Притча за отчаянието
Решил Дяволът да се похвали и наредил на сергия посред градския площад всички принадлежности от своя боеприпас. Каква сбирка единствено имал той!!! Тук били и блестящият Кинжал на Завистта, и Чукът на Гнева и Вълчият капан на Алчността. До тях проблясвали хищно оръжията на Страха, Гордостта и Ненавистта.
Всички принадлежности били положени върху красиви възглавнички от алено кадифе, с етикети и цени – баснословни суми. А в най-отдалечения ъгъл лежал дребен, протъркван дървен чеп с надпис „ Отчаяние ”. Той струвал най-скъпо от всичко изложено.
„ Защо? ”, питали удивено хората.
– Това е единственият инструмент, на който разгадавам, когато всички останали се окажат безсилни . – обяснил Дяволът и нежно погалил дървения чеп. – Щом един път съумея да го набия в главата на индивида, той отваря вратите за всички останали от сергията .
