Джордж Фридман: Коронавирус, рецесия и депресия
Рецесията е основна част от бизнес цикъла. Наред с други неща, тя стопира слабите бизнеси и преразпределя капитала и труда за по-добро прилагане. Тя е мъчителна, само че нужна и приключва както стартира – като функционалност на хубавичко стопанска система.
Депресиите не са стопански събития; те са резултат от екзогенни сили като войни или заболявания. Депресиите са непряк артикул от свирепото заличаване на тези външни сили, които освен нарушават, само че и унищожават големи елементи от човечеството и благоприличието, дружно с стопанската система. Следователно въпросът дали в този момент сме в меланхолия или криза не е научен, а един от най-важните въпроси, пред който е изправено човечеството. Ние ще се възстановим от рецесията. Ще се възстановим и от депресията, само че това ще отнеме доста повече време и ще включва доста повече болежка.
Депресиите са стопански събития, които не са основани от стопански сили. Следователно измерването на дълбочината на депресията единствено посредством стопански ограничения е незадоволително. Мярката на депресията е степента, с която тя унищожава очакванията и фантазиите на едно потомство, правейки това, което му се е коствало невъобразимо далечно, и довеждайки сполучливи хора до бедност. Подобно на доста неща, лицето на депресията елементарно се разпознава, даже в случай че е мъчно да се дефинира количествено. Освен всичко друго, в случай че да вземем за пример една стопанска система се свие с 30%, възобновяване от това, да речем, с 4-процентов напредък не би било успех, а удостоверение, че започваме да излизаме от депресията.
Съединените щати излязоха от последната си меланхолия през Втората международна война, тъй че мина съвсем век преди да преживеят още веднъж такава, а тази, която претърпяха, породи от война и беше решена от война. Първата международна война сътвори солидна меланхолия в по-голямата част от Европа. Германия беше изключително яростна от Версайския контракт, а Англия, Русия и Полша също бяха опустошени по разнообразни способи. Причината за депресията беше, че за четири години най-малко 20 милиона европейци, в по-голямата част от идващото потомство, починаха. В продължение на четири години стопанската система беше ориентирана към основаването на оръжие и муниции. Шокирани от снарядите бойци се прибраха в шокирани страни – индустриален проект, за който нямаше значение нищо друго, с изключение на за войната, и благодарностите на техните съграждани. Те не се върнаха към бъдещето, което си бяха представяли, а тези, които не отидоха на война, също бяха със унищожено бъдеще.
Икономистите обичат да сочат интервали през 20-те години, когато стопанската система растеше, само че спорадичният напредък не прави нищо, което да повлияе на моето определение за меланхолия. Терминът „ изгубено потомство “ се отнася за циничните интелектуалци, появили се през 20-те години, само че по-точно разказва да вземем за пример боеца, който се е надявал да има магазин за обувки, само че в този момент се е озовал в страна, в която обувките към този момент не се купуват, а единствено се поправят.
Това не беше нищо неповторимо за никоя страна, с изключение на за Съединени американски щати, които се бориха единствено година и се прибраха в страна, в която можеха да създават военни машини, с мъже, които да ги ръководят, и цялата храна, която можете да си визиите. В по-голямата си част фантазиите им се поддържаха живи известно време. Но постоянството на европейската меланхолия означаваше, че Съединени американски щати не могат да възобновят ролята си на експортьор. Вместо това за европейците, които имаха работни места с по-ниски заплати, в сравнение с американците, непродаващи американски артикули в Съединени американски щати, отговорът на Вашингтон беше мита върху европейски артикули, което промени структурата на световната търговия и добави Съединени американски щати към листата на пострадалите. Няма да ви занимавам с детайлите на американската меланхолия. Една от характерностите на по-старото им потомство беше, че преминавайки през депресията, те видяха Втората международна война като огромна вяра.
Депресиите се трансформират в политическо събитие. Има такива, които се оправят добре в такива моменти и желаят да запазят депресията. Има и други, прекомерно богати или небогати, с цел да знаят, че има меланхолия. А има и политици, които или се базират на антична идеология, несъответствуваща за момента, като се преструват, че знаят какво да вършат и считат, че никой няма да забележи, че това не е по този начин, и някои, които знаят, че в рецесия хората ще разчитат на оня, които в действителност се грижи и възнамерява.
Един от тези отишли си политици беше Ленин. Русия беше извънредно разрушена. На водачите не им пукаше. Ленин направи и знаеше какво прави. Но малко можеше да се направи за Русия.
В Германия се появи водач, който призна, че безработицата е в основата на казуса и показа фашизма като решение, дружно с нещо жизненоважно: да има кой да бъде упрекнат. Той национализира стопанската система, запазвайки бизнеса, и нарочи евреите като злодеи под бурни овации.
Това са хората, които излизат от депресиите. Успешните са чудовища; достойните не могат да управляват силите, които депресиите отприщват. Новата договорка на Рузвелт оказа помощ на някои, само че не промени действителността. Втората международна война предлага най-големия пакет тласъци за всички времена. Депресиите раждат обезверени хора, гладни за всичко – на първо място за вяра за бъдеще. Хитлер и Ленин бяха един тип водачи; Рузвелт и другите европейски водачи бяха различен тип. В последна сметка решението не беше открито от Федералния запас, а от военните.
Втората международна война не постави завършек на депресията, с изключение на в Съединени американски щати. Европа още веднъж беше в меланхолия. Китай и Япония бяха унищожени. Когато бях дете, думите „ Произведено в Япония “ провокираха смях и очакване за евтини и некачествени артикули. Решението пристигна, тъй като американците се опасяваха от Съветския съюз и сътвориха пакети от помощ за съдружниците и правото за продажба на евтини артикули в Съединени американски щати. Квалифицираните служащи от Евразия бяха или доведени до меланхолия на поколенията от Съветския съюз, или до възобновяване от американците. Отново депресиите и опцията за война бяха ръка за ръка.
Коронавирусната рецесия има подобие с войната. Държавата активизира хората, без значение от последствията. Работната мощ или огромна част от нея бе освободена. Училищата бяха затворени. Повечето от нас изпаднаха в боязън. Дори на въпроса по какъв начин е почнал вирусът се отговаряше с подмятания за отмъщение. Врагът е гибелта, в тази ситуация – вируса. Във война правилото е, че никоя цена не е прекомерно висока, с цел да не бъде платена за победа.
Но успеха във войната и успеха против ковид са доста разнообразни. Това ни кара да се запитаме по какъв начин би трябвало да наподобява успеха в тази ситуация. Вирусът би трябвало да изчезне независимо или от ваксина. И светът би трябвало да се върне към това, което беше. Но казусът на войната и депресията е, че светът не се връща към това, което е бил. Той е доста друг и в най-меката си форма кара оживелите да трансформират фантазиите си – само че най-важното те въпреки всичко имат такива. Не им се постанова да се откажат от правото си да мечтаят.
Така е, ето ги въпросите сега. Първо, вирусът ще бъде надвит или ще изчезне? Ако остане, ще приемем ли непрекъснатото завръщане на новата болест или ще водим война, която ще преобрази света по незнайни способи? Второ, това като депресията след Първата международна война ли е, световна рецесия? Ние, американците, не направляваме реакциите на света на избора, който сме създали и решенията на Канада или Италия биха могли да повлияят на живота ни.
Не мисля, че сме достигнали точката на меланхолия. Не мисля, че цифрите сочат съществуването й и обезсърчение към момента няма. Но може би част от света е достигнала тази точка и депресията разтваря ноктите си. Спешността от ваксина и повдигане на ограниченията мисля, че отразява възприятието на боязън от постигане на преломната точка, само че както писах в книгата си за Съединените щати, ние сме неповторимо изобретателни хора и това в последна сметка е механически проблем.
Все отново е потребно да се осланяме на предишното. Ако погледнем първата половина на 20-ти век, стопанската система беше военнопленник и обратно на историите от това време, не икономическата доктрина определяше нещата. Но политическите системи взеха решение за цената, която би трябвало да се заплати, а цената беше голяма във връзка с гибелта. Във всичкото това уравнение мрачната действителност е, че решаването му без заплащане със гибел ще бъде мъчно. /БГНЕС
—————————
Джордж Фридман, “Геополитикал Фючърс ”
Депресиите не са стопански събития; те са резултат от екзогенни сили като войни или заболявания. Депресиите са непряк артикул от свирепото заличаване на тези външни сили, които освен нарушават, само че и унищожават големи елементи от човечеството и благоприличието, дружно с стопанската система. Следователно въпросът дали в този момент сме в меланхолия или криза не е научен, а един от най-важните въпроси, пред който е изправено човечеството. Ние ще се възстановим от рецесията. Ще се възстановим и от депресията, само че това ще отнеме доста повече време и ще включва доста повече болежка.
Депресиите са стопански събития, които не са основани от стопански сили. Следователно измерването на дълбочината на депресията единствено посредством стопански ограничения е незадоволително. Мярката на депресията е степента, с която тя унищожава очакванията и фантазиите на едно потомство, правейки това, което му се е коствало невъобразимо далечно, и довеждайки сполучливи хора до бедност. Подобно на доста неща, лицето на депресията елементарно се разпознава, даже в случай че е мъчно да се дефинира количествено. Освен всичко друго, в случай че да вземем за пример една стопанска система се свие с 30%, възобновяване от това, да речем, с 4-процентов напредък не би било успех, а удостоверение, че започваме да излизаме от депресията.
Съединените щати излязоха от последната си меланхолия през Втората международна война, тъй че мина съвсем век преди да преживеят още веднъж такава, а тази, която претърпяха, породи от война и беше решена от война. Първата международна война сътвори солидна меланхолия в по-голямата част от Европа. Германия беше изключително яростна от Версайския контракт, а Англия, Русия и Полша също бяха опустошени по разнообразни способи. Причината за депресията беше, че за четири години най-малко 20 милиона европейци, в по-голямата част от идващото потомство, починаха. В продължение на четири години стопанската система беше ориентирана към основаването на оръжие и муниции. Шокирани от снарядите бойци се прибраха в шокирани страни – индустриален проект, за който нямаше значение нищо друго, с изключение на за войната, и благодарностите на техните съграждани. Те не се върнаха към бъдещето, което си бяха представяли, а тези, които не отидоха на война, също бяха със унищожено бъдеще.
Икономистите обичат да сочат интервали през 20-те години, когато стопанската система растеше, само че спорадичният напредък не прави нищо, което да повлияе на моето определение за меланхолия. Терминът „ изгубено потомство “ се отнася за циничните интелектуалци, появили се през 20-те години, само че по-точно разказва да вземем за пример боеца, който се е надявал да има магазин за обувки, само че в този момент се е озовал в страна, в която обувките към този момент не се купуват, а единствено се поправят.
Това не беше нищо неповторимо за никоя страна, с изключение на за Съединени американски щати, които се бориха единствено година и се прибраха в страна, в която можеха да създават военни машини, с мъже, които да ги ръководят, и цялата храна, която можете да си визиите. В по-голямата си част фантазиите им се поддържаха живи известно време. Но постоянството на европейската меланхолия означаваше, че Съединени американски щати не могат да възобновят ролята си на експортьор. Вместо това за европейците, които имаха работни места с по-ниски заплати, в сравнение с американците, непродаващи американски артикули в Съединени американски щати, отговорът на Вашингтон беше мита върху европейски артикули, което промени структурата на световната търговия и добави Съединени американски щати към листата на пострадалите. Няма да ви занимавам с детайлите на американската меланхолия. Една от характерностите на по-старото им потомство беше, че преминавайки през депресията, те видяха Втората международна война като огромна вяра.
Депресиите се трансформират в политическо събитие. Има такива, които се оправят добре в такива моменти и желаят да запазят депресията. Има и други, прекомерно богати или небогати, с цел да знаят, че има меланхолия. А има и политици, които или се базират на антична идеология, несъответствуваща за момента, като се преструват, че знаят какво да вършат и считат, че никой няма да забележи, че това не е по този начин, и някои, които знаят, че в рецесия хората ще разчитат на оня, които в действителност се грижи и възнамерява.
Един от тези отишли си политици беше Ленин. Русия беше извънредно разрушена. На водачите не им пукаше. Ленин направи и знаеше какво прави. Но малко можеше да се направи за Русия.
В Германия се появи водач, който призна, че безработицата е в основата на казуса и показа фашизма като решение, дружно с нещо жизненоважно: да има кой да бъде упрекнат. Той национализира стопанската система, запазвайки бизнеса, и нарочи евреите като злодеи под бурни овации.
Това са хората, които излизат от депресиите. Успешните са чудовища; достойните не могат да управляват силите, които депресиите отприщват. Новата договорка на Рузвелт оказа помощ на някои, само че не промени действителността. Втората международна война предлага най-големия пакет тласъци за всички времена. Депресиите раждат обезверени хора, гладни за всичко – на първо място за вяра за бъдеще. Хитлер и Ленин бяха един тип водачи; Рузвелт и другите европейски водачи бяха различен тип. В последна сметка решението не беше открито от Федералния запас, а от военните.
Втората международна война не постави завършек на депресията, с изключение на в Съединени американски щати. Европа още веднъж беше в меланхолия. Китай и Япония бяха унищожени. Когато бях дете, думите „ Произведено в Япония “ провокираха смях и очакване за евтини и некачествени артикули. Решението пристигна, тъй като американците се опасяваха от Съветския съюз и сътвориха пакети от помощ за съдружниците и правото за продажба на евтини артикули в Съединени американски щати. Квалифицираните служащи от Евразия бяха или доведени до меланхолия на поколенията от Съветския съюз, или до възобновяване от американците. Отново депресиите и опцията за война бяха ръка за ръка.
Коронавирусната рецесия има подобие с войната. Държавата активизира хората, без значение от последствията. Работната мощ или огромна част от нея бе освободена. Училищата бяха затворени. Повечето от нас изпаднаха в боязън. Дори на въпроса по какъв начин е почнал вирусът се отговаряше с подмятания за отмъщение. Врагът е гибелта, в тази ситуация – вируса. Във война правилото е, че никоя цена не е прекомерно висока, с цел да не бъде платена за победа.
Но успеха във войната и успеха против ковид са доста разнообразни. Това ни кара да се запитаме по какъв начин би трябвало да наподобява успеха в тази ситуация. Вирусът би трябвало да изчезне независимо или от ваксина. И светът би трябвало да се върне към това, което беше. Но казусът на войната и депресията е, че светът не се връща към това, което е бил. Той е доста друг и в най-меката си форма кара оживелите да трансформират фантазиите си – само че най-важното те въпреки всичко имат такива. Не им се постанова да се откажат от правото си да мечтаят.
Така е, ето ги въпросите сега. Първо, вирусът ще бъде надвит или ще изчезне? Ако остане, ще приемем ли непрекъснатото завръщане на новата болест или ще водим война, която ще преобрази света по незнайни способи? Второ, това като депресията след Първата международна война ли е, световна рецесия? Ние, американците, не направляваме реакциите на света на избора, който сме създали и решенията на Канада или Италия биха могли да повлияят на живота ни.
Не мисля, че сме достигнали точката на меланхолия. Не мисля, че цифрите сочат съществуването й и обезсърчение към момента няма. Но може би част от света е достигнала тази точка и депресията разтваря ноктите си. Спешността от ваксина и повдигане на ограниченията мисля, че отразява възприятието на боязън от постигане на преломната точка, само че както писах в книгата си за Съединените щати, ние сме неповторимо изобретателни хора и това в последна сметка е механически проблем.
Все отново е потребно да се осланяме на предишното. Ако погледнем първата половина на 20-ти век, стопанската система беше военнопленник и обратно на историите от това време, не икономическата доктрина определяше нещата. Но политическите системи взеха решение за цената, която би трябвало да се заплати, а цената беше голяма във връзка с гибелта. Във всичкото това уравнение мрачната действителност е, че решаването му без заплащане със гибел ще бъде мъчно. /БГНЕС
—————————
Джордж Фридман, “Геополитикал Фючърс ”
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ