз с Европейски Съюз, либерализация на визовия режим и продължение на милиардната договорка с Брюксел за мигрантите
Реклама...но без обвързване
Въпреки жестовете на благосклонност изказвания като това на Мурат Йешълташ, шеф за интернационалните проучвания на близкия до Ердоган мозъчен концерн SETA, че " навлизаме в нова епоха за връзките сред Турция и Запада ", наподобяват в случай че не пресилени, то най-малко подранили. Увертюрите на Ердоган наподобяват по-скоро тактически, в сравнение с стратегически и са движени главно от икономическа нужда. И протичащото се не наподобява като по-широка смяна на курса, а по-скоро като политическа транзакция, обслужваща непосредствените ползи на Турция.
Промяната на тона в Анкара идва в миг, когато страната обезверено се нуждае да си върне интереса на задграничните вложители, които започнаха да заобикалят страната в последните години на рецесия. Турският недостиг по настоящата сметка на платежния баланс доближи рекордни равнища в първата половина на годината. И въпреки Русия и страните от Персийския залив да оферират финансова поддръжка, новият стопански екип в Анкара, назначен от Ердоган след изборите, се надява да притегли вложения и от Европа и Съединени американски щати, които да оказват помощ за запълване на балансовата дупка. " Външната политика е директно повлияна от икономическите връзки. И в случай че Западът и Турция могат да отворят нова страница, стопанската система ще бъде тематика номер едно ", признава Мурат Йешълташ пред в. Financial Times.
Обратът в икономическата линия в Анкара е не по-малко зрелищен от дипломатическите пируети. След като години наред громеше " лихвеното лоби " и клеймеше високите лихви като " майката и бащата на всичко зло ", предходната седмица турският президент ненадейно разгласи курс към " затегната парична политика " за преодоляване на мощната инфлация , която съгласно държавното управление ще доближи 65% към края на годината. Изявлението на Ердоган е знак за поддръжка на напъните на ползващите се с почитание измежду вложителите финансов министър Мехмет Шимшек и гуверньор на централната банка Хафизе Гайе Еркан, които от назначението им през юни се пробват да охладят възлизащата на 900 милиарда $ турска стопанска система. Под управлението на Еркан централната банка към този момент подвигна на няколко пъти лихвите от 8.5% до 25%, като последното повишение със 7.5% предишния месец беше разчетено от пазарите като мощен ангажимент за справяне със жестоката инфлация и раздутия недостиг по настоящата сметка.
И въпреки към този момент да има признаци за страхливо връщане на доверието на пазарите - от юни насам задгранични вложители са вложили близо 1.8 милиарда $ в турски акции и облигации - терзанието е, че отстъплението на Ердоганомиката и връщането към фискалната разумност може да се окаже тактическо и краткотрайно, също като външнополитическите маневри . Скорошната среща на Ердоган и Путин в Сочи сподели какъв брой голословни са очакванията за превръщане към Запада и загърбване на Русия. Докато преди изборите турският президент не можеше да си разреши да нервира Путин, който му оказа помощ с отсрочване на заплащанията за газа и милиардна кешова инжекция в първата турска нуклеарна централа, в този момент Ердоган може да се усеща по-малко уязвим към напън от Русия, само че към момента има потребност от нея. Путин от своя страна може по никакъв начин да не харесва някои скорошни ходове на Ердоган, само че няма доста какво да направи, защото а също и евентуален медиатор за диалози със Запада. " Що се отнася до Ердоган, той има най-хубавото от двата свята ", показва пред в. New York Times Ахмет Касим Хан, професор по интернационалните връзки в университета " Бейкоз " в Истанбул.
Но да се приказва за завой на Турция към Запада или за превръщане на тил на Русия би било пресилено.
Промяната на тона в Анкара е движена главно от стопански ползи. И наподобява повече като тактичност, в сравнение с като тактика.
Само до преди четири месеца турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвиняваше Съединени американски щати, че вземат участие в скрит план за отстраняването му от власт, обясняваше на Европейски Съюз да си " гледа работата " и заплашваше да блокира влизането на Швеция в НАТО. Сега, след, Ердоган прави увертюри към Запада. Турският президент дава обещание да даде зелена светлина на Швеция за НАТО, приканва Европейски Съюз да възобнови договарянията за участие с Турция, ускори поддръжката си за Украйна и се срещна с президента Володимир Зеленски за пръв път след началото на съветската инвазия.
В допълнение към политическия завой има и стопански. Новото турско държавно управление се пробва да притегли назад западните вложители, които от години заобикалят Турция поради пагубната линия на Ердоган за понижаване на лихвите на фона на галопираща инфлация.
Реклама
И въпреки реверансите на Ердоган към Съединени американски щати и Европейски Съюз да стартират да жънат дивиденти, да се приказва за завръщане на Турция към Запада или за превръщане на тил на " специфичните връзки " с Русия би било пресилено. Както обобщава пред сп. Economist шефът на програмата за турски проучвания към Института за близкоизточна политика във Вашингтон Сьонер Чагаптай, след две десетилетия на власт Ердоган е трансформирал Турция в " колебаеща се страна в интернационалната политика " (по прилика с " колебаещите се щати " в Съединени американски щати - бел. ред.). Турция на Ердоган към този момент не възприема себе си като част от Западния блок, а като самостоятелен артист, който може да прави бизнес с който си пожелае . " Ако ползите на Турция съответстват с Русия, тя работи с Русия. А в случай че ползите й съответстват с тези на Съединени американски щати, работи със Съединени американски щати ", показва Чагаптай.
Нека отново бъдем другари...
Обратът стана забележим на срещата на НАТО във Вилнюс през юли. След като наричаше Швеция леговище за " негодници и терористи ", а държавното управление й - " олицетворение на злото ", Ердоган подвигна ветото си за участието й във военния съюз. Също във Вилнюс Ердоган имаше общителна среща с американския президент Джо Байдън, на която турският президент разгласи " нов развой " със Съединени американски щати и даже се заприказва, че може да получи покана за аудиенция в Белия дом (последната му такава бе при предходната администрация на Доналд Тръмп).
Друг жест към Запада беше визитата на украинския президент Володимир Зеленски в Истанбул (първо от началото на войната), по време на което Ердоган съобщи, че Украйна " без подозрение заслужава участие в НАТО " - позиция, която е анатема за Русия. Освен това Зеленски си потегли с група украински командири от батальона " Азов ", арестувани в Турция като част от договорка с Русия за замяна на пандизчии, което в допълнение подразни Кремъл. Обещанието на Ердоган към съветския президент Владимир Путин е било, че петимата командири ще останат в Турция до края на войната.
По-конструктивният метод на Ердоган към Съединени американски щати и Европейски Съюз стартира да се отплаща. Америка наподобява подготвена да придвижи продажбата на изтребители F-16 и съоръжение за тях на стойност 20 милиарда $ на Турция. Сделката беше блокирана от Конгреса, откакто Анкара купи съветска противоракетна система през 2019 година Европейски Съюз също стартира да дава сигнали за " ново ангажиране с Турция ". За обновяване на договарянията за участие на този стадий не може да става въпрос (дори и Ердоган надали го мисли, въпреки да го казва), само че Анкара отдавна желае разширение на митническия си съюз с Европейски Съюз, либерализация на визовия режим и продължение на милиардната договорка с Брюксел за мигрантите
Реклама...но без обвързване
Въпреки жестовете на благосклонност изказвания като това на Мурат Йешълташ, шеф за интернационалните проучвания на близкия до Ердоган мозъчен концерн SETA, че " навлизаме в нова епоха за връзките сред Турция и Запада ", наподобяват в случай че не пресилени, то най-малко подранили. Увертюрите на Ердоган наподобяват по-скоро тактически, в сравнение с стратегически и са движени главно от икономическа нужда. И протичащото се не наподобява като по-широка смяна на курса, а по-скоро като политическа транзакция, обслужваща непосредствените ползи на Турция.
Промяната на тона в Анкара идва в миг, когато страната обезверено се нуждае да си върне интереса на задграничните вложители, които започнаха да заобикалят страната в последните години на рецесия. Турският недостиг по настоящата сметка на платежния баланс доближи рекордни равнища в първата половина на годината. И въпреки Русия и страните от Персийския залив да оферират финансова поддръжка, новият стопански екип в Анкара, назначен от Ердоган след изборите, се надява да притегли вложения и от Европа и Съединени американски щати, които да оказват помощ за запълване на балансовата дупка. " Външната политика е директно повлияна от икономическите връзки. И в случай че Западът и Турция могат да отворят нова страница, стопанската система ще бъде тематика номер едно ", признава Мурат Йешълташ пред в. Financial Times.
Обратът в икономическата линия в Анкара е не по-малко зрелищен от дипломатическите пируети. След като години наред громеше " лихвеното лоби " и клеймеше високите лихви като " майката и бащата на всичко зло ", предходната седмица турският президент ненадейно разгласи курс към " затегната парична политика " за преодоляване на мощната инфлация , която съгласно държавното управление ще доближи 65% към края на годината. Изявлението на Ердоган е знак за поддръжка на напъните на ползващите се с почитание измежду вложителите финансов министър Мехмет Шимшек и гуверньор на централната банка Хафизе Гайе Еркан, които от назначението им през юни се пробват да охладят възлизащата на 900 милиарда $ турска стопанска система. Под управлението на Еркан централната банка към този момент подвигна на няколко пъти лихвите от 8.5% до 25%, като последното повишение със 7.5% предишния месец беше разчетено от пазарите като мощен ангажимент за справяне със жестоката инфлация и раздутия недостиг по настоящата сметка.
И въпреки към този момент да има признаци за страхливо връщане на доверието на пазарите - от юни насам задгранични вложители са вложили близо 1.8 милиарда $ в турски акции и облигации - терзанието е, че отстъплението на Ердоганомиката и връщането към фискалната разумност може да се окаже тактическо и краткотрайно, също като външнополитическите маневри . Скорошната среща на Ердоган и Путин в Сочи сподели какъв брой голословни са очакванията за превръщане към Запада и загърбване на Русия. Докато преди изборите турският президент не можеше да си разреши да нервира Путин, който му оказа помощ с отсрочване на заплащанията за газа и милиардна кешова инжекция в първата турска нуклеарна централа, в този момент Ердоган може да се усеща по-малко уязвим към напън от Русия, само че към момента има потребност от нея. Путин от своя страна може по никакъв начин да не харесва някои скорошни ходове на Ердоган, само че няма доста какво да направи, защото а също и евентуален медиатор за диалози със Запада. " Що се отнася до Ердоган, той има най-хубавото от двата свята ", показва пред в. New York Times Ахмет Касим Хан, професор по интернационалните връзки в университета " Бейкоз " в Истанбул.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ